Андрей Романов: Възраждането ни като народ минава през възраждането на Църквата
Гоненията срещу Църквата, упадъкът на Запада и нуждата от духовно възраждане чрез вярата, традициите и семейството
Православието в България е в застой. Дано новият патриарх и екипът му да променят това, много надежди се възлагат на него. Защото това е важно не само за Църквата — това е важно и за нацията, и за държавата. Преплетени са тези неща. Нашето възраждане като народ и държава минава през възраждането на Българската православна църква.Това каза журналистът и преводач на православна литература Андрей Романов в интервю за СПЖ.
Според него за нас като народ е много важно да осъзнаем християнските си корени. Православието не е просто частна вяра, както либералите твърдят. Ако е така, значи и нацията, и държавата ни са "частни неща" без отношение към общността. А това не е вярно. За нас християнството е част от националната ни идентичност. Ние сме християнски народ, а не езичници, не безбожници.
В едно свое есе големият британски историк Арнолд Тойнби, говорейки за отношението между християнството и цивилизацията, се опитва да опровергае възгледа, че възходът на християнството е една от причините за упадъка на Римската империя. Проследявайки исторически и други цивилизации, той стига до извода, че, в крайна сметка, християнството изглежда по-скоро като пашкул, който винаги се съхранява, независимо че цивилизациите една след друга загниват и загиват. Сега изглежда, че се намираме в период на упадък на нашата западна цивилизация. Дори самият Тойнби още в средата на XX век твърди, че това е безспорен факт. Той говори за постхристиянски свят. Според вас процесите, които текат в момента в света, в този смисъл, обратими ли са или не?
Много хубаво споменахте Рим по времето на неговия упадък. Това, което виждаме сега, ми изглежда именно като Рим преди неговия край. Това е залезът на една огромна цивилизация — трагичен, разрушителен процес, предсказан от много велики философи и мислители — и от Шпенглер, и от Тойнби, и от други. Това е процес на бавно загниване и умиране. Но това не означава, разбира се, че християнството ще рухне заедно с нашата цивилизация.
Ако това е и нашата съдба — макар и малко по-различни тук на Изток, все пак сме част от тази западна цивилизация — то крахът ѝ не означава, че християнството като блага вест, като послание от Бога към човечеството, ще рухне заедно с нея. Напротив, то не може да изчезне. Хората се променят, поколенията се сменят, цивилизациите възникват и загиват. Както казва Флоренски — като прах, разпилян по пътищата от вятъра. Това е човешката история. Но благата вест не може да загине, не може да рухне — тя остава. Нищо не може да ѝ се случи.
Смятате ли, че оттук нататък съдбата на християнството е постепенно завръщане към катакомбите?
Интересен въпрос. Трудно ми е да кажа. Възможно е...
Може би не в буквалния смисъл на думата, а по-скоро като затворена общност — семейна или тясна...
Много хора казват — аз съм чул това от много мои приятели и познати — че епохата на големите църковни съюзи и християнски общности отмира. Християнството ще остане като нещо между хората, в семейството, в домашната църква. Кой знае? Възможно е. И наистина — движим се към епоха на антихристиянски гонения. Това, което се случва в момента в Украйна, а и на други места, изглежда като репетиция за мащабни преследвания срещу християнството. Дай Боже да не е така. Но трябва да сме готови за всичко.
Споменахте Украйна. На какво се дължат гоненията там, според вас? Има ли източник или център, който ги координира?
Никой не очакваше това, което се случва в Украйна. Аз подозирам — не съм конспиролог — но подозирам, че това е репетиция за нещо, което може би ще се приложи в глобален мащаб. Изглежда, че се отработват технологии за преследване — юридическо, съдебно и медийно — за оклеветяване и дискредитиране на Църквата. Това са похвати, които могат да се използват и другаде. Обясненията, които се дават — че това е национализъм, насочен срещу "Московската църква", както я наричат — са повърхностни. Струва ми се, че се отработва модел, който може да се приложи утре навсякъде.
Тоест, според вас, централната тема там не е геополитиката?
Не само. Всяко гонение срещу Църквата — както в нашата страна, така и в Русия, в Украйна по време на комунизма — е имало своята духовна основа. Най-важният мотив не е политическият, а духовният. Това е духовна борба. И знаем кой стои зад нея — тъмна сила, която мрази човешкия род.
И в този смисъл знаем и какъв ще бъде краят.
Да, той е предизвестен. Християните не трябва да се отчайваме, нито да униваме. Победителят е Господ, победителят е Христос.
Започнахме с Тойнби — можем да доразвием неговата теза. Според него след залеза на нашата цивилизация, който няма да бъде внезапен, а ще се разгърне в течение на векове, може да възникне нова цивилизация, в която християнството отново ще заеме водеща роля.
Дай Боже, да е така! Но ние не трябва да разчитаме на човешки творения — нито на държави, нито на цивилизации. Може би ни очаква епоха на гонения, когато ще бъдем принудени да се оттеглим в катакомбите — буквално или преносно. Възможно е. А дали можем да се надяваме на ново цивилизационно възраждане? Дай Боже — но нека не разчитаме на това.
На какво можем да се надяваме, според вас?
Само на нас самите и на Господ.
А какво трябва да правим?
Преди всичко — да пазим чисти съвестта и духа си, и да възпитаваме децата си така, че да бъдат наследници на християнския дух. Това е най-важното, което можем да направим.
През последните години пишете с по патриотични теми с голямо родолюбие. Защо?
Мисля, че за нас като народ е много важно да осъзнаем християнските си корени. Православието не е просто частна вяра, както либералите твърдят. Ако е така, значи и нацията, и държавата ни са "частни неща" без отношение към общността. А това не е вярно. За нас християнството е част от националната ни идентичност. Аз така вярвам. Ние сме християнски народ — не езичници, не безбожници. Трябва да предадем на потомците си онова, което сме получили от предците си. Това е нашето присъствие в историята — като българи и като вярващи. Вярата и националното наследство не трябва да се противопоставят. Напротив, те са заедно срещу глобализма — който е против нациите и против религиите. Един свят без граници е свят без лица, без корени, без ориентири. Човешка маса, която единствено потребява...
И дори без пол...
Да, и без пол.
В този смисъл е важна и дискусията у нас за въвеждането на предмета "Добродетели и религия". Би могъл да помогне за засилване на националното чувство и християнската идентичност у децата и в семействата.
Много се надявам на това. Знаем колко трагично е моралното състояние в нашето общество, особено сред децата и младежите. Насилието, пороците, наркотиците – започват все по-рано. Това, което можем да противопоставим на това разложение, е вярата. Вярата не действа на изхода, като полицията и съдебната система. Тя лекува злото в самото сърце — там, откъдето тръгва всичко. Това е спасението — и за по-старите, и за по-младите. Истинският проблем не е икономически, а морален и културен. Има дефицит на просвета — особено на християнска просвета. Вярата е незаобиколима.
И остава въпросът: възможен ли е обрат?
Надявам се, че е. Зависи от нас. Ние не сме роби на обективни процеси. Както са казвали древните: „Ако съдбата не те води, ще те влачи.“ Но те са били езичници. Ние сме християни. Ние вярваме в свободната воля. От нас зависи какъв ще бъде човешкият свят. От нас, като българи, зависи каква ще е нашата национална вселена. Да, свикнали сме да казваме, че от нас нищо не зависи, че сме само подритвани от историята. Не е вярно. Всичко зависи от нас. Каквито решим да бъдем — такива ще бъдем.
В този смисъл усилията на новия български патриарх Даниил заслужават подкрепа?
Смятам, че заслужават. Много надежди се свързват с него. Дай Боже, да успее! Защото дълги години — да го кажем честно — Българската православна църква беше в тежък застой. Липсваха реална просветна, културна и социална дейност. Енорийският живот беше замрял. Само в големите градове имаше по-сериозни общности. Православието в България е в застой. Дано новият патриарх и екипът му да променят това. Защото това е важно не само за Църквата — това е важно и за нацията, и за държавата. Преплетени са тези неща. Нашето възраждане като народ и държава минава през възраждането на Българската православна църква.
Чудесен финал. Благодаря ви. Разговаряхме с Андрей Романов — общественик, журналист, преводач на православна литература и човек с ясни позиции по важните теми на българския обществен дневен ред.
