71 години от възстановяването на Българската патриаршия
На 10 май 1953 г. Църквата възстановява патриаршеския си статут след близо 560 години, а за патриарх е избран митрополит Кирил
На 10 май 1953 г. се извършва едно от най-значимите събития в новата история на Българската православна църква – нейното тържествено възстановяване като патриаршия и избора на Пловдивския митрополит Кирил за Български патриарх. Това става на Третия църковно-народен събор в София, свикан почти шест века след унищожаването на Търновската патриаршия от османците през 1393 г. и насилственото заточение на последния патриарх – св. Евтимий Търновски.
На събора участват 107 избиратели от 111 с редовни пълномощия. След приемане на наложения от комунистическата власт нов устав, на 10 май Съборът преминава към патриаршески избор. От тримата номинирани – митрополит Кирил Пловдивски, Неофит Видински и Климент Старозагорски – Кирил получава 104 гласа, един глас е даден за Неофит, а две бюлетини са обявени за недействителни.
Изборът и възстановяването на патриаршеския статус обаче се случват в контекста на тежки репресии срещу Църквата след 9 септември 1944 г. Новата комунистическа власт води целенасочена политика по отслабване на религиозния живот, ограничаване на свещенослужителите, закриване на духовни училища и изземване на имотите на БПЦ. През 1948 г. екзарх Стефан е насилствено отстранен, а политбюро решава да се създаде „малък демократичен устав“, чрез който Църквата да бъде подчинена на държавния контрол.
Политическата цел зад възстановяването на патриаршията е ясно формулирана в решение на ЦК на БРП(к) от 1948 г., според което тази стъпка трябва да засили авторитета на БПЦ в контекста на международната борба срещу „реакционната политика на Ватикана“. Въпреки външната тържественост, събитието не е признато от Константинополската вселенска патриаршия, която не изпраща свои представители на събора, а патриарх Атинагор дори отказва поканата като обикновен гост, изтъквайки нарушаване на каноничния ред.
В следващите години обаче възстановената патриаршия постепенно получава признание от другите поместни православни църкви. Руската, Румънската, Антиохийската, Грузинската, Чехословашката, Полската и Сръбската църкви я признават още през 50-те години. Благодарение на дипломатическото посредничество, на 27 юли 1961 г. и Цариградската патриаршия официално признава Българската патриаршия и възстановява каноническото общение с нея.
Патриарх Кирил става символ на приемствеността с древната Търновска патриаршия и духовен водач на Църквата в едно от най-тежките времена. Негов наследник става патриарх Максим, който управлява Църквата повече от три десетилетия – през целия комунистически период и след него, когато БПЦ преминава през нови изпитания, включително вътрешния разкол от 90-те години.
Възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. е събитие, което остава паметен знак в историята на България – въпреки политическите манипулации и натиск, то свидетелства за живата връзка между вярата, историята и националната идентичност на българския народ.
