Трънливият път на един индиец към Православието
Отец Климент Нехамая приема кръста след гонения, чудеса, бягство и ръкоположение в Санкт Петербург
Срещнахме един удивителен човек. Отец Климент Нехамая, родом от Индия, е посветил живота си на служение на Христос. Още преди много години неговият прадядо заедно със семейството си приел християнството с цялото си сърце. Заради този отказ от езичеството съселяните им ги прогонили от селото., разказва прот. Валерий Духанин, пред orthochristian.com.
Не им позволявали дори да се приближат до общия водоизточник, защото ги смятали за „нечисти“. Семейството било принудено да се изнесе в джунглата, където заживяло под открито небе. В търсене на вода започнали да копаят яма и, въпреки че в този район е изключително трудно да се достигне водоносен хоризонт, те намерили извор.
Представете си – те живели в джунглата цели петнадесет години. Засадили градина, успели да си отгледат домашни птици. Самите те разказвали, че през този период особено силно усещали Божията помощ и прякото Му присъствие в живота си. Когато, по думите им, животът им висял на косъм, всеки ден бил изпълнен с чудеса. Болестите ги подминавали, отровни зверове не ги нападали. Понякога през нощта идвали тигри и отнасяли някоя от птиците им, но никога не докоснали никого от семейството.
Минават петнадесет години. Районът бил поразен от суша. Изворът в селото пресъхнал, а реколтата – оскъдна. Хората, които ги били прогонили, в отчаяние се обърнали към тях за вода и храна. „Но нали за вас ние сме нечисти – как ще приемете нещо от нас?“ – попитало изненаданото семейство. Онези, които страдали, вече не правели разлика между „чисти“ и „нечисти“. Семейството с радост споделило всичко, с което разполагало. След това отново им било позволено да се върнат в родното си село.
Минали години. Родили се братята Поликарп и Климент. И двамата решили да посветят живота си на Бога. Семейството, още от прадядото насам, било англиканско. Това не бива да учудва – просто никога не били чули благовестието от друг източник. Но за тях това бил зов към нов живот и окончателно освобождение от езичеството. Те не виждали друг смисъл в съществуването, освен да бъдат верни на Господа Иисуса Христа и да живеят според Библията.
Поликарп, по-големият брат на Климент, с времето станал англикански епископ. Бил женен, както е прието в тази традиция. Климент също пожелал да поеме по пътя на духовното служение и се готвел да постъпи в англиканската семинария. Но баща му, който бил тежко болен, научавайки, че Климент ще бъде приет, го помолил да не постъпва – и починал същия ден. Климент възприел това като бащина заръка и се отказал от семинарията.
Семейството никога не било чувало за Православието. Най-напред Поликарп научил за православната вяра по време на обучението си в англиканската семинария. Един от преподавателите му разказал за Източното християнство, светите отци, благолепието на богослуженията. Поликарп започнал да разказва на близките си за това с уважение. Първоначално Климент и останалите се противопоставяли. Но след като Поликарп станал англикански свещеник, той напълно осъзнал, че протестантизмът няма връзка с Църквата на Христос. И по чудо цялото семейство, включително Климент, се съгласили с него. Самият Климент споделя, че с времето открил тясната връзка между древната Църква и днешното Православие.
Взели решение да приемат Православието. Но нямали дори един православен свещеник наблизо. Решили да напишат официално писмо. Най-големият брат Поликарп го подписал, като духовно лице и представител на общността. Първо се обърнали към Вселенския патриарх. Минало време, но отговор така и не дошъл – сякаш тази индийска общност не съществувала. Тогава писали до Московската патриаршия. Отново – мълчание.
Накрая писали на Руската задгранична църква. Вече започвали да се съмняват дали Православието е за тях. Но внезапно получили отговор от митрополит Иларион (Капрал), първойерарх на РПЗЦ. Оказало се, че самият факт да получиш отговор е решаващ мисионерски акт, който може да определи съдбата на цяла християнска общност в далечна страна. Благодарение на митрополит Иларион, свещеник от Московската патриаршия пристигнал в Индия. След разговори той приел всички в Православието чрез тайнството Миропомазание.
Имало и други англикански епископи и техни общности, готови да преминат към Православието. Но когато разбрали, че ще бъдат приети като миряни, охладнели. Единственият епископ, който действително преминал в Православието, бил Поликарп Нехамая. След като бил приет като мирянин, му се наложило да си намери работа в света. А Климент продължавал да се колебае дали да постъпи в семинария – помнел заръката на баща си.
Един ден Климент слушал с слушалки православен химн, посветен на Божията Майка. Почивал си, без да мисли за нищо, когато изведнъж чул глас: „Иди в семинарията.“ Дори свалил слушалките, за да провери откъде идва гласът. В този момент разбрал какво трябва да направи с живота си. Напуснал университета, където следвал, отлетял за Русия и постъпил в Санктпетербургската духовна семинария, като междувременно научил руски език. Учудващо, но той се почувствал у дома – всичко му изглеждало познато: храмове, икони, православни хора. На първата си православна Литургия бил толкова развълнуван, че не знаел дали се намира на небето или на земята.
Животът на отец Климент Нехамая е изпълнен с удивителни събития. Така срещнал и бъдещата си съпруга. Тя била дъщеря на техни съседи. След разговори с Климент тя приела Христос. Родителите ѝ забелязали, че тя вече не участва в езическите ритуали. Опитали се да я върнат насила. Но Климент и брат му Поликарп организирали бягството ѝ. В уречения час тя излязла, облечена в ислямска дреха, скриваща лицето ѝ, и те я откарали в друг град. Родителите ѝ открили телефона ѝ и разбрали, че е поддържала връзка с Климент.
Последвалото било достойно за роман или филм. Наели човек, за да го убие. Но един познат на Климент, който познавал и наемника, го разубедил. Полицията също го заплашвала, но и това не го спряла. Най-накрая му направили магия. С Божия помощ той преминал през всички изпитания. Сключил брак с любимата си, успели да регистрират брака чрез индийска организация, която защитава млади двойки, възпрепятствани от родителите си.
След време в Санктпетербургската духовна семинария Климент бил ръкоположен за дякон, а на следващия ден – за свещеник. При ръкоположението плакал. Намерил духовен дом в Русия. Но приел свещенството, за да служи в родината си. Индия получила свой пастир.
Какво богатство би било, ако и брат му Поликарп можеше да бъде ръкоположен. Но като женен мъж не можел да напусне семейството си, за да учи в Русия. Ако някоя семинария му предложи дистанционно обучение на английски език, Индия би получила още един духовен наставник.
Отец Климент служи в различни места – у дома, по улиците или в парка. Преустроил част от стаята си в домашен параклис. Когато говори с някого за Православието, често го кани в този параклис, където събеседникът му попада в съвсем друг свят.
За отец Климент Нехамая научих от монахиня Евдокия от манастира „Св. Николай“ (Светите пещери) в Оренбургската епархия. Тя ме помоли да се срещна с „батюшка от Индия“ и да запиша разговор с него. От уважение към нея не можех да откажа, но мислех, че е почти невъзможно да го открия. Изненадващо, самият батюшка се появи – в олтара на храма, където бях дошъл за всенощно бдение. Не можех да повярвам на очите си. Той се представи и каза, че е чул за мен от монахиня Евдокия. Беше дошъл, защото архиереят, който служеше, беше негов духовен наставник. Тогава разбрах, че сам Бог ни събра и че записът ще се осъществи – както и стана.
Очите му излъчваха топлина, доброта, искреност. Почувствахме духовно родство и взаимност. В такива мигове осъзнаваш, че расата, националността, езикът и културата не могат да разделят вярващите в Православието. Защото всички сме обединени от благодатта на Светия Дух. Да пожелаем на Индия да укрепне във вярата. И е изкушаващо да кажем: Свята Индия, пази православната вяра, защото в нея си утвърдена.
Както писа СПЖ припомня думите на Браницкия епископ Йоан, че покаянието ни извежда на царския път.
