Епископ Йоан: За мен християнството бе отживелица, когато Бог ме намери
От нощни купони и съмнения до манастирския праг – историята на един съвременен духовник
„Християнството е изживяло своя исторически път.“ Така е мислел днешният епископ Йоан Браницки, преди да намери вярата и да избере монашеството. Това разказва той във филма на Софийската митрополия „Пътят на един монах“ със сценарист и режисьор - Михаил Кунчев. В него епископът откровено споделя за съмненията, вътрешната борба и необратимия избор да остави стария живот.
„Мислех, че християнството е част от миналото – че то е изживяло своя исторически път и няма какво повече да даде на човека.“ Така започва обръщането към Бога на днешния епископ Йоан Браницки, разказано в документалния филм „Пътят на един монах“.
Тогава бил студент в Нов български университет, учел администрация и управление. Нищо не предвещавало, че ще се озове в манастир. Самият той си спомня, че се чувствал напълно не на място: „Казваха ми – ти не си за тука.“ Полушеговито, полусериозно споделил с колежка: „Ако нищо не стане с мен, ще отида в Рилския манастир и ще стана монах.“
Години по-късно един бивш съслуживец от казармата го търсил именно там. Спомнил си, че Йоан – тогава още редник Пешев – говорил, че един ден ще стане монах в Рилския манастир. Това пророческо признание, забравено от самия него, се оказва предчувствие.
Но преди вярата и монашеството има бродене – и съвсем светски живот. Вечеринки, алкохол, търсене на смисъл. „Живеех в дебрите на грехопадналото. Бях много далече от дома“, казва той. Промяната започва с неочаквано почукване – на вратата застава жена, която прави социологическо проучване. След разговора тя му оставя книга – историята на православен свещеник по време на съветските гонения.
„Това беше повратна точка“, признава Йоан. След това следва първи пост – без да е въцърковен, без храм, но с усещане, че започва път. Отказва алкохол на купони, избягва обяснения, а приятелите му започват да го гледат странно. „Не можеха да повярват, че някой млад човек ходи на църква.“
Решението да влезе в манастир идва с пълна решимост. Дори на родителите си не казва, че няма намерение да се връща – от страх, че ако се върне у дома, няма да тръгне отново. Така, без да се отбие вкъщи, директно прекрачва прага на Руенския манастир в деня на Рождество на св. Йоан Предтеча.
„Тогава изглеждаше много сурово – нямаше дори асфалтов път. Но имаше нещо уютно и уединено. Исках да остана там завинаги.“
Първият монах, когото среща в живота си, е йеромонах Борис – народен човек, изпратен в селото на родителите му. Въпреки простотата в битието му, Йоан усеща мистичност и спокойствие. Това преживяване се запечатва – също като първото му ходене в Рилския манастир след 8-ми клас, макар тогава още да не го осъзнава.
Преди да загърби стария си живот напълно, изгаря всички свои снимки от младостта – знак на младежка ревност. Службите в манастира, макар и тихи, му дават усещането за покой и принадлежност. „Там душата намираше Бога“, казва той.
Днес, вече като епископ, той признава, че тежестта на служението е голяма: „Сърцето ми се смущава от мисълта за святостта на епископското служение. Но Христовото обещание ми дава утеха: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“
За пътя на българския народ той не дава лесни отговори, но вярва в едно: „Ние можем да изменим себе си. Това е единствената власт, с която напълно разполагаме.“
Както писа СПЖ новият филм на Софийската света митрополия представя духовната биография на Браницкия епископ – от младежките му търсения до монашеското служение и архиерейската отговорност.
