Църквата почита отците от Седмия вселенски събор
Съборът в Никея утвърждава иконопочитанието и разграничава почитта към светите образи от богопоклонението
Църквата почита светите отци от Седмия вселенски събор, който през 787 г. в Никея осъжда иконоборството и утвърждава православното учение за почитането на светите икони. Съборът е свикан по инициатива на императрица Ирина и Константинополския патриарх Тарасий.
Гоненията срещу иконопочитателите
Иконоборческата политика започва при император Лъв III Исаврянин. Той нарежда иконите на Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица и светиите да бъдат премахвани от храмовете и домовете и изгаряни на площадите, а свещените изображения по стените — заличавани. Мнозина християни, които защитават иконопочитанието, са подложени на преследвания и загиват за вярата си.
Неговият син Константин V Копроним продължава гоненията с особена жестокост. Сред най-тежко пострадалите са монасите — едни от най-решителните защитници на иконопочитанието. Политиката срещу светите изображения се запазва и при внука на Лъв III — император Лъв IV Хазар, макар при него преследванията да отслабват. Иконоборческите спорове и гонения, прекъсвани от периоди на възстановено иконопочитание, обхващат повече от столетие — от VIII до средата на IX век.
След смъртта на Лъв IV неговата съпруга Ирина поема управлението като регент на малолетния император Константин VI. Тя връща заточените заради иконопочитанието монаси и подкрепя поставянето на негови защитници на епископските катедри. Императрицата желае да бъде свикан Вселенски събор, който да отхвърли решенията на иконоборческия събор, проведен при Константин V. За това настоява и новоизбраният патриарх Тарасий.
Решенията на събора в Никея
Седмият вселенски събор заседава в Никея — града, в който се е състоял и Първият вселенски събор. Отците разглеждат свидетелства от Свещеното Писание, светоотеческите творения и житията на светиите, включително разкази за чудеса, свързани със свети икони и мощи.
Сред преданията, свързани с иконопочитанието, е разказът за Неръкотворния образ на Спасителя. Според него Христос изпраща Своя образ на едеския владетел Авгар. (holyspirit-oca.org)
След прочитането на свидетелствата в средата на храма е поставена икона. Съборните отци застават пред нея, целуват я и произнасят двадесет и две кратки изповедания, като повтарят всяко по три пъти. С тях потвърждават православното учение и осъждат иконоборческите заблуди. След това подробно разглеждат и отхвърлят постановленията на събора, свикан при Константин V Копроним. (pravoslavieto.com)
Седмият вселенски събор потвърждава учението на предходните шест Вселенски събора и приема догматическо определение за иконопочитанието. То ясно разграничава почитта към свещените изображения от служението и поклонението, които принадлежат единствено на Бога. (pravoslavieto.com)
Какво учи Църквата за светите икони
Съборното определение постановява светите икони да бъдат поставяни за почитане подобно на изображението на Честния и Животворящ Кръст. Те могат да бъдат изработени с бои, мозайка или друг подходящ материал по установения църковен начин. Мястото им е в Божиите храмове, върху свещените съсъди и одежди, по стените и върху дъски, в домовете и край пътищата. Това се отнася до изображенията на Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица, светите ангели и всички светии и праведници. (pravoslavieto.com)
Съзерцаването на иконите насочва мисълта към изобразените личности, събужда спомена за тях и укрепва любовта към тях. Затова на иконите се отдават целуване, почит и поклонение, но не онова богослужебно поклонение, което подобава единствено на Божественото естество. Пред тях се кади тамян и се палят свещи според древната църковна традиция. Основният принцип е, че честта, отдавана на образа, преминава към първообраза — към изобразената личност, а не към материала на иконата.
Определението предвижда и църковни наказания за онези, които отхвърлят това учение: низвержение за епископите и клириците и отлъчване за монасите и миряните. Така през 787 г. съборът завършва с утвърждаване на иконопочитанието като част от православната вяра.
Подвигът на Теодор и Теофан Начертани
Гоненията обаче не приключват окончателно със събора. През IX век иконоборството е възобновено. Сред пострадалите защитници на светите икони са братята Теодор и Теофан, приели монашество в лаврата на свети Сава Освещени. По времето на император Лъв V Арменец те се противопоставят на иконоборческата политика и продължават да защитават православното учение при неговите приемници.
Изпитанията им обхващат близо четвърт век: затвор, изгнание, глад и жестоки изтезания. По заповед на император Теофил върху лицата им са изписани с нагорещени игли оскърбителни стихове. От тези насилствено нанесени надписи идва прозвището им „Начертани“.
Теодор умира в заточение, без да дочака края на гоненията. Теофан доживява възстановяването на иконопочитанието при императрица Теодора, управляваща от името на малолетния си син Михаил III. Изповедниците на вярата са върнати от заточение, а патриарх Методий ръкополага Теофан и го поставя на Никейската митрополитска катедра. (mgarsky-monastery.org)
Свети Теофан е известен и като църковен песнописец. В житийната традиция му се приписват 148 богослужебни канона. Сред най-значимите са канонът за Неделя на Православието в защита на иконопочитанието, каноните за апостолите и за починалите. Той съставя и стихири за различни богослужебни дни.
Окончателното възстановяване на иконопочитанието
Почитането на светите икони е окончателно възстановено през 843 г. при императрица Теодора и патриарх Методий. Съборът в Константинопол потвърждава православното учение, а възстановяването на иконопочитанието е тържествено отбелязано през първата неделя на Великия пост.
В памет на тази победа е установен празникът Тържество на Православието, който Църквата чества и днес в първата неделя на Великия пост. Той е благодарност към Бога за утвърждаването на православната вяра и възпоменание на всички, които са я защитавали и са страдали за нея.
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин!
