Патриарх Даниил: Любовта към Бога е по-ценна от всяко земно благо

Българският патриарх Даниил възглави светата Литургия в едноименния храм в кв. „Обеля“. В словото си той призова вярващите да следват пътя на покаянието, смирението и истинската вяра, за да придобият Царството Божие, а не преходните земни блага.

На 24 юни – деня, в който Светата Църква чества Рождението на св. Йоан Кръстител, Негово Светейшество патриарх Даниил възглави празничната света Литургия в храм „Св. Йоан Кръстител“ в столичния квартал „Обеля“. В съслужение бяха Негово Благоговейнство свещеник Стефан Игнатов с храмовото духовенство, столично свещенство, както и протодякон Иван Петков.

Песнопенията бяха изпълнени от псалтите при храма.

В края на богослужението бе осветено коливо за благословение на вярващите.

Словото на Негово Светейшество бе посветено на покайната проповед на св. Йоан Кръстител:

„Със своето раждане свети Йоан Кръстител развърза говора на своя баща, който при вестта, донесена от свети Архангел Гавриил, че ще му се роди син, не повярва, и като белег на истинността на тези думи Архангелът му каза ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си (Лука 1:20). С раждането си това малко дете предизвести развързването на безсловесието, даруването на благодатта, за да славословим и служим на Бога от сърце, както и пророкува неговият баща.

С изпълването си с Духа Светаго от майчината утроба, свети Йоан Кръстител предизобрази приемането от вярващите на благодатта на Светия Дух. Свети Йоан Кръстител бе засвидетелстван от Господа, че между родените от жени не се е явил по-голям от него (срв. Мат. 11:11) – голям с това, че дара на благодатта той употреби, като прекарваше времето си в молитва, в богомислие, в изключително строг пост; с нищо земно не се занимаваше, но ходатайстваше за прощението на греховете на народа, като учеше: покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 3:2)“.

Неговите родители били праведни, постъпвали безпорочно по всички заповеди на Закона, но заради безчадието си безвинно понасяли укори от човеците.“

„Как да се подготвим да приемем царството Божие, в какво се състои покаянието: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото (Лук. 3:11). Няма човешка дейност, няма обществена сфера, няма занимание, с което да не можем да се приближаваме към Бога и да се трудим за своето спасение, да придобиваме Царството Божие, проявявайки на дело любовта към ближните, пазейки се от користолюбие, от злоупотреба със служебно положение, прекарвайки времето си скромно, тихо, благочестиво, трудейки се честно, задоволявайки се със своя хляб и споделяйки с онези, които имат нужда. По този начин сърцето се облагородява, очиства и се подготвя да приеме благодатта на Светия Дух, която устройва царството Божие в нас.“

„Кои са плодовете на покаянието, за които той говори: прочее, сторете плодове, достойни за покаяние (Лук. 3:8) – това са плодовете на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23). Към тези плодове да се стремим в своя живот, с тях да се обогатяват душите ни. А кое ограбва тези плодове – неверието, празнословието, греховете на осъждане, мисленето високо себе си прекарването на времето в празност; вместо да се радва човек, да има любов в душата си, както казва свети апостол Павел: царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), често се получава неудовлетвореност, осъждане; не слушаме думите на светия Предтеча Христов, а се вслушваме в лукавите внушения на дявола, който ограбва тези плодове и ни лишава радостта на придобиването на царството Божие. Затова нека с внимание да слушаме и да разбираме това, което ни говори, за да го прилагаме в своя живот; тогава ще видим, че не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста (срв. Мат. 4:4). Това да търсим и така да изпитваме себе си, като подражаваме на примера и се слушаме в наставлението на свети Йоан Кръстител, за да имаме и ние радостта от общуването с Господа и да се изправят Неговите пътеки към нашите сърца.$

Патриарх Даниил завърши словото си с думите:

„Ако не сме с Христос, дори да сме в най-голямото изобилие, да живеем в земен рай от материални блага – ако нашето сърце не е с Бога, нищо не ни ползва. Ако ние не умеем да живеем в мир със семейството си, да възпитаваме децата в добродетелите на вярата, трудолюбието, честността, отговорността, обичта, то каквото и материално земно благо да постигнем, в какъвто и просперитет да живее светът около нас, ако нашата душа е лишена от тези добродетели, нищо ни не ползва. Затова, нека да имаме пред очи важните неща в живота; този свят е твърде преходен, бързо минава времето на нашия живот. Това, което следва да придобиваме, не са материалните блага, а любовта към Бога и към човеците.“

Председателят на църковното настоятелство при храма изказа благодарност на Негово Светейшество за посещението и отслужването на светата Литургия, като в израз на синовна обич му поднесе скромен подарък.

След богослужението патриарх Даниил посети намиращия се в непосредствена близост храм „Успение Богородично“. По традиция за празника, на вярващите бе раздадено благословено ястие.

На гроба на иконом Иван Динков – дългогодишен свещенослужител и духовен отец на мнозина енориаши при храма, духовенството изпя „Вечная памят“.