<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" version="2.0"><channel><title>Новини и статии на UOJ</title><link>https://spzh.bg/bg/</link><description>Статии и новини за православието, УПЦ и християнството</description><language>bg</language><lastBuildDate>Sat, 07 Nov 2026 00:16:08 +0200</lastBuildDate><atom:link href="https://spzh.bg/bg/rss" rel="self" type="application/rss+xml"/><item><title><![CDATA[На Архангелова задушница в храмовете се отслужват Литургия и обща панихида]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86490-na-arkhanhelova-zadushnitsa-v-khramovete-se-otsluzhvat-liturhija-i-obshcha-panikhida</link><description><![CDATA[Молитвата, милостинята и помените за починалите изразяват вярата, че телесната смърт не прекъсва единството на вярващите в Христа]]></description><pubDate>Sat, 07 Nov 2026 00:07:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Архангелова задушница е един от трите основни дни за помен на починалите. Тя винаги се отбелязва в съботата преди Архангеловден. На този ден във всеки православен храм се отслужват заупокойна Литургия и обща панихида.На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.Според думите на Спасителя смъртта не е край на човешкото съществуване, а преминаване от земния във вечния живот. Въз основа на Свещеното Писание и учението на светите отци вярваме, че след смъртта на тялото душата преминава в отвъдния свят, където продължава съзнателния си живот.Какво е състоянието на душите до възкресението на мъртвите? Според учението на Господ Иисус Христос душите на праведниците пребивават на място на радост, където живеят, чувстват и мислят. Душите на грешниците се намират на място на страдание, осъзнават тежкото си състояние и скърбят за земното време, пропиляно в грехове, без да могат да го върнат.Нито праведниците в рая, нито грешниците в ада обаче получават пълното и окончателното си въздаяние непосредствено след смъртта. Едните изпитват частично блаженство, а другите живеят в очакване на вечните мъки. Участта им все още не е окончателна.Затова има надежда за спасение и за онези грешници, които приживе са вярвали и са се каели за лошия си живот, но не са успели да принесат достойни плодове на покаянието. Господ Иисус Христос предупреждава, че хулата против Светия Дух – ереста – е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще бъде простен.Вярваме, че милостивият и всезнаещ Господ, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на нашите починали близки. Молитвите, милостинята и помените за тях могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове.Молитвата за починалите присъства още в Литургията, съставена от свети апостол Иаков, брат Господен. Свети Василий Велики също говори за това, че Господ приема нашите умилостивителни молитви и жертви за онези, които са в ада.Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, които принадлежат на Църквата. Затова отдаваме почит и признание на починалите, които са живи в Бога, и измолваме прошка за тях. Молим Милосърдния Господ, Който желае спасението на всички, да облекчи тяхната участ в отвъдния свят.Църквата е определила специални дни за помен на починалите. Те винаги са в събота, защото в този ден тялото на Иисус Христос е пребивавало в гроба.В събота сутрин, преди началото на богослужението, занасяме в храма онова, което според възможностите си сме приготвили за раздаване. Записваме имената на починалите си близки, за да бъдат молитвено поменати както на заупокойната Литургия, така и на общата панихида.След богослужението се молим за тях и на гробовете им. Почистваме ги, прикадяваме ги и ги украсяваме с цветя, чиято красота напомня за добродетелите на починалите. Свещеникът прелива гроба с вода и червено вино в спомен за Христовата жертва за нас, а ние запалваме църковна свещ.Раздаваме и малък дар на колкото е възможно повече познати и непознати, за да поменат и те молитвено нашите близки с думите „Бог да прости!“.Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим за тях. Всички те имат нужда от нашето свидетелство и молитвено застъпничество.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86490-na-arkhanhelova-zadushnitsa-v-khramovete-se-otsluzhvat-liturhija-i-obshcha-panikhida</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/90_main.jpg" length="57129" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Патриарх Даниил оглави богослужение в памет на патриарх Максим в Троянския манастир]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86489-patriarkh-daniil-ohlavi-bohosluzhenie-v-pamet-na-patriarkh-maksim-v-trojanskija-manastir</link><description><![CDATA[На четиринадесетата годишнина от кончината на патриарх Максим бяха отслужени заупокойна света Литургия и панихида]]></description><pubDate>Fri, 06 Nov 2026 23:44:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[
            
    
            Приснопаметния български патриарх Максим 
    
            
    
            Приснопаметния български патриарх Максим 
    
            
    
            Патриарх Даниил поставясвещ на гроба на патриарх Максим; Снимка: Българска патриаршия 
    Българският патриарх Даниил оглави заупокойна света Литургия в Троянския манастир по повод четиринадесет години от кончината на Българския патриарх Максим. След Литургията беше отслужена панихида, а игуменът на обителта, Драговитийският епископ Василий, произнесе възпоменателно слово.„Приснопаметният Български патриарх Максим беше Божи човек. От своите 98 години цели 86 той посвети на Църквата“, каза пред медиите патриарх Даниил. Той подчерта, че служението на неговия предшественик е преминало през три епохи — царско време, войнстващ атеизъм и демокрация.„През всички политически сътресения, както и сътресения в обществения живот, той беше непоклатим стълб със своята вяра и вярност към Бога“, посочи Негово Светейшество.
            
    
            Патриарх Даниил поставясвещ на гроба на патриарх Максим; Снимка: Българска патриаршия 
    С патриарх Даниил съслужиха Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопският митрополит Серафим и Видинският митрополит Пахомий. В богослужението участваха и Мелнишкият епископ Герасим — главен секретар на Светия Синод, Драговитийският епископ Василий — игумен на Троянския манастир, Константийският епископ Михаил — викарий на Ловчанския митрополит, и Браницкият епископ Йоан — първи викарий на Софийския митрополит.Съслужиха също архимандритите Григорий и Никодим, йеромонах Нестор и протодякон Иван Петков.Призив за молитва за митрополит ГавриилПреди началото на светата Литургия патриарх Даниил съобщи пред медиите подробности за здравословното състояние на Ловчанския митрополит Гавриил.По думите му митрополитът е приет във Военномедицинската академия с остро панкреатично възпаление и към момента на изявлението е интубиран. Патриархът уточни, че от предходния ден има известно подобрение в състоянието му.„Нека всички православни християни да отправят гореща молитва към Бога. Дядо Гавриил е един достоен архиерей и нека Бог продължи дните му, да му даде здраве, да послужи още в здраве и доброчестина“, призова Негово Светейшество.Живот, посветен на ЦъркватаВ словото си след панихидата епископ Василий припомни, че патриарх Максим се е преставил в ранното утро на 6 ноември 2012 г. Той отбеляза, че вестта за кончината му е породила скръб сред българите, загубили своя духовен водач — благ духовник и тих молитвеник, който утвърждавал вярата с личния си пример.
            
    
            Приснопаметния български патриарх Максим 
    Игуменът разказа за връзката на бъдещия патриарх с Троянския манастир, който той посещавал още от ранно детство и сам определял като „люлка на църковно-духовната му съдба“. Именно в ставропигиалната обител се формирали духовните му стремежи и любовта към истинския монашески живот.Епископ Василий припомни основните етапи от църковното му служение:
На 14 май 1944 г. Максим е ръкоположен за йеромонах от Врачанския митрополит Паисий в Черепишкия манастир, където по това време е евакуирана семинарията.
На 12 юли 1947 г. в Разград Доростоло-Червенският митрополит Михаил го възвежда в архимандритско достойнство, а след това го назначава за свой протосингел.
През 1950 г. по решение на Светия Синод на Българската православна църква архимандрит Максим е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.
След завръщането си от Москва, на 15 юли 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия Синод.
На 30 декември 1956 г. е ръкоположен за епископ с титлата „Браницки“ в Патриаршеския ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“.
По думите на епископ Василий бъдещият патриарх приел епископския сан с вълнение и с ясно съзнание за дълга и сериозните отговорности, които той носи.Усилия за съхраняване на църковното единствоЕпископ Василий подчерта, че църковното служение на патриарх Максим е преминало през сложни исторически периоди — монархията, атеистичния период и демокрацията. Особено внимание той отдели на заслугите му за преодоляването на разкола в Българската православна църква.
            
    
            Приснопаметния български патриарх Максим 
    Според игумена атаките на разколниците били насочени лично срещу патриарх Максим и включвали злонамерени и неоснователни политически обвинения и оскърбления.„Въпреки всичко това той не отвръща на хулите, не изрича нито една лоша дума срещу никого, запазва своето достолепие и достолепието на Църквата“, каза епископ Василий. Той определи неоспоримата каноничност и личния авторитет на патриарх Максим като „непоклатима котва за БПЦ“ в трудните времена на изпитания.В заключение епископът припомни думите на патриарх Максим, че никога не е правил компромиси с вярата, както и постоянния му стремеж да съхранява единството на Българската православна църква.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86489-patriarkh-daniil-ohlavi-bohosluzhenie-v-pamet-na-patriarkh-maksim-v-trojanskija-manastir</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/89_main.jpg" length="87680" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Публикация на архимандрит Никанор предизвика критики в църковни страници]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86488-publikatsija-na-arkhimandrit-nikanor-predizvika-kritiki-v-tsrkovni-stranitsi</link><description><![CDATA[Критичните реакции поставят въпроси за отношението към боледуващи архиереи и за отговорността на духовника]]></description><pubDate>Fri, 06 Nov 2026 15:48:54 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Поредна публикация на архимандрит Никанор в социалните мрежи предизвика възмущение в няколко църковни страници. В критичните реакции тя е възприета като израз на злорадство по повод заболявания на митрополити от собствената му църква.Основният поставен въпрос е дали е допустимо игумен на манастир да изразява радост от тежките здравословни проблеми на православни архиереи. Критиките засягат и съвместимостта на подобно отношение с християнството, както и мястото на отмъстителността и зложелателството в поведението на православния монах.Повдигат се и въпроси за отговорността на архимандрит Никанор като духовник. Част от критиката стига до оспорване на християнския характер на поведението му и до полемичния въпрос към коя християнска деноминация принадлежи той.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86488-publikatsija-na-arkhimandrit-nikanor-predizvika-kritiki-v-tsrkovni-stranitsi</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/88_main.jpg" length="41256" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Патриарх Даниил отслужи водосвет в строящия се храм „Св. Пимен Зографски“ в София]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86487-patriarkh-daniil-otsluzhi-vodosvet-v-strojashchija-se-khram-sv-pimen-zohrafski-v-sofija</link><description><![CDATA[На празника на светеца Българският патриарх се помоли за завършването на храма в столичния квартал „Изгрев“ и се запозна с напредъка на строежа и зографията. ]]></description><pubDate>Fri, 06 Nov 2026 15:09:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[
            
    
            Патриарх Даниил беше посрещнат от дарителите, миряни и църковни певци в новоизграждащата се църква. Снимки: Пламен Михайлов, Софийска митрополия. 
    
            
    
            Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил влиза в новостроящата се църква: Снимки: Пламен Михайлов, Софийска митрополия. 
    
            
    
            Храм "Преп. Пимен Зографски", снимки: Пламен Михайлов, Софийска митрополия 
    На 3 ноември, когато Православната църква почита паметта на преподобни Пимен Зографски, Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи тържествен водосвет в новостроящия се храм на името на светеца в столичния квартал „Изгрев“, информира сайтът на Софийската митрополия.Дългоочакваното духовно средище се изгражда с Божията помощ, с грижата на Софийската митрополия и с усилията на църковното настоятелство, местната власт и енорията.С Негово Светейшество съслужиха Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, протойерей Антоний Милушев – председател на църковното настоятелство, протодякон Иван Петков и дякон Георги Галев. Песнопенията изпълниха клиросни певци от патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ под ръководството на Иван Янакиев.На водосвета присъстваха заместник-кметът на район „Изгрев“ Камелия Кюркчиева, служители на местната власт, дарители и множество местни християни. Събралите се изпълниха пространството с молитвено настроение и духовна радост.След богослужението патриарх Даниил произнесе проповед за живота, подвига и почитта към св. Пимен Зографски – българския светец, просиял с праведен живот на Света гора и по българските земи, съградил и възстановил множество храмове и манастири.„Като столичани, които живеем в родния град на свети Пимен, дължим, даже не можем да си изплатим дълга към свети Пимен, който толкова много направи не само за град София“, каза Негово Светейшество.Патриархът припомни, че родителите на светеца го изпросили с молитва и пост. Още от ранна възраст Пимен бил наставляван в православната вяра от зографския йеромонах Тома, при когото се учел в София. След смъртта на своя духовен наставник, следвайки заръката му, той заминал за Света гора, когато бил около 18-годишен.В Зографския манастир младият Пимен с лекота усвоил монашеския живот и се утвърдил в него. По думите на патриарха още в тази ранна възраст у него се проявили дарбите на чудотворството.Негово Светейшество разказа и за духовните изпитания, благодатните дарове и годините на уединение и послушание на светеца. След като се утвърдил в монашеския живот, по Божие повеление му се явил св. Георги и го изпратил обратно в родината. Патриархът посочи това като израз на Божията грижа за православните християни в София, околностите и цялото отечество, които тогава били „като овци без пастир, които ще погинат“.В продължение на десетилетия св. Пимен се трудил неуморно за възстановяването и изграждането на стотици църкви и десетки манастири из цяла България. С делото си той вдъхновявал вярващите да пазят и утвърждават православната си вяра в трудни исторически времена.Патриарх Даниил подчерта значението на това дело за българския народ и призова вярващите да търсят застъпничеството и молитвената подкрепа на светеца и днес.„Примерът на свети Пимен задължава всеки от нас да положи своите трудове, щото да се свети Божието име сред нашите сънародници, да се просвещаваме и да се утвърждаваме в светата православна вяра и в благочестив живот за слава Божия и за спасение“, каза той.В края на словото си Негово Светейшество отправи молитва за завършването на новия храм:„Молим се успешно да продължат и приключат строежът и благоустрояването на този храм, за да може за радост на всички нас да се достигне до освещаването и да започне пълноценната мисия на този храм – да събира всички вас и нас на богослужение и да се трудим заедно в пътя към царството Божие“.Патриарх Даниил поздрави присъстващите с празника и ги благослови, като ги поръси със светена вода. След това той се запозна с напредъка по строежа.В края на водосвета вокален ансамбъл „Елбетица“ с ръководител Милена Андреева отправи музикален поздрав към Негово Светейшество и събралите се християни.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86487-patriarkh-daniil-otsluzhi-vodosvet-v-strojashchija-se-khram-sv-pimen-zohrafski-v-sofija</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/87_main.jpg" length="126550" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Патриарх Даниил съобщи за подобрение в състоянието на митрополит Гавриил]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86486-patriarkh-daniil-sobshchi-za-podobrenie-v-sstojanieto-na-mitropolit-havriil</link><description><![CDATA[Ловчанският митрополит остава интубиран във ВМА, а патриархът призова православните християни да се молят за възстановяването му]]></description><pubDate>Fri, 06 Nov 2026 12:42:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Ловчанският митрополит Гавриил остава интубиран във Военномедицинската академия (ВМА) в София, но има известно подобрение в състоянието му. Това съобщи Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил пред журналисти в Троянския манастир „Успение Богородично“, предава сайтът на БПЦ.Патриархът говори преди да възглави заупокойните богослужения по повод 14 години от кончината на патриарх Максим. Той призова православните християни да се молят за здравето на Ловчанския митрополит Гавриил.„Призоваваме всички православни християни да отправят гореща молитва към Бога. Дядо Гавриил е един достоен архиерей и нека Бог продължи дните му, да му даде здраве, да прослужи още в здраве и благочестина“, каза патриарх Даниил.Митрополит Гавриил е приет във ВМА на 4 ноември с диагноза остър панкреатит — остро възпаление на панкреаса.
    Българската патриаршия потвърди хоспитализацията му късно същата вечер в отговор на постъпили запитвания за здравословното му състояние. Оттам увериха, че лекуващият екип полага всички необходими грижи за възстановяването му. Както информира СПЖ-България, лекарите във ВМА се борят за живота на митрополит Гавриил. Той е голям приятел на много епархии, сред които Банченската епархия на митрополит Лонгин и в църквите и манастирите на УПЦ се молят за него.  Митрополит Гавриил е сред дългогодишните, разпознаваеми и авторитетни духовници на Българската православна църква. Неговото служение включва широка духовна, просветна и благотворителна дейност, оставила значима следа в съвременния църковен живот на страната.Сред най-значимите му инициативи е изграждането на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на Ловеч. За да осигури началните средства за строителството, владиката продава свои лични имоти.Наред с изграждането на храма митрополит Гавриил посвещава десетилетия на духовната просвета. Той създава първото православно училище за деца в Ловеч, като поставя основите на тяхното възпитание в християнските ценности. Има и основен принос за формулирането и аргументирането на позициите на Българската православна църква по важни вътрешноцърковни и общоцърковни въпроси. Владиката е уважаван в обществото и църковните среди и заради дългогодишната си преданост към светинята на Благодатния огън от Йерусалим. Три пъти той лично присъства на слизането и вземането на огъня при Божи гроб в навечерието на Възкресение Христово, за да го донесе в България. 
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86486-patriarkh-daniil-sobshchi-za-podobrenie-v-sstojanieto-na-mitropolit-havriil</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/86_main.jpg" length="119627" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Светите Галактион и Епистима вдъхновяват за подвизи преподобни Паисий Светогорец на Синай]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86485-svetite-halaktion-i-epistima-vdkhnovjavat-za-podvizi-prepodobni-paisij-svetohorets-na-sinaj</link><description><![CDATA[Със светите съпрузи е свързано древно място за монашески живот на Синай, където по-късно се подвизава и преподобни Паисий Светогорец]]></description><pubDate>Fri, 06 Nov 2026 00:58:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[На 5 ноември Църквата почита светите мъченици Галактион и Епистима — християнски съпрузи, живели в средата на III век. С тях е свързана планината северно от Синайския манастир „Света Екатерина“, която носи името „Епистима“.
            
    
            Килията на свети Галактион отдалеч 
    Тук, в килия, издълбана в скалата на над 2000 метра надморска височина, сред суровите условия на Синайската пустиня, съпрузите се подготвят за мъченичество. Гонението срещу християните при император Деций е едно от най-жестоките, макар да продължава само две години и половина.
            
    
            Свети Паисий на Синай 
    Високо в планината, 1775 години след пребиваването им по тези места, са запазени двата скита — мъжкият „Свети Галактион“ и женският „Света Епистима“.
            
    
            Свети Паисий съ своя събрат пред килията на свети Галактион 
    Женският скит отстои на около 200 километра и е в руини. Според преданието именно тук съпрузите се разделят, за да се посветят на монашески подвиг. С това предание мястото се свързва с най-ранния монашески живот на Синай.
            
    
            Свети Паисий съ своя събрат пред килията на свети Галактион 
    Оцелялата скитска килия представлява малък комплекс с параклис, място за почивка и малка кухня, издълбани в скалата. Тя се намира на около 45 минути път от манастира. От нея се открива гледка към отсрещния връх Синай, наричан още Хорив.Именно това сурово място избира за своя подвиг преподобни Паисий Светогорец, който живее тук от 1962 до 1964 година. Когато го питали за пребиваването му на Синай, той разказвал:
            
    
            Килията, кацнала върху суровия каменен пейзаж 
    „Монахът, където и да се намира, преминава през едно и също нещо. Божието Провидение не го оставя. Там, на Синай, Бог беше винаги с мен. Когато отидох там, нямах нищо. Озовах се в пустинята сред непознати, без да знам какво ще ям и как ще живея. Килията беше изоставена и необитаема.
            
    
            Свети Паисий на Синай със своя събрат 
    В Синай водата е оскъдна и не беше лесно да си направя хляб. Единственият ми инструмент беше ножица, която разделих на две. Наострях я на камък и с нея правех дърворезбовани икони.
            
    
            Свети Паисий на Синай със своя събрат 
    Недалеч от килията по една скала се стичаше вода, капка по капка. Но за 24 часа в каната ми се събираха едва три килограма вода. Докато чаках, благодарях на Пресвета Богородица. Само намокрях челото си с малко вода, както ме беше научил моят лекар. Отделях по малко вода в една тенекиена кутия за птиците и мишките в килията. Тази вода беше и за пране, и за всичко останало.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Каква радост, каква благодарност изпитвах за малкото вода, която имах! Славословех, защото имах вода!
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Когато дойдох на Света гора, останах за известно време в скита „Ивирон“, защото мястото там е слънчево. Имаше много вода — пълен резервоар, вода течеше навсякъде. Измивах си главата, краката, но забравях да благодаря…В Синай очите ми се насълзяваха от благодарност за малкото вода, а тук от изобилието забравях да благодаря! Как се губим, как забравяме да благодарим от изобилие! Трябва да се оставим напълно на Божието Провидение, на Божията воля, и Бог ще се погрижи за нас!“
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86485-svetite-halaktion-i-epistima-vdkhnovjavat-za-podvizi-prepodobni-paisij-svetohorets-na-sinaj</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/85_main.jpg" length="30386" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Светите Галактион и Епистима - дивно семейство преподобни, което завършва живота си мъченически]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86484-svetite-halaktion-i-epistimija-prieli-mchenicheska-smrt-za-khristos</link><description><![CDATA[Двамата годеници раздали имуществото си на бедните, избрали монашеския живот и заедно пострадали за вярата си]]></description><pubDate>Fri, 06 Nov 2026 00:41:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Родителите на свети Галактион дълго време нямали деца. Те били езичници и се молели на своите богове да ги дарят с рожба. Житийният разказ определя тези молитви като неразумни, защото животът се дава не по волята на бездушните идоли и обитаващите в тях бесове, а единствено по Божията воля.Когато наскърбените съпрузи повярвали в Христос и приели свето Кръщение, Бог чул искрените им молитви. Скоро им се родил син, когото нарекли Галактион. Свещеникът, който кръстил детето, пророчески възвестил: „Този младенец ще обикне небесния живот повече от земния“.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Когато Галактион пораснал, го сгодили за девойка на име Епистимия. Двамата често се срещали и разговаряли с радост. При срещите им обаче той никога не я поздравявал с целувка, както било обичайно. Това смущавало както годеницата му, така и нейните роднини.Щом узнал за тревогата им, Галактион обяснил на Епистимия, че не желае да се докосва до нея, защото тя още не е християнка. Той смятал, че езичеството я осквернява, и се боял да не оскърби Божия Дух.„Ако искаш да те обичам — казал ѝ той, — повярвай в Единия Истинен Бог Христос и приеми свето Кръщение. Тогава ще те обичам като самия себе си, ще те нарека своя съпруга и до края на дните си ще живеем неразделни във взаимна любов“.Епистимия отвърнала: „Ще направя всичко, което ми кажеш, господарю мой. Вярвам в твоя Бог и желая да се кръстя“.Галактион сам кръстил годеницата си. По това време имало гонения срещу християните и всички свещеници били избити или се укривали.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    След кръщението двамата раздали имуществото си на бедните. Една нощ тайно напуснали домовете си, за да служат на Единия Бог далеч от светската суета. След няколко дни стигнали до манастир, където Галактион приел монашеско пострижение. Епистимия била приета в близката женска обител.Преподобният Галактион се отказвал от собствената си воля в послушание към игумена и духовния си отец и ревностно служел на Бога. Никой не го виждал да бездейства. Той се хранел и пиел съвсем малко и непрестанно се молел.Епистимия, която станала негова сестра в Христос, също се трудела усърдно, постела и постоянствала в молитвата. Двамата били като светилници, горящи с любов към Бога, и с примера си показвали на останалите монаси пътя на добродетелта.Междувременно гонението срещу християните продължавало. Някои езичници знаели за обителите, в които се подвизавали Галактион и Епистимия, и донесли за тях на управителя на областта. Той веднага изпратил воини със заповед да заловят монасите.Монасите успели да избягат в планините. Единствено Галактион останал в килията си. Воините го вързали и го повлекли към управителя, за да бъде съден и измъчван.Епистимия и другите монахини се укрили в пещера. Оттам тя видяла как отвеждат възлюбения ѝ в Христос Галактион на страдания и смърт. Тогава помолила духовната си майка да я благослови за мъченически подвиг. След това излязла от укритието и доброволно се предала на воините.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Галактион и Епистимия били доведени заедно пред управителя. Пред него те изповядали Господ Иисус Христос като Единствения Истинен Бог, Който е сътворил видимия и невидимия свят.Заради тази изповед им отсекли ръцете и нозете, отрязали езиците им, а накрая ги обезглавили.Така светите мъченици Галактион и Епистимия, обикнали се с чиста любов, заедно извършили своя подвиг и приели страдания и смърт за Христос. Сега те заедно се наслаждават на вечната и неизказана радост в Царството Небесно. Амин.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86484-svetite-halaktion-i-epistimija-prieli-mchenicheska-smrt-za-khristos</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/84_main.jpg" length="46996" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Йерусалимският патриарх Теофил III е на историческо посещение в Москва]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86483-jerusalimskijat-patriarkh-teofil-iii-e-na-istorichesko-poseshchenie-v-moskva</link><description><![CDATA[Двамата предстоятели обсъдиха междуправославните отношения и положението на християните в Близкия изток. Йерусалимският патриарх се поклони и пред мощите на св. Матрона Московска.]]></description><pubDate>Fri, 06 Nov 2026 00:17:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Йерусалимският патриарх Теофил III се срещна с Московския и на цяла Русия патриарх Кирил на 5 ноември 2026 г. в Патриаршеската резиденция в „Чистий переулок“ в Москва. Двамата обсъдиха църковния живот, положението на православните християни в Близкия изток и възможностите за преодоляване на проблемите в междуправославните отношения, съобщава редакция „Христоносци“.Патриархът на Светия град Йерусалим и цяла Палестина е на официално братско посещение по покана на патриарх Кирил. Визитата продължава до 6 ноември. Теофил III е предстоятел на древната Сионска църква, почитана като Майка на всички църкви. В изходната публикация посещението е определено като знак за евхаристийното и каноничното единство между двете патриаршии.Пристигане в МоскваПатриарх Теофил III пристигна в руската столица вечерта на 4 ноември, придружаван от архидякон Марк (Хендерсън).На летище „Внуково-3“ го посрещнаха председателят на Отдела за външни църковни връзки (ОВЦС) на Московската патриаршия Волоколамският митрополит Антоний, съветникът на Московския патриарх протойерей Николай Балашов, заместник-председателят на ОВЦС протойерей Игор Якимчук и завеждащият сектор „Протокол“ игумен Теофан (Лукянов).Поклонение пред мощите на св. Матрона МосковскаНа 5 ноември програмата на Йерусалимския предстоятел започна с посещение в Покровския ставропигиален девически манастир в Москва. Придружаван от митрополит Антоний и игумения Теофания (Мискина), патриарх Теофил III отслужи молебен и се поклони пред мощите на св. блажена Матрона Московска.В приветствието си игумения Теофания заяви, че с неговото пристигане „сякаш самата благодат на Светия град Йерусалим – мястото на земния живот и Кръстните страдания на Господ Иисус Христос – се докосна до нашия манастир и до цялата Руска земя“.Игуменията отбеляза и съвпадението между посоченото в словото ѝ честване на 145-годишнината от рождението на св. Матрона на 22 ноември и деня на патриаршеската интронизация на Теофил III. Тя му поднесе икона на светицата, броеница и сребърно кадило и го помоли да се моли за обителта пред Гроба Господен.В отговор патриарх Теофил III разказа за личната си духовна връзка със св. Матрона. Той сподели, че иконата, която пази от първото си посещение в манастира, се намира постоянно в неговата патриаршеска килия в Йерусалим.В словото си предстоятелят направи паралел между празния Гроб Господен като свидетелство за Христовото Възкресение и нетленните мощи на светиите като видим знак и предвкусване на всеобщото възкресение.„Главната задача на нашата Църква е чрез молитвите, чрез църковните тайнства, и особено чрез тайнството на Светата Евхаристия, да способства за нашето духовно очистване, за да следваме в крайна сметка онзи път, по който е вървяла и света Матрона... Църквата е призвана да пази онзи велик дар, който Господ е връчил на всички ни – нашата свята православна вяра, да я пази чиста, неповредена, за да бъде, по словото Господне, светлина, която свети на всички. В нашето време, белязано от толкова много трудности и изкушения, хората търсят именно тази светлина, която очиства душата“, каза патриарх Теофил III.Срещата с патриарх Кирил
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Преди официалния разговор в Патриаршеската резиденция двамата предстоятели се помолиха заедно в домашния храм, посветен на чудотворната Владимирска икона на Пресвета Богородица.От страна на Руската православна църква в срещата участваха митрополит Антоний, протойерей Николай Балашов и протойерей Игор Якимчук.Патриарх Кирил представи развитието на църковния живот в Москва и в цялата Руска православна църква. Патриарх Теофил III разказа за служението на Йерусалимската патриаршия и за трудностите, пред които са изправени православните християни в Близкия изток.В този контекст Московският патриарх поднесе отново съболезнования във връзка с нападението в Йордания от 23 октомври 2026 г. Страната е в каноничната юрисдикция на Йерусалимската патриаршия.Междуправославните отношения и предстоящото честване в ЙорданияДвамата патриарси обмениха мнения за проблемите в междуправославните отношения и възможностите за тяхното преодоляване.Редакция „Христоносци“ тълкува тази част от разговора като свързана с действията на Константинополската патриаршия в Украйна и с разбирането за първенството в Православната църква. В своя коментар редакцията определя тези действия като „разрушителни“, а опитите за налагане на подобен модел на първенство — като „източен папизъм“. Това е оценка на авторите на изходния материал, а не цитирано изявление на участниците в срещата.Патриарх Теофил III е инициатор на срещата в Аман, Йордания, през 2020 г., насочена към търсене на съборен изход от междуправославната криза. В нея се посочва също, че той продължава да отказва да допуска представители на Православната църква на Украйна (ПЦУ) до Гроба Господен.В края на разговора двамата предстоятели обсъдиха подготовката за предвиденото през 2030 г. в Йордания всеправославно честване на 2000-годишнината от Кръщението на Господ Иисус Христос във водите на река Йордан. След срещата те си размениха паметни дарове.Редакция „Христоносци“
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86483-jerusalimskijat-patriarkh-teofil-iii-e-na-istorichesko-poseshchenie-v-moskva</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/83_main.jpeg" length="90896" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Ловчанският митрополит Гавриил е приет във ВМА с остър панкреатит]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86482-lovchanskijat-mitropolit-havriil-e-priet-vv-vma-s-ostr-pankreatit</link><description><![CDATA[Лекуващият екип полага необходимите грижи за възстановяването му, а вярващите са призовани да се молят за неговото оздравяване]]></description><pubDate>Thu, 05 Nov 2026 23:55:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Ловчанският митрополит Гавриил е постъпил във Военномедицинската академия в София в сряда, 4 ноември, с диагноза остър панкреатит. Това съобщи Българската патриаршия в отговор на постъпили запитвания за здравословното му състояние.
    
    
        По темата
        Ловчанският митрополит Гавриил е приет по спешност във ВМА
        Духовникът е в изкуствена кома и на животоподдържащи системи, а лекарите се борят за живота му
        05.11.2026, 22:04
    

В момента лекуващият екип полага всички необходими грижи за неговото възстановяване.В съобщението, изпратено до медиите, се отправя призив към всички вярващи да се обърнат към Бога с молитва за изцеление и бързо оздравяване на митрополит Гавриил.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86482-lovchanskijat-mitropolit-havriil-e-priet-vv-vma-s-ostr-pankreatit</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/82_main.jpg" length="115616" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Ловчанският митрополит Гавриил е приет по спешност във ВМА]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86481-lovchanskijat-mitropolit-havriil-e-priet-po-speshnost-vv-vma</link><description><![CDATA[Духовникът е в изкуствена кома и на животоподдържащи системи, а лекарите се борят за живота му]]></description><pubDate>Thu, 05 Nov 2026 22:04:30 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Ловчанският митрополит Гавриил е приет по спешност във Военномедицинската академия (ВМА), след като здравословното му състояние се е влошило в началото на седмицата, съобщава NOVA.Според информацията той е хоспитализиран заради критични усложнения и съпътстващи тежки проблеми с панкреаса. От вчера състоянието му се е влошило рязко. Митрополитът е в изкуствена кома, на изкуствена белодробна вентилация и животоподдържащи системи. Лекарите се борят за живота му.Митрополит Гавриил е сред дългогодишните и разпознаваеми духовници на Българската православна църква. Той се ползва с широк авторитет заради своята духовна, просветна и благотворителна дейност, с която има значим принос към съвременната църковна история на България.Сред най-значимите му инициативи е изграждането на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на Ловеч. За да осигури началните средства за строежа, владиката продава свои лични имоти.Наред с изграждането на храма митрополит Гавриил посвещава десетилетия на духовната просвета. Той създава първото православно училище за деца в Ловеч, насочено към възпитанието на подрастващите в християнските ценности.В обществото и църковните среди владиката е уважаван и като дългогодишен ревностен пазител на тайната на Благодатния огън от Йерусалим. Три пъти той лично присъства на слизането и приемането на огъня на Божи гроб в навечерието на Възкресение Христово, за да го донесе в България.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86481-lovchanskijat-mitropolit-havriil-e-priet-po-speshnost-vv-vma</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/81_main.jpg" length="99522" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Митрополит Йоан отслужи молебен във Варна преди отплаването на кораба „Св. св. Кирил и Методий“]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86479-mitropolit-joan-otsluzhi-moleben-vv-varna-predi-otplavaneto-na-koraba-sv-sv-kiril-i-metodij</link><description><![CDATA[Български учени и изследователи се отправиха за пети път с кораба към антарктическата база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън]]></description><pubDate>Thu, 05 Nov 2026 15:31:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    На 4 ноември 2026 г. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи молебен на Морска гара – Варна, при изпращането на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", съобщи Варненската света митрополия. На същия ден корабът отплава за пети път с български учени и изследователи към антарктическата база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън.По време на тържествената церемония митрополитът се помоли за здравето и благополучието на екипажа и всички участници в експедицията, за успешно плаване и успех на научната мисия. С него съслужи дякон Георги Нейчев. Песнопенията изпълни сборна група клиросни певци под ръководството на псалт Тодор Тодоров.Сред официалните гости на военния ритуал по изпращането бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция и новоизбран вицепрезидент на Република България Кирил Вълчев, съветникът на президента по военната сигурност вицеадмирал Митко Петев и началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната Владко Владов. Присъстваха също областният управител на Варна Марио Смърков и кметът на общината Благомир Коцев.В церемонията участваха и заместник-командирът на Военноморските сили на Република България флотилен адмирал Ваньо Мусински, началникът на ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, както и ученият и полярен изследовател проф. д. н. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт.След богослужението митрополит Йоан отправи благопожелания от свое име, от името на епархийското ръководство на Варненската и Великопреславска света митрополия и на светата Църква. Той пожела Бог, Света Богородица и свети Николай Чудотворец – закрилникът на мореплавателите – да пазят екипажа, учените и кораба от беди и злощастия. Архиереят им пожела успешно плаване, благополучно пристигане на острова и успешно завръщане.Преди отплаването на участниците в експедицията беше дадена светена вода.Източник: varnenskamitropolia.bg
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86479-mitropolit-joan-otsluzhi-moleben-vv-varna-predi-otplavaneto-na-koraba-sv-sv-kiril-i-metodij</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/79_main.jpg" length="63153" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Позицията на Сливенската митрополия в отговор на оценките на митрополит Лука за БПЦ предизвика остри реакции]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86478-slivenskata-mitropolija-otkhvrli-otsenkite-na-mitropolit-luka-za-bpts</link><description><![CDATA[Редакция "Христоносци" подкрепя защитата на църковната самостоятелност, но настоява за синодална оценка на съслужението на петима български архиереи с представители на ПЦУ в Истанбул]]></description><pubDate>Thu, 05 Nov 2026 02:02:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Реакциите по повод официалната позиция на Сливенската света митрополия в отговор на изявление на Запорожкия и Мелитополски митрополит Лука от Украинската православна църква (УПЦ) в Телеграм не закъсняха. Сред тях е и обстоен коментар на редакция "Христоносци".Както съобщи СПЖ в своя предишна публикация, митрополит Лука коментира трудностите пред Българския патриарх Даниил и призова за молитвена подкрепа към него. В отговор, Сливенският митрополит Арсений отхвърли външните оценки за вътрешния живот на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).
    
    
        По темата
        Сливенският митрополит Арсений призова митрополит Лука да се извини на българския епископат
        В своето изявление той отхвърля твърденията за натиск над патриарх Даниил и подчертава, че решението за посещението на патриарх Вартоломей е взето единодушно
        04.11.2026, 17:08
    

Позицията на Сливенската света митрополия предизвика бурни полемики сред вярващите, които си припомниха обстоятелствата около избора на Сливенския митрополит и някои събития от пролетта на 2024г.В своя коментар "Христоносци" подкрепи стремежа на Сливенския митрополит Арсений да защитава самостоятелността, авторитета и автокефалното достойнство на БПЦ-БП и същевременно напомня, че защитата на църковното единство не трябва да води до премълчаване на нерешени въпроси.Като такъв въпрос редакцията посочва съслужението на петима български архиереи с представители на Православната църква на Украйна (ПЦУ) на 19 май 2024 г. в манастира "Живоприемни източник" в Балъклъ, Истанбул. Според авторите, случаят има канонични, уставни и богословски последици, които изискват официална оценка от Светия Синод.
  

В Истанбул петима български архиереи съслужиха с духовници от ПЦУ


Снимки: Ecumenical Patriarchate Съслужението в БалъклъСПЖ припомня, че тогава в богослужението участваха Пловдивският митрополит Николай, Старозагорският митрополит Киприан, Доростолският митрополит Яков, Величкият епископ Сионий и Смолянският епископ Висарион.
  

На 19 май 2024 г. петима епископи на БПЦ -БП съслужиха с представители на ПЦУ


Редакция "Христоносци" определя съслужението им с представители на ПЦУ като демонстративно. Авторите посочват, че ПЦУ не е призната от мнозинството поместни православни църкви, включително от Светия Синод на БПЦ-БП, и я разглеждат като неканонична и разколническа структура.В коментара се застъпва тезата, че чрез това съслужение участвалите български архиереи фактически са влезли в общение с разкола. Според авторите, последвалото прекъсване на евхаристийното общение с тях от страна на Руската православна църква показва, че случаят не може да бъде разглеждан само като отделен богослужебен акт.Редакцията твърди също, че въпросът остава без официална синодална оценка и без публично обяснение от участвалите архиереи пред вярващите.Каноничните аргументи на редакциятаВ основата на изложената позиция стои оспорването на каноничния статут на йерархията на ПЦУ. Авторите свързват нейния произход с низвергнатия и анатемосан Филарет Денисенко и с Украинската автокефална православна църква (УАПЦ), чиито ръкоположения също оспорват.От тази изходна позиция редакцията извежда приложимостта на няколко църковни правила. Изводите за нарушенията и санкциите са представени като каноничното тълкуване на авторите.10-о Апостолско правило гласи: "Ако някой се помоли заедно с отлъчен от църковно общение, макар и вкъщи, такъв да бъде отлъчен." Редакцията тълкува правилото като забрана без изключения, която обхваща дори частната молитва с отлъчен и според нея води до автоматично подпадане под същото запрещение.11-о Апостолско правило постановява: "Клирик, който се моли заедно с низвергнат клирик, като с клирик, да бъде низвергнат и сам." Авторите го отнасят пряко към съслужението в Балъклъ. Аргументът им е, че йерархическият произход на представителите на ПЦУ от низвергнати лица прави съслужението с тях основание за низвержение.34-о Апостолско правило е посочено като основа на съборното управление: "Епископите на всеки народ трябва да знаят първия сред тях и да го признават като глава, и да не вършат нищо извън неговото знание... но и първият да не върши нищо без знанието на всички."Според редакцията този принцип е нарушен, защото през май 2024 г., при овдовял патриаршески престол, отделни архиереи са предприели действие с широки междуцърковни последици без съборно решение. Авторите определят постъпката като извършена без знанието на Светия Синод.45-о и 65-о Апостолско правило също са приведени като аргумент срещу молитвеното общение с еретици и разколници. Редакцията ги свързва със санкции за духовници, които участват в такова общение или допускат съответните лица до свещенодействие.2-ро правило на Антиохийския поместен събор е цитирано така: "Ако ли някой от епископите, презвитерите или дяконите, или някой от канона (клира), се окаже в общение с отлъчени от общение, да бъде и сам извън църковното общение, като такъв, който произвежда безредие в църковния канон."Авторите се позовават и на тълкуванията на византийските канонисти Йоан Зонара и Теодор Валсамон. Според представения прочит приемането в общение на лица, отхвърлени от друга поместна църква, нарушава църковното устройство и каноничния ред.33-о правило на Лаодикийския събор гласи: "Не бива да се молим с еретици или разколници."5-о правило на Първия Вселенски събор, проведен в Никея през 325 г., е посочено като основание за принципа, че отлъчени от един епископ или поместна църква не следва да бъдат приемани в общение от други, преди въпросът да бъде разгледан съборно.Въпросът за Устава на БПЦ-БПРедакция "Христоносци" разглежда съслужението и като нарушение на вътрешноцърковния ред.Авторите се позовават на чл. 58 от Устава на БПЦ-БП, като извеждат от него правомощието на Светия Синод да ръководи Църквата и да поддържа официалните канонични и евхаристийни отношения с останалите поместни православни църкви.Според тях, признаването на нова автокефална църква или установяването на евхаристийно общение с общност, чийто каноничен статут е спорен, не може да бъде лично решение на отделен епархийски митрополит.В коментара се припомня и архиерейският обет при хиротония — да бъдат пазени свещените канони и да бъдат спазвани съборните решения на Светия Синод.Авторите подчертават, че за ПЦУ няма синодално решение за признаване от БПЦ-БП, а е създадена комисия за разглеждане на въпроса поради спорния ѝ статут. На тази основа те определят действията на петимата архиереи като църковно своеволие и опит Българската патриаршия да бъде поставена пред свършен факт.Богословските последици, според авторитеРедакцията разглежда случая не само като спор за правила и правомощия, а и като въпрос за разбирането на Църквата и евхаристийното единство.Позовавайки се на св. Максим Изповедник, св. Николай Кавасила и св. Юстин Попович, авторите подчертават, че Евхаристията не е средство за постигане на дипломатическо единство. В изложената от тях позиция тя е завършек и потвърждение на вече съществуващото единство във вярата и каноничния ред.Поради оспорваните от редакцията ръкоположения на представителите на ПЦУ, тя оценява съслужението с тях като поругаване на тайнството и нарушаване на истинността на евхаристийното общение. Определението за тези представители като лица без законна хиротония е част от богословската позиция на авторите.Като най-тежка последица коментарът посочва различното отношение към отделните членове на българския епископат. Руската православна църква е прекъснала евхаристийното общение с петимата участници в съслужението, като същевременно е запазила общението с патриарх Даниил и останалите български архиереи.Редакцията оценява това положение като вътрешна църковна аномалия. Според нея част от епископата се оказва в прекъснато евхаристийно общение с милиони православни християни — състояние, което авторите определят като разкол.Призив за обяснение и синодална оценкаПозовавайки се на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, авторите застъпват разбирането, че не самото падение, а упорството в греха и отказът от покаяние водят до окончателно отчуждаване от благодатта.В коментара се твърди, че участвалите в съслужението архиереи не са изразили публично пред клира и вярващите съзнание за предизвиканата съблазън. Редакцията възразява и срещу определянето на несъгласните с тези действия като представители на "бунт", "зилотизъм" или "фанатизъм".В заключение "Христоносци" подкрепя принципа, защитен от Сливенската митрополия: проблемите на БПЦ-БП трябва да бъдат решавани вътре в самата Църква, без външен диктат, включително от Фенер.Според редакцията обаче вътрешното решаване на тези проблеми изисква те първо да бъдат ясно назовани. Затова авторите настояват Светият Синод да даде строга канонична оценка на съслужението от 19 май 2024 г., което според тях продължава да накърнява църковното единство.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86478-slivenskata-mitropolija-otkhvrli-otsenkite-na-mitropolit-luka-za-bpts</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/78_main.jpg" length="79006" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[ Кадрите от "Къщата на ужасите" доведоха до сблъсъци край Киев ]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86477-sblstsi-kraj-kiev-sled-sihnali-za-zadrzhani-i-biti-khora-vv-voenen-obekt</link><description><![CDATA[Противоречивите обяснения за къщата в Петропавловска Борщаговка, свидетелства за насилие и въпроси за отношението към духовниците и вярващите от УПЦ]]></description><pubDate>Thu, 05 Nov 2026 00:25:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[На 2 ноември пред частна къща в Петропавловска Борщаговка край Киев се стигна до сблъсъци след разпространено видео с мъж, който твърди, че е държан в мазето и се нуждае от медицинска помощ. Последваха опит за нахлуване, употреба на газ, изстрели във въздуха и нападения срещу журналисти.На място пристигнаха командирът на Националната гвардия Александър Пивненко и ръководителят на Президентския офис Кирило Буданов. Властите определиха сградата като временен пункт за настаняване на военнослужещи, но дадоха различни сведения за броя на хората вътре. Разказите за побоища, включително над тийнейджър, поставиха въпроси, на които официалните обяснения не дадоха изчерпателен отговор, коментира в своята публикация СПЖ.За вярващите от Украинската православна църква (УПЦ) тази картина напомня за описвани през последните две години нападения срещу храмове: маскирани мъже, насилие и неяснота кой носи отговорност. Сходството обаче не доказва, че извършителите са едни и същи.Какво се случи в Петропавловска БорщаговкаВсичко започна с видеозапис, който мъж, държан в мазето на частна къща на улица „Слънчева“, успял да изпрати на близките си. Той се оплаквал от силни коремни болки, температура и втрисане. По лицето му се виждали следи от побой.Роднините извикали частна линейка. Според описанието на случая медицинският екип не бил допуснат да напусне обекта, а охраната обяснила, че той е военен. Медиците потърсили полицията. Оттам заявили, че в къщата има военнослужещи от Националната гвардия, и определили съобщенията за незаконно задържани и починали хора като недостоверни.Броят на намиращите се вътре остана неясен. Местни страници в социалните мрежи съобщаваха за около 40 мъже в мазето. Валентина Молода, представена като медик, влязла в сградата с полицай около 18 ч. По думите ѝ там имало между 25 и 30 души, четирима от които били в тежко състояние.Същевременно ТСН, позовавайки се на служители на реда, съобщи, че вместо 40 заложници става дума за един военнослужещ, самоволно напуснал военната си част. В украинските съобщения за такива случаи се използва съкращението СЗЧ.Пред къщата се събраха около сто души — роднини, съседи и граждани, видели видеото. Част от тях разбиха вратите и хвърляха яйца по полицията. Последваха димни средства, сълзотворен газ и изстрели във въздуха.Около 19 ч. пристигна командирът на Националната гвардия Александър Пивненко. Той заяви, че сградата не е затвор, а „временен пункт за настаняване“ на военно поделение 3121 от Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия. По думите му четирима военнослужещи, самоволно напуснали частите си, имали наранявания и били изпратени в медицинския център на Националната гвардия. Пивненко не обясни как са получили травмите.От корпуса „Азов“ определиха сведенията за изтезания като непроверени и заявиха, че виновните ще бъдат наказани, ако разследването установи насилие.Късно вечерта на място пристигна Кирило Буданов.„Дойдох да разбера какво се случва тук“, каза той.Буданов посочи, че в сградата има 14 души, докато Пивненко говореше за 18. Ръководителят на Президентския офис отказа да определи обекта като незаконен затвор. На въпрос защо в страната съществуват подобни къщи, той отговори: „Защото има много такива сгради.“След това хората от обекта започнаха да бъдат извеждани и качвани във военен автобус. Събралите се блокираха превозното средство и се опитаха да освободят мъжете, които смятаха за задържани мобилизирани.Разказът на пострадалия тийнейджърСред най-разпространяваните кадри бяха снимките на тийнейджър, изведен с термоодеяло. През първия ден се появиха различни обяснения за присъствието му.Според ТСН той „дошъл с момчетата“. Kyiv Post съобщи, че бил намерен в мазето. Друга версия гласеше, че е участвал в разбиването на оградата и е хвърлял камъни.На следващия ден младежът разказа своята версия във видео в TikTok, заснето в Киевската областна болница. Той съобщи за порязвания по пръстите, болки в ребрата и хематоми.По думите му живее на около 200 метра от къщата на улица „Слънчева“. Приятели го извикали да види какво става.„Виждам момчетата да се катерят по дърветата, по оградата. (…) И аз се качих вътре, някакъв дядо ме заля с вода от пожарогасител“, разказа той.В друг разпространен запис се вижда как тийнейджър е съборен от оградата към двора с лопата.Младежът твърди, че след това насилието продължило:„Колкото по-навътре ме носеха, толкова повече хора започваха да ме бият. Около десет мъже, всички в черни униформи, с балаклави, в някакво военно облекло. Изобщо не беше ясно кои са, нямаха отличителни знаци. Хващаха ме за косата и просто ме биеха — с лопати, крака и юмруци.“Според него мъжете разрязали дрехите му с ножове и заснемали случващото се. По-късно в сградата настъпила суматоха и започнало разчистване. Влязла жена, която го успокоила и го прикрила с тялото си.След нея се появил Буданов. Тийнейджърът разказва, че заради ударите и уплахата не разбрал веднага кой стои пред него и очаквал нов разпит. След разговора бил предаден на лекари.Това е свидетелски разказ, чиито обстоятелства трябва да бъдат проверени. Той обаче се различава съществено от разпространената в чужбина версия, че момчето предварително е било затворник в мазето: самият тийнейджър казва, че дошъл при събралите се хора и влязъл през оградата.Остава да се установи какво точно е станало между влизането му в двора и предаването му на медицинския екип с наранявания.В материала на СПЖ е изказано предположение, че жената, която го защитила, е Валентина Молода. Това отъждествяване не е потвърдено. Според същия материал на следващия ден Молода е задържана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), представена е като „фалшива лекарка“ и впоследствие е включена в базата „Миротворец“.Маскирани мъже нападат журналистиОколо 22 ч. край къщата се появи група млади мъже с атлетично телосложение, качулки и балаклави. Фотограф на УНН твърди, че те пристигнали едновременно с кортежа на Буданов. Това свидетелство само по себе си не установява връзка между тях и ръководителя на Президентския офис.Според журналистически разкази маскираните разчистили със сила пътя на автобуса. Сред нападнатите били журналист на УНН, ритан, след като се представил като репортер; кореспондент на УНИАН, ударен в корема пред полицаи; и минувач, който се прибирал със сина си. Нападателите крещели „Украйна над всичко“.Пивненко отрече тези хора да са негови военнослужещи:„Тези с маските и балаклавите не са наши военни, сто процента. Не знам кои са.“Командирът на корпуса „Азов“ Денис Прокопенко заяви, че „провокациите“ в Борщаговка обслужват Русия.Дори само официалните обяснения оставят важни въпроси. Военните признават, че използват частната къща за настаняване на военнослужещи и че четирима души са изпратени за медицинска помощ заради травми. Не е обяснен произходът на тези наранявания. Различават се и посочените от длъжностните лица числа за хората в сградата.Отделно трябва да бъдат установени самоличността на маскираните нападатели и действията на полицията по време на побоите. Изказването на Буданов за „много такива сгради“ също изисква уточнение: само по себе си то не доказва, че във всички подобни обекти има незаконно задържане или насилие.Международните реакции и непроверените версииДо сутринта на 3 ноември украински телевизионни публикации вече представяха случая като дезинформация или провокация. Междувременно кадрите се разпространиха извън страната.В Германия съпредседателката на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел постави въпроса в деня, в който Володимир Зеленски пристигна в Берлин на необявено посещение.„Очаквам федералното правителство да повдигне този въпрос днес в Берлин във връзка с посещението на Зеленски“, написа тя в X.Според цитираните в материала данни публикацията е събрала над 200 хиляди преглеждания за няколко часа, а германски и австрийски издания са писали за обвинения в изтезания срещу подразделение на „Азов“.Вайдел сподели публикация на норвежкия професор Глен Дизен, съдържаща най-тежката версия на обвиненията: за „камера за изтезания на Зеленски“, в която Националната гвардия държала над 40 мобилизирани, а най-младият бил на 14 години. Тези твърдения не бива да се смесват с установените обстоятелства.В Полша депутатът от „Конфедерация“ Кшищоф Мулява публикува колаж със Зеленски и тийнейджъра с одеялото на фона на украинското знаме. Текстът завършваше с въпроса: „Трябва ли държава, в която изтезават собствените си граждани, да бъде в Европейския съюз?“Подобна реакция има политическо значение и заради подкрепата на Полша за европейската интеграция на Украйна.В англоезичните социални мрежи британският политик Джордж Галоуей написа: „ДЕТЕ!!!“ Блогърът Иън Майлс Чонг заяви, че „Зеленски има за какво да отговаря“. Каналът DD Geopolitics придружи снимката на момчето с призив лицето му да бъде запомнено, защото според авторите западните медии щели да го скрият. В материала се посочва, че тези публикации са събрали по 150–200 хиляди преглеждания през първите четири часа.Същественото уточнение остава: момчето не се представя като предварително задържан „14-годишен затворник“. То казва, че е дошло при протеста и е преминало през оградата. Това опровергава част от разпространяваните версии, но не отменя необходимостта да бъдат разследвани твърденията му за последвал побой.Също така трябва да се различават думите на Молода за четирима души в тежко състояние от официалното съобщение на Пивненко за четирима с травми, изпратени в медицински център.Защо случаят тревожи духовниците на УПЦ
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Случилото се поставя въпроси и за положението на свещенослужителите от УПЦ, за чието принудително отвеждане и мобилизиране СПЖ многократно е съобщавал. Темата е разгледана и в документален обзор от 17 юни 2026 г., обозначен с час 18:29, за задържане, принудителна мобилизация и изпращане на духовници във военни части.През февруари 2025 г. Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта утвърди критерии за предоставяне на отсрочка от мобилизация на свещенослужители.Според критиките, изложени от СПЖ, правилата формално се отнасят до всички вероизповедания, но на практика от отсрочка се ползват представители на Православната църква на Украйна (ПЦУ), римокатолици, гръкокатолици, протестанти, юдеи, мюсюлмани и езически общности, докато духовниците на УПЦ остават извън този механизъм.Секретарят на Хмелницката епархия протойерей Димитрий Стецко посочва, че в областта държавата е предоставила отсрочка на 130 клирици на ПЦУ, но не е признала енориите на УПЦ за „критично важни организации“.СПЖ съобщава също, че призовки до свещеници на УПЦ се изпращат централизирано чрез департамент на Министерството на отбраната, а не само през местните териториални центрове за комплектуване (ТЦК). Изданието вижда в това целенасочена политика, а не отделни местни нарушения.В основата на възраженията е и положението на самия свещеник: каноничните ограничения не му позволяват да употребява оръжие, а според изложените сведения държавата не допуска клирици на УПЦ до капеланско служение. Оттук идва опасението, че мобилизацията се използва за отстраняването им от енориите. Това е оценка за мотивите на властите, а не доказан извод за всеки отделен случай.СПЖ свързва тази тревога с евангелските думи: „Ще поразя пастира и ще се разпръснат овците.“Сред посочените случаи са:
На 29 октомври в Харков служители на ТЦК и полицията според публикация на СПЖ са били и отвели архимандрит Владимир (Субота) от строящ се храм. Съобщава се, че духовникът има висока кръвна захар, в ТЦК два пъти е викана линейка за него, а енориаши, опитали се да го защитят, също са били бити.
На 11 октомври в Чернигов е мобилизиран протойерей Павел Товстогон. Съпругата му написала: „Сега съм презвитера — жена на войник.“
През август е мобилизиран протодякон на катедралния събор в Тулчин.
Същия месец във Волин е мобилизиран архимандрит Антоний (Джежела), задържан на контролно-пропускателен пункт.
През 2025 г. СПЖ съобщи и за мобилизирането на Нововоронцовския епископ Серафим.
Заради подобни случаи адвокати на УПЦ са открили денонощна гореща линия за духовници, изправени пред принудителна мобилизация.Случаят в Борщаговка засилва въпросите къде се отвеждат задържаните, уведомяват ли се близките им и имат ли достъп до адвокат и лекар. Няма представени данни, които да установяват колко духовници на УПЦ са преминали през подобни къщи, нито че изброените свещенослужители са били държани именно в такива условия.В част от публикациите за тях последната налична информация е, че по-нататъшната им съдба не е известна. Именно тази липса на проследима информация поражда тревога.Приликите с нападенията срещу храмовеЗа вярващите от УПЦ маскираните мъже край къщата на улица „Слънчева“ напомнят за участници в насилствени конфликти около храмове.На 17 октомври 2024 г. през нощта около сто мъже в камуфлажни дрехи и балаклави нахлуха в Архангело-Михайловския събор в Черкаси. СПЖ описва нападението като акция на привърженици на ПЦУ.Според публикацията нападателите отнемали телефони на енориаши, демонтирали камери и влезли в епархийното общежитие, където спели деца на свещеници. Използвани били газ и травматично оръжие. Митрополит Теодосий получил сътресение на мозъка след удар с палка.Посочени са и други случаи:
На 17 юни 2025 г. около 50 души с балаклави се опитали да завземат катедралния събор на УПЦ в Черновци. Двама свещеници били откарани с линейка.
На 14 февруари 2026 г. в Киев маскирани лица разбили ключалките на храма „Св. Йоан Воин“, след което митрополит на ПЦУ го обявил за принадлежащ към неговата църковна структура.
На 4 юни 2026 г. при завземането на Троицкия събор в Кременчук бил пребит архимандрит Йосиф.
СПЖ посочва и нападения над вярващи в Ивано-Франковск и вижда общ модел: хора със закрити лица и без отличителни знаци използват сила, атакуват снимащите и действат в присъствието на полиция, която според свидетелските разкази не се намесва.Изданието критикува липсата на установени извършители и съдебен резултат по описваните от него случаи, част от които се разглеждат като „хулиганство“. Това обаче не е достатъчно основание да се твърди, че всяко подобно нападение има едни и същи организатори.Думите на Пивненко „Не знам кои са тези хора“ напомнят на пострадалите вярващи за отговорите, които са получавали след насилие край храмове. Основният въпрос и в двата случая е един: кой установява самоличността на нападателите и кой ги подвежда под отговорност?През последните две години СПЖ предупреждаваше, че търпимостта към насилието срещу вярващи може да доведе до разширяването му срещу други граждани. В Борщаговка сред пострадалите вече са посочени роднини на мобилизирани, случаен минувач със сина си и журналисти на УНН и УНИАН. Изданието отбелязва този контраст и във връзка с медийното представяне на по-ранни църковни конфликти като „доброволен преход на общности“.Как реагираха религиозните представителиСпоред наблюдението, изложено в материала, до вечерта на 3 ноември няма публична реакция за Борщаговка от ръководството на ПЦУ, от главата на Украинската гръкокатолическа църква (УГКЦ) Святослав Шевчук или от Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации, в който участват и двете общности.Посочена е обаче публикация, споделена от лвовски гръкокатолически йеромонах, за „московски провокатори“.СПЖ разглежда липсата на реакция на фона на предишни изявления на религиозни ръководители в подкрепа на държавната политика.През пролетта на 2024 г. Епифаний Думенко заяви в интервю за Радио Свобода, че цени президента, който „добре е разбрал каква роля играе църквата“.По-късно Зеленски подписа закона, приет въз основа на законопроект № 8371, който УПЦ и СПЖ определят като насочен към забраната на Църквата. На 23 декември 2024 г., при среща на Съвета на църквите с президента в „Св. София“ в Киев, Епифаний му благодари за подкрепата за закона за „духовната независимост“.През април 2026 г. Епифаний заяви пред президента: „Вярваме, че и занапред ще си сътрудничим тясно за благото на нашата украинска държава.“На срещата през декември 2024 г. Святослав Шевчук благослови Зеленски с думите: „Нека Господ Бог Ви благослови, за да имате сили още дълго да служите за благото на Украйна и украинския народ.“През април 2026 г. главата на УГКЦ каза пред него: „Днес свободна Украйна означава религиозна свобода.“ СПЖ противопоставя това изявление на съобщенията за духовници на УПЦ, задържани край храмове и отвеждани в ТЦК.На 17 август 2024 г., три дни преди гласуването на законопроект № 8371, Всеукраинският съвет на църквите заяви пред президента подкрепа за „курса към духовна независимост“. По-късно в интервю за Пиърс Морган Зеленски заяви, че Съветът е „изключил Московската патриаршия“ — твърдение, което СПЖ определя като объркване.Президентът описва международната дейност на Съвета като застъпничество за Украйна пред света. В този контекст римокатолическият епископ Виталий Кривицки е заявил пред американска аудитория, че в Украйна няма признаци на преследване именно заради вярата. Пред делегация на Световния съвет на църквите също са отправяни уверения, че по време на войната няма религиозни преследвания. В интервю за „Апостроф“ Епифаний е казал, че такива „в действителност няма“.СПЖ оспорва тези оценки и обвинява Съвета, че през последните две години не е реагирал на описваните от изданието мобилизации на свещеници, завземания на храмове и побои над вярващи.В материала се поставя въпрос и за позицията на патриарх Вартоломей. През август 2024 г. Президентският офис съобщи, че той е подкрепил инициативата на Зеленски за „духовна независимост“. СПЖ свързва тази подкрепа със закона, приет от парламента седмица по-късно.На 31 октомври 2026 г., два дни преди събитията в Борщаговка, Зеленски се срещна с патриарха в Истанбул, поздрави го за 35-годишнината от интронизацията и му благодари за „последователната публична позиция, подкрепата за нашата държава и постоянните молитви за мир“.На 2 ноември във Фенер се отбелязваше юбилеят на предстоятеля. В разглеждания материал не е посочена негова реакция на случая край Киев.Липсата на публично изявление не доказва одобрение на насилието. Тя обаче поставя въпрос към религиозните ръководители, които говорят за пастирска грижа и човешко достойнство: ще поискат ли независимо изясняване на случилото се и защита на пострадалите?Езикът на разговорите и обвиненията срещу УПЦДруг акцент в материала е езикът, използван от охраната и от Буданов. Според описаните записи обясненията към медиците, репликите зад оградата и разговорите на ръководителя на Президентския офис със събралите се хора и с тийнейджъра са на руски.СПЖ сравнява това с публичния натиск срещу УПЦ заради езика на богослужението.Изданието посочва и „записите на Миндич“, направени според материала от Националното антикорупционно бюро на Украйна през лятото на 2025 г. по делото „Мидас“ за корупция в енергетиката. В описанието се твърди, че всички разговори в тези записи са на руски. Споменати са и други записи с участието на заместник-ръководителката на Президентския офис Мудра, бившия вицепремиер Чернишов, депутата Микитас и други представители на политическия елит.От тези примери СПЖ извежда критика за двоен стандарт: украинският се изисква в публичната среда, докато руският продължава да се използва в неофициалното общуване на представители на властта. Посочените примери обаче не доказват, че всички държавни ръководители общуват по един и същ начин.Същевременно към вярващи от УПЦ — на богослужения, събрания за преминаване към ПЦУ и в социалните мрежи — се отправя обвинението: „Вие служите на руски.“Тук е необходимо разграничение. В УПЦ се служи на църковнославянски, а не на съвременен руски език. Материалът припомня хилядолетната богослужебна традиция в Киев и я свързва с езика на Остромировото евангелие и Киево-Печерския патерик. Посочва се също, че в стотици енории на УПЦ, където общностите желаят това, се служи на украински.Проповедта, изповедта и разговорът с вярващите могат да бъдат на езика, който те разбират и използват. Според позицията на СПЖ езикът на молитвата не трябва да се превръща в повод за натиск чрез позоваване на закона за държавния език.Критиката е към избирателното отношение: защо езикови претенции се отправят към свещеници и възрастни вярващи с Псалтир, но не със същата настойчивост към Буданов, Миндич или охраната на обекта?Публикацията за „московски провокатори“Лвовският йеромонах от УГКЦ Юстин (Юрий) Бойко, който има многобройна аудитория в социалните мрежи, сподели във Facebook текст на Игор Савчук под заглавие „Московски провокатори“.В него се използват определения като „фалшива линейка“, „опитен престъпник“, „титушки“ и „тълпа полезни идиоти“. Протестът е представен като „подарък за руското разузнаване, опакован в патриотични лозунги“. Според материала публикацията е получила стотици харесвания.Една от читателките възразява с въпроса: „А хората в мазето — и те ли са фалшиви?“Подобен отговор показва основния проблем с обяснението чрез „провокация“: то не изяснява защо хората са били в къщата, как са получили травмите си и кои са маскираните нападатели. Не отговаря и на твърденията, че телефони са били отнемани, а роднини не са били уведомявани.СПЖ припомня и предишен случай с Бойко. През 2023 г. той разпространил фалшив „меморандум“ между Министерството на образованието и ЛГБТ фондация. Според проверка на ZAXID.NET документът е бил произведен от руския Telegram канал MediaKiller. След като министерството го опровергало, Бойко заявил, че е получил копието от „таен приятел“ във ведомството.Този епизод не решава спора за Борщаговка, но е основание твърденията, разпространявани от духовника, да бъдат проверявани, а не приемани като доказателство.По-широкият въпрос е дали всяко съобщение за злоупотреба може да бъде отхвърляно като действие в полза на Москва. Вярващи от УПЦ от години се оплакват, че получават подобен отговор, когато разказват за разбити храмови врати и насилие срещу енориаши.Въпросите, които оставатСлучаят в Петропавловска Борщаговка изисква разграничаване между официално признатото, свидетелските разкази, непроверените публикации и политическите оценки.Необходимо е да се установи на какво основание хората са били настанени в частната къща, можели ли са да я напускат, имали ли са връзка с близките си и достъп до медицинска и правна помощ. Трябва да бъдат изяснени произходът на травмите, разказът на тийнейджъра и нападенията над журналисти и граждани.Нито представянето на всички протестиращи като провокатори, нито разпространяването на недоказани версии за десетки заложници помага за установяването на истината. Общественото възмущение, изразено в многобройни публикации в социалните мрежи, не може да замести разследването, но не бива и да бъде използвано като основание свидетелствата да се пренебрегват.Връзката с положението на УПЦ не е доказана обща организация зад всички описани случаи. Тя е в опасението, че насилието срещу една група може да бъде пренебрегнато като „чужд проблем“, докато засегне и други.Защитата от незаконно задържане и побой не трябва да зависи от това дали пострадалият е свещеник, работник, мобилизиран военнослужещ, журналист или тийнейджър. Именно това е въпросът, който Борщаговка поставя пред държавните институции, медиите и религиозните общности.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86477-sblstsi-kraj-kiev-sled-sihnali-za-zadrzhani-i-biti-khora-vv-voenen-obekt</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/77_main.jpg" length="111561" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Свети Гавриил Ургебадзе поведе шествието в навечерието на своя празник в Грузия (снимки) ]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86476-poklonnitsi-v-hruzija-sobshchavat-za-javjavane-na-sveti-havriil-po-vreme-na-shestvie</link><description><![CDATA[Участниците смятат, че светлата фигура, заснета по пътя към манастира „Самтавро“, е самият преподобен.]]></description><pubDate>Thu, 05 Nov 2026 00:00:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Участници в литийно шествие в Грузия смятат, че на снимки и видео от пътя към манастира „Самтавро“ е запечатано явяване на свети Гавриил Ургебадзе пред очите на всички. За това се разказва в свидетелство на хора, които са заснели събитието, разпространено от руския православен телевизионен канал „Спас“ и представено в текст на редакция „Христоносци“. Нещо повече, на видеоматериала се вижда как светъл образ се придвижва сред участниците в кръстния ход и застава начело на процесията.Шествието започнало вечерта на 1 ноември 2026 г. от родния дом на преподобния в Тбилиси. Поклонниците носели негови икони и изминали с молитва 32 километра до манастира „Самтавро“ в Мцхета, духовната столица на Грузия. Те достигнали обителта след падането на нощта.Шествието в чест на грузинския изповедник и юродив заради Христа се състояло в навечерието на празника на преподобни Гавриил Самтаврийски и в дните, когато страната отбелязвала 1700-годишнината от своето покръстване. По време на атеистичния режим свети Гавриил собственоръчно построил многокуполна църква в двора на родния си дом и спасявал от поругание много икони, хвърлени на градското сметище. Днес нетленните му мощи са изложени за поклонение в манастира „Самтавро“ и са източник на безчислени чудеса.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Според свидетелството, когато прегледали снимките от пътя, поклонниците забелязали фигура, обгърната в стълб от светлина. На някои от кадрите сиянието се виждало при приближаването на групата към манастира. Участниците показват фигурата, която е заснета и на видео, и я възприемат като образа на свети Гавриил, който води кръстния ход. За тях това е знак, че преподобният ги е съпровождал по пътя.В търсене на потвърждение поклонниците веднага изпратили снимка на госпожа Джулиета, родната сестра на преподобния. По думите на поклонниците тя без колебание разпознала в светлинната фигура стареца Гавриил и призовала: „Радвайте се, защото свети Гавриил е с нас!“
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Редакция „Христоносци“ представя случилото се в пределите на Грузинската патриаршия като чудо, чрез което Бог прославя Своите светии и укрепва вярата на християните. Редакцията го тълкува като свидетелство за молитвеното присъствие на свети Гавриил сред вярващите и за участието на Небесната църква в живота на Земната.В заключение описаното събитие показва, че явяването на преподобноизповедник Гавриил Ургебадзе, великия съвременен чудотворец, е знак, че светецът не е изоставил верните.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86476-poklonnitsi-v-hruzija-sobshchavat-za-javjavane-na-sveti-havriil-po-vreme-na-shestvie</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/76_main.jpg" length="27609" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Уайтфорд: Журналисти на СПЖ бяха освободени след предаване на писмата им на Ванс]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86475-uajtford-zhurnalisti-na-spzh-bjakha-osvobodeni-sled-predavane-na-pismata-im-na-vans</link><description><![CDATA[Катрин Уайтфорд разказа, че лично е предала на Джей Ди Ванс писма от задържани журналисти, отразявали завземания на храмове, а три месеца по-късно те били освободени.]]></description><pubDate>Wed, 04 Nov 2026 23:07:04 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Съпредседателката на Националната федерация на младите републиканци в САЩ Катрин Уайтфорд заяви, че журналистите, арестувани в Украйна заради отразяването на завземания на храмове на Украинската православна църква (УПЦ), са били освободени, след като тя предала писмата им на Джей Ди Ванс. Това разказа тя в интервю за американския телевизионен канал ONNJ (On New Jersey), съобщи украинската редакция на СПЖ.По думите на Уайтфорд, към нея се обърнали украински журналисти, повечето от които вече били принудени да напуснат страната, заради липсата на свобода на печата и на вероизповеданието. Те знаели, че тя е православна и оглавява голяма общонационална организация в Републиканската партия.„Те попитаха: „Можете ли да предадете на Джей Ди Ванс саморъчно написани писма от наши колеги журналисти, които украинските власти вкараха в затвора заради репортажи за завземания на храмове?“, разказа Уайтфорд.Ванс, който тогава бил сенатор, се изказвал в Сената срещу закона за забрана на УПЦ. „Успях лично да му предам тези писма и около три месеца по-късно, още през 2024 г., те бяха освободени“, отбеляза тя.Уайтфорд подчерта, че я обнадеждава фактът, че Ванс, който впоследствие стана вицепрезидент на САЩ, е запознат с проблемите със свободата на вероизповеданието в Украйна. Тя изрази надежда, че всяко мирно споразумение ще включва гаранции за религиозната свобода на украинците.В същото интервю Уайтфорд заяви, че мобилизирането на свещеници от УПЦ за фронта по същество е убийство с чужди ръце, тъй като впоследствие вината за смъртта им може да бъде приписана на руската армия.Припомняме, че през април 2024 г. Джей Ди Ванс произнесе реч, в която осъди украинското правителство за „нападение срещу традиционните християнски общности“.По-рано СПЖ писа, че на 29 септември 2025 г. Катрин Уайтфорд е нарекла съдебния иск срещу УПЦ „държавно преследване“, в навечерието на първото заседание по делото за забрана и ликвидиране на централното управление и на цялата Киевска митрополия на Църквата.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86475-uajtford-zhurnalisti-na-spzh-bjakha-osvobodeni-sled-predavane-na-pismata-im-na-vans</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/75_main.jpg" length="68941" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Сливенският митрополит Арсений призова митрополит Лука да се извини на българския епископат]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86474-slivenskijat-mitropolit-arsenij-prizova-mitropolit-luka-da-se-izvini-na-blharskija-episkopat</link><description><![CDATA[В своето изявление той отхвърля твърденията за натиск над патриарх Даниил и подчертава, че решението за посещението на патриарх Вартоломей е взето единодушно]]></description><pubDate>Wed, 04 Nov 2026 17:08:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Сливенският митрополит Арсений възрази срещу публично изявление на Запорожкия и Мелитополски митрополит Лука, което според него съдържа тежки обвинения срещу архиереите на Българската православна църква и нейния Свети Синод. Той призова митрополит Лука да се извини на българския епископат и да уважава каноничната самостоятелност на БПЦ, става ясно от изявление на митрополит Арсений на сайта на Сливенска митрополия.Повод за реакцията са приписаните в текста на митрополит Лука твърдения за „задкулисни интриги“ в Светия Синод, за синодално мнозинство, което принуждава патриарх Даниил да взема решения против волята си, и за „яростни недоброжелатели“ сред българските архиереи, от които патриархът трябва да бъде защитаван.
    
    
        По темата
        Запорожкият митрополит Лука призовава за подкрепа за патриарх Даниил
        Митрополит Лука отправя призив за молитва вместо прибързано осъждане на Българския патриарх
        02.11.2026, 22:01
    

Според митрополит Арсений, подобни твърдения не защитават предстоятеля на БПЦ, а накърняват достойнството му, като го представят като лишен от собствена воля и зависим от враждебно мнозинство. По думите му те обиждат и останалите архиереи и поставят под съмнение законността и свободата на синодалните решения.Решението за посещението на константинополския патриарх Вартоломей е взето единодушно от Светия Синод, без нито един глас „против“, заявява сливенският митрополит. Той посочва това обстоятелство като основен аргумент срещу внушенията за натиск над патриарх Даниил.Митрополит Арсений подчертава, че Светият Синод не е политически лагер, в който едни архиереи могат да бъдат определяни като добри, а други — като предатели и заговорници. Той го описва като висшия орган на църковното управление, чиито членове носят обща отговорност за живота, единството и благополучието на БПЦ. Според него твърдението, че единодушно решение е резултат от интриги, шантаж или принуда, поставя под съмнение авторитета на целия Синод.В изявлението си митрополит Арсений определя думите на митрополит Лука като неприемлива намеса на чужд архиерей във вътрешните дела на древната, автокефална и канонично призната от всички поместни църкви БПЦ. Той се позовава на Второто правило на Втория вселенски събор, което, както посочва, забранява на епископите да простират властта си извън поверените им църковни области и да смущават управлението на други църкви.Сливенският митрополит поставя въпроса на какво канонично основание митрополит Лука оценява кои български архиереи са верни на православието и кои са негови противници. Той пита и дали някой го е упълномощил да дава оценки за духовното достойнство и действията на архиереите на друга автокефална църква.Митрополит Арсений изтъква, че БПЦ има свой законен предстоятел, свой Свети Синод и право самостоятелно да решава въпросите на вътрешното си управление. Тя не е епархия, подчинена на външен център, подчертава той. В текста си той заявява също, че народът на днешна Украйна е получил светлината на Христовото благовестие от Българската църква, и призовава украинския епископат да има предвид този исторически принос.По думите му българските митрополити не са безгласни фигури, но не могат да бъдат представяни и като врагове на собствения си патриарх. Патриархът и синодалните архиереи участват съборно във вземането на всяко решение. Затова, според него, представянето на съборността като принуда изопачава смисъла на православното църковно управление. Той допуска, че обвиненията на митрополит Лука отразяват познати му модели на управление в други православни църкви, които определя като неприемливи за БПЦ.Митрополит Арсений поставя под въпрос и целта на обръщението: защо заявената молитвена подкрепа за патриарха е съпроводена с обвинения срещу неговите събратя и защо призивът за единство внушава наличието на врагове в Синода. Той уточнява, че не желае да приписва скрити намерения на митрополит Лука, но предупреждава, че думите му могат да породят смут, подозрение и разделение сред българските православни християни.В изявлението се подчертава още, че патриарх Даниил е предстоятел на БПЦ, а не представител на чужда църковна групировка. Според митрополит Арсений неговото служение не бива да се противопоставя на останалия български епископат в полза на чужди църковнополитически интереси.Сливенският митрополит обвинява митрополит Лука и в разпространяване на непроверени сведения. Той пита откъде идва информацията му и дали източниците му имат интерес да противопоставят патриарха на Синода, като изрично уточнява, че не знае отговорите. Според него, ако сведенията не са били проверени, това е недопустима за архиерей прибързаност. Ако пък митрополит Лука е знаел за единодушното решение, внушенията му за враждебно мнозинство са още по-необясними.Митрополит Арсений заявява, че Светият Синод не е длъжен да се оправдава пред чужди архиереи за всяко свое канонично решение. Той призовава митрополит Лука да насочи усилията си преди всичко към поверената му Запорожка епархия, нейното духовенство и вярващи, особено предвид тежките обстоятелства, през които преминава църковният живот в Украйна. Поставя и въпроса дали подобни публични изявления укрепват авторитета на Украинската православна църква сред българските вярващи.В заключение сливенският митрополит посочва, че не очаква отговор на въпросите си, тъй като смята продължаването на публичния спор за неуместно и вредно. Той настоява митрополит Лука да прояви архиерейско благоразумие, да се извини за внушенията срещу българския епископат, занапред да уважава безусловно каноничната самостоятелност на БПЦ и да ограничава публичните си изявления до собствената си епархия.Истинското архипастирско служение се измерва с грижата за паството, смирението, благоразумието и верността към църковния мир, а не с международни изяви и обвинения срещу чужди архиереи, посочва митрополит Арсений. Той се позовава и на апостолските думи: „Всичко (в църквата) да става с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40).Изявлението завършва с израз на любов и съпричастност към православния народ на Украйна и с молитва страданията му да бъдат прекратени възможно най-скоро. Митрополит Арсений се моли Бог да даде сили и разум на православните архиереи там, за да се грижат за народа си и да намерят пътища за облекчаване на неговите мъки. „Бог да пази народа на Украйна!“, завършва той.Източник: Сливенска митрополия
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86474-slivenskijat-mitropolit-arsenij-prizova-mitropolit-luka-da-se-izvini-na-blharskija-episkopat</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/74_main.jpg" length="53325" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Хиляди вярващи посрещнаха мощите на св. Георги от Неаполис в нов храм в Неа Иония]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86473-khiljadi-vjarvashchi-posreshchnakha-moshchite-na-sv-heorhi-ot-neapolis-v-nov-khram-v-nea-ionija</link><description><![CDATA[Светинята бе пренесена в Йонийския център, който съчетава църковен живот, обществени дейности и съхраняване на наследството на бежанците от Мала Азия.]]></description><pubDate>Wed, 04 Nov 2026 00:16:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Хиляди вярващи се събраха на 2 ноември в Неа Иония, Гърция, за тържественото пренасяне на мощите на св. Георги от Неаполис в новопостроения храм, посветен на светеца, в Йонийския център. Събитието се състоя в навечерието на неговия празник и бе исторически момент за митрополията на Неа Иония, Филаделфия, Ираклион и Халкидона, информира американската редакция на СПЖ.Десетилетия наред мощите се съхраняваха в храма „Св. великомъченик Евстатий“ в Перисос. Донесени от Мала Азия от предците на местните бежански семейства, те са важна духовна връзка с родината им.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    След полагането на светинята в новия храм бе отслужена тържествена Велика вечерня. Сред присъстващите бяха янинският митрополит Максим, анейският митрополит Макарий, игуменът на светогорския манастир „Ксенофонт“ Алексий и управителят на Света гора Алкивиадис Стефанис, както и държавни служители и други официални лица.Първата празнична Божествена литургия в новия храм бе насрочена за 3 ноември — деня, в който се почита светецът. Очакваше се на богослужението да присъства и президентът на Гърция.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Храмът е част от Йонийския център — нов комплекс, който обединява религиозни, образователни, културни и социални дейности. Той включва конферентен център, младежки културен център, помещения за настаняване на гости, детска градина, библиотека и пространства за отдих. Проектът има за цел да съхрани наследството на бежанците от Мала Азия и да разшири образователните и социалните услуги в района.Животът и мъченичеството на св. Георги
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Св. Георги бил свещеник в Неаполис, Мала Азия, известен на турски като Невшехир. Служел в местната църква „Успение Богородично“ и е описван като пастир, който живеел в истина, святост и праведност и спазвал Господните заповеди.През 1797 г. християните от село Малакоти го поканили да замести техния свещеник, преследван от турците. Отец Георги с радост приел служението и потеглил към селото. Близо до местността Кобия-Дере обаче бил заловен от разгневени турски овчари, които го ограбили, измъчвали и накрая обезглавили.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Според разказа за светеца мощите му били открити, след като той се явил във видение на благочестива и богобоязлива вдовица. Те били намерени нетленни и са описвани като непокътнати, изпълнени с небесна благодат и сила.Първоначално мощите на новомъченика се пазели в дома на неговия събрат Неофит. След смъртта на Неофит били пренесени в енорийската църква на Неаполис.
            
    
            Килията и оскъдната растителност наоколо. 
    Там светинята била почитана и от вече покойните кесарийски митрополити Паисий, Клеопа и Йоан. Те редовно посещавали Неаполис, свидетелствали за получената от Бога благодат и почитали св. новомъченик Георги като голям чудотворец.След Малоазийската катастрофа от 1922 г., при размяната на населението през 1924 г., тогавашният енорийски свещеник на Неаполис архимандрит Игнатий пренесъл мощите в Гърция. Те били положени в храма „Св. Евстатий“ в Перисос, Атика, където останали до пренасянето им в новопостроения храм в Йонийския център.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86473-khiljadi-vjarvashchi-posreshchnakha-moshchite-na-sv-heorhi-ot-neapolis-v-nov-khram-v-nea-ionija</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/73_main.jpg" length="69277" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Проучват отварянето на древните тунели под „Света София“ в Истанбул]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86472-prouchvat-otvarjaneto-na-drevnite-tuneli-pod-sveta-sofija-v-istanbul</link><description><![CDATA[Специалисти разчистват и възстановяват подземна мрежа с дължина около девет километра, части от която са на приблизително 1600 години.]]></description><pubDate>Tue, 03 Nov 2026 23:19:43 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Турските власти оценяват възможността да отворят подземните помещения на „Света София“ в Истанбул за туристи. По време на научната реставрация специалистите разчистват и възстановяват древна мрежа от тунели с дължина около девет километра, някои от които са на около 1600 години, информира СПЖ.На шестата годишнина от преобразуването на „Света София“ в джамия Ердоган обяви достъпността на светилището за всички вероизповедания.Турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой заяви, че подземните структури на катедралата могат да бъдат толкова значими, колкото и известната ѝ надземна архитектура. Според него първо подземните галерии ще бъдат показани на журналистите, след което властите ще оценят безопасността на маршрута за туристическата публика.„Провеждаме най-големия проект за реставрация, консервация и укрепване в историята на Републиката в „Света София““, подчерта турският министър.Специалистите вече са завършили укрепването на североизточното минаре, както и реставрацията на гробниците, сградата на Детското училище, Часовниковата кула и етажа на галерията. Сега продължава работата по главния куполник, където са инсталирани временни метални покриви и специална платформа за почистване и съхранение на мозайки.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86472-prouchvat-otvarjaneto-na-drevnite-tuneli-pod-sveta-sofija-v-istanbul</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/72_main.jpg" length="75048" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Светият Синод на БПЦ – БП отговори на критиките, свързани с поканата на патриарх Вартоломей ]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86471-obrshchenie-na-svetija-sinod-na-bpts-bp</link><description><![CDATA[Светият Синод на Българската православна църква излезе с обръщение във връзка с визитата на патриарх Вартоломей и породилите се обществени полемики сред духовенството и миряните]]></description><pubDate>Tue, 03 Nov 2026 22:43:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Възлюбени чеда на светата ни Църква,„И тъй, братя, стойте и дръжте преданията“ (2 Сол. 2:15) – поръчва на всички нас, православните християни, първовърховният апостол Павел. Вече почти две хиляди години Христовата Църква вярно пази и точно предава на всяко ново поколение християни като свое драгоценно Предание непреходните истини на вярата, както те са ни дадени от Господ Иисус Христос, завещани от светите апостоли, запечатани с кръвта на светите мъченици и изповедници, оградени с боговдъхновените и непогрешими определения на Вселенските събори, пазени в съкровищницата на светоотеческото учение и проповядвани от свети люде със свят живот. Истините на светата православна вяра не са човешка приумица, а богооткровен плод на Пресветия и Животворящ Дух на Истината, Който живее, обитава и съчленява светата Църква.Благодарим и всеки ден славословим Бога, Който по Своята велика милост ни е удостоил да бъдем кръстени в Неговото пресвято име и да бъдем наследници на повече от хилядолетната православна традиция на нашия народ. Благодарни сме и безкрайно признателни, че сме чеда на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец – ангел-пазител на българския народ, наш духовен пътеводител и верен помощник във всички изпитания и трудности по пътя към небесния Йерусалим. Тази година отбелязахме две знаменателни годишнини – 1150 години от раждането и 1080 години от блаженото успение на най-прославения и велик светец, произлязъл от нашия род. Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия организира празнични чествания по повод на тези годишнини. След отправена покана от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и от Светия Синод на БПЦ – БП в празничните чествания се включи делегация от първопрестолната Константинополска патриаршия, начело с Константинополския Вселенски патриарх Вартоломей. Отслужената на 19 октомври т. г. света Литургия в Рилската света обител от патриарсите Вартоломей и Даниил, с участието на митрополити и епископи на Константинополската и Българската патриаршии, беше най-съкровен израз на нашата обща любов и почит към всебългарския покровител преп. Йоан Рилски и свидетелство за единството ни в Христа.  С пастирска загриженост се обръщаме към духовенството и верния народ по повод някои крайни настроения, непремерени изказвания и неоправдани страхове, породени около това посещение. Призоваваме към трезвост и разсъдителност, към въздържане от осъждане и прибързани заключения.Припомняме, че Българската православна църква – Българска Патриаршия пребъдва в пълно евхаристийно и канонично общение с Константинополската патриаршия, както и с останалите Поместни православни църкви. Това общение е израз на единството ни в православната вяра и на принадлежността ни към едната, света, съборна и апостолска Църква. Неговото съхраняване е отговорност на всички нас.Да се пазим от неразумна ревност по Бога (срв. Рим. 10:2). Искрената загриженост за чистотата на вярата е нещо добро, но тя трябва да бъде съпътствана от смирение, задълбочени познания, духовна зрялост и чувство за йерархия. Когато ревността поражда подозрения, враждебност и разделения между вярващите, всички сме длъжни да изпитаме себе си и да потърсим ръководство в учението и съборния живот на Църквата. Недопустимо е православни християни да хулят своите архипастири, да злословят срещу свои братя и сестри, да отправят анатема и да се превръщат в самозвани съдници. В Църквата всеки има своето място и служение, „и един чин не бива да измества другия, но всеки трябва да пребъдва в своя чин и в своето служение“ (св. Дионисий Ареопагит).Особено голяма е отговорността на духовниците, на които са поверени човешки души. Пастирският им дълг изисква да укрепяват своите духовни чеда във вярата, да изслушват тревогите им и с търпение и разсъдителност да им помагат да намират отговор, а не да разпалват у тях моментни емоции, да всяват страхове и да ги настройват помежду им. Всяването на неоснователни страхове и опасения, подхранването на недоверие към свещеноначалието и въвличането на вярващите в противопоставяне могат дълбоко да наранят техния духовен живот. Нека всеки от нас помни отговорността си пред Бога за онова, което посява в сърцата на поверените му човешки души.Възлюбени в Господа,Призвани сме да пазим завещаната ни православна вяра и църковното общение както зеницата на окото си. Нека почитта ни към преподобния Йоан Рилски намира продължение в живота ни чрез следване на неговия пример и завет: с твърдост във вярата, но и със смирение, разсъдителност и духовно послушание. По неговите свети молитви Господ да ни дарува да пребъдваме в съборния разум на Църквата, да укрепва любовта помежду ни и да пази мира и единството на светата Църква!
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86471-obrshchenie-na-svetija-sinod-na-bpts-bp</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/71_main.jpg" length="121051" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Петата поредна среща на Зеленски с патриарх Вартоломей възмути гръцки духовници]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86470-zelenski-se-sreshchna-za-peti-pt-s-patriarkh-vartolomej-vv-fener-i-vzmuti-hrtski-dukhovnitsi</link><description><![CDATA[Редакция „Христоносци“ критикува отношенията между Константинополската патриаршия и Киев и поставя въпроси за положението на Украинската православна църква]]></description><pubDate>Tue, 03 Nov 2026 18:20:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[На 31 октомври 2026 г. Константинополският патриарх Вартоломей прие за пети път във Фенер украинския президент Володимир Зеленски. Според информацията, изложена в коментар на редакция „Христоносци“, двамата разговаряли насаме около час, след което патриархът благословил украинската правителствена делегация в Тронната зала.Официалните канали на Патриаршията представили срещата като жест в подкрепа на мира. Авторите на коментара обаче я разглеждат като израз на политическа подкрепа за Киев на фона на тежкото положение на Украинската православна църква (УПЦ).В текста се посочва, че след разговора Зеленски съобщил за обсъждане не само на хуманитарни въпроси, но и на натиска върху Русия и на „контактите с американската страна“. Редакция „Христоносци“ тълкува тези теми като свидетелство за обвързаността на Фенер със западната дипломация, а не само с църковните и миротворческите усилия.Критики в гръцкия печат и църковните средиСпоред коментара посещението е предизвикало недоволство сред консервативни църковни среди, светогорски монаси и представители на патриотичната общественост в Гърция. Авторите оспорват представата, че гръцкият православен свят единодушно подкрепя действията на патриарх Вартоломей спрямо Украйна.Като конкретен пример те посочват публикация на гръцкия консервативен всекидневник „Димократия“ от 2 ноември 2026 г., озаглавена „Безпокойство след посещението на Зеленски във Фенер“. Споменати са също изданията „Ортодоксос Типос“, „Катаникси“ и „Актинес“, без да са приведени конкретни техни публикации или имената на цитираните духовници и анализатори.В коментара критиките са обобщени в четири основни направления.Положението на Украинската православна църкваПървото възражение е срещу противоречието, което критиците виждат между призивите на патриарх Вартоломей за човешко достойнство и мир и топлото посрещане на украинския президент.Авторите свързват тази критика с приетото в Украйна законодателство, което определят като насочено към забрана на УПЦ. Те излагат и твърдения за отнемане на храмове, за преследвани, лишени от свобода и безследно изчезнали свещеници, които остават верни на митрополит Онуфрий и отказват да преминат към Православната църква на Украйна (ПЦУ).В предоставения текст не са посочени конкретни случаи или документи, които да позволят проверка на всички тези твърдения. Те са представени като част от обвиненията на авторите срещу украинските власти и политиката на Фенер.Възраженията на Света гораВторото направление засяга отношението на светогорското монашество. Според редакция „Христоносци“ сред монасите продължават протестите и възраженията срещу действията спрямо УПЦ въпреки твърдения дипломатически и финансов натиск от Фенер и светските власти.Коментарът посочва, че за атонските старци, чиято позиция представя, митрополит Онуфрий остава единственият каноничен предстоятел в Украйна. От тази гледна точка благославянето на украинската делегация се възприема като подкрепа за властите, обвинявани в преследване на неговата Църква. В текста не са назовани конкретни монаси или манастири, поради което тази позиция не може да се приписва на цялата Света гора.Томосът и разделението в православния святТретата критика е свързана с последиците от предоставянето на томоса за автокефалия на ПЦУ. Седем години след издаването му авторите определят решението като канонично неприемливо и смятат, че то не е преодоляло църковното разделение.В подкрепа на тази оценка те посочват, че мнозинството от Поместните православни църкви, включително Българската патриаршия, не са признали ПЦУ, оглавявана от Епифаний Думенко. Изводът на коментара е, че политиката на Фенер е затвърдила разкола, вместо да възстанови единството.Съдбата на гърците в ПриазовиетоЧетвъртият въпрос е свързан с историческата гръцка общност в Приазовието. Според текста патриотични среди в Гърция и вестник „Димократия“ поставят отново случая с убийството на двама етнически гърци в село Гранитна през февруари 2022 г.Авторите посочват, че гръцкото Министерство на външните работи е потвърдило участието на украински военнослужещи. Те твърдят също, че извършителите не са понесли отговорност, но не представят актуална информация за развитието на разследването. Според тях Фенер премълчава този въпрос по геополитически съображения.Спор за ролята на ФенерРедакция „Христоносци“ поставя срещата и в контекста на твърдения за корупция, насилие от радикални военизирани формирования срещу цивилни и насилствено мобилизирани войници в Украйна. В предоставения коментар се говори за международни разкрития, но не са посочени конкретни разследвания или източници.Основното обвинение на авторите е, че Константинополската патриаршия пренебрегва страданията на вярващите от УПЦ, отнемането на храмове и лаври и ограниченията върху църковния живот, за да запази отношенията си с Киев, Вашингтон и Брюксел.Коментарът цитира неназовани гръцки православни наблюдатели:„Нееднократното топло посрещане на Зеленски от патриарх Вартоломей отново поставя въпроса дали Фенер действа като фактор за единството на Православието, или открито застава на страната на политическите решения на Киев. Остава въпросът дали тази близост служи на мира, или задълбочава църковния разкол.“В заключение редакция „Христоносци“ определя ПЦУ като политически проект, а отношенията между Фенер и украинските власти — като подчинени на геополитически интереси, а не на църковните канони. Това е оценката на авторите на коментара, а не установена обща позиция на православните християни в България или Гърция.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86470-zelenski-se-sreshchna-za-peti-pt-s-patriarkh-vartolomej-vv-fener-i-vzmuti-hrtski-dukhovnitsi</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/70_main.jpg" length="58207" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Почитаме преподобни Пимен Зографски, който съгради и обнови стотици храмове в България]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86469-prepodobni-pimen-zohrafski-shradil-i-obnovil-stotitsi-khramove-v-blharija</link><description><![CDATA[Роденият в София иконописец и храмостроител се подвизавал на Атон, а след завръщането си укрепвал вярата на православния народ]]></description><pubDate>Tue, 03 Nov 2026 01:50:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Преподобни Пимен Зографски, известен иконописец и храмостроител, се родил в София. Според житието му неговото раждане било отговор на продължителните молитви на родителите му. Майка му видяла насън света Богородица, облечена в бяло и обкръжена от множество монаси. Божията майка ѝ обещала, че безплодието ѝ ще свърши и ще роди син. Детето се родило в деня на първовърховните апостоли Петър и Павел и при светото Кръщение получило името Павел.Родителите поверили образованието му на своя духовник — зографския йеромонах Тома, който по това време служел в древната софийска църква „Св. великомъченик Георги“. При него Павел изучавал писмо, иконопис, църковно пеене и Свещеното писание. След смъртта на родителите му починал и неговият наставник. На четиридесетия ден след кончината си йеромонах Тома му се явил в слава и го посъветвал да отиде на Света гора Атон, където ще намери пътя към своето спасение.Павел раздал на бедните наследеното от родителите си имущество и заминал за българския Зографски манастир на Атон. Скоро там приел монашество с името Пимен. Той напредвал толкова бързо в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат „младия авва“, тоест „младия отец“. Житието разказва, че веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но вместо да изгори, тя угасила пламъците. Посрамени от случилото се, те престанали да го нападат.На 30-годишна възраст Пимен бил ръкоположен за йеромонах въпреки собственото си нежелание. Ръкоположението извършил воденският епископ Памфилий от Македония, българин по произход. Преподобният служел със сълзи и според житието получил от Бога дара на чудотворната молитва. Той изцелил един брат, обладан от зъл дух, и спасил друг, ухапан от отровна змия.За да се предпази от възгордяване заради почитта на братята, Пимен поискал и получил благословение от игумена да заживее в уединение. Построил си проста колиба в гората, хранел се с кестени и различни треви и идвал в манастира само за причастие. Веднъж, когато при него били двама манастирски братя, в гората избухнал пожар. Пламъците стигнали до колибата, но след молитвата на преподобния завалял пороен дъжд, който угасил огъня.
            
    
            Преподобни Пимен Зографски - велик зограф, храмостроител, чудотворец, равноапостолен 
    Когато бил на 55 години, по време на молитва на Пимен се явил небесният покровител на Зографската обител — свети великомъченик Георги Победоносец. Той му съобщил Божията воля да се върне при своя народ, останал без духовни пастири. Преподобният се опасявал да не бъде измамен от видението и потърсил съвет от прозорлив старец. Едва след неговото одобрение тръгнал към България, която тогава била под османска власт.С него заминал ученикът му Памфилий, който по-късно написал неговото житие. Манастирските братя ги изпратили със сълзи до границите на Зографската обител. През следващите години преподобният обиколил почти цяла България. Най-напред посетил родната София и околностите ѝ, а след това Южна България и Бачковския манастир. Преминал и през цяла Северна България, като посетил Видин, Силистра и много други градове.
            
    
            Съвременна икона на преподобни Пимен Зографски 
    Навсякъде Пимен проповядвал Божието слово, укрепвал православните във вярата и строял и възстановявал храмове. Житието разказва и за множество чудеса, извършени по неговите молитви. В Доростолската епархия той изцелил човек, сляп по рождение, а по-късно, по негово желание, го постригал в монашество.На преподобни Пимен се приписва изграждането и обновяването на около 300 църкви и 15 манастира, които собственоръчно украсявал със стенописи. Сред тях са Черепишкият манастир във Врачанската епархия и Суходолският манастир, който тогава бил във Видинската епархия.Към края на живота си преподобният се завърнал в Черепишкия манастир с желанието да бъде погребан там. Скоро се разболял тежко. Дал на братята последното си отеческо благословение, причастил се със светите Христови Тайни и починал на 3 ноември 1620 г. Според житието преди кончината му лицето му просияло, а впоследствие на гроба му ставали чудеса.По-късно турски разбойници опожарили Черепишкия манастир и той запустял. Тогава монаси от Суходолския манастир открили гроба на преподобния и пренесли нетленните му мощи в своята обител, където според преданието те се пазят и до днес. (manastirsuvodol.rs)Суходолският манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия. В стария текст на житието местоположението му е посочено като Княжевацка околия в Югославия. Днес обителта е на територията на Сърбия, край село Селачка, в община Зайчар.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86469-prepodobni-pimen-zohrafski-shradil-i-obnovil-stotitsi-khramove-v-blharija</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/69_main.jpg" length="110985" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[О. Питър Хирс говори за икуменизма и единството на Църквата]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86468-o-pitr-khirs-hovori-za-ikumenizma-i-edinstvoto-na-tsrkvata</link><description><![CDATA[В интервю за гръцката редакция на СПЖ богословът разказва за пътя си към Православието, стареца Ефрем Аризонски и църковния въпрос в Украйна]]></description><pubDate>Tue, 03 Nov 2026 00:26:53 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[В неделя, 11 октомври, в деня, когато се чества паметта на светите отци от VII Вселенски събор, гост на предаването "Εν αληθεία" ("В истина") на гръцката редакция на Съюза на православните журналисти беше свещеник Питър Хирс - американски богослов, доктор по богословие на Солунския университет "Аристотел", автор на множество книги по еклисиология и духовно чедо на духовник, който е ученик на стареца Ефрем Аризонски. Отец Питър разказа за пътя си от англиканството към Православието, за икуменизма, украинския църковен въпрос, кризата в еклисиологията и за това защо е бил отменен неговият доклад за стареца Ефрем.От Аризона - близо до стареца Ефрем— Приятели на Съюза на православните журналисти, здравейте! Днес е неделя, 11 октомври и в студиото на предаването "В истина" е свещеник със сериозна богословска подготовка и огромен писателски труд в полза на Православната църква. Отец Питър Хирс, добре дошли!— Радвам се да бъда с вас.— Благодаря ви, че веднага приехте поканата. Изминали сте много дълъг път. Откъде пристигнахте?— От Америка, по-точно от Аризона. Живеем там вече почти девет години. Преди това бях в Гърция почти 20 години - от 1998 до 2017 г. През 2017 г. заминахме: две години преподавах в Светотроицката духовна семинария [в Джорданвил], после се преместихме в Аризона и през 2018 г. открихме училище. Това е ново училище - Академията "Свети Три Светители", и оттогава сме там.— Тоест сте близо до стареца Ефрем?— Близо. На десет минути с кола.— Слава Богу! Какво е да бъдете толкова близо?— Голямо благословение е да бъдем близо до гроба му, до местата, по които е ходил, до манастира, който е построил. За първи път се запознах със стареца през 1994 г., а през 1995 г. пристигнах в манастира, когато там имаше само палатки и генератор. Нямаше нито електричество, нито вода и старецът започваше от нулата, насред пустинята.През 1998 г. дойдох в Гърция, за да стана монах на Света гора, но винаги поддържах връзка със стареца. Често ходех при него със семейството си и за всички важни решения се обръщах към него за напътствие. Затова Америка е мой дом благодарение на стареца.— Той ли беше вашият духовник?— Той беше духовникът на моя духовник. Още от самото начало общувахме пряко с него и за най-важните решения в живота си отивах в Аризона, за да ги обсъдя със стареца и да получа благословението му.От англиканството към Православието— За отец Петър Хирс може да се говори с часове. Роден е в САЩ, в семейство на англикански свещеник.— Да. Баща ми беше свещеник в продължение на 28 години, а през 1992 г. той и цялата му енория станаха православни. Година по-късно и аз станах православен. Тогава учех в Уисконсинския университет и бях на 20 години.— Но сте учили и в университета „Аристотел“.— Да, седем години по-късно дойдох тук, записах богословие, завърших магистратура и защитих докторска дисертация в университета „Аристотел“.— Разкажете за обръщането на вашето семейство към Православието - първо в общи линии, а след това и за себе си.— Родителите ми винаги се стремяха да останат верни на традицията, която познаваха, и се противопоставяха на всички нововъведения в Англиканската църква, особено на ръкополагането на жени. След десет години борба разбраха, че тук няма светлина и трябва да търсят друго. Тогава Бог изпрати един новообърнат свещеник, който се запозна с баща ми и през 1991 г. му отвори вратата към Православието - това беше преди 35 години.Всичко стана бързо. За половин година баща ми проучи въпроса и цялата енория вече беше готова. Бог беше подготвил почвата. Помня как майка ми се обади в университета и каза: "Ставаме православни". Попитах: "Как така? Какво е Православието?" - почти нищо не знаех за него. Тя отговори: "Това е друг свят".После отидох в местната гръцка енорийска църква. Помня, че имаше вечерня в много красива, семпла, малка църква, по гръцките мерки почти параклис. Вътре бяха само свещеникът, псалтът и една баба. Но за мен беше сякаш съм попаднал в рая. Наистина друг свят, както беше казала майка ми. Помня усещането, когато след вечернята затворих вратата зад себе си. Казах си: "Какво беше това? Сякаш съм бил някъде другаде".Нищо общо с папистите, а по онова време вече бях напуснал Англиканската църква и обмислях да стана католик от латинския обред, защото поне ми изглеждаха малко по-верни на традицията.Сърцето ми веднага прие Православието, но трябваше и разумът да го последва - трябваше да чета. И Бог устрои така, че в ръцете ми попадна книгата на отец Серафим Роуз "Православието и религията на бъдещето". За новообърнат човек това е доста радикална първа книга. Но едно разбрах от нея: ако този човек толкова добре знае какво е дяволът и бесовското действие, значи познава и Христос, просветен е от Христос. Това беше толкова различно от всичко, което бях чел преди, че Бог веднага ме поведе по стъпките на традиционното Православие - към монашеството и всичко останало. Оставих всичко и започнах да обикалям манастирите в Америка.Учение, Света гора, кръщение и свещенство— Преди да преминем към вашето собствено обръщане, разкажете малко за образованието си. Какво изучавахте?— Отначало в Америка — история. А когато дойдох тук, завърших богословие, след което под ръководството на професор [Димитрий] Целенгидис написах магистърската и докторската си работа по догматика. Темата беше еклисиологията на Втория ватикански събор. Трудът е издаден и на гръцки, и на английски.Още от първия миг в Църквата въпросът за еклисиологията, искаш или не, стои пред теб като новообърнат. Ти не просто размишляваш за тези неща, а ги преживяваш: как те приемат — чрез Кръщение или чрез Миропомазване, на какво основание, какво означава това. Живеех с този въпрос от момента, в който станах православен, написах дисертация по него и оттогава сме издали и написали много книги на тази тема. Защото около нея се върти всичко: идентичността на Христос, на Църквата, на спасението.— Може да се каже, че Светият Дух ви е призовал — "позвънил е на звънчето". Защото никой не може да нарече Иисус Господ освен чрез Светия Дух, а още повече да дойде в Църквата и да остави всичко зад себе си. Почувствахте ли това в онзи момент, когато се прибрахте и казахте: "Това е друг свят"?— Да, веднага разбираш разликата. Душата разбира, защото вътре безгласно говори Светият Дух. Това не е въпрос на анализ или критика. Сърцето намира покой, искаш да бъдеш близо и да не си тръгваш. Има топлина — топлината на Светия Дух, и не искаш да се отдалечаваш от нея.— Имаше ли човек, който ви помогна в първите стъпки да се задържите в онова, което приехте като истина?— Да, няколко души. Търсех, не оставах на едно място, ходех на различни места и двама-трима души много ми помогнаха. Един възрастен йеромонах — отец Сергий [Блек], при когото прекарах една година. Той беше учил при [о. Георги] Флоровски, при [архиепископ] Василий (Кривошеин), познаваше великата личност на Руската църква — [стареца] Софроний, и ми предаде много прекрасни неща.После, житието на отец Серафим Роуз, хиляда страници. То промени всичко. След това всичко стана пределно ясно. Исках да стана монах. През 1996 г. отидох на Света гора и там се кръстих. За това ще поговорим допълнително.Много ми помогна и епископ Василий, с когото и днес сме близки, обаждам му се. После на Света гора имаше още един човек. И самият старец Ефрем, с когото баща ми се запозна през 1994 г., две години след като родителите ми станаха православни. Така че хората не бяха малко.— Приели сте истината, но сте продължили да търсите — и правилно сте постъпили. Пребиваването на Света гора изигра ли решаваща роля? Искали сте да останете там, да станете монах, да приемете кръщение?— Да, исках да стана монах. Не съм монах. Не станах, макар че исках. Но това не беше моята воля, а Божията воля. Имам цяла история за това.— Разкажете, ако желаете.— През 1996 г. за първи път отидох на Света гора и обиколих всичките 20 манастира, килиите, изкачих се на върха. Прекарах там почти два месеца. Накрая ме кръстиха. В Америка ме бяха приели чрез Миропомазване, а светогорските отци не смятат това за правилен начин на приемане. Кръсти ме старецът Партений в манастира "Свети Павел". Старецът е свят човек, наистина свят, и това беше голяма чест и благословение за нас.После се върнах в Америка и започнах да издавам списанието Divine Ascent ("Божествено възнасяне"). Останах там една година, но сърцето ми беше на Света гора, и през 1998 г. се върнах там и намерих своя старец — един от петимата най-близки ученици на стареца Ефрем. Той изигра решаваща роля в живота ми. Без него не знам къде щях да бъда днес. Духовникът е най-важният човек в живота, алфата и омегата.С негово благословение останах в Гърция. Исках да стана монах, но той каза: "По-добре е да станеш свещеник". Трудно си тръгнах от Света гора. Не исках да си тръгвам, но приех това като Божия воля и след седмица срещнах бъдещата си презвитера. Поговорихме два-три пъти и решихме да се оженим. Аз исках тя да стане презвитера, а тя обмисляше монашество.Това също ми показа онова, което казваше старецът: "Ако проявяваш послушание, Бог ще уреди всичко".— Да, всичко е благословено, и аз също вярвам в това.— Така и стана. Но послушанието е трудно, то е постоянна борба. Изисква смирение, борба срещу собствената воля и собствените помисли. Останах, записах се в Богословския факултет, но продължих да ходя на Света гора три-четири пъти годишно. Там се научих на Православие. Света гора беше за мен школа за духовен живот и така дойдох в Богословския факултет.Написах докторската си дисертация, не защото си бях поставил такава цел, а защото исках да дам на Църквата нещо важно. Затова избрах тази тема и години наред се занимавах с въпроса за приемането на еретиците в Църквата. Както вече казах, той е определящ: това е основата за разбирането на границите на Църквата, нейната идентичност и много други неща. Слава Богу.Какво даде Православието: различаването на духовете— Какво намери Питър в Православието, което му липсваше в предишната вяра?— Живот и истина. Ако не си живял извън Църквата, сред инославните, няма да го разбереш - това е въпрос на опит. Инославието е религия, а не откровение. Там няма Свети Дух, няма благодат в тайнствата и няма никаква представа за различаването на духовете. Ето какво отделя Православието от всички останали: различаването на духовете.Зад теченията и идеологиите стоят духове, бесове. Това не са просто идеи - това е и движение на духове. Затова, когато говориш за различаване на духовете, имаш предвид не само бесовското действие или присъствие само по себе си, но и всички последици, всички движения, които произлизат от падналия свят и са насочени срещу спасението на света и човека. Православието ги разпознава. Ако се подвизаваш и умът ти се очиства, започваш да виждаш и разбираш: това е от Бога, а това - от дявола. Има критерии. Извън Църквата тези критерии липсват.— Освен отговора, който може да се намери в университетски учебник, бих искал да ви попитам като свещеник и човек, за да помогнем на онези, които ще ни гледат. Защото ни слушат не само православни, но и хора от други изповедания и религии, които искат да научат, както някога сте искали вие. Посочете една-две разлики във вярата, които лично сте видели. Казахте, че Православието е живот.— Те са много. Всички знаят, че догматите се различават, за това може да се говори, но то не е най-главното. Разбира се, нововъведенията на западните християни като "филиокве", "папския примат" и останалото са ги отвели далече от вярата на апостолите. Но още преди да изпаднат в тези заблуди, те са изоставили аскетичния, исихасткия живот.Исторически не мога да докажа това строго, но то следва от духовните закони. От духовния живот знаем, че догматът и етосът са неразделни. Когато отпаднеш от етоса, от начина на живот, отпадаш и от догматите. Това е като закон. Затова, преди да се отдалечат от съборния строй и да повярват в примата, преди да приемат филиокве - еретичното учение за Светата Троица, за Светия Дух, те са отпаднали в начина на живот, в етоса, в опита.— В това и ние можем да сгрешим, ако не сме строги в живота си.— Или ако сме прекалено строги, бих добавил. И двете крайности.— Да.— Днес има и двете крайности и бих казал, че те се срещат в начина си на действие. Приличат си, защото и двете са от света: и двете имат светско мъдруване и рационализъм. Могат да се ругаят и мразят взаимно, но си подхождат. Царският път няма нищо общо нито с едната, нито с другата.Важно е да разбираме: не става дума да "поправим" примата и ще настъпи единство. Който говори така, е в прелест. За хиляда години са се случили множество други неща, които ни разделят. Това го знае всеки, който сам е извървял пътя от англиканите и папистите към Православието.Например при тях Франциск Асизки се смята за светец. Но ако прочетете житието му, е ясно, че това не е житие на светец на Православната църква. В него има много неща, за които всеки старец тук би казал: това е прелест, неправилно разбиране. Ще дам един пример от стотици: той молел Христос да му даде Своите стигмати. Самата тази молба вече е прелест. Ние с вас можем да носим върху себе си "раните на Господа" и да страдаме, включително телесно, като Христос, но не и да го искаме. А той поискал и получил. И не само той: още около двеста "светци" на папската църква са имали стигмати, от които е текла кръв, чак до падре Пио, живял преди няколко десетилетия. Това са признаци на прелест, а не на святост.Тогава за какво единство може да става дума, ако "поправим" един-два догмата? Светът - ето какво със сигурност ни разделя. Ще обобщя: човекът, който идва в Православието от друго изповедание, ще го разбере чрез примерите, които дава вярата - чрез подражание на светците и православния начин на живот.Протестантизмът и "двете лодки"— Влияе ли протестантизмът върху Православието? Имам предвид, че мнозина смятат живота на протестанта за по-лесен. Някои от онези, които ще ни чуят, са някъде по средата и казват: "Може да си малко православен, дори повече православен, но да правиш и някои неща, които правят протестантите - там всичко е по-свободно". Влияе ли това върху мисленето на човек, който иска да стане православен?— Християнинът "не е от света", той е в света, но не е от света. Протестантизмът е от света. С други думи, такъв човек иска да живее по светски. Така не може. Той има двама господари, сърцето му е разделено - отдадено е и на света, и на Бога. Това не може да бъде, няма да устои, както казва Господ, единия ще мрази, а другия ще обича. Не можеш да стоиш в две лодки, по никакъв начин.Най-вероятно такъв човек още изобщо не познава Православието.— Той е на половината път, в търсене.— Да.Светите отци и пастирството— Познават ли, според вас, православните в Гърция и САЩ богословието на светите отци и Вселенските събори? Знаем ли, и аз на първо място, по кой път да вървим, с какъв ритъм и колко дълго? Разкажете и по-подробно за Америка.— Ако се трудим духовно и се стараем да бъдем в послушание на духовника си, ако имаме добро разположение и се стараем да се подвизаваме, да виждаме себе си, да придобиваме себепознание, тогава ще имаме възможност да усвоим учението на светите отци, на Вселенските събори и цялото Предание. Ако това липсва, вратата е затворена, книгите са затворени. Няма нито да разбираме, нито да преживяваме. Първото е отсичането на собствената воля, послушанието, смирението. А после малко по малко започваме да вкусваме от Светия Дух и тогава разбираш какво пишат и какво искат светите отци.— Това област на личното търсене ли е, или засяга и пастирството - вашето, на свещениците?— Безусловно, духовникът, свещеникът трябва да води. Той е тайноводец: трябва да въведе хората в Христовите тайнства, в живота на Църквата. Това е неговото дело.— Кой довежда хората в Църквата — Христос, свещеникът или двамата заедно?— Нима има разделение между Църквата и Христос в пастирството? Не.— Разбира се, Църквата е Христос, това не се обсъжда, не за това говоря. Имам предвид човек да дойде, да се въцъркови и да участва в тайнствата на Православната църква — това е съчетание на едното и другото, включително пастирството на свещеника?— Да, но делото на свещеника не е да "вкара" човека на всяка цена, като снижава изискванията и облекчава всичко. Защото така по-скоро го изтласква навън, отколкото го въвежда вътре. Никакъв натиск, но и никакво "прекрояване" на Преданието, никакво облекчаване на живота в Христос. Това е прелест. Той трябва да говори истината, както говори Христос: той е представител на Христос и трябва да предава на хората Христовите думи.Съществува такава идея, че ние ще доведем хората вътре. Аз самия себе си не мога както трябва да въведа, и ще въвеждам други? Не. Ще ги доведа при Христос. Христос действа. Христос довежда, Христос устройва, Христос търси човека и го довежда. Аз трябва вярно да пазя залога на вярата и тогава вратата е отворена. Ако не пазя залога, Преданието и догматите, аз съм този, който затваря вратата пред човека.— Правилно казахте — да не "кроим и прекрояваме Преданието", според мярката на всекиго. Това е "вяра, пригодена към мен, към вас". Грешка е и съм съгласен с вас. Едно е да променяш и орязваш, друго е стъпка по стъпка да приближаваш човека. Тук има място за икономѝя.— Разбира се, има икономѝя. Бихме прилагали много икономѝя, но не за сметка на целта, вярата и истината. Защото по пътя човек може да вижда едно, а накрая да види друго и да каже: "Вие не ми говорехте така".Сред клира има и такава прелест: да мислиш, че имаш власт, която нямаш, и да се опитваш да вършиш нещо, което не е твоя работа. Например да смятам, че трябва с човешки средства да привличам хората. Не. Трябва да се отдръпна от пътя, за да се яви на хората Христос, а не моите измислици.Едната Църква и икуменизмът— Тъждествена ли е Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква с Православната църква?— Безусловно, тя е една. Христос е един, "един е Господ, една е вярата, едно е кръщението". Друго няма. Няма две Църкви и никога няма да има.— Напълно тъждествена, "съвпада", да кажем така.— Това е нашата идентичност. Не е така, сякаш някъде има още едно "ти", сякаш си разделен на две. Ти си един и същ. Църквата и Христос "вчера и днес и вовеки" са неразделни. Който говори за разделена Църква, е в прелест. Който твърди, че Църквата се е разделила или може да се раздели, не знае какво говори, не познава Христос. Ще го кажа направо: това е въпрос на вяра. Казваме "вярвам в Църквата" и го изповядваме три пъти на ден - на Литургията, на повечерието. Всеки ден християнинът произнася: "Вярвам в един Бог… в една света… Църква". Не казваме, че Църквата "съществува" - вярваме в Църквата, защото тя е Богочовешкото Тяло. Нима Христос може да се раздели, да се разпадне на части? Не.— И все пак го правим с поведението си, така ни се струва.— Това е друго. Ние излизаме от Църквата, когато следваме страстите си. А сега говорим за нашия Символ на вярата, за това какво смятаме за Църква.— Единосъщна и неразделна. Сега искам отец Питър да изтълкува думата "икуменизъм" и да каже в какво вижда главната опасност за Православието. Ще повторя въпроса, той е съставен: вашето лично мнение, не буквален превод на думата, а нейният разбор и каква главна опасност за Православието носи икуменизмът?— Не аз го казвам — светците казват, че икуменизмът е изкушение на последните времена.— Не ми преразказвайте светците. Искам вашето мнение.— Моето мнение не струва нищо и няма да ви кажа "как съм го разбрал аз". Важно е какво казват светците. Но ето как стоят нещата. Има икуменическо движение. Написал съм книга за него, има я и на гръцки: "Мисионерските корени на съвременния икуменизъм", малка книжка.Това движение възниква сред протестантите в мисионерските среди около 1880 г.: протестантите трябва да се обединят помежду си. Целта никога не е била да се върнат в Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Всичко винаги е било заради практически цели — заради успеха на мисията. Така е било и до днес това не се е променило. По същество това са светски сметки, идеи и желания на протестантите. А ние влязохме в това движение, в тези рамки и досега нищо не сме променили. Струва ни се, че сме постигнали нещо, но на практика не виждам никакво подобрение.После, през 1965 г., там влязоха папистите и еклисиологията на Втория ватикански събор определя всички следващи години. Немалко православни са под влиянието на богословието на Втория ватикански събор, а то по същество е ново разбиране за Църквата. Тоест икуменизмът е и движение, и определено разбиране за Църквата. А по отношение на това какво е Църквата, икуменизмът е ерес. Защото говори за разделена Църква, за Църква, вътре в която има ерес, за Църква, която може да се състои от части. Тези идеи стигат дори до равнището на тайнствата: говори се за тайнства извън Църквата. Но извън Църквата не може да има тайнства. Всички тайнства и тайнството на Църквата са едно, те не могат да бъдат разделени.Всички тези теории за Бога принадлежат изцяло на нашата епоха. Това не е светоотеческа мисъл, тя не идва от отците. От отците се вземат откъси, за да се построи красива теория и всичко това заради този свят, заради някакъв успех.И така, тези теории, тази господстваща идея за Църквата са най-голямото изкушение на последните времена. Защото това е посегателство срещу Богочовешката Личност на Христос, а именно това е изкушението за християните от последните времена: те ще изгубят вярата си на еклисиологично равнище. Вече няма да вярват, че Църквата съществува в света — ще смятат, че се е разпаднала на части, както вярват твърде много хора. А ако няма Църква, няма и спасение. Значи Христос не е "Същият вчера и днес и вовеки" и трябва да се "строи" нова Църква. Такава е целта.— Смятате ли, че в крайна сметка ще стигнат до това?— Мисля, че отвъд въпроса за Църквата хората в близките дни ще стигнат до приемането на теориите на така наречения перенниализъм. Това е идеята, която от години чуваме от папа Франциск и други, че религиите спасяват, че всички религии са пътища, водещи към Христос и спасението. Корените ѝ са отпреди 100–150 години, при Фритьоф Шуон например, [Рене] Генон и други, които вярвали, че външно религиите са разделени, но вътрешно са единни, че всички религии са откровение на един и същ Бог по различни начини.Ето докъде ще стигне икуменизмът и това ще бъде "религията на бъдещето", за която говореше отец Серафим Роуз — религията на антихриста.— Ако външно са разделени, а вътрешно са единни — това го знаят те, а ние не го знаем.— Така казват: "ако си много "просветен", виждаш това вътрешно единство. Тези интелектуалци се придържат към подобни идеи, опирайки се по същество на много силния си ум. Шуон например и всички тези хора притежавали поразителни способности на разсъдъка - интелектуалци. Виждат сходства: така говори будизмът, така говори Христос, в някои точки съвпадат и вярват, че всичко води към един и същ край.— Значи трябва да бъдеш интелектуалец, да имаш диплома, да учиш - значи Бог се открива само на дипломираните?— Взехте ми отговора. Всичко е точно обратното. Цялата Църква възпява рибарите, а не интелектуалците.Ерес, еретик, ересиарх— Отче, какво е ерес? Дайте ми минута да обясня. Ние, миряните, с много опростена логика всеки ден пишем по богословски теми, без да знаем нищо за Бога. Даваме уроци, ставаме учители, не приемаме възражения: "Аз съм прав". По същата тема друг пише друго — и той е "прав". Но всички се срещаме в едно недоумение - онези, които сме готови да четем две минути повече от другия: какво всъщност е ерес, кой е еретик и преди всичко кой е ересиарх?— Ерес е да вземеш част от цялото и да я направиш всичко или да я изтълкуваш по различен начин от онова, което са приели светите отци. Да внесеш нещо ново или да промениш онова, което сме възприели от светите отци, и да го превърнеш в точка на разделение, така че хората да се разделят по този признак. Тоест това вече не е католичността, не е съборното и апостолското.— Частта.— Да. И в крайна сметка няма значение за какво точно става дума - за Лицето на Христос, за Светата Троица или за Църквата. Ако се различава от залога, който сме приели, а той непременно е плод на опита: не сме го "измислили", не сме решили, че би било добре да говорим за Бога ето така — това е ерес. Еретиците пък чрез разсъдъка стигат до някакъв нов богословски възглед и го прокарват. Като филиокве например: то не е било плод на съборната Църква, а на малка група, и постепенно всички го приели.Общото между еретиците, както казва свети Йоан Лествичник, е гордостта. Гордост заедно с разсъдъчност.— Извинете, пак ще ви прекъсна: гордостта, егоизмът включват "откритието". Тоест вземат част, тълкуват я както искат, обикновено я изопачават и казват: "Ето какво открих".— Да. Обикновено зад това стоят светски сметки, например иконоборството, а днес, мисля, икуменизмът.— Между другото, днес честваме Седмия вселенски събор.— Да, днес е паметта на Вселенския събор, на който били възстановени иконите. Нека си спомним, че няколко години преди Седмия вселенски събор имало еретически събор, на който около 350 епископи [на Иерийския събор през 754 г. — 338 епископи] утвърдили онова, което искал императорът - иконоборството. Значи и светската власт, политиката често стоят зад ереста. И днес се случва същото: нерядко заради политици и светски сметки въвеждаме нови теории за Църквата и други подобни неща.Отмененият доклад за стареца Ефрем— Ако започнем такава дискусия, отче… А знам, че след предаването имате и доклад.— Нямам доклад.— Как така нямате?— Имах доклад. Днес, в неделя, в храма "Свети Димитър", в рамките на Димитровските тържества. Но някои хора по свои причини, за съжаление, не искат да чуят за стареца Ефрем.— Извинете, ще попитам, но седя на мястото на журналист — вие вършите същата работа. Имахте интервю и ето, интервю има. Имахте доклад и доклад няма. Не ми отговаряте, поставяте ме в трудно положение. Какво се случи?— Докладът беше отменен по разпореждане на Патриаршията, чиято причина не знам.— Откъде знаете това?— Организаторите ни съобщиха: за съжаление, в последния момент, три часа преди доклада, че не можем да го проведем, защото Патриаршията не иска да се състои.Благословено да е. Нещо се е променило — не знам.— "Благословено да е" - прекрасно и правилно казано. Програмата ли се е променила? Правилно ли разбирам, че не са ви съобщили причината?— Не са. Просто казаха, че не може да изнеса доклада. Но би било добре онзи, който е взел това решение, да помисли, поне от уважение, че хора са дошли от другия край на света и че други хора ще дойдат да слушат за стареца Ефрем.— За какво искахте да разкажете днес?— За стареца Ефрем и особено за неговото дело, извършено в рамките на Патриаршията, в Архиепископията на Америка. Щеше да се види величието на Църквата, личността на стареца и плодовете на неговите трудове. Такава беше темата. Кой не иска да чуе това и защо - това е въпрос, на който нямам отговор. Не знам.— Продължавам. Как ви уведомиха — по телефона, със съобщение?— С едно телефонно обаждане.— Разкрийте ни още нещо.— Знам само, че докладът е отменен: „"Много ви благодарим, че дойдохте от другия край на света, но няма да го има". Не знам. Няма да ни кажат. Добре би било да кажат защо не искат да слушат за стареца. Не мисля, че причината е това. Явно е нещо друго. Но обяснения няма. Бог знае.За какво говорехме? По същество за ереста.— Какво е ерес, еретик и ересиарх. Спряхме на еретика.— Еретиците често са водени от светски сметки, от властта, от стремежа да се задържат на власт. Те нямат опита на светците. Не разпъват себе си като светците, не пребивават постоянно на кръста в смисъл да служат преди всичко на Църквата, а не на света. Такъв е обликът на еретиците: първо отпадат от пътя, от етоса, а после въвеждат нововъведения в догмата. Обикновено е така. Случва се първо да се отклонят от догмата, а после да паднат и в живота, но обикновено е обратното. И в двата случая — гордост, егоизъм и корист. От това трябва да се пазим.— Дадохте определение за еретик. А ересиарх? Какво означава това еклисиологично, според светоотеческите трудове, според вашето образование и лично за вас?— Известни ересиарси са Арий, папата… наистина това са най-тежките и най-лошите случаи в историята. И отново, обикновено заради свои причини, заради известност, власт, слава, име. Упорстват в някакво лъжливо учение и увличат хората след себе си. Тоест това са хора на дявола, а не на Разпнатия, не на онова крайно смирение, към което трябва поне да се стремим.Междухристиянските диалози и съвместните молитви— Имаме немалко междуправославни и междухристиянски разговори. Виждате ли някакъв положителен или значим резултат?— Мисля, че дори икуменистите, които днес насърчават тези диалози, вече са разбрали, че нищо не постигат. Струва си да кажем следното — за него щях да говоря и в днешния доклад. Ако преди 5–10 години в нашите енории в Америка имаше по петима оглашени, днес са по 50. Понякога по 100–150: близо до мен има енория със 150 оглашени.Защо се случва това? Именно защото Православието, както никога досега в историята на Америка, е представено правилно в интернет, в енориите, в обществото - без отстъпки, без дипломация, както трябва, с изповядване на вярата. И идват търсещи хора, за да намерят истината и я намират. Не искат нищо друго, искат истината, защото истината освобождава от всичко останало и в нея намират покой.Това няма никакво отношение към икуменизма. Какво още е необходимо, за да разберем, че икуменизмът за Църквата е едно голямо нищо? В най-добрия случай загуба на време, в най-лошия - път към антихриста. Икуменизмът няма бъдеще. Ако искаш някой ден да напуснеш Църквата и да станеш папист - тогава има икуменизъм. Иначе всички бягат от инославието и стават православни.Решението е мисията. Много пъти съм го казвал и съм го писал в книгите си: противоотровата срещу икуменизма е мисията. Тези две неща не могат да съществуват съвместно и да си сътрудничат. Истинското Православие не може да върви ръка за ръка с икуменизма — те са противоположни.— И още нещо. Какво е вашето лично мнение за съвместните молитви с инославни?— Отново - моето мнение не означава нищо, важно е какво казват отците. Дори издадохме книга на отец Анастасий Гоцопулос за свещените канони: какво казват светите отци и каноните за съвместната молитва. Но не слушайте нито отец Анастасий, нито мен, послушайте свети Паисий. В житието му се разказва: "дошли двама паписти, за да прочетат заедно "Отче наш". Той казал: "Не мога да се моля заедно с вас. Нямаме една вяра". Условието за молитвата е вярата, общата вяра. И от истинска любов, не лъжлива, светска, а истинска. Свети Паисий казал, че не можем да се молим заедно. Именно, за да почувстват, за да се появи у тях "доброто безпокойство", за което говори свети Паисий.Ето какво трябва да дадем на хората - добро безпокойство. А икуменизмът дава противоположното: лъжливо спокойствие, сякаш вече сме единни. Това е най-лошото, това не е любов. Не обичаме другите, когато създаваме впечатлението, че вече сме единни. Това е от този свят, дяволско е, не е от Бога.— Но можем да се молим за инославния?— Непременно, постоянно, с поклони и ако можем със сълзи. Разбира се, да се молим за тях, но не с тях.— И за грешниците - за онези, които смятаме за грешници.— Всички примери на светците и на Христос ни показват именно това.Православният етос— Вашият сайт се казва Orthodox Ethos. Избрали сте гръцката дума „етос“ [нрав, начин на живот].— Да, това е много важно. Най-трудното…— Говорете, а после ще попитам.— Избрах тази дума, защото говорим за Православие и за „православна практика“, но главното е да придобием етоса. В това е трудността за западния човек, за новообърнатия, за американеца. За да придобиеш етоса, ти трябват примери, трябва да подражаваш. Когато виждаш светец — как седи, как говори, как стои… Така видях преди 32 години стареца Ефрем. Тогава не знаех гръцки, но го видях — и това беше достатъчно. За секунди разбрах какво е светец и каква е целта на живота ми.— Само като го видяхте?— Да. По начина, по който ме гледаше, говореше, седеше, ходеше — показа, че Светият Дух го владее, че цялото му тяло и движения са изпълнени със Светия Дух. Това беше житейски урок, не бяха нужни думи. Ето какво е православният етос — това е святост. Това е да придобиеш начин на живот. Христос не е само истина, но и начин на живот. Трябва да подчертаем това, защото ако го имаме, няма да сгрешим и в догмата. Ето какво трябва да придобием.Но е трудно, защото нямаме примери. Не се получава. Ако оставаш в рационализма, в идеята за Православието, само в неговото изповядване — нямаш опита на Православието. Не вървиш напред и не се променяш, не придобиваш себепознание, не виждаш себе си и не можеш да напредваш духовно. Дори да познаваш прекрасно каноните и цялата история — това няма значение.Рационализмът и вярата— Струва ми се, че рационализмът изобщо не помага в нищо. С желание да помогнем на зрителите, нека кажем: вяра като нашата православна вяра не може да се живее с необуздан рационализъм. Трябва да мислим и чрез опита, и чрез душата — онова, което умът постига, трябва поне малко и да го почувстваме. Както вие, когато сте видели стареца Ефрем: не сте казали „той е свят, защото го видях“, а „той е свят, защото го почувствах“.— Да, не се спираш на рационализма. Такава е вярата: живеем според вярата. А вярата не е само онова, което ще се случи в бъдеще. Вярата е доверие, непосредствено отношение с Бога. Живеем с доверие в Христос. И това е над разсъдъка. Нещо повече, цялото Евангелие проповядва надхвърляне на естеството: от Въплъщението до последното тайнство на Църквата имаме надхвърляне на естествения порядък. Светото Причастие не се вмества в пределите на логиката или природата, на основната природа на нещата. То е отвъд тях.Целият ни живот трябва да бъде в това състояние — да живеем според вярата. Това не е просто да вярваш в нещо: „Бог е добър и ще ни устрои в бъдеще“. Сега, непосредствено, имам отношение с Него и живея, вървя в това отношение: Бог — Неговият промисъл, Неговата воля. Търся Неговата воля преди всичко.В житието на стареца Ефрем ме поразява, че той, както и свети Йосиф Исихаст, във всичко искал да изпълни Божията воля и не правел нито крачка, без да е сигурен, че това е Божията воля. Можели да чакат много дълго, преди да вземат решение, ако нямало знак или нещо, което да казва: това е Божията воля. Ето така трябва да живеем и ние, доколкото можем. Разсъдъкът няма да ни помогне тук — ще сгрешим.— На стола, на който седите, преди няколко дни седеше господин Константинос Фунтас, физик, който работи в ЦЕРН.— Така.— Той заговори за Светото Причастие и коронавируса. Възразяваше срещу призивите на някои: „Причастявайте се, нищо няма да прихванете“. Обсъждахме го пет минути — с известно напрежение, добро научно напрежение от негова страна, а аз не съм учен. И стигнахме до светената вода. Казах му: „Ако не искате да приемете Светото Причастие, приемете светената вода“. И дадох пример: вземаме две бутилки вода от павилиона. Едната отец Петър прекръства, другата — не, и ги оставяме някъде за две години. След две години в едната ще има какво ли не, а другата ще остане чиста. Той се засмя — но не каза „не“.— Няма опит — ето, виждате.— Точно тук е рационализмът — казахте много вярна, мъдра дума. Не изнасям урок, но съм го преживял на Света гора с покойния отец Нисим, който живееше срещу Кутлумуш: много говорехме за рационализма. Това е катастрофа за онези, които не знаят. Аз съм първият: щом не знам, ще тръгна по логическия път. Не, така не става.— Така е, както казваш. Човекът не е имал опит и затова стига до това. А Бог показва, че с молитва всичко се променя. Това показва животът на Църквата.Помня, че преди 30 години в Чикаго имаше чудо: мироточеше икона на Богородица — течеше дори от очите, много впечатляващо. Всички отидохме там. Там беше епископ Василий, за когото говорих — той е много важен в живота ми. Журналист попита: „Как да обясним това чудо?“ А епископът отговори: „Но ние имаме чудеса всяка седмица, всеки ден в Църквата. Светото Причастие е чудо. Това не ни учудва. Това е животът на Църквата“.Ако не живееш в Църквата, не можеш да надхвърлиш логиката и да избегнеш рационализма. Живееш в тези рамки и те те ограничават. Не живееш живота — по същество живееш като в клетка, не си свободен човек. А в Църквата се раждат свободни хора, защото живеят отвъд разсъдъка.— И за да приключим с господин Фунтас: накрая той дори се извини на шега: „Простете, че не казах онова, което искахте да чуете“. А аз отговорих: „Казахте онова, което трябваше да кажете. Не ни трябват хора, които са съгласни с всичко“. Прекрасен учен, с голямо чувство за хумор, остроумен човек — даде ни много хубаво интервю и остави много добро впечатление.Любовта и критиката— Православният етос. Нека се съгласим, че етосът включва любовта — може би тя е неговата опора.— Разбира се, но Христовата любов, а не просто човешката. Живеем — Христос живее в нас и в Христос обичаме. Това не е човешка любов. Това е Божията благодат, която живее в нас, и чрез нея вярващите са свързани — в нея сме едно.— „Щом любов нямам, нищо не съм“ — апостол Павел, Посланието до коринтяни.— Ще си спомня какво ми разказа наскоро един светогорец — много ми хареса. Много пъти се срещал със стареца Ефрем и всеки път след това плачел и се питал: какво има у стареца, у светия човек, у всеки светец? И разбрал: това е Христовата любов в него. А по-късно видял стара беседа на стареца: когато пристигнал в Америка, той молел Христос: „Христе мой, няма да мога да се трудя тук за Теб, ако не ми дадеш Твоята любов, за да мога да я давам на хората“. Това не е любовта на света — емоционална, човешка, често егоистична. Тя няма нищо общо с жертвената, разпната Христова любов, която променя всичко.— Във вашия православен етос — и след като сме съгласни, че любовта е негова опора — виждам, че критикувате някои ситуации и лица. Не постоянно — когато е необходимо. Искам да го правите, когато е необходимо.— Правим го от любов.— Какъв дял има любовта в това? Вие сте учен, не само богослов. Мислите ли, преди да напишете нещо — дали няма да нараните някого; преди да вразумите — дали няма да заболи човека? И второ, най-важното — два въпроса заедно. От разговора ни разбирам, че се молите за онези, които изобличавате. Правите ли го преди изобличението или след него?— Трябва да се молим постоянно — и преди, и след това. За съжаление, ние сме хора. Често говорим рационално правилно, но без любов — затова няма същия резултат. Стараем се да правим всичко с любов, за да има резултат.Свети Паисий също говори прекрасно за това. С истината можеш да удариш човека, без да го освободиш — това е, когато говорим без любов. Подвигът на вярващия е да върши всичко с любов. Истината и любовта никога не трябва да се разделят. За човека е трудно, защото днес има толкова предизвикателства: постоянно говориш за проблеми и теми и трябва да имаш разсъдителност — кога да говориш и кога не.— Това е най-важното. А някой проверява ли онова, което пишете — духовникът ви например?— Разбира се, и съпругата ми също.— Безусловно.— И други — и опонентите, онези, които не са съгласни. Тях да ги оставим.— Да ги оставим. Някой от близкото ви обкръжение или духовникът ви, който познава позициите ви и е съгласен?— Не знам какво точно имате предвид — какво съм написал. Винаги се стараем да излагаме светоотеческото Предание. Дали успяваме — Христос и Църквата ще отсъдят с годините. Но целта ни е да говорим онова, което казват светците. Повтарям го постоянно в предаванията и в отговорите на въпроси: не слушай мен, слушай светците — ето така казва един светец, ето така друг. После, разбира се, имаме собствена преценка и невинаги сме прави. Естествено, необходимо е други да ни поправят, необходимо е обсъждане. В Orthodox Ethos имаме определен кръг — 15 души, шест-седем близки сътрудници — и често питам: помогнете ми за това, за онова, какво мислите по този въпрос? Ние сме екип, не съм сам и не говоря каквото ми хрумне. Имаме и професори, и старци — много хора.— Попитахте какво имам предвид. От деня, в който ми казаха, че ще имаме интервю, проучих всичко, което предложиха Уикипедия и Google. Гледах ви в YouTube и Facebook и четях коментарите във Facebook. Наистина, дори несъгласните говорят с уважение. От това произлиза уважение: съгласен — несъгласен, важно е какво следва. Не видях да се ругаят или да казват, че сте от дявола. Пишат: „Отче, може би това е така, а онова — иначе“. Тоест вашата аудитория — така ще я нарека — се отличава с качество и в съгласието, и в несъгласието. Това създава спокойствие — онова, което всички търсим.— Дай Боже. Много хора търсят тази истина, добронамерени са. Слава Богу.— Смятате ли, че делото върви добре — оставя ли трудът ви покой у вас?— Имам радост, слава Богу, когато срещам много хора — в интернет или лично, — които казват: „Отче, благодарение на вашето оглашение, на вашето предаване, на вашата книга дойдох в Православието“. Когато чуя такова нещо, казвам: слава Богу, направили сме нещо, за да помогнем на хората да дойдат при Христос. А после трябва да се отдръпнем от пътя — нека бъдат с Христос, ние вече не сме им нужни.Диалогът с опонентите— Това е най-важното и подобаващото в Църквата и в нашата вяра. Как мислите, може ли среща с човек, който отдавна не е съгласен с вас или когото критикувате, да даде нещо?— Много бих искал това. Много бих искал да разговарям и да се срещам с онези, които ме ругаят или не са съгласни с мен.— Много търсих във Facebook — подобно нещо не видях. Казвам ви го, преди вие да сте ми казали каквото и да било.— Дай Боже.— Казвам го, защото го гледах много дни. Facebook не е мерило, но все пак.— Да.— Значи смятате, че срещата с човек, с когото не сте съгласни, може да даде по-добър резултат от публичните изявления — не само вашите, а на всички ни?— Да, по-добър. Бих искал да го направим в студиото.— Да го направим. Поканете някого, за да се получи добра дискусия.— Особено по темата за еклисиологията, за приемането на еретиците в Църквата. Тази тема много ме вълнува — от самото начало и до края на живота ми ще ме вълнува.— Значи диалог трябва да има, дори ако не носи желания резултат?— Виж, не всякакъв диалог. Има диалог заради самия диалог. Старецът Атанасий Митилинеос казва — имам беседа по неговите думи, — че има диалог от Бога и диалог от дявола. Трябва да различаваме. Не всеки диалог е добър, не водим диалог заради самия диалог. Например диалогът на Ева със змията е бил лукав. Това е първата стъпка — съжителството.— Там не е имало общ проблем — имало е измама. Браво. А тук имаме общ проблем.— Ако има разположение за ученичество… При Христос идвали с различна нагласа. Едни идвали като ученици — за да си изяснят нещо, да разберат по-добре: „Господи, кажи, за да разберем по-добре“. Така идвали учениците. Това е благословено, защото идват при Христос със смирение и искат да се научат. Не говоря за себе си, а за Христос: всеки отива при Христос чрез някого, но иска Христос. Какво е неговото разположение към Христос? Ако е добро, диалогът носи плодове, както виждаме в житията на апостолите. Фарисеите и други също идвали и водели диалог с Христос. Резултатът бил лош, защото нямало смирение и желание да се покорят.Проблемът на икуменизма е именно в това. Когато през 1965 г. започнал диалогът между папистите и православните, го нарекли, ако не греша, на гръцки — диалог „на равни начала“, тоест ние сме на едно равнище. Това е грешка. Не може да има диалог на равни начала с ереста — Православието и ереста на едно равнище. Такъв диалог няма да даде плод. Ако обаче инославните идват при Христос — а Църквата е Христос, — идват в Църквата с желание да си изяснят, да се научат и да се покорят на Църквата, това е благословено, ще има всяко добро. Но икуменическият диалог не стои на тази основа.— Ще се задържа още на диалога. Не говоря за икуменизма. Ние с вас не сме съгласни. Спорим в социалните мрежи: вие пишете едно, аз — друго, вие ми отговаряте, аз — на вас. Оставяме хората, които вече са наранени от това, и в един момент се договаряме да разговаряме лично и да прекратим „войната“ в социалните мрежи. Кой ще отиде при другия като ученик?— Истинският Христов ученик винаги е ученик. Да, той може да казва онова, което казва Христос, което казват светите отци, но усеща себе си като ученик. Затова не му е трудно заедно с другия да отиде при Христос като ученик.— Добре, ще го поставя иначе. Кой пръв ще изпрати съобщение или ще се обади на другия: „Да поговорим“? Това е въпрос на егоизъм. Въпросът е конкретен.— Може да е въпрос на егоизъм, а може да е въпрос на разсъдителност. Невинаги е едно и също. Може да има и неразумно продължаване на диалога. Помните ли примера с патриарх Йеремия и протестантите лутерани?— Разкажете този пример.— Години наред водели диалог — тогава, през XVI век [кореспонденцията на патриарх Йеремия II с тюбингенските богослови, 1573–1581 г.], — и в един момент патриархът казал: „Достатъчно. Този диалог няма смисъл“. Патриархът го прекратил. Тоест невинаги е нужен „диалог заради диалога“, да говорим и да говорим. Понякога е по-добре да прекъснеш, за да помисли другият сам, да се пребори, да се помъчи. Бог, разбира се, никога не спира да говори с човека, но за нас невинаги е полезно да говорим с всички за всичко.— А кое е трудно лично за вас? Помислете за човек — ако искате, не назовавайте име, длъжност или сан, — с когото бихте искали да разговаряте, но не искате. Тоест смятате, че разговорът би дал добър резултат, но не искате, защото не сте съгласни.— Няма да назовавам име.— Можете да кажете каквото искате, не ви притискам. Всяко име и всеки сан.— Много, много бих искал да разговарям с онези облечени в сан лица в Църквата, които смятат, че ние, които от време на време пишем критично за някои решения и текстове, уж мразим например институцията на Патриаршията. Ето това.— Патриархът православен епископ ли е?— Какво означава „православен“? Правомислещ, „право преподаващ словото на истината“, или православен по титла? Безусловно, мястото го заема.— Въпросът е ясен: православен епископ ли е?— Ако това означава, че „право преподава“ — според мен не, не на 100%. Допуска грешки в еклисиологията.— Да преминем към втория въпрос. Ние се молим и за онези, които грешат.— Разбира се, молим се.— Значи бихте разговаряли с него и това би било полезно?— Дай Боже. Аз съм никой, обикновен свещеник от Солун — Патриархът няма време да говори с мен.— Не поставяйте въпроса така. Да допуснем, че той поиска да разговаря с вас.— Разбира се, ще се радваме, ще поговорим. Православен ли е — безусловно, Константинополският патриарх. Но „право ли преподава“ — не. Така че въпросът тук не е мой. Това е съборен въпрос, въпрос на Поместните църкви. Целият съборен строй трябва да поправи всеки епископ, където и да се намира, ако не „преподава право“. Това е дело на Църквата.— Променям въпроса. Отец Петър върви из Тексас [така казва водещият; о. Петър живее в Аризона] и среща Патриарха или който и да е човек, с когото има, в кавички, човешки спор. Защото той не е от Бога.— Да, така смятам.— Ще го заговорите ли? Той ще ви заговори ли?— Разбира се.— Това е. Следващ въпрос. И така, молите се за онези, които подлагате на богословска критика — именно богословска.— Да, това не е личен въпрос.— Затова казвам — богословска критика, и трябва да има възражение. Като четях през тези дни — откакто в Съюза на православните журналисти ми казаха, че ще ви интервюирам, — най-много внимание обърнах на начина, по който пишете и говорите. За мен това е алфата и омегата. Посочвате проблема, но предлагате и решение — не се спирате на проблема, за да викате за него. За мен точно това е най-важното. Ако нямаше предложение, щеше да има проблем. А вие предлагате, въз основа на светите отци и съборите.— Така и трябва да бъде. Какъв е смисълът да говорим за проблеми, ако не търсим решение, не насочваме към изцеление? Църквата е лечебница, ние лекуваме. Искаме изцеление — това е най-важното.В предаването, което водехме, често получавахме по 70, 80, 100 въпроса на вечер. Продължавахме по три часа, във вторник и четвъртък. Сега водя по-рядко, нямам време, а преди — два пъти седмично. Хората имат толкова много въпроси, жадуват да узнаят истината. Църквата трябва да дава отговори на хората. Хиляда въпроса, но главният е един: как да се спася?— Вярно. Това е най-важното — поне за мен като журналист и човек, нека оставим професията настрана. Няма никакъв смисъл, ако духовникът ми каже само: „Сгреши“, „Ще направиш това“. Ако не ми посочи решение, имам огромен проблем. Но той ми казва решението, когато му разкажа всичко. Понякога трябва и сами да намерим решението, но и тогава по този начин той ни показва пътя.— Да, показва ни пътя.Украинският въпрос: коренът е в еклисиологията— Сега пред нас стои проблемът, който наричаме украински.— Виж, бих казал, че нашият въпрос винаги е един и тук също — Христос. В смисъл, че избираме: да следваме Христос или да следваме света. Оттук започват всички разделения, всички проблеми. Задачата е да разпознаем, да разберем, да придобием себепознание — кога се отклоняваме от Христовия път — и да се покаем.— Значи някой трябва да се покае за случилото се в Украйна. Кой ще има достатъчно смирение?— Чувам, че някои разбират, че са направили грешка. Така се говори. Сега са нужни мъжество и вяра, за да кажат „благослови“ [т.е. да поискат прошка].— Връщаме се към срещата. Кой пръв ще се обади, ще изпрати съобщение?— Онзи, у когото е Христос. И другият Го има, но в по-малка степен. Работата е там, че тук отказът от собствената воля и признаването на грешката имат огромни последици. Това не е просто личен избор и последиците не са само лични. [Въздиша.] Онзи, който е направил грешката, трябва да разпне себе си. Но ако се разпне — ще се въздигне и това ще бъде неговото спасение. Дай Боже да го направи — за благото на Църквата и на самата църковна институция, заради която, както казват, всичко е било направено — заради спасението.— Как мислите, архиереите — и онези, които са по-високо, чак до патриарсите — имат ли духовник?— Архиереите? Да, да.— Сигурно имат някого. Знам, че не очаквахте този въпрос, но искам да го задам.— Откъде да знам дали имат истински духовник? Ако нямат — горко им. Бог да им е на помощ. Това е най-важното в Църквата, особено за свещеник или архиерей. Ако нямаш духовник, си сляп. Знаеш ли какво казват отците? Който сам си е духовник, има за духовник безумец, глупак.— Господи, помилуй. Според вас как може човек да се опомни и да признае грешката си — говоря за архиереите, — ако приемем, че някой, както казахте, без да уточнявате, е виновен по украинския въпрос?— Ще кажа така: може би и двете страни имат вина, но на различно равнище и в различни отношения. А аз говоря преди всичко за еклисиологията. Тук е проблемът, зад целия ни проблем стои еклисиологията.— Разкажете.— Това е същата тема — и в икуменизма, и в еклисиологията по отношение на украинския въпрос: идентичността на Църквата, начинът, по който Църквата действа. Тук има голяма криза. Отклонили сме се от православния начин на действие. Например — няма да назовавам имена и ситуации — и сега по украинския въпрос, и в други случаи: когато епископ казва: „Аз не нося отговорност, не искам отговорност, нека Патриархът отговаря и вземе съответното решение“ — а то е толкова важно — и не иска съборният строй да работи, простете, но този епископ има проблем. Начинът му на мислене не е православен.Какво означава — нека Патриархът решава за цялата Църква? Това се нарича папизъм, а не православна еклисиология. Имаме такова нещо в Църквата и в много Поместни църкви има неопапизъм, който вече искат самите архиереи. За мен това е загадка: искаш го, за да не носиш отговорност ли? Или имат някакви проблеми, не знам, или са страшно отчуждени в самото си мислене за Църквата. Не може решения, засягащи цялата вселена и цялата Църква, да се вземат от един човек, макар и Патриарх. Това не е православно.В Деяния на апостолите не се казва, че така е казал Петър. Казва се: „Угодно бе на Светаго Духа и нам“ — на Светия Дух и на нас, а не на мен. Тук според мен е коренът на злото — и в украинския въпрос, и в икуменизма, и във всички теми, по които имаме разделения на това равнище: не следваме самото Православие, не следваме светите отци. Оттук започва целият проблем.Защо е паднал папата и всичко останало? Защото не са последвали светите отци и са се отдалечили от тях. Не са смятали за важно да следват отците точно и строго — и скоро са отишли далече. И ние сме отишли далече, не се каем и не се връщаме към началата. Разбира се, тук има много фактори, включително политически. Но основата на проблема в украинския въпрос е тази.— И така, вие сте си в Тексас. Телефонът звъни: „Качете се на самолета и елате например във Франция“. На една маса, от едната страна — украинската страна — не ми харесва да деля Църквата на страни, но иначе не може да се каже, — от другата — Вселенският патриарх. И ви казват: „Вземете химикал и лист и ни напишете пет решения, не повече“. Бихте ли обърнали листа и казали: „Послушайте, предлагам това, това и това“? Бихте ли станали посредник, за да се намери решение на този огромен проблем?— Разбира се. Всеки трябва да отстъпи, но въз основа на еклисиологията — православната. Това не подлежи на обсъждане.— Ще го направите ли?— Решението е просто.— Как така? Теоретично — отказ от собствената воля и всичко останало отстъпва?— Да. Трябва да сме готови да пожертваме второстепенното, светското, интересите. Ако това не се случва, не сме християни. Ако настоявам за второстепенното и третостепенното и го поставям над Христос и единството в Христос, проблемът, разбира се, ще продължи. Така че не е трудно да се реши. Проблемът е да се смирим.— Тоест да пожертваме егоизма си и светското, за което говорехте.— Да. Но и да следваме светите отци. Това не са само смирени думи — „аз съм лош човек, благослови“. След това трябва да се поправят системните проблеми, които възникват, когато се отдалечаваме от светоотеческата мисъл и светоотеческата еклисиология.— Значи сега изобщо има отклонение в тези неща.— Да, има.— Може би затова се е стигнало до тази ситуация.— Всички го знаят.— Аз не съм последният, който знае — аз не знам. Питам вас.— Всички знаят, но никой не говори. Това е проблемът днес: всички заобикалят въпроса и никой няма да каже: „Ето го“.— Защо става така? Защото мислим за себе си?— Виж, в единия случай това може да е разсъдителност, в другия — малодушие. Невинаги е едното или другото. В единия — светско разсъждение: „Да не загубя нещо“. В другия — наистина разсъдителна позиция. Трябва да гледаме всеки контекст, всеки случай поотделно. Ето, зилотите нямат такава разсъдителност: според тях всички са малодушни и всички са светски. А това невинаги е така. Например старецът Ефрем притежаваше поразителна разсъдителност.За стареца Ефрем— Кажете няколко думи за стареца Ефрем. След като днес, както казахте, няма да го кажете там, където трябваше, кажете го тук — за свети Ефрем.— За стареца — простете, че го наричам свят, но аз така го усещам. Чрез стареца Бог спаси Църквата в Америка. Още преди 50–60 години отец Йоан Романидис пишеше, че ако не дойде светогорец и не започне да строи манастири, Църквата в Америка ще загине, защото там обмирщаването и протестантизацията са стигнали до крайност. И старецът дойде — с огромна любов, търпение — хиляди души в изповед, в покаяние. Невероятен труд. В историята на Църквата не е имало такова нещо: 17 манастира [в Америка], осем в Гърция, хиляди души, стотици монахини и монаси.Но не става дума толкова за числата, колкото за качеството на Христовата любов към всеки човек, който се оказваше пред него. Усещаше го. Влизаш при него за изповед — и чувстваш, че в този момент си най-важният човек на света за стареца. Такава любов. И той промени хиляди души — само чрез допира им с тази любов.Притежаваше огромна разсъдителност. Това е плод на опита, но и на любовта му: разсъдителност — кога да говори, кога да настоява, кога да мълчи. Никога не отговаряше на критиките срещу него. Никога. Това е поразително. Страшно го критикуваха, лъжеха, говореха невероятни неща, някои дори се опитваха да го убият.— Да го убият?— Да, два пъти — ще видите в житието. Много преживя.— Какво означава — опитвали са се да го убият?— Да, два пъти са се опитали да го убият. Ще видите в житието, което излиза вдругиден. Не съм прочел всичко, само откъси — това е велик светец. Още не сме го разбрали. Свети Порфирий казваше: „Старецът Ефрем го скрива“ [своята святост].А сега това ще се открие — в своето време — и ще помогне на още повече хора. И до днес той действа след смъртта си: явява се, говори, наставлява, помага, моли се. Той е велик светец на Църквата.— Слава Богу. В логото на вашия сайт има светец или старец в пещера, ако помня правилно. Кой е това?— Не е конкретен човек. Той олицетворява православния етос: молитвата, съкрушението, любовта на сърцето към света.— Отец Петър, който очевидно е измислил това лого или до голяма степен е участвал в създаването му, следва ли онова, което показва на хората? Тоест съсредоточеността, уединението. Живеете ли така, както трябва?— Не разбрах.— Живеете ли в съответствие с примера, който показвате на хората?— Вие сте много добър интервюиращ. [Смях.] Попитайте жена ми — тя вероятно ще каже „не“. [Смях.] По-скоро не. Често греша. Това ще се открие накрая. Няма да го видим — надяваме се за нас да се застъпват и отдолу, и отгоре.Но вижте: старая се — каквото и да се случи, трябва да говоря истината и онова, което казват светите отци. И ако самият аз нямам опит — горко ми, ако говоря нещо друго, в противоречие със светците и старците. Аз съм оглашен. Наистина, още се уча и до края ще се уча какво е Православието. Старая се да го разбера чрез опита. Животът на светците, на стареца Ефрем е толкова далече от Православието, което живеят повечето хора днес. Не мога точно да кажа защо и как, но го чувствам и го виждам в отделни моменти, в примери. Разбирам, че тази тайна на светостта, която старецът е живял, няма нищо общо с по-голямата част от онова, което говорим за Православието. Онова, което правим и казваме, е на равнището на човешкия рационализъм, на аргументите. Старецът беше далече отвъд това — още оттук във вечния живот. Така че какво да кажа? Живея ли онова, на което уча? Не. Само посочвам: натам, ето натам вървете.Гневът и привързаността към вещите— Нека влезем малко в домовете на нашите зрители. Всички всеки ден се гневим, от сутрин до вечер. Ето и аз сега уж съм спокоен, но пак съм ядосан: записал съм едни въпроси, а говоря друго. Няма да говоря за пастирството на свещениците — кажете на хората какво да следват, ако имаме пример. Как да се държи човек, който има тревоги? Въпросът е субективен, но ще приема общ отговор. Всеки ден сме раздразнени без причина: аз се ядосвам на вас, вие — на друг. Нещо не ни достига, постоянно искаме нещо — защото другият го има, а ние го нямаме. Какво е това състояние?— Първо, ако сме привързани към материалното, ще стигнем до гняв. Значи трябва да подредим нещата и да разберем кое има стойност и кое няма. Поне на равнището на разбирането. Ако можем малко да отстъпим и да погледнем себе си по-обективно, да видим своята окаяност и да молим Бога: „Просвети ума ми, за да виждам своята окаяност“ — да държим пред себе си нея, а не онова, което прави другият, винаги да държим пред очите си собствената окаяност, — тогава ще можем малко да отсечем гнева, защото няма да сме привързани към онова, което не си струва.А от друга страна — да разбираме какво губим. Не разбираме какво губим. Не можем да намразим греха, защото ни харесва, дава ни временно лъжливо утешение, но не разбираме какво губим с него. Трябва да се молим: „Боже мой, покажи ми какво ще загубя с този грях, с този начин на живот“. И когато сравняваш — ще загубя това заради онова, — започваш да казваш: не си струва. Гневът не си струва. Той е нищо пред вечността и Христовия живот.Тоест да отстъпим и да погледнем живота иначе: да излезем от съвсем малкото към голямото, да се издигнем на хиляда метра и да погледнем така, както гледа Бог. Да имаме по-широк поглед, да видим своите рамки и да разберем: колко е дребно, не си струва. А ние всеки ден сме заседнали там и мислим, че със сила, натиск и напор ще постигнем нещо.— Може би искаме да покажем на съседа със снимка: ето ни, имаме такава кола, така сме се нахранили, ние сме по-добри, по-високо сме. И това наистина ни държи приковани към земята.Децата и музиката— Децата и музиката — огромна тема и за мен. Направих 44 предавания в радиото на един канал, идваха хора с признат авторитет и винаги повдигах темата за музиката. Тук, в Гърция, преживяхме много дълъг период — четири-пет години, — когато царуваше трап музиката. Това беше огромен проблем. Канехме психиатри, свещеници, академици и обикновени смъртни като мен — много говорехме за това. Въпросът е следният: че музиката влияе на децата и на нас, е даденост. Какво да правим ние, родителите, за да насочим децата към правилната музика? Аз например съм роден през 1974 г.: хевиметъл, рок, гръцката музика от онова време. Това не ми навреди — за щастие. Или все пак има вреда?— Мислиш ли, че нещо се забелязва? [Смях.]— Кажете вие.— Не, в смисъл — не голяма вреда. Но онова, на което отдаваме душата, живота, сърцето си, което не е Христос, не е вечно, няма вечно значение — с него губим нещо. Тук има степени, широк спектър. При теб може да е нещо малко — загубил си малко. Аз също израснах извън Църквата и навремето много ми харесваше. Няма да кажа, че съм понесъл голяма вреда, че съм загубил пътя — намерих пътя към Православието. Но времето, което изгубих, и онова, което „придобих“, са загуба.— Добре. Струва ми се, че невинаги правим нещо, за да придобием нещо. Музиката по мое време беше начин да се отпуснеш с чаша кафе, нищо повече — израснах на село. А днес имаме друг проблем, който, вярно, малко по малко отминава — тази трап музика. Не знам дали знаете за какво се пее в нея.— Това е шумово замърсяване, а не музика.— Да. Обикновено пеят момчета, обиждат жените; коли, златни часовници, оръжия и подобни неща.— Да, да.— Ако не знаете — няма нищо. Самият въпрос може да се превърне в решение.— Разбрах. Не е необходимо да знам, разбрах.— За какво изобщо трябва да внимаваме ние, родителите, в музиката, в облеклото — малко ще разширя въпроса, — за да опазим децата?— Всичко това е толкова тежко за душата, че много я обременява. Затова бих казал: трябва да ги изведем от тази среда поне за 24 часа — за ден, два, три, четири — и да ги потопим в светлина, мир и тишина. За да разбере детето само: това ме дразни, към това съм се прилепил, това е привързаност на душата ми — и думите, и самата музика не вдъхновяват. Там няма общение с Бога и ближния, то е нещо мъртво. А тук имам покой и мир. Само така, чрез опита, трябва да дойде освобождението.С думи — „внимавай, внимавай“ — това не става, защото децата лесно се увличат. Искат да бъдат с другите деца, да имат приятели и всичко подобно. Но ако чрез опита почувстват какво означава да бъдеш извън това — както е и с интернет: ако детето постоянно е в интернет, а после прекара ден, два, седмица сред природата, чрез опита ще разбере какво означава да живееш истински живот, в допир с природата и хората, а не с машината. Подобно е.— Тоест болестта… Опитът е най-важното, казвате, трябва да ги изведем оттам. Да, но има родители със същия „опит“. Какво да правят те? Виждам ги всеки ден, защото се занимавам много с деца — това силно ме вълнува. Хора на около 30 години, които са слушали неподходяща музика, гледали са неподходящи филми — в киното, в YouTube — и децата растат с неподходящи образци. Тук се намесва пастирството, но човек трябва сам да поиска да дойде в Църквата, не можеш да го вкараш насила, както казахте в началото. Това е проблем: днешното дете е утрешният родител. Какво общество ще изградим?— Не мисля, че пряката война срещу това ще даде резултат — просто няма да ни го казват [т.е. ще го скриват]. Трябва да сияе Христос — светлината, която ще влезе в мрака и ще ги изведе навън. Тоест животът на родителите или приятелите трябва да бъде по-светъл, по-красив, по-привлекателен, за да оставят децата сами всичко това. Няма друго решение. Никой не напуска греха или мрака насила.— То дори не знае. В мрака е, като в пещерата на Платон.— Да, да, пещерата. Не разбира. Не може да стане и да излезе, за да види светлината. Вижда само сенките отзад. Така че виковете „махни се, престани, това не е хубаво“ няма да помогнат. Но ако има опит, ако само разбере, различи, сравни — тогава ще може да си тръгне.Бракът и еднополовите съюзи— „И ще бъдат двамата една плът“ — казваме за брака. А сега — за законите, които бяха приети [в Гърция; законът за еднополовите бракове от 2024 г.]. Познавате ги прекрасно. Какво може да стане в ума на човек, който приеме, че бракът не е брак? Поне за мен това не е брак, то е нещо съвсем друго, просто не мога да го кажа така от мястото, на което се намирам сега. Какво ще стане в ума на човек, ако поне малко приеме, че това е плод на свободата и че Христос обича всички — бракът между двама души от един и същи пол? Говоря за еднополовите бракове. Какво ще стане в ума ми, ако кажа: добре, няма нищо страшно, Бог ги обича — и може би направя изявление: „Тези хора също са Божии деца, няма нищо страшно“? Последиците могат да бъдат още по-лоши: ще бъдат приети още по-лоши закони, а хората ще отстъпят в апатия: „Добре, няма нищо“. Това още по-лошо ли е?— Да, да.— Въпросът ми е: какво може да се случи, ако приемем това състояние без възражения?— А какво стана след Содом? Как завърши всичко?— Мислите ли, че ще стигнем дотам?— Разбира се. Светите старци вече са казвали: последица от плътския грях — и в брака, а не само извън него — както и от абортите и блуда ще бъде третата световна война, която се приближава. И това може да се случи много скоро. Когато сме толкова равнодушни към истината и при това се утешаваме с лъжливо, по същество сатанинско състояние — какво да прави Бог? Ти си избрал. Духовните закони действат: без покаяние всичко ще тръгне натам, накъдето трябва — възпитателно. Ще получиш резултата от избора си.Вече не живееш — вече си духовно мъртъв, ходещ мъртвец, ако имаш такъв съюз и плътско желание. Разбери: това не е живот. Тогава какво да прави Бог, когато светът не се кае и е равнодушен към спасението си? По същество това е липса на любов — у обществото, у ръководството, у братята — към тези хора, но и към цялото общество. Не обичаш обществото, Бога, ближния, ако стоиш равнодушно и казваш: „Нека всеки прави каквото иска“. Това е като другият да тича към пропастта, а ти да казваш: „Довиждане, на добър път“. Имаш ли любов? Не. Именно това правиш, когато виждаш подобно нещо и нищо не предприемаш, нищо не казваш и дори казваш, че е хубаво: нека всеки прави каквото иска. Но разплатата няма да бъде само за един човек — ще бъде за цялото общество. Така ще бъде. А нататък — Бог да ни е на помощ.— Казахте „и в брака“. И в брака ли има тежки грехове? Слушам ви внимателно.— Така казват светците — не аз. Какво да говоря аз? Светците, свети Порфирий говорят много силно за това. Целта на брака е любовта, но и децата. Ако излизаме от тези рамки, и в брака сме извън Божията воля, когато вършим действия, които не принасят тези плодове. Тоест любовта се изразява в границите, които Бог е поставил, и в полза на живота — поне в отвореността на съпрузите към живота. Когато излязат извън тези граници и всичко стане егоистично, само заради плътското желание, тук свършват и целта на брака, и благословението. И тогава, както извън брака има беззаконие и противоестествено, така има и вътре в брака.Съществува представата, че всичко, което се случва в брака, е благословено. Грешка. Бракът има своя идентичност и смисъл. Не е така: „Правим каквото искаме и имаме Божието благословение“. Това е прелест. Светите старци казват, че подобни противоестествени отношения водят до още по-лошо — това е дори по-лошо, отколкото при онези, които са извън брака. Защото ти си получил благословението на брака, намираш се в Божието благословение — и не го спазваш, не го уважаваш, по същество оскверняваш благословението.— Да, вярно. Разбирам: това е като да получиш благословение, а после да го потъпчеш. По-лошо е, отколкото изобщо да не си получил благословение.— Нали? Това е като да се причастиш и да отидеш… Ти си в брака — това е свято, това е тайнство, трябва да уважаваш онова, което си получил. Това е благословение. В брака има три лица, а не две — съединени сте в Христос. Ако вършиш неблагословени неща, вървиш вече не само срещу другия човек, но и срещу Христос, Който те благославя. Мисля, че затова е по-тежко и за тези грехове говорят светците.— Да. Всичко, което казахте, възприемам по-скоро като съвет, отколкото като критика — и хората го приемат по-добре.— Разбира се. Старая се… Всички започваме с желанията и трябва да ги отсичаме. Няма човек, който да няма желания. Трябва да се учим да обуздаваме желанията, да се учим на пътя на подвига и целомъдрието.— В това е и проблемът: в съвременното общество хората не молят да бъдат научени и ние не молим да се научим. А може би — не като укор — и пастирството на свещениците не е такова, каквото трябва да бъде: малко по-интензивно, не потискащо, но по-осезаемо, по-живо присъствие.— Да. На хората понякога им трябва слово — ясно и дори строго, но с любов. Не строгост без разсъдителност, а с любов.— Вярно. Хората имат нужда от това.Духовникът и архиереят— Изповядвате ли? Духовник ли сте?— Да, макар и недостоен. Идват млади, възрастни, деца — идват хора. Там, където живеем, не сме много, но идват. При мен не са хиляди, както в Гърция — стотици са.— А кой наставлява вас — на практика?— Моят духовник.— Епископът е далече в Америка заради разстоянията и всичко останало. А тук, в Гърция, или на някакви конференции общувате ли?— Да. Но и в Гърция не мислете, че повечето епископи са пастири в този смисъл. Те са администратори. Това е проблем — да виждаш в епископа администрацията, а не…— Какво губим от това?— Много. Има дори представа, че той трябва да бъде администратор, а не пастир и духовен отец.— Но санът казва „архи-“, казва „митрополит“, а не „административен служител на митрополията“.— Архиерей. Архиерей — това е най-добрата дума. Пръв сред йереите.— Тогава какво губим?— Оказваме се в семейство, в което няма баща. Какво губим там? Много. Всички проблеми, да кажем, на чернокожите в Америка — всички сочат към отсъствието на бащата.Православният свещеник в Америка— Какво е да бъдете православен свещеник в Америка? По-конкретно: как се отнасят хората към вас?— Бих казал, че през последните пет години настъпи голяма промяна — и у православните, и у хората извън Църквата. Много положителна. Виждат ни в метрото — дори съвсем далечни хора — и се питат: „Кой си ти?“ Искат да научат: има нещо в теб.— Какво означава „съвсем далечни“?— Не знаят кой си: мюсюлманин? Юдеин? Не знаят, но им е интересно. А после: „Православен ли си? А, православен, разкажи, разкажи!“ Особено след ковид светът се промени. Много хора разбраха, че проблемите ни са духовни, от духовно естество, а не политически, че с политика не се решават. Загубиха всякаква надежда в политиката и сега гледат на свещеника иначе: може би има какво да ни каже.Това се промени и е добре за Църквата, много добре. Има възможности за мисия. А в самата Църква хората приемаха всичко за даденост.— Ковид малко уплаши хората — в добрия смисъл. И те се обърнаха към Църквата.— Да, да. И самите отдавна православни, които приемаха Църквата за даденост. Поне в Америка мнозина казаха: „О, църквата е затворена, не мога да отида в храма“ — и се втурнаха натам, и оцениха това. Не всички, но мнозина. И това е хубаво. Бог допуска изкушения, защото от тях ще излезе добро. Често не го разбираме — виждаме само лошото. А от ковид излезе много добро.И цялата тази прелест — голяма прелест имаше в Църквата: да затваряш храмове, да причастяваш с много лъжички, да притискаш хората да се ваксинират — всичко това е прелест, страшна прелест на православните. Казвам го оттогава и до днес и ми е все едно, нека ме ругае който иска. Това е прелест, не е православно. И не трябва да слушате мен — послушайте свети Паисий. Старецът Евтимий от Капсала [ученик на св. Паисий] скоро след началото на ковид казваше, че свети Паисий не би сложил маска, не би приел ваксина, не би спазвал дистанция — нищо от онова, което ни казваха да правим, свети Паисий не би направил. Значи сме постъпили неправилно, като сме притискали хората да правят всичко това. Не последвахме светците.— На този стол преди няколко месеца седеше заместник-министърът на здравеопазването господин Мариос Темистоклеус и имахме напрегнати десет минути, когато говорихме за коронавируса. Той, сегашният заместник-министър, каза, че ваксините са помогнали — това е наука, медицина, той е лекар — и са спасили животи. А вашият покорен слуга му каза, че моят духовник говореше: „Ако си сложите — благословено да е, ако не си сложите — благословено да е, но засега не го правете, защото няма точни доказателства, че ваксините са правилни“. С това не спори.Каза още, че Църквата може би е била съюзник — някои йерарси казваха „ваксинирайте се“, — но от друга страна, това не е било лошо: тя е дала да се разбере — не толкова „не го правете“, а „вслушайте се и в Църквата, в онези, които ви казват: успокойте се“. Тоест ситуацията беше раздухана. Моят въпрос към него беше следният: аз не повярвах и цялото ми семейство не се ваксинирахме — преди всичко заради начина, по който се опитваха да ни притискат.— Много вярно.— С това не спори и сменихме темата. Човек, който изповядва вярата си, прекрасен, както всички наши гости. Ще ви изпратя това интервю — много е хубаво. Та за начина: налагат ти глоба или казват: „Не излизай“, „Попълни документ, направи нещо, изпрати съобщение, за да излезеш“. Тоест ако изляза без документ — ще се заразя, а ако платя 100 евро — всичко ми е наред. Разбирате ли?— Това е прелест. От самото начало го казвах и досега не мога да разбера някои духовни хора в Църквата, архиереи и други, които бързаха да се ваксинират, да затварят храмовете. Имам само един въпрос, не мога да го разбера: методологията, която използваха, беше ли коварна, бесовска, или не беше? Веднага направих предаване „Бесовският метод на коронавируса“. Във всичко, което въвеждаха, чак до ваксината, имаше метод не Божи, а дяволски: натиск, заплахи, лъжи — всичко това. Веднага, без да знаеш нищо нито за медицината, нито за правото, нищо — и не е необходимо да знаеш нищо. Дори най-обикновената жена, ако има духовен живот, би казала: това не е от Бога. Как архиереи и свещеници можаха да не го разберат — до днес? Това много ме тревожи, защото е азбуката на Църквата. Не е нужно да знаеш всичко — човек не може да знае всичко, — но можеш да имаш опитно, практическо усещане: този начин, този етос не е от Бога. Това всички можем да го знаем.— Да, самият начин го доказва. А от друга страна, много храмове и митрополии служеха тайно и причастяваха хората — казвам го публично. Всички се причастявахме. Никой не се зарази, нищо не се случи. Коронавирус имаше, той съществува от толкова години и ще съществува — това е вирус. Защо му придадоха такъв мащаб — няма да обсъждаме сега, ако даде Бог, друг път. Но начинът наистина сочеше с пръст, че това не е правилно.— Скоро ще направя предаване за покаянието. Защото публичните грешки и публичните грехове изискват публично покаяние.— Вярно.— Няма да ни бъде добре в бъдеще — при следващия проблем, при следващата криза, — ако не се покаем за онова, което направихме. Не го казвам от гордост, аз съм никой, но това е като духовните закони. Ако не сме се покаяли, не сме казали „благослови“ [не сме поискали прошка] за толкова големи грешки в миналото, в бъдеще ще направим още по-лоши. Затова трябва да се покаем — такива са духовните закони. А когато се каем, тези последици се премахват и сме на верния път. Това не е маловажно: за цялата Църква са нужни разговор, искреност, себепознание и покаяние. Иначе няма да ни бъде добре.Пророческият глас на Църквата— Разбирате ли, нека не стоварваме всичко върху Църквата. Искам да кажа — аз, неръкоположеният, мирянинът, — бих ви предложил първо да проведете една, две, три, четири конференции или дори събор за това как да говорите с политиците. Всичко минава през политиците, прекрасно го знаете. Няма решение, което да бъде взето или да не бъде взето, ако политикът не каже „да“ или „не“. Не знам дали политиците приемат оглашение. Имам връзки с мнозина. Не знам дали приемат оглашение, а ако приемат нещо — дали не е от страх или изгода. Това може да се проучи. Огромна тема е, първа в списъка: защото всичко се решава не от нас, основата, а от политиката. Какво правите за тях, как ще ги огласите?— Виж, трябва да даваме пример, каквото и да се случва. Не можем да очакваме от света Христовия начин на мислене, Христовия ум. Не го очаквай.— За да види политикът примера на свещеника?— Разбира се, примера на Църквата по тези въпроси. Църквата има пророческа позиция в света, пророчески глас. Тя има не само пастирство, но и пророческо служение. А пророческата позиция е свобода. Тя освобождава хората, за да вървят по тесния път на спасението. Ако оставяме всичко това уж по пастирски причини — а често са само предлози, защото сме малодушни, — макар понякога причините наистина да са пастирски…— Много честно е това, което казахте за малодушието.— Забележи: в Апокалипсиса първа в списъка на греховете, които водят човека в огъня на геената, е страхливостта. Да бъдеш малодушен не е маловажно. Това означава, че нямаш вяра, нямаш доверие в Бога. Затова нека не се крием и не казваме, че е заради любовта или разсъдителността. Често не е така — прикриваме немощите си. А Църквата трябва да говори на света именно с пророчески глас. Това днес много липсва. Затова вървим и не знаем накъде.— Отче, ако кажете на политик или мирянин: „Говорете пророчески“ или „Докажете, че древните пророчества са се изпълнили“, ще ви нарекат паникьор и есхатолог.— Не, не. Забележи: „пророчески“ тук не означава „за бъдещето“. Означава истината в настоящето. Пророците говорели в своята епоха и възвестявали Божията истина, а не само бъдещето.— Значи вместо думата „пророчески“ има например…— Да кажем, дръзновен — с дръзновение пред света.— Добре.— Истината във всичко.— Да, да. Дръзновение. Да дадем истината.— Ако Църквата не говори истината, кой ще я каже? Нали?— Всички търсим на какво да се опрем и когато имаме духовник, се опираме на него.— Политиците в по-голямата си част няма да последват Христовата истина. Не го очаквай. Остави ги. Но ние, Църквите, ще говорим истината. Ако не говорим истината, ще дадем отговор и последиците ще бъдат тежки — и за нас самите, и за паството, и за света.Единство в истината— В заключение бих казал: единната Църква ще даде много по-силна и непреходна истина в очите на мирянина, който не вижда разделени групи.— Единство в истината. Не православната Църква… Не го поставяй така.— Да. Но и между нас често…— Да, трябва да имаме православно единство, но в истината — между православните.— Да. Някой трябва да направи крачка назад и да поиска прошка, както казахте в началото.— Да. Но, разбира се, прошката — ще повторя — е въз основа на светоотеческото съгласие и Преданието. Ето в какво ще проявим послушание. Иначе никога няма да придобием единство. Единството е в това всички да следваме светите отци и да им бъдем послушни — не само на светите отци от IV или V век, а и на днешните, на скорошните светци. Ето как ставаш „следващ светите отци“: като следваш свети Паисий, Порфирий, Яков и другите от последните години. Затова дадох и примера със свети Паисий във връзка с коронавируса.Не е трудно, приятели. Въпрос на решимост, вярност и смирение е. Ето в какво е проблемът ни. Проблемът е духовен.— Ако поискаш прошка без тези гаранции, това ще бъде прошка заради изгода — и отново ще се върнеш назад.— Да, при много хора това ще бъде лъжа. Малко неща ще се променят.Кога ще бъде прославен старецът Ефрем— В заключение: кога според вас ще бъде канонизиран свети Ефрем? В съзнанието на всички той е свят — не ни е нужно официално признание.— Той е свят. Това е добър, важен въпрос. Бог знае кога. Но според Преданието на Църквата, трябва да кажем, не бързаме. Ако погледнем цялата история на Църквата, това може да бъде след 20, 30, 50 или 100 години. Свети Никодим [Светогорец] бил прославен повече от век по-късно, макар всеки ден да вършел чудеса. Не знам дали това е гаранция и знак. Искам да кажа, че признанието от Патриаршията е последното, което следва след признанието от народа и от Бога. А това вече го имаме: признаване на светостта от Божия народ и множество чудеса от Бога.Така че бихме могли да бързаме и да казваме „по-скоро“, но не е необходимо. Не е необходимо — защото се боя, ще кажа нещо малко тежко: има интереси канонизацията да се извърши бързо.— Има интереси и това да стане бързо?— Да. И не искам тези интереси да засенчат истинската святост на стареца.— Интереси за бърза канонизация? Защо? Нали канонизациите често стават бързо.— Защото, когато аз, епископът, призная светец, получавам авторитет от това.— Така значи.— Имам интерес да го призная, защото хората ще ме обичат — нали обичат светеца. Разбираш ли? За да не се смеси това с чистия образ на светеца. Но Бог допуска и устройва така, че въпреки интересите всичко да бъде благословено. Той вече е свят. Знаеш ли, 1400 години дори не е съществувала официална канонизация.— Откога се е появила?— Преди около 300 години — не знам точно кога е започнало. Но със сигурност хиляда години всички тези светци — свети Николай, всички — не са имали официална канонизация от събори. Как е ставало? Пишели служба, рисували икони и народът почитал светеца. Значи старецът вече е свят. От момента, в който народът го приема, а Бог свидетелства с чудеса, той е свят. А официалното признание нека дойде, когато дойде.— В добър час.— В добър час.Слово към младите— Дайте ни благословение. Бих могъл да ви помоля да кажете нещо на всички хора — за спокойствието, за гнева. Но ако сте съгласен, бих искал да отправите пожелание, съвет към младежите — нашите млади, утрешния ден на всяка страна, не само на Гърция, защото Православието е вселенско.— Да вникнат в смисъла на живота и да обичат истината над всичко. Ако направят това, Бог рано или късно ще насочи стъпките им по стъпките на светците и те ще се освободят от тази епоха. Нека намразят онова, което ги държи в робство в това време. Трябва да знаят, че нихилизмът на нашата епоха е техен враг. Ето какво преживяваме — нихилизъм: отстъплението, всичко това, целият този начин на живот — много неща влизат в нихилизма на нашата епоха.Първата стъпка е да осъзная, че се намирам в тази атмосфера и искам свобода от нея. Искам да се освободя, да не бъда ограничен от епохата си, да бъда извън нея и да стана истински човек, свободен от всички тези окови. А ще се освободят само в Христос. Нека обичат Христос, да молят Христос да се умножи любовта им към Неговата Личност, към истината, и да живеят само за истината.И на момчетата, които искат да станат свещеници, казвам: „Искаш да станеш свещеник — много добре, но бъди готов да търпиш гонения, бъди готов за проблеми. Но заради любовта към Христос и към истината прави онова, което Бог иска, където и да те поведе. Не влизайте в свещенството като на работа, заради длъжност — само заради Христос, само заради Христовата истина“. Такива момчета ще станат много силни. Ще станат мъченици — с кръвта си или просто със свидетелството си — и ще помогнат на много хора.Днес е прекрасно време да бъдеш свещеник, но е нужно голямо мъжество и е трудно. Ще се срещнеш с много неща — и това е много добро за освещаването: имаш много трудности и чрез тях малко по малко, стъпка по стъпка ще станеш свят, следвайки светите отци. Но трябва да решиш: нищо над истината. По никаква причина няма да служа на друго. Ако направиш така, ще помогнеш на много хора. [Смее се.] Пожелавам го и на вас.— Дай Боже.Приятели на предаването „В истина“, приятели на Съюза на православните журналисти! Днес имахме особената радост и чест да приемем свещеник Петър Хирс, който пристигна от Америка, а именно от Тексас [така казва водещият; правилното е от Аризона], и да разговаряме дълго с него. Бихме искали да остане при нас още. Това интервю обхвана от началото до края всички въпроси, които вълнуват много мои познати — те ми предадоха и своите въпроси, — много хора и много свещеници. Ще напомня, че той веднага прие поканата. Говори от сърце, както очевидно би говорил на изповед. Още веднъж много ви благодаря, че бяхте при нас, отец Петър.— И аз ви благодаря, бъдете здрави.— Надяваме се съвсем скоро отново да ви видим — в Гърция или някъде другаде.— Амин. Добър рай на всички ни.— Амин. Молете се за това. Приятели, бъдете винаги здрави. Хубава вечер на всички.Източник: СПЖ, Гърция
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86468-o-pitr-khirs-hovori-za-ikumenizma-i-edinstvoto-na-tsrkvata</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/68_main.png" length="307093" type="image/png"/></item><item><title><![CDATA[Запорожкият митрополит Лука призовава за подкрепа за патриарх Даниил]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86467-zaporozhkijat-mitropolit-luka-prizovava-za-podkrepa-za-patriarkh-daniil</link><description><![CDATA[Митрополит Лука отправя призив за молитва вместо прибързано осъждане на Българския патриарх]]></description><pubDate>Mon, 02 Nov 2026 22:01:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Българският патриарх Даниил се нуждае от молитвена и нравствена подкрепа, а не от прибързано осъждане. Това е основното послание на обръщението на Запорожкия митрополит Лука от Украинската православна църква, публикувано в неговия Телеграм канал.Поводът за обръщението на митрополит Лука са критиките на част от българската православна общностВ текста се изразява тревога, че вярващи, които доскоро са подкрепяли патриарх Даниил, вече отправят към него остри критики и обвинения в предателство.Като повод се посочва съслужението му с Константинополския патриарх Вартоломей в Рилския манастир и последвалата болезнена реакция при поменаването на Епифаний Думенко, предстоятел на Православната църква на Украйна (ПЦУ).Митрополит Лука определя разочарованието на част от вярващите като разбираемо, но поставя въпроса дали то оправдава прибързаното и безапелационно осъждане на Българския патриарх.Позицията по украинския църковен въпросВ защита на патриарх Даниил, Запорожкият митрополит Лука изтъква досегашното му противопоставяне на признаването на ПЦУ. В текста се посочва също, че Българската православна църква не я е признала.Според митрополит Лука, тези обстоятелства трябва да бъдат взети предвид, когато се оценяват действията на патриарха. Той отправя призив към вярващите едно спорно събитие да не заличава оценката за цялото му досегашно служение и за заявяваната от него вярност към църковните канони.Значителна част от изложението е посветена и на предполагаемия натиск върху предстоятеля на БПЦ - БП. Споменават се заплахи, медийни атаки, вътрешни разногласия и опасност от църковно разделение.В този смисъл митрополит Лука уточнява, че решенията на патриарха трябва да се разглеждат в контекста на отговорността му за единството на Църквата. Според него, стремежът да се предотврати разделение може да поставя предстоятеля на БПЦ -БП пред трудни избори, които предизвикват неразбиране или несъгласие сред вярващите.Призивът към вярващитеВ заключитение митрополит Лука напомня, че патриархът е човек, който носи тежестта на своето служение и се нуждае от подкрепата на църковния народ.Той призовава вярващите да не свеждат отношението си към него до обвинения, а да го подкрепят с молитва и съпричастност. Така, по думите на митрополита, те могат да му помогнат да премине през изпитанията и да изпълнява отговорностите си към Църквата.Посланието завършва с призив за единство около предстоятеля — не чрез отричане на трудните въпроси, а чрез отказ от прибързано осъждане и чрез по-усърдна молитва.Ето и пълният текст на обръщението на митрополит Лука:"Христос посред нас, скъпи мои читатели!БЪЛГАРСКИЯТ ПАТРИАРХ ДАНИИЛ СЕ НУЖДАЕ ОТ НАШАТАМОЛИТВА ЗА НЕГО, А НЕ ОТ ДУМИ НА ОСЪЖДАНЕ!С болка в сърцето наблюдавам как значителна част от ревностните защитници на каноничното Православие, които доскоро бяха горещи поддръжници на Българския патриарх Даниил, днес се нахвърлят върху него с вълна от остра критика и преки обвинения в предателство.Причина за това дълбоко разочарование стана принудителното сближаване на Българската православна църква с Фенер, един от най-болезнените моменти на което беше неотдавнашното съслужение на Предстоятеля на БПЦ с Константинополския патриарх Вартоломей в Рилския манастир.Както е известно, то беше помрачено от споменаването на името на предстоятеля на украинската разколническа структура "ПЦУ" Епифаний Думенко.Емоционалната реакция на вярващите към този акт, както и към непосредственото тясно взаимодействие с патриарх Вартоломей, е напълно разбираема, очаквана и обяснима. Но на фона на справедливото възмущение и горчивината на момента е необходимо да си зададем най-важния духовен въпрос: може ли и трябва ли да съдим патриарх Даниил прибързано и безапелационно?Ако оставим емоциите настрана и се обърнем към сухия език на фактите, ситуацията започва да изглежда по различен начин. На всички е добре известно, че преди да стане Предстоятел на БПЦ -БП, в продължение на много години последователно и безкомпромисно той се противопоставяше на легитимирането и признаването на "ПЦУ".Тази позиция остава непроменена. Българската църква и досега официално не е признала украинските разколници. Това е неоспорим факт, който убедително свидетелства в полза на патриарх Даниил.Нещо повече, не бива да забравяме, че той е достоен пастир, който с целия си досегашен живот и трудове многократно е доказвал своята вярност към църковните канони и вероучителните истини на Православието.Днешната критика често пренебрегва осъзнаването на мащабите на онзи невероятен и съкрушителен натиск, под който Предстоятелят на БПЦ се оказа още от първите дни на своето патриаршеско служение.Трудно е дори да се изброи всичко, което вече му се е наложило да понесе по този нелек път.Става дума за преки заплахи, мощни информационни атаки и медийно преследване, както и за задкулисни интриги, довели до формирането на мнозинство в Светия синод, на което според устава той трябва да се подчинява и което принуждава патриарха да предприема действия, предизвикващи възмущение сред вярващите.Нещо повече, основният инструмент за оказване на натиск се превърна в открития шантаж със заплахата от вътрешен разкол в самата Българска православна църква.Това е изключително суровата действителност, в която Предстоятелят на БПЦ от дълго време е принуден да живее и да взема решения.И трябва да се каже открито: именно поради тези извънредни обстоятелства малцина имат моралното право да го съдят.Да го съдят безусловно и безапелационно.По мое дълбоко убеждение винаги трябва да помним, че патриархът не е бездушен механизъм, а жив човек от плът и кръв, на когото е неизмеримо тежко да носи огромното бреме на задълженията, отговорността и задачите пред своето паство.Нещо повече, той трябва да носи този кръст практически в пълна самота, в условията на огромен натиск и недостиг на верни съюзници.Без съмнение, когато човек е подложен на толкова силен натиск и се опитва да предпази кораба на Църквата от крушение, е изключително трудно да избегне някои спорни, принудителни или болезнени решения.Но при всичко това не бива да пренебрегваме най-важното: днес Предстоятелят на Българската църква води изключително тежка и неравна борба.А без истинска опора и необходимата подкрепа от страна на църковния народ е невероятно трудно да устои и да запази своите позиции в тази борба.Именно затова за православните вярващи сега настъпва момент на съдбоносен духовен избор.Предстоятелят се нуждае от молитвена и нравствена подкрепа.От православна гледна точка е много по-правилно, вместо да се поддаваме на емоциите и да довършваме собствения си патриарх за радост на неговите врагове още при първите тежки изпитания и изкушения, да се обединим и да го обградим с още по-усърдна молитвена подкрепа.Така ще помогнем на своя архипастир да устои на ударите както на външните врагове, така и на ожесточените недоброжелатели средепископата на Българската православна църква."—Запорожки митрополит Лука, Украинска православна църква
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86467-zaporozhkijat-mitropolit-luka-prizovava-za-podkrepa-za-patriarkh-daniil</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/67_main.jpg" length="23016" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Православната църква почита паметта на св. Гавриил Ургебадзе]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86460-pravoslavnata-tsrkva-pochita-pametta-na-sv-havriil-urhebadze</link><description><![CDATA[Животът на грузинския светец преминава през гонения и изпитания, а поученията му призовават към любов, смирение и грижа за ближния]]></description><pubDate>Mon, 02 Nov 2026 00:08:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[На 2 ноември Православната църква чества паметта на св. Гавриил Ургебадзе (1929–1995). Един от великите светци , просияли в най-ново време. Краткото му житие, събитията, разказите на съвременниците му за него, както част от кратките му поучения са само врата към духовното съкровище и неизброимите чудеса на "мама Габриели", както го наричат в Грузия.    Мцхета е древната столица на Грузия и неин духовен център. В старите грузински източници градът е наричан „втори Йерусалим“. На мястото, където проповядвала св. равноапостолна Нина, просветителката на Грузия, от векове се издига църквата Самтавро. Там се намира и малък женски ставропигиален манастир, посветен на светицата.
            
    
            Съвременна икона на преп. Гавриил, която се намира в Бачковския манастир. Иконата е дело на забележителното българско иконографско студио Димчовски. 
    Сред светините на Самтавро в материала е посочен и гробът на архимандрит Гавриил Ургебадзе. На 20 декември 2012 г. Светият синод на Грузинската православна църква го причислява към лика на светците.Според разказа още приживе неговите поучения, дарът му на прозорливост и изцеленията от болести привличали християни и просвещавали невярващи. Авторката описва и хората, които идвали при гроба му, над който горяло незагасващо кандило, за да търсят молитвената му помощ.Вяра и юродство от детството
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    Още като дете Васико Ургебадзе повярвал в Христос и започнал да проповядва Евангелието. Оттогава били и първите прояви на неговото юродство. Той често сядал сред боклука и си казвал: „Ти си боклук, не мисли високо за себе си“.По време на военната си служба в Батуми продължавал да пости и да посещава действащия там храм „Св. Николай“. След казармата бил обявен за психично болен — обстоятелство, което според житието по-късно спасило живота му.Със собствените си ръце Васико построил храм в двора на дома си в Тбилиси. Властите го разрушавали няколко пъти, но той всеки път го възстановявал.Изгарянето на Лениновия портрет и гоненията
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    През 1955 г. Васико приел монашеско пострижение с името Гавриил. Десет години по-късно, по време на първомайска демонстрация през 1965 г., той публично изгорил портрет на Ленин. Пред ужасените присъстващи обяснил:„Направих това, защото не бива да се боготвори човек. Там, на мястото на Лениновия портрет, трябва да виси Христовото Разпятие. Защо вие пишете: „Слава на Ленин“, при положение че такава слава не е необходима на човека? Трябва да се пише: „Слава на Господа Иисуса Христа, Който победи смъртта и ни дари вечен живот“.“Тълпата пребила монах Гавриил и той бил откаран полумъртъв в изолатора на КГБ. Според материала след като в Москва научили за случилото се, оттам поискали той да бъде разстрелян без съд и следствие.По време на разпитите се опитвали да го принудят да признае, че е действал по разпореждане на Църквата. Монахът не отстъпил и нарекъл Ленин „звяр“ и „оръженосец на сатаната“.В крайна сметка смъртната присъда била отменена. В публикацията се допуска, че за това може да е допринесъл отзвукът от случая в чуждестранната преса.На отец Гавриил била поставена диагноза „психопатична личност, предразположена към изпадане в психозни шизофренични състояния“. Психиатрите твърдели, че той постоянно се намира в състояние на халюцинации.След тези събития духовникът започнал открито да юродства — преструвал се на пиян и проповядвал по улиците.Служение в Самтавро и последни години
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    През 1971 г. отец Гавриил бил назначен за игумен в Самтавро. В продължение на почти двадесет години обаче странствал и служел в храмове, разрушени или изоставени по време на комунистическия режим. Казвал:„Ще дочакаме тези църкви и манастири да бъдат възстановени и тук отново ще има Божия служба.“Последните години от живота си прекарал в кулата на манастира Самтавро, страдайки тежко от воднянка. Починал на 2 ноември 1995 г.Според преданието духовните му чеда толкова силно го обичали, че при погребението не можели да започнат да засипват гроба. Хвърляли буците пръст около него, а земята се свличала върху ковчега — сякаш го прегръщала.Поучения на стареца Гавриил
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    „Над всички канони и устави е любовта.“Ако мразиш дори един човек, ти си отвратителен пред Бога. Трябва да обичаме всички. Но ако не можеш, поне им желай всичко добро.В последните времена хората ще бъдат спасявани от любовта, смирението и добротата. Добротата отваря вратата на Рая, смирението въвежда вътре, а любовта показва Бога.Който се научи да обича, ще бъде щастлив. Само не си мислете, че любовта е вроден талант. Можем да се научим на любов и трябва да го направим.Живей така, че не само Бог да те обича, но и хората — няма нищо по-голямо от това.За делата на истинския християнин
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    В последните времена привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят и ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на онези, които нямат добри дела.„Само по делата може да се познае истинският християнин.“
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    За осъждането„Не осъждай, Съдия е Самият Бог.“Който осъжда, прилича на изсъхнал житен клас: главата му винаги е вдигната и затова гледа отвисоко на другите.Ако видиш убиец, блудник или пияница да се търкаля по земята, не осъждай никого. Бог е отпуснал тяхната юзда, а твоята държи в ръцете Си. Ако отпусне и нея, можеш да се окажеш в още по-лошо положение — да паднеш в същия грях, за който осъждаш другия, и да погинеш.Единствено със сърце, изпълнено с любов, може да се изобличава грехът на другия човек.
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    За лекарите и благодарността„Първо лекува Бог, а след това лекарят.“Който не благодари на лекаря, не благодари и на Бога. Трудещият се е достоен за наградата си. Умът и ръцете на лекаря вършат богоугодни дела.За стремежа към БогаЗа Бога не е важно дали си монах, или мирянин. Най-важен е стремежът към Него. Но кой може да постигне съвършенство?„Чрез стремежа човек се спасява.“От монаха се изисква монашеското, а от мирянина — светското.
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    За злото и покаяниетоНенавиждайте злото, но обичайте и съжалявайте човека, който го върши. Може би онзи, който днес прави зло, утре ще се очисти с молитва, сълзи, пост и покаяние и ще стане подобен на ангелите. Всичко е в Божията воля. Имало е много такива случаи.За защитата на вяратаКогато пред теб ругаят вярата, а ти мълчиш, си по-лош от богохулника.„По-добре е да бъдеш сто пъти блудник, отколкото еретик.“Когато трябва да защитиш вярата, а не го правиш, душата ти умира. Ако умреш, защитавайки вярата, ще попаднеш в Царството Небесно.„Икуменизмът е свръхерес.“Православната църква е кораб, който плава в бурен океан. Ние, православните, сме на този кораб, а хората от другите изповедания плуват сами.За избора на духовникДуховникът трябва да бъде избран по собствено желание. След като го избереш, трябва да му се подчиняваш. Но ако той учи на ереси, бягай от него като от огън.За прошката и грижата за страдащитеКогато се храниш, спомни си за гладните, жадните и страдащите.Ако са те оклеветили или са отвърнали на доброто със зло, не задържай злоба в себе си. Прости и се радвай, защото чрез това си се приближил с няколко степени към Бога.Когато видиш ближния в беда, помогни му, утеши го и се помоли за него от цялото си сърце. Господ ще чуе молбата ти и ще го помилва.
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    За Божия промисълНа човека му е трудно да проникне в Божия промисъл. Съществуват Божие допущение, Божия воля и Божи промисъл.Допущение е, когато Бог дава на човека свобода и той прави това, което желае. Когато действа Божията воля, човек върши онова, което Бог е заповядал. Божията воля винаги принася добро.Божият промисъл властва и определя дали нещо ще се случи по допущение, или по Божията воля.Когато не можеш да решиш даден въпрос и не знаеш какво да направиш, довери се на Божия промисъл и не мисли повече за това.За съветите и добротоАко не знаеш духовното състояние на ближния, не му давай съвети. Твоят съвет може да го погуби.„Ние съществуваме на този свят само и единствено за да правим колкото е възможно добро.“Преподобни Гаврииле Самтаврийски, моли се на Бога за нас и за целия свят!Житийният разказ е по материал на Мария Сенчукова. Поученията са из книгата „Диадемата на стареца“, Мцхета, 2002 г. Превод: Мартин Димитров. Посочен източник: sveticarboris.net.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86460-pravoslavnata-tsrkva-pochita-pametta-na-sv-havriil-urhebadze</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/60_main.jpg" length="64223" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Митрополит Нектарий изрази болка от изпитанията пред УПЦ]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86459-mitropolit-nektarij-izrazi-bolka-za-izpitanijata-pred-upts</link><description><![CDATA[Митрополитът на Керкира заяви, че разколите разделят народа, и призова за молитви за прекратяване на войните.]]></description><pubDate>Sun, 01 Nov 2026 23:39:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Митрополитът на Керкира, Паксос и Диапонтийските острови Нектарий изрази болката си от изпитанията, през които преминава Украинската православна църква. Той говори на 31 октомври 2026 г. след освещаването на храм на остров Корфу в чест на преподобните киевско-печерски отци. В освещаването участваха и епископи на УПЦ.Йерархът заяви, че страданията на братската Украинска църква причиняват болка както на православния народ, така и лично на него като епископ на Керкира. По думите му тя е подложена на особени изпитания от „вътрешни, бих казал, врагове“, от изкушения и от дявола. Той посочи разколите и разногласията сред духовенството и епископите, които разделят народа.
    Видео от изказването на митрополит НектарийГоворейки за войната, митрополитът подчерта, че въоръженото противопоставяне между православни народи „не е от Бога, а от изкушение“.„Искрено се молим на Господа Бога, както и на светите мощи на св. Спиридон Чудотворец, всички войни на земята да се успокоят и да спрат“, каза той.По-рано СПЖ съобщи, че йерарси на УПЦ и на Гръцката православна църква осветиха храма на киевско-печерските светци в Корфу.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86459-mitropolit-nektarij-izrazi-bolka-za-izpitanijata-pred-upts</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/59_main.jpg" length="74539" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Синодът на Полската църква обсъди във Варшава кризата около ПЦУ]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86458-sinodt-na-polskata-tsrkva-obsdi-vv-varshava-krizata-okolo-ptsu</link><description><![CDATA[Йерарсите определиха ситуацията в световното православие като трудна и напрегната и призоваха вярващите да се молят за единство]]></description><pubDate>Sun, 01 Nov 2026 23:10:47 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Светият синод на Полската автокефална православна църква, под председателството на митрополит Сава, обсъди на есенното си заседание във Варшава кризата в световното православие, свързана с Православната църква на Украйна (ПЦУ).Йерарсите определиха църковната ситуация като трудна и напрегната. Те подчертаха, че преодоляването на възникналите разделения е възможно само с дълбока вяра и обща молитва на всички вярващи. В тази връзка епископите отправиха призив за пламенна молитва за единството на Светата православна църква.На заседанието членовете на Синода разгледаха и въпроси на двустранното сътрудничество с Константинополската, Българската и Грузинската патриаршия. Те се запознаха и с доклади от международни срещи на духовенството.По-рано СПЖ съобщи, че митрополит Сава е обсъдил с благотворители кризата, породена от войната в Украйна.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86458-sinodt-na-polskata-tsrkva-obsdi-vv-varshava-krizata-okolo-ptsu</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/58_main.jpg" length="100784" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Катрин Уайтфорд остро разкритикува мобилизацията на свещеници от УПЦ в Украйна]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86457-katrin-uajtford-ostro-razkritikuva-mobilizatsijata-na-sveshchenitsi-ot-upts-v-ukrajna</link><description><![CDATA[Според нея изпращането на духовници на фронта представлява „убийство чрез посредник“, а ограниченията срещу Църквата засягат религиозната свобода и правото на собственост]]></description><pubDate>Sun, 01 Nov 2026 22:56:49 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Катрин Уайтфорд, съпредседател на Националната федерация на младите републиканци в Съединените щати, определи изпращането на свещеници от Украинската православна църква на фронта като „убийство чрез посредник“. Тя изрази тази позиция в интервю за американския телевизионен канал ONNJ.Според Уайтфорд духовниците от УПЦ, за разлика от свещенослужителите на други вероизповедания, са лишени от отсрочка от мобилизация и се изпращат на бойни позиции. Тя заяви, че властите знаят за свещеническия им сан, но въпреки това ги мобилизират и преследват. По думите ѝ, ако тези духовници загинат на фронта, смъртта им може да бъде обяснена с действията на руската армия.Уайтфорд посочи, че руските военнослужещи може да не знаят, че срещу тях има свещеник. Същевременно според нея духовникът, обвързан с обети за ненасилие, няма да се защитава, което го прави лесна мишена.Тя коментира и закона, който определи като забраняващ УПЦ. По думите ѝ той лишава Църквата от правен статут и криминализира религиозната ѝ дейност, включително молитвата. Уайтфорд даде примери за вярващи, които според нея са били преследвани за съвместни молитви в частни жилища, след като вече са били лишени от храмовете си.Тя заяви още, че законът отнема правата на собственост на повече от 11 хиляди енории.„Освен за свободата на религията става дума и за правото на собственост. Тези хора законно притежават църковно имущество и то им се отнема“, каза Уайтфорд.В интервюто тя разказа и за натиска, на който според нея е подложена в САЩ заради защитата си на УПЦ. Уайтфорд заяви, че конгресменът Джо Уилсън, награден от украинското правителство, представя защитниците на Църквата като „кремълски шпиони“ и „спящи клетки“.Тя посочи писмо на Уилсън до Пам Бонди в качеството ѝ на главен прокурор, подписано също от конгресмените Дон Бейкън и Остин Скот. Според прочита на Уайтфорд в него на практика се предлага всички православни църкви в Америка да бъдат проверени като възможни „спящи клетки“ на руската пропаганда.По думите ѝ писмото е предизвикало възмущение сред гръцки, антиохийски, сръбски и други православни общности. След това Уилсън уточнил в социалната мрежа X, че има предвид само Руската православна църква.„Първоначално той не каза това. Според мен така изрече на глас онова, което обикновено се премълчава“, коментира Уайтфорд.Тя изрази надежда, че всяко мирно споразумение ще включва гаранции за религиозната свобода на украинците. Уайтфорд подчерта, че УПЦ подкрепя своята страна и е събрала милиони долари в помощ на украинската армия. Тя припомни също, че Църквата е определила войната като Каинов грях и публично е обявила своята независимост.По-рано СПЖ писа, че в деня на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп Уайтфорд призова за прекратяване на преследването на УПЦ и предупреди, че преследвачите на нейните вярващи ще бъдат наказани.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86457-katrin-uajtford-ostro-razkritikuva-mobilizatsijata-na-sveshchenitsi-ot-upts-v-ukrajna</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/57_main.jpg" length="80303" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Зеленски посети Фенер и разговаря с патриарх Вартоломей]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86456-zelenski-poseti-fanar-i-razhovarja-s-patriarkh-vartolomej</link><description><![CDATA[На едночасовата среща патриархът потвърди подкрепата си за украинския народ и за инициативите за мир]]></description><pubDate>Sun, 01 Nov 2026 01:03:00 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[На 31 октомври 2026 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски посети резиденцията на патриарх Вартоломей в истанбулския квартал Фенер. За срещата съобщи пресслужбата на Константинополската патриаршия.Според съобщението това е петото посещение на Зеленски във Фенер след избирането му за президент. Той е бил посрещнат топло, а разговорът в патриаршеския кабинет е продължил един час.Патриарх Вартоломей потвърди подкрепата си за украинския народ, който страда от войната. Той заяви, че „Майката Църква се моли за мир и справедливост в Украйна и за мирно разрешаване на всички конфликти“, и изрази подкрепа за всички инициативи в тази посока.Зеленски благодари на Константинополската патриаршия и лично на патриарх Вартоломей за постоянната им подкрепа. Украинският президент поздрави патриарха и по повод 35-годишнината от възкачването му на патриаршеския престол.От страна на Константинополската патриаршия в срещата участваха Халкидонският митрополит Емануил и Анкирският митрополит Григорий. Зеленски беше придружаван от украинския външен министър Андрей Сибиха.
            
    
            Страница от житието на свети Гавриил за деца, издание на Ловчанската митрополия 
    След разговора патриарх Вартоломей благослови останалите членове на украинската делегация в Тронната зала, а след това изпрати Зеленски до портите на Патриаршията.Както СПЖ съобщи по-рано, Зеленски не пристигна в Ню Йорк за връчването на награда от Константинополската патриаршия.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86456-zelenski-poseti-fanar-i-razhovarja-s-patriarkh-vartolomej</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/56_main.jpg" length="56661" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Денят на народните будители започва от вярата като основа на единението]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86455-denjat-na-narodnite-buditeli-zapochva-ot-vjarata-kato-osnova-na-edinenieto</link><description><![CDATA[Празникът отдава почит на духовниците, просветителите и дейците на националното освобождение, съхранили вярата и самосъзнанието на българския народ]]></description><pubDate>Sat, 31 Oct 2026 23:21:53 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[Завръщането на празника в българския календар възстановява и вниманието към неговото духовно съдържание. В християнския прочит на българската история пробуждането е свързано с осъзнаването на Божието предназначение в живота на народа. В този смисъл будителите са възприемани като изпълнители на Божията воля и носители на Божия Дух.
            
    
            Светите равноапостолни Седмочисленици 
    Тази духовна сила вдъхновява стотици духовници, книжовници, зографи и резбари – често скромни и останали безименни хора – да посветят труда си на обновлението на народа и на неговия стремеж към истината.
            
    
            Св. равноап. цар Борис-Михаил. Съвременна икона на студио Димчовски 
    Днес, в един глобално свързан свят, възрожденското разбиране за пробуждането може да изглежда далечно. Но вярата, творческото вдъхновение и себеотрицанието на предците продължават да ни поставят въпроса доколко приличаме на тях и какво сме съхранили от наследството им.Думите, образите и делата им не са само свидетелства за отминало време. Те са част от нашата памет и принадлежност. Колкото по-внимателно се вглеждаме в миналото, толкова повече откриваме в него – духовна близост, красота и основания да помним.
            
    
            Преп. Паисий Хилендарски, икона на Николай Шелехов 
    Географското и историческото място на България в Югоизточна Европа придава особен облик на нейното Възраждане. В духовния прочит на тази епоха, за разлика от някои западни възрожденски течения, поставящи човека в противопоставяне на небето, българското обновление търси завръщане към християнския корен и към евангелското разбиране за свободата: „И истината ще ви направи свободни“.
            
    
            Митрополит Климент Търновски, книжовник, просветен деец, изповедник на вярата 
    От тази гледна точка православната вяра, съхранила приемствеността с апостолската Църква, и многобройните храмове по българските земи са не само историческо наследство, но и жива духовна опора. Понякога самите ние не осъзнаваме напълно богатството, сред което живеем.Вярата като основа на единствотоВ статията си „Животописи. Значение на животописите“ Васил Друмев, бъдещият Търновски митрополит, свързва християнското братство с опазването на народното единство:„Християнството съединява всички хора и ги прави братя, независимо от каква народност са… От друга страна, никой друг, освен ние, българите, не е разбрал по-добре от нас, че дължим своето единство най-много на нашето твърдо и непоколебимо стоене в бащината вяра“.Така той поставя едно до друго общочовешкото и националното начало: съхраняването на самобитността на народа и братството с другите християнски народи чрез общата вяра.
            
    
            Иван Вазов, наричан още патриарх на българската литература 
    Обръщането към Българското възраждане е и търсене на надежда. Но почитта към будителите не може да се изчерпва с формални церемонии пред избелели портрети. Да познаваме имената им е едно; да разберем живота, изборите и саможертвата им е друго.През Възраждането образованието достига до все повече обикновени хора благодарение на Църквата и нейните килийни училища. Най-изявените творци на епохата възпитават в дълг, чест, трудолюбие и милосърдие. Тези непреходни идеали, заедно с добротата, любовта и свободата, намират израз в тогавашното изкуство, литература и архитектура.
            
    
            Васил Априлов, който през 1835 г. открива в Габрово първото българско взаимно училище. 
    Затова представата за българската старина често оживява чрез котленския килим, тревненския резбован таван, копривщенската къща и красивата народна носия. В тях се срещат майсторството, вярата и усетът за красота на поколения българи.
            
    
            Васил Левски, всъщност йеродякон Игнатий, вдъхновен първоначално от подвига на преподобномъченик Игнатий Старозагорски. Човекът, който изгражда комитетска мрежа за българско въстание, като се опира на първо на свещеници, монаси, учители. 
    Това наследство носи и отговорност. Денят на народните будители ни приканва не само да благодарим на предците си, но и да продължим делото им – с памет за миналото, грижа за духовния живот и стремеж да бъдем будни днес.Първото неофициално честване на Деня на народните будители се състои през 1909 г. в Пловдив. По-късно празникът придобива общонационално значение като израз на почит към духовниците, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, посветили живота си на България.
            
    
            Христо Ботев, изключителен поет, файлетонист, революционер, за когото българският народ не трабва да пребивава в гороба на своето минало, а в люлката на бъдещето си. 
    Утвърждаването му е свързано с тежките последици от Първата световна война и Втората национална катастрофа. Поражението разклаща възрожденските идеали и доверието в ценностите, обединявали българското общество. Връщането към делото на будителите се превръща в търсене на духовна опора и път към национално възстановяване.Как празникът става общонационаленНа 31 октомври 1922 г. правителството на Александър Стамболийски предлага учредяването на празника по идея на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски.На 13 декември същата година Деветнадесетото обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. В него се постановява:
            
    
            Петър Берон е учен енциклопедист, дарител, общественик, автор на "Рибния буквар" 
    „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“.Мотивите към закона описват промяната в обществото след войната. Преди нея училищното образование и възпитание целенасочено изграждат национални, отечествени, граждански и културни добродетели. Сред тях са любовта към българското минало, почитта към строителите на нацията, стремежът към доброто и красивото и увлечението по високите идеали.Според вносителите отрицателните последици от войната разклащат тези добродетели първо в обществото, а след това и сред учащите се. Младежите все повече се увличат по всекидневните развлечения и лекотата на живота, отдалечавайки се от същественото в настоящето и миналото.Като противовес мотивите посочват примера на големите български дейци – от Паисий до строителите на съвременна България. Те служат на народа с всеотдайност и саможертва, без да жалят сили и младост, за да положат основите на неговия културен и политически живот.От 1 ноември 1923 г., с указ, подписан от цар Борис III, денят се отбелязва като общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството българи.Изборът на датата е свързан с почитта към преподобни Йоан Рилски Чудотворец, покровител на българския народ. По тогавашното съотнасяне на църковния и гражданския календар неговият празник се отбелязва на 1 ноември.Денят прославя делото на св. Йоан Рилски, светите братя Кирил и Методий, Йоан Екзарх, св. Евтимий, патриарх Търновски, преп. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и десетки други дейци на просвещението и националноосвободителното движение.Първото тържествено честване в СофияПо нареждане на Министерството на народната просвета празникът е честван тържествено в столицата още на 1 ноември 1922 г.В катедралния храм „Св. Неделя“ Охридският митрополит Борис отслужва света Литургия. След отпуста той произнася проповед за св. Йоан Рилски, разказва за живота му и съпоставя неговата епоха със съвременността, като откроява сходствата между тях.Митрополитът представя дейците на народната просвета и Възраждането като самоотвержени и безкористни водачи, следващи завета на светеца:„С Бога напред! С Бога към нови възходи! С Бога и винаги с Бога към просвета и добро, към творчество в живота!“В края на словото си той говори за качествата, които трябва да притежават народните дейци, за да допринесат за обновлението и доброто бъдеще на България.Следва панихида за „блаженопочиналите родолюбиви дейци, потрудили се за благото и ползата на св. Българска църква, за просветата и възраждането на българския народ“.На площада пред храма, под специално издигнат сенник, е отслужен благодарствен молебен за Божията милост и благодеянията към българския народ. Присъстват министър Стоян Омарчевски със служителите на министерството и живи представители на църковно-народното дело, сред които д-р Христо Стамболски. Площадът е изпълнен с ученици, ученички и множество граждани.Честването сред българите в ИстанбулБългарската общност в Истанбул отбелязва за първи път Деня на народните будители с особена тържественост през 1923 г. Честването съвпада с храмовия празник на екзархийския параклис „Св. Йоан Рилски“ в квартал „Шишли“.Сутринта Велешкият митрополит Борис отслужва архиерейска Литургия. Сред присъстващите са управляващият българската легация ген. Тодор Марков, генералният консул Атанас Яранов, д-р Петър Лазаров от Българската болница и други представители на общността. Проповедта произнася архимандрит д-р Антим (Шивачев).След богослужението се провежда литературно утро. Участва ученически хор под ръководството на учителя Бойчев от българското училище „Екзарх Йосиф I“. Учителят Ив. Д. Стойнов изнася сказка за българските дейци в османската столица. В края на утрото говорят митрополит Мелетий и ген. Марков.Столичният празник през 1924 г.През 1924 г. честването в София започва с Литургия в новоосветения храм-паметник „Св. Александър Невски“, отслужена от Левкийския епископ Варлаам. След нея на площада Пловдивският митрополит Максим, наместник-председател на Светия Синод, отслужва молебен.Присъстват министър-председателят проф. Александър Цанков, министри, представители на Двореца, народни представители, общественици и учащи се от всички столични училища.Кратка реч за значението на празника произнася г-н Стоянов, преподавател от Ученическия институт. След това учители и ученици преминават по главните софийски улици, пеейки патриотични песни.За бързото утвърждаване на празника свидетелства бъдещият академик проф. д-р протойерей Иван Гошев. В брой 38 на „Църковен вестник“ от 13 ноември 1926 г. той пише, че само няколко години по-рано малцина си спомнят за народните будители, а още по-малко участват в честванията им.Според него националните катастрофи карат българите да потърсят опора в славното си минало и отново да открият великите му дейци. Той обобщава:„И без преувеличение можем да кажем, че 1 ноември, денят на народните будители, днес е един от най-големите национални празници“.Отмяна и възстановяванеВ периода от 1922 до 1944 г. Денят на народните будители се утвърждава като общонационален празник с голямо културно и патриотично значение.След политическата промяна от 9 септември 1944 г., през 1945 г. той отпада от списъка на празниците. Като основание се посочва, че се „дублира“ с Деня на светите братя Кирил и Методий.След 45-годишно прекъсване честването е възстановено на 1 ноември 1990 г. по инициатива на Общонародното сдружение „Мати Болгария“ и най-вече на неговия председател д-р Петър Константинов.Официалното възстановяване идва със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от Тридесет и шестото народно събрание на 28 октомври 1992 г. С него 1 ноември е определен за неприсъствен ден за всички учебни заведения.
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86455-denjat-na-narodnite-buditeli-zapochva-ot-vjarata-kato-osnova-na-edinenieto</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/55_main.jpg" length="73544" type="image/jpeg"/></item><item><title><![CDATA[Православни монаси от Германия посетиха Банченския манастир в Украйна]]></title><link>https://spzh.bg/bg/news/86454-pravoslavni-monasi-ot-hermanija-posetikha-banchenskija-manastir-v-ukrajna</link><description><![CDATA[Братството от Буххаген, което е в юрисдикцията на БПЦ, изрази подкрепа за митрополит Лонгин и разказа за живота в обителта по време на войната]]></description><pubDate>Sat, 31 Oct 2026 21:10:38 +0200</pubDate><category>Новини</category><content:encoded><![CDATA[През септември тази година монасите от Германския православен Троицки манастир Буххаген посетиха Банченския манастир на митрополит Лонгин в Украйна.Те разказаха за впечатленията си в ексклузивен материал пред германския редакционен екип на UOJ.Отците са пожелали да се запознаят лично със ситуацията в Украйна. Най-важен за всички е бил въпросът, близък до сърцето на отец Йоан от Буххаген, за ситуацията, свързана с ежедневното изповедничество на митрополит Лонгин и всички отци в Банчени и в УПЦ. Монасите са искали лично да изразят дълбоката си почит към тяхното свидетелство и издръжливост при екстремните военни условия и постоянния терор и потисничество от страна на държавата и новосъздадената църква (ПЦУ).Българската патриаршия, към която принадлежи германският манастир, стои недвусмислено до каноничната Украинска православна църква.Отец Йоан коментира пред СПЖ Германия:"Възхитително е как, въпреки всичко, отците поддържат обителта, църквата, работят ежедневно и извършват служението си. На пръв поглед не се вижда нищо от трудностите – освен че къщата за гости е пълна с бежанци от други части на Украйна. Територията на манастира все още е добре поддържана, с много цветя и в най-добро състояние. Дори е построена нова болница в памет на св. Лука Кримски.Сърдечните разговори се въртяха основно около въпроси за духовния живот, литургията и православното монашество и от тези братски беседи можеше да се усети божествена радост. Съществува много реална опасност, че монасите, ако пътуват с кола извън румънския район на манастира, могат да бъдат заловени от военната полиция и отведени на фронта", разказва отец Йоан пред СПЖ Германия."Митрополит Лонгин е бил жестоко клеветен и малтретиран в затвора. Сега трябва да претърпи сърдечна операция. За нас той е изповедник, както всички отци там. Границата с Румъния е строго охранявана и в момента е обезопасена с фиксирани гранични инсталации, каквито имахме в средата на Германия в продължение на 30 години. Много мъже, които са се опитали да избягат, вече са загинали там.В селата се виждат само стари мъже и жени. Плакати с лицата на загиналите висят навсякъде. Правим дълбок, дълбок поклон пред всички отци и изповедници на Украйна, които са преживели различни несправедливости и някои от които дори са били изгонени от църковните общини и депортирани – защото не позволяват да бъдат покварени от силите и ограниченията на този паднал свят, а се държат непоколебимо за любовта и вярността към Светата Троица, към Отца и Сина и към Светия Дух – и се молим на Бога, за да може тази война, която поглъща човека, да спре. Да спре страданието на Божията църква най-накрая и мирът да бъде възстановен – мир в съответствие с Божиите закони, мир, който е достоен за човека."
]]></content:encoded><guid>https://spzh.bg/bg/news/86454-pravoslavni-monasi-ot-hermanija-posetikha-banchenskija-manastir-v-ukrajna</guid><enclosure url="https://spzh.bg/img/article/864/54_main.jpg" length="95857" type="image/jpeg"/></item></channel></rss>
