Зографските мъченици отказали да приемат унията с Рим
Житието на 26-те мъченици разказва за тяхната гибел в манастирската кула и за чудесата, свързани с паметта им
Двадесет и двама монаси и четирима миряни от Зографския манастир избрали да останат верни на православната вяра и отказали да приемат унията с Рим. Според житието им те били обкръжени в манастирската кула, която нападателите подпалили. Разказът отнася мъченическата им кончина към 10 октомври 1284 г., като посочва, че един от тях — еклисиархът Партений — преживял още 30 дни и предал на завърналите се братя случилото се.
Лионската уния и съпротивата на светогорските монаси
Воден от политически съображения, византийският император Михаил VIII Палеолог потърсил съюз с Рим, за да укрепи отслабената си империя. Условието на папския престол било Източната православна църква да приеме уния и да се подчини на папската власт.
През 1274 г. на събора в Лион императорът въвел Византия в уния с Римокатолическата църква. Последвали принудителни мерки срещу противниците ѝ, включително наказания и смъртни присъди.
В отговор светогорските монаси изпратили послание, в което отхвърлили папското главенство, извършването на Евхаристия с пресен, тоест безквасен, хляб и прибавката „и от Сина“ към Символа на вярата.
Когато папските пратеници пристигнали на Света гора, някои манастири ги приели от страх и влезли в евхаристийно общение с тях. Други, сред които българската Зографска обител, отказали.
В първоначалния разказ се допуска, че за твърдостта на зографските монаси допринесла и връзката им с България, където тогавашният търновски патриарх Игнатий бил възприеман като „стълб на правоверието“.
Предупреждението пред иконата на Божията Майка
Според житието на преподобномъчениците по това време благочестив старец отшелник четял Акатиста на Пресвета Богородица близо до Зографския манастир. Тогава от иконата на Божията Майка чул глас:
„Радвай се и ти, старче Божий! Иди по-скоро в манастира и кажи на братята и игумена, че враговете на Моя Син и Мои врагове се приближават“.
Старецът веднага предупредил братството. Монасите взели със себе си иконата, станала известна като „Акатистна“, или „Предвъзвестителка“. Житието свидетелства, че по-късно тя останала напълно невредима сред огъня.
Отказът на братството
Според разказа манастирът бил нападнат от наемници кръстоносци, които поискали братството да приеме унията. Зографските монаси категорично отказали.
Игуменът Тома посъветвал онези, които се страхували да останат, да се скрият. Самият той, заедно с още 21 монаси и четирима миряни, се затворил в манастирската кула. Оттам защитниците на обителта изобличавали ученията и практиките на римокатолиците, които смятали за отклонение от православната вяра.
Прологът за мъчениците предава думите, с които пристигналите латинци се обърнали към тях:
„Влезте в общение с нас и ние ще ви дадем много злато! Ще признаем вашата обител за първа в Света гора! Отворете манастирската врата! Вие, които сте заблудени, елате да се съединим в една вяра! Ние всички сме християни!“
Монасите отговорили от кулата:
„Отци и братя! Всички водени от Духа Божий са синове Божии, защото вие не приехте духа на робство, та да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение. Ние се наричаме и сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, то сме сънаследници на Христа и ако с Него страдаме, с Него ще се прославим. Какво е вашето учение, какво е вашето спасение? Ако ние или Ангел от небето започне да ви благовествува не това, което сме ви благовестили, да бъде анатема. Това е казал апостол Павел. Как смеете вие да прибавяте към Символа на вярата, че Светият Дух изхожда и от Сина? Кой събор е постановил това? Кой от светите отци ви е предал такова учение? Кое Евангелие ви учи да служите Литургия с пресен хляб? Но вие ще кажете: Нима Христос, препасан и с тояга в ръка според Писанието, не яде пасха? Да, ще кажем и ние. Той яде пасха, но я отмени, както направи с обрязването и др. След нея Той, като седна с дванадесетте Си ученици в Сионската горница, установи Своята Пасха.“
След тези думи нападателите отново настояли братството да приеме унията. Затворените в кулата заявили:
„Ние желаем да намерим истината и не обръщаме внимание на вашите думи, защото се боим от Бога, Който казва: „Който Ме признае пред човеците, и Аз ще го призная пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен“ (Мат. 10:32-33). И така, ние сме готови да умрем за нашата вяра!“
Пожарът в манастирската кула
Житието разказва, че след изповедта на монасите се чул глас от небето:
„Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!“
Според същия разказ нападателите също чули гласа, но не се отказали от намерението си и подпалили кулата от всички страни.
Мъченичеството на зографските отци е отнесено в текста към 10 октомври 1284 г. Единствено еклисиархът Партений паднал жив на земята и преживял още 30 дни. Преди смъртта си той разказал за случилото се на братята, които по-късно се завърнали в обителта.
Паметникът и разказът за огненото знамение
През 1873 г. на мястото на рушащата се кула монасите издигнали паметник. Освещаването му било извършено на 10 октомври — в деня, когато се почита паметта на мъчениците.
Според разказа за освещаването множество очевидци станали свидетели на необикновено явление. Докато на утренята се четяло житието на мъчениците, над храма се появил огнен стълб, който осветил околността. След това той се придвижил над паметника и се превърнал в светъл кръг над мястото на тяхното страдание. В разказа това знамение е представено като Божие свидетелство за светостта им.
Паметта на 26-те зографски мъченици е свидетелство за вярност към православната вяра дори пред лицето на смъртта. Духовното послание на техния подвиг е, че тази вярност не бива да се заменя с компромиси заради политически съображения или външен натиск.
Тропар
Честно преминали постническо житие в Зографската обител, полче преподобен от двадесет и шест доблестни отци, се принесохте в жертва на Бога с твърдо благочестиво мъдруване в огъня. Затова приехте венец от Господа, въздавайки слава на Увенчаващия ви.
По текст на редакция „Христоносци“.
