„Христоносци“ поиска отговори от БПЦ след интервютата на митрополит Йоан и д-р Смочевски
Редакцията поставя въпроси за Критския събор, отношенията с патриарх Вартоломей и отношението към подписалите отвореното писмо срещу възглавяването на богослужението в Рилския манастир от него
Редакция „Христоносци“ призова за конкретен догматичен и каноничен отговор на въпросите, поставени в отвореното писмо срещу възглавяването на богослужението в Рилския манастир от Константинополския патриарх Вартоломей. Повод за позицията са публикуваните на сайта на Българската православна църква – Българска патриаршия интервюта с Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и неговия сътрудник д-р Александър Смочевски.
Според редакцията дни след внасянето на писмото и подписката с над 2100 подписа на духовници, монаси и миряни все още няма официален пастирски отговор от висшия клир. Сред подкрепилите инициативата, посочва тя, са епископи, десетки свещеници, монаси, включително от Зографската света обител, богослови и миряни.
В позицията се съобщава и за международен отзвук. Писмото е отразено от гръцкия богословски вестник „Ортодоксос Типос“ (Ορθόδοξος Τύπος), определен от авторите като най-авторитетния богословски вестник на елинското православие и исторически глас на Света гора, от турската медия Haber7 с многомилионна аудитория, както и от други чуждестранни издания.
Участието в международни форуми и представителството на БПЦ
Авторите свързват появата на двете интервюта с тревогата сред вярващите за участието на представители на БПЦ в икуменически форуми във Франция и Египет. Според тях академичният и дипломатичен тон на публикациите цели да успокои православната общественост, но не дава конкретен отговор на поставените въпроси. Вместо това редакцията вижда в интервютата защита на Критския събор.
В цитираното интервю митрополит Йоан посочва, че е получил „благословение“ да присъства в Шантили, но уточнява за доклада си: „не беше прочетен от архиереите и текстът му не е съгласуван със Св. Синод“. Д-р Смочевски също заявява, че изразените от него позиции „не обвързват институцията“.
„Христоносци“ поставя въпроса дали православен архиерей и официален съветник могат да участват с доклади в международен православен форум като частни лица. Според редакцията подобна „лична дипломация“ по въпроси на междуцърковните отношения трудно може да бъде оправдана от гледна точка на православната еклезиология.
Оценката за Критския събор
В позицията се обръща специално внимание на думите на митрополит Йоан за приетия на Крит документ за мисията на Църквата. Той го определя като „отворена книга, в която можем да намерим приложение за нашия църковен живот“. Д-р Смочевски от своя страна използва определението „Големия православен събор“.
Авторите съпоставят тези изказвания със становището на Светия Синод на БПЦ-БП, което посочват като прието на 15 ноември 2016 г. В него се заявява: „Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито Всеправославен“.
Според редакцията положителните оценки в интервютата поставят въпроса за съответствието им с официалната синодална позиция. Авторите подчертават, че Светият Синод е утвърдил тази позиция като неизменна, и определят опитите за нейното преразглеждане като ревизия, която тревожи вярващите.
В подкрепа на разбирането си, че догматичната истина не се променя с времето, те цитират думите: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки“ (Евр. 13:8).
Възражения срещу квалификациите към вярващите
Друга основна тема е езикът, използван в двете интервюта. Редакцията посочва, че митрополит Йоан говори за „някои православни вярващи в България“, като използва изразите „незадоволителна богословска подготовка“, „полуподготвеност“, „краен зилотизъм“ и „ярък неофитски дух“.
От интервюто на д-р Смочевски са цитирани определенията „виртуални клирици, виртуални монаси, виртуални човеци“,„онлайн апологети“,„протестиращи или по-скоро протестантстващи наши братя и сестри“, „новообърнати във вярата“, „депресарско православие“, „непрестанен апокалиптизъм“ и „адвокати, които си играят на богослови“.
Според „Христоносци“ тези квалификации внушават, че свещениците, монасите и миряните, които изразяват несъгласие, нямат достатъчно образование и подготовка, за да разберат богословските позиции на патриарх Вартоломей и Критския събор. Авторите възразяват и срещу приравняването на акривията — строгото придържане към догматите — със сляп фанатизъм.
Редакцията определя подобен подход като несъвместим с пастирската и евангелската любов. Тя подчертава, че подписалите писмото не са „виртуални човеци“, а реални членове на Църквата, за които опазването на вярата е дълг на всеки кръстен православен християнин.
Три въпроса за отношенията с патриарх Вартоломей
Според авторите в интервютата остава извън обсъждането основният повод за тяхната тревога: действия и изказвания на патриарх Вартоломей, които те оценяват като догматични отстъпления и канонични нарушения.
В позицията се посочва предстоящо посещение на Константинополския патриарх в Рилския манастир на 19 октомври. Редакцията му приписва основна отговорност за разделенията в православния свят и смята, че смущението около посещението трябва да бъде прието от висшия клир като сигнал за сериозен догматичен и каноничен проблем.
Заявявайки почит към йерархията и вярност към православното вероучение, авторите настояват БПЦ да отговори на три основни въпроса:
- За изказване на патриарх Вартоломей в Истанбул през 2025 г. Редакцията цитира негови думи, според които Свещеното се изразява като „Бог, Аллах, Брахман или Лъчезарната пустота“. Авторите тълкуват това като приравняване на Троичния Бог с будисткото небитие и питат дали подобна позиция не нарушава Първата Божия заповед и не представлява проповядване на ерес. Те твърдят също, че патриархът е правил подобни изказвания и през предходни години, поради което виждат в тях последователно отстъпление от православната догматика.
- За разбирането за първенството на Константинополския патриарх. Авторите питат как БПЦ оценява претенцията за статут на „пръв без равни“ — primus sine paribus. Те я определят като „неопапизъм“ и еклезиологична ерес, свързана с претенции за универсална власт вправославието.Според редакцията тази позиция е документирана, не се отрича от патриарх Вартоломей и изразява убеждението му, че притежава върховна власт в Църквата.
- За църковния конфликт в Украйна. Редакцията пита дали поканата и съслужението с патриарх Вартоломей не означават мълчаливо одобрение на действията му, които тя свързва с украинския разкол от 2019 г. Авторите оспорват каноничността на издадения томос и апостолското приемство на получилите го, обвиняват Константинопол в намеса в чужда юрисдикция и поставят въпроса за отговорността към вярващите от Украинската православна църква, за които посочват, че са подложени на гонения и насилие.
Призив за разговор с подписалите писмото
„Христоносци“ настоява, че именно тези въпроси, а не личните характеристики на критиците, стоят зад реакцията на подписалите отвореното писмо. Редакцията изразява готовност да подготви проект за интервю, в което те да бъдат поставени пряко.
Авторите виждат противоречие между готовността за диалог с инославни общности и липсата на отговор към православни вярващи, които смятат, че са засегнати основни догмати на вярата. Според тях пренебрегването и заклеймяването на тези хора не могат да заменят богословския и пастирския разговор.
В заключение редакцията предупреждава, че заглушаването на гласа на собственото паство заради интересите на друга църковна юрисдикция е въпрос на архипастирска отговорност. Тя заявява, че православните българи няма да приемат компромиси с богооткровените истини, от които зависи спасението на човешките души, и подчертава, че мълчанието и пренебрегването на тревогите на вярващите не преодоляват разделенията, а ги задълбочават.
