Патриарх Даниил оглави Литургията за Зографските мъченици в Германския манастир
В словото си патриархът призова вярата да се отстоява с познаване на истината, човеколюбие и без заклеймяване и разделение
На 10 октомври Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави светата Литургия в Германския манастир „Св. Йоан Рилски“ по случай празника на светите двадесет и шест Зографски мъченици.
С него съслужиха Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, Левкийският епископ Климент – викарий на митрополита на САЩ, Канада и Австралия, архимандрит Гавриил – игумен на Зографската света обител „Св. вмчк. Георги Зограф“, йеромонах Пимен – игумен на Германския манастир, протойерей Иван Иванов, протодякон Иван Петков и дякон Йоан-Стоян Иванов.
Песнопенията изпълниха монах Макарий от братството на Зографския манастир и черкуващи се при храма. Преди задамвонната молитва бе осветено празнично коливо.
В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово за светите двадесет и шест Зографски преподобномъченици, пострадали в Зографския манастир през 1284 г. от латинците. Той говори за Божията грижа към вярващите, за необходимостта да познаваме истините на вярата и да живеем според тях и за опасността от осъждането и разделението в Църквата.
Молитвата и Божията грижа
Патриархът определи празника като духовно украшение за Зографската света обител, за православния ни народ и за цялата Православна църква. По думите му паметта на мъчениците свидетелства, че Господ се грижи за Своите раби и бди над тях.
Той припомни как един от монасите, докато отправял всекидневните си славословия към Бога и Пресвета Богородица и четял Акатиста към Нея, чул думите: „Радвай се и ти, старче!“. Патриархът посочи, че Господ не само чува молитвите, но и ги приема, когато са богоугодни. Всекидневната молитва и благочестивият живот са път към спасението, а Бог дава необходимото за него дори пред лицето на големи трудности, като очаква и човекът да полага грижа за собственото си спасение.
В словото си Негово Светейшество разказа, че Пресвета Богородица предупредила Своите чеда в Нейната градина – Света гора Атон, и по-конкретно в Зографския манастир, за надвисналата опасност. Онези, които се страхували, че няма да издържат изпитанието, получили съвет да се отдалечат. Двадесет и двама монаси, начело с игумена Тома, и четирима миряни останали, укрепени от Господа.
Познаване на вярата и разговор без осъждане
Патриарх Даниил подчерта, че празникът напомня и за последиците от отделянето от съборния разум на Църквата. В тази връзка той се спря на учението за filioque – за изхождането на Светия Дух от Отца и Сина, което, по думите му, се утвърждава в Латинската църква малко преди Великата схизма през 1054 г.
Той припомни, че догматическата истина за изхождането на Светия Дух е изповядана във вероопределението на Втория вселенски събор, изразена е в Символа на вярата и неизменно се отстоява от Православната църква. Според патриарха историята на въвеждането на filioque в Римокатолическата църква показва как едно учение, първоначално срещало възражения, постепенно е било възприето. Той предупреди, че отклоняването от съборния разум на Църквата може да има пагубни последици дори за голяма и многобройна християнска общност.
Същевременно Негово Светейшество призова православните християни да познават все по-добре истините на вярата и да живеят според тях, без да допускат дух на противопоставяне, заклеймяване и омраза, какъвто понякога се проявява и в православните среди.
По думите му разговорът с римокатолици и представители на различните протестантски деноминации трябва да бъде спокоен и открит. Общата история, случилите се събития и последиците от възприемането на учения, чужди на съборния разум на Православната църква, следва да се обсъждат с цел разясняване на истината и насочване към покаяние, а не осъждане.
Патриархът подчерта, че езикът на заклеймяването и противопоставянето не съответства на разумната християнска ревност. Целта е да се помогне на човека да достигне до осъзнаване и покаяние и да познае вярата в Господ Иисус Христос така, както я изповядва Православната църква. Като пример той посочи православните пастири в САЩ и Западна Европа, които служат сред представители на различни християнски изповедания.
За коментарите около посещението на митрополит Йоан във Франция
В този контекст патриарх Даниил коментира и неотдавнашни реакции, особено в интернет, по повод посещението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан във Франция и участието му в конференция за десетгодишнината от събора в Крит.
Той посочи, че са се появили твърдения, според които патриархът бил упълномощил своя съветник да подпише определени документи и такива документи били подписани. По думите му тези твърдения се разпространявали, без авторите им да знаят какво точно се е случило и без да са прочели докладите от конференцията.
Негово Светейшество предупреди, че подобно поведение настройва хората едни срещу други и създава предпоставки за разделение и разцепление в Тялото на Църквата.
„Да обвиняваш, без да си прочел; да осъждаш, без да си се запознал с фактите; да заклеймяваш и да сееш смут и разделение – това не е православен дух“, заяви патриархът. Той подчерта, че този дух е чужд на православието, нанася голяма вреда и смущава особено силно неукрепналите във вярата души.
Защитата на вярата започва с живот според нея
Патриарх Даниил изтъкна, че вярата, нейните догмати и истини трябва да се защитават. Преди всичко обаче християните трябва да се учат да живеят според тях, да уважават човека до себе си и да се борят със собствените си страсти, зависимости и пристрастия. Именно така могат да бъдат истински свидетели на православната вяра.
„Най-важен е животът по Бога, а след него идва защитата на вярата“, подчерта той. По думите му тогава Господ просвещава човека и му дарява духовна крепост, разбиране и мъжество, за да отстоява достойно истината.
Негово Светейшество припомни посочения от свети апостол Петър пример на Господ Иисус Христос: когато Го хулели, Той не отвръщал с хули, а когато страдал, не заплашвал. Дори когато Му забивали гвоздеите в ръцете, Той не проклинал мъчителите Си, а се молел за тях.
„Не ние сме спасителите на Църквата, а Господ Иисус Христос“, заяви патриархът. Той призова вярващите да бъдат внимателни, когато се смятат за изразители, защитници и едва ли не спасители на Православието. Докато не усвоят духа на християнското човеколюбие, което обхваща дори враговете, те трябва да се въздържат от подобно самочувствие. Според него такива настроения могат да доведат до крайности, които не са полезни за никого.
В заключение патриарх Даниил призова паметта на Зографските мъченици да насърчава вярващите да се просвещават, да живеят според истините на вярата и да придобиват любов най-напред към Бога, а след това към всички хора – както към единоверците, така и към онези, които не споделят православната вяра.
Той подчерта необходимостта християните да отговарят с кротост за своята надежда и вероизповедание. Така могат да бъдат пример, да просвещават и да създават условия за приобщаване, а не за отчуждаване на хората, които все още не живеят според истините на православната вяра.
Патриархът насърчи присъстващите да придобиват мирния дух, за който говори свети Серафим Саровски – дух, който умиротворява човека и околните и служи за спасението на мнозина. Той призова да се избягват безплодните спорове, заклеймяването и осъждането като чужди на истинския църковен живот.
„Затова нека бъдем внимателни, да различаваме духовете и с разсъдителност да вървим по пътя към Царството Божие“, завърши словото си патриарх Даниил.
След светата Литургия бе подготвена благословена трапеза за всички присъстващи.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
