Св. Йоан Златоуст призовава към покаяние и упование в Божията милост
Светителят напомня, че земният живот е време за духовен труд и покаяние, а Божието милосърдие е безпределно
Нека се отклоним от пътя, по който сме блуждаели досега. Защото ще дойде часът, когато представлението на този свят ще приключи и вече няма да има време за духовни подвизи.
Сегашното време е време за покаяние, а бъдещото — време за съд. Сега трябва да се подвизаваме, за да получим тогава венци. Сега е време за труд, а тогава — за покой. Сега ни очаква изнурителна работа, а тогава — възнаграждение.
Станете, умолявам ви, станете и се вслушайте в съветите ми. Живяхме по плът — нека заживеем и по дух. Живяхме в удоволствия и нерадение — нека сега поживеем в покаяние.
Защо се гордееш ти, земя и пепел? Защо си надменен, човече? Защо държиш главата си толкова високо? Защо се уповаваш на светската слава и на богатството си?
Нека отидем заедно на гробището и да видим какво е останало от нас, човеците. Ако си мъдър, вникни в това. Ако си разумен, кажи ми, за Бога: кой от погребаните там е цар и кой — обикновен човек? Кой е благородник и кой — роб? Кой е мъдрец и кой — невежа? Къде ще намериш красотата на младостта, миловидните очи, изящния нос? Не е ли всичко пепел? Не е ли всичко прах?
Нека помислим за себе си, братя. Нека си представим последния ден и да се покаем, докато още има време.
Ние сме изкупени с драгоценна кръв (1 Петр. 1:18–19). Заради тебе, човече, Бог се яви на земята. Ето чудото: Съдията бе изправен пред съд заради осъдените. Самият Живот прие смъртта. Този, Когото серафимите не могат да съзрат, понесе поругание от роб, вкуси жлъч и оцет, бе прободен с копие и положен в гроб. А ние пренебрегваме това чудо.
Човече, подготви душата си с покаяние, защото то има сила само на земята, а в ада е безсилно. Покаянието отваря небето за човека, въвежда го в рая и побеждава дявола.
Грешен ли си? Не се отчайвай. Дори всеки ден да съгрешаваш — всеки ден се покайвай. И целия си живот да си прекарал в грях, ако се покаеш, ще се спасиш. Това свидетелства за човеколюбието на твоя Господ.
За да бъдат заличени тежките пороци, не е достатъчно само твоето покаяние. То се съединява с Божието милосърдие, което няма мяра, а благостта Му не може да бъде изразена с думи. Твоята злина има предел, но милосърдието, което ѝ противостои, е неизмеримо. Човешкото зло е несъпоставимо с Божията милост.
Представи си искра, която пада в морето. Може ли тя да се появи отново? Каквото е искрата спрямо морето, такъв е и порокът спрямо Божието човеколюбие — дори е още по-малък. Защото морето има предел, а Божието човеколюбие е безпределно.
Говоря ви това, за да събудя у вас най-живо усърдие към покаяние. Амин.
