Ученическа конференция в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски"
В концертната зала на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" се проведе ученическа конференция, посветена на 1700-годишнината от свикването на Първия вселенски събор и на темата за сътворението на света.
Инициативата имаше за цел да насочи вниманието на младите хора към значими събития от историята на църквата и да ги вдъхнови за съвременен прочит и осмисляне на православното духовно наследство, съобщиха от семинарията.
Конференцията е събрала ученици от шест български училища. Освен домакините от семинарията, участие са взели представители на четири столични учебни заведения - Националното музикално училище "Любомир Пипков", Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ", Девета френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин", Професионалната гимназия по екология и биотехнологии "Проф. д-р Асен Златаров" и Професионалната гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство "Св. Георги Победоносец" в Костинброд.
"Участниците в конференцията бяха ученици от девети до 12-и клас, които представиха свои разработки по теми, свързани със сътворението на света и с неговото отражение в съвременната наука, християнската химнография, нравственото богословие и светоотеческата традиция. Особено внимание бе отделено на православното християнство в днешната култура, наука и изкуство, както и в древните химнографски произведения", се казва в съобщението.
В края на събитието Знеполският епископ Мелетий, ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", връчи грамоти на всички ученици, участвали в събититето.
Сред официалните гости на конференцията са били архимандрит Йоан - протосингел на Софийската митрополия, проф. д-р Павел Павлов - заместник-декан на Богословския факултет, Трайко Младенов - кмет на община Костинброд, д-р Полина Спирова от Богословски факултет.
Ръководството на семинарията вярва, че подобни срещи между ученици с различен образователен профил не само обогатяват знанията и културния им хоризонт, но и създават пространство за диалог и духовно израстване. Организираната конференция е израз на стремежа да се поддържа интерес към богословието, православната традиция и християнските ценностите, които изграждат личността и обществото, отбелязват организаторите.
Модератор бе православният апологет и учен Валентин Велчев. В приветствието си той започна с факта, че по времето на социализма, българското образование се водеше от марксистко-ленинската диалектико-материалистическа философия, от която интегрална част беше еволюционната хипотеза на Чарлс Дарвин. И макар повече от 35 години насам България да е секуларна държава, което предполага плурализъм на мненията, в нашето образование все още напълно доминира и единствено се разглежда посочената атеистично-материалистична философия на науката.
Ричард Докинс, най-известният войнстващ атеист, още преди 20 години успя да разчупи статуквото, като заяви, че една от най-важните задачи на науката е да намери отговор на въпроса: "нашата вселена дело на разумен Творец ли е или се е самоорганизирала под действието на природните закони?". Със съвременните технически средства – ускорители на елементарни частици, телескопи, наблюдаващи свръхдълбокия космос, детектори на гравитационни вълни, компютърни симулации и пр. – днес вече сме в състояние да надникнем още в първите мигове от зараждането на всемира.
В ученическите доклади се поясненява пред какви нови зашеметяващи открития се изправя в настоящия момент физиката, космологията и биологията, които ни принуждават да преразгледаме ретроградно привнесената в българската наука и образование натуралистична парадигма и все по-убедително ни водят към признанието, че светът е дело на разумен Творец!
Според Велчев образованието винаги е вървяло ръка за ръка с науката, като е използвало нейния академичен потенциал, за да постигне по-пълноценно изследователско, аналитично и творческо преподаване на знанията и уменията в училищната практика. Една от най-важните цели на съвременното образование е младите хора да придобият способности за диалогичност и компетентна защита на определена позиция, основана на достоверна интерпретация на научните факти и теории.
Именно този е пътят, който се чертае и в учебниците по „Религия – Християнство-Православие“, за да може училищното образование да води до оформянето на пълноценни и дейни личности, вграждащи българския принос във великото семейство на християнските народи.
