Икони с чекан и репусе: тайнството на човешкото творчество
Американският ковач Евън Уилсън превръща метала в свети образи чрез древни техники и показва тайнството на човешкото творчество като духовен път
В интервю за списанието Orthodox Arts Journal художникът по метал Евън Уилсън от Остин, Тексас, разказва как изкуството на коването се превръща в духовен път. Той описва първите си икони, направени с чекан и репусе (чекан – релефна обработка на метала от лицевата страна; репусе – изтласкване на релеф от обратната страна), предизвикателствата на традицията и възможностите за нов живот на релефната иконография в съвременните църкви и домове.
Ето цялото интервю:
- Наскоро започнахте да изработвате икони чрез техники на чекан и репусе , а първите Ви проекти са нищо по-малко от величествени. Може ли да ни разкажете нещо за Вашия житейски път, за да поставим тази работа в контекст?
- Аз съм женен баща на двама малки синове и живея в покрайнините на Остин, Тексас. Посещаваме Гръцката православна църква „Преображение“.
Занимавам се с металообработване повече от десет години, специализирайки в ковано желязо, бронз и мед. През последните пет години имах привилегията да работя като художник на пълно работно време по поръчки, като проектирам и изработвам както утилитарни, така и художествени изделия от метал за църкви и домове.
Преди този етап от живота ми прекарах десет години в благотворителна дейност – три години като учител в селските райони на Афганистан с малка шведска организация и седем години в Остин, ръководейки програма за дървообработване и ковачество, която предлагаше терапевтичен труд и достойни доходи на хронично бездомни мъже и жени.
Да творя в металното ателие е продължение на духовния път, изпълнено с въплътителни метафори и възможности за тишина, съзерцание, борба и молитва.
- Какво Ви накара да започнете да правите икони с репусе?
- Като ковач, работещ със солиден триизмерен материал, обикновено съм изработвал скулптурни творби, които не се вписват лесно в литургичната употреба в източния обряд. Чеканът и репусето в полускъпоценни листови метали дават възможност да използвам инструментите и техниките си за създаване на релефна иконография, която остава вярна на традицията.
На този етап начинанието е експериментална практика и съм любопитен да получа отзиви за работата. В последните месеци, между поръчките, съм направил две икони: първата е опростена версия на Мандилиона в бронз, а втората – „Крайно смирение“ в мед.
- Можете ли да опишете процеса?
- От техническа гледна точка процесът започва с преглеждане на прототипи и разработване на линейна рисунка. Когато тя е подходяща, се отпечатва в огледален вид и се пренася върху метала с ацетон.
Металът с нанесената рисунка се притиска в легло от разтопена смола, съдържаща се в повдигнатите краища на дървена дъска. Тази дъска със смола се монтира върху специално изработен инструмент: хемисферична купа от извити стоманени пръти, покрита със стоманени летви, към които дъската се закрепя с болтове.
Купата, която лежи върху дебел дървен пръстен, стегнат към работната маса, може свободно да се върти и накланя под крайни ъгли по време на процеса на чекан и репусе. Това позволява вертикален достъп до наклонени повърхности на иконата при удобна работна поза. Освен това позволява често да се оценява образът при различни условия на осветление, просто чрез преместване на купата под фиксираното осветление в ателието.
След като металът се втвърди в смолата (която изстива и се втвърдява при стайна температура), линейната рисунка се „чеканява“ в метала с малък чук и тъп, тесен длетовиден инструмент. След това металът се изважда от смолата, за да се работи от обратната страна.
Тъй като тези метали се втвърдяват при коване, детайлът преминава през следния процес: нагрява се с горелка до червено (което омекотява или „отгрява“ метала), след това се охлажда във вода, почиства се в слаб разтвор на киселина, отново се изплаква и се оставя да изсъхне. За краткост наричам всички тези стъпки заедно „кръг на отгряване“.
След отгряването смолата отново се разтапя и металът се вкарва в нея – този път с лицевата страна надолу, за да може да се работи отзад (това е етапът „репусе“). Чеканът от предния етап предава леко повдигнат контур на изображението отзад, който служи като водач за изковаване на обема на формата. Основната работа по репусето се извършва с широки, възглавничести инструменти, които преместват голяма повърхност наведнъж, подпомагани от силата на по-тежък чук.
След приключване на репусето детайлът преминава през още един кръг отгряване и се поставя обратно в смолата, с лицето нагоре. Следват много часове чеканяване, при които неясният обемен образ постепенно се превръща в прецизна икона с подходящ релеф. Използват се лек чук и десетки ръчно изработени длета и перфоратори. При нужда се правят нови инструменти.
Неизбежно са необходими няколко кръга редуване на чекан и репусе отпред и отзад – всеки със свой кръг на отгряване – за да се развие напълно изображението. В зависимост от сложността някои участъци могат да се обработват върху сгънат суичър или чист дървен блок вместо върху смола.
Когато изображението е завършено, листът се изрязва и периферията се огъва под прав ъгъл, за да образува дебел кант – като открита кутия. Ъглите се запояват със сребърен припой отвътре.
След това иконата преминава последно почистване и финиш. Мандилионът получи леко патинирано и полирано покритие, запечатано с пчелен восък. „Крайно смирение“ има по-тъмен, античен завършек, фиксиран с лак и пчелен восък.
- С какви изненади се сблъскахте?
- Една изненадваща особеност на релефната работа, макар и очевидна впоследствие, е колко много влияе посоката на светлината върху образа. Когато иконата на Мандилиона наближаваше завършване, бях поразен колко различно изглежда изражението на Христос при различни ъгли на осветяване.
- С какви трудности се сблъсквате и как ги преодолявате?
- Основната трудност досега беше в етапа на рисунката – не толкова самото рисуване, колкото гарантирането, че образът е твърдо в традицията. Местният иконописец от Остин и сътрудник на Orthodox Arts Journal, Бейкър Галоуей, щедро отдели време и внимание, давайки ми обилна обратна връзка, насоки и насърчение. Благодарен съм за неговия поглед и готовността му да споделя знания и прозрения.
Предполагам, че рисуването ще стане по-трудно технически, когато се стигне до одежди. Тези две икони бяха достатъчно извън зоната ми на комфорт, за да ми позволят да раста в темпо, което мога да понеса – ограничени до лица, ръце и човешка форма.
- Как виждате използването на тези икони? Има ли пазар за тях?
Уилсън: Виждам широк спектър от възможности за релефни икони в полускъпоценен метал. Едно от уникалните приложения е за външни инсталации, тъй като медта, месингът и бронзът издържат на атмосферни условия поколения наред. Дълготрайни външни икони могат да заинтересуват енории, манастири или домакинства. Те могат да бъдат и за църковни или параклисни врати.
Във външен контекст яркият завършек може да се поддържа с малко пчелен восък или да се остави да патинира естествено.
Иконата „Крайно смирение“ бе наскоро закупена за частна молитвена употреба, вероятно на закрито. В този контекст или в притвора на храм завършекът е траен и не изисква поддръжка – макар че честото целуване би могло да придаде допълнителен блясък на някои участъци.
Обнадеждаващо е, че Айдън Харт ми сподели, че релефната икона е била водеща около три века след иконоборството. Като имам предвид днешното господство на живописната икона, не знам как институции и личности ще възприемат моята работа. Но независимо от това, изработването на тези икони е духовно и художествено удовлетворяващо.
- Разбира се. Кованите с чук икони са част от иконографската традиция и винаги са били използвани върху литургични метални предмети. В Грузия са още по-централни – там често се срещат „катедрални“ икони изцяло в репусе, както средновековни, така и съвременни.
Също трябва да се има предвид историята на металните оклади или ризи, които често са поставяни върху живописни икони. През XVIII–XIX век иконите често били снабдени с репусе риза, покриваща всичко освен лицата и ръцете. Това имало предимството да предпазва повърхността от увреждане вследствие на целуване – сериозен проблем и днес. Живописните икони просто не издържат на постоянно целуване и се налага да са зад стъкло.
По мое мнение Вашите репусе икони биха могли да послужат именно тук – като „целувални“ икони върху аналоя в църква. Те няма да имат нужда от стъкло и лесно се почистват. Осезаемата повърхност е приятна за допир (дори за незрящи). А ако са от мед или сребро – имат антимикробна повърхност. Това изглежда идеално решение.
И така, след като завършихте тези две икони, какво планирате ?
- Да правя „целувални“ икони за храмове би било чудесна възможност. Очаквам поръчки и запитвания и се надявам да създам още икони – както за храмове, така и за домове.
Следващият проект с иконография ще бъде сътрудничество с Мартин Ърл, с когото се запознах преди няколко години на семинар по иконография, организиран от Бейкър.
Мартин любезно ме потърси, за да изработя позлатен меден фронтал за каменен дарохранителен кивот, който той е проектирал за свещеническо капище в католически духовен център. Вратите ще съдържат релефна иконография на Благовещението в романски стил. Ще бъдат окачени на чеканена медна рамка с дванадесет полускъпоценни камъка в обков, напомнящи на свещеническия ефод от Стария Завет.
Този позлатен и украсен проект обещава да ме отведе далеч от въглищата и желязото на ковашкия ми опит и съм развълнуван и почетен от предизвикателството и възможността да създам толкова изящна творба в сътрудничество с Мартин.
- Очаквам с нетърпение да го видя. Благодаря Ви, Евън, че споделихте красивата си работа с нас.
-: Благодаря за интервюто, Андрю. За мен е чест малка част от работата ми да бъде представена тук в Orthodox Arts Journal.
СПЖ припомня интервюто с иконографката Борислава Кацарова: „Иконата ми даде смисъл, вяра и път към Бога“.
