Цар Калоян пренася мощите на св. Иларион Мъгленски в Търново
Почитта към мъгленския епископ се разпространява от неговата епархия в целия православен свят, а патриарх Евтимий описва живота и служението му
Св. Иларион Мъгленски е сред светците, чиито мощи са пренесени в Търново по време на Второто българско царство. След завладяването на Мъглен, вероятно през втората половина на 1205 г., цар Калоян ги пренася в столицата си. Така местната почит към епископа постепенно придобива общобългарско и общоправославно значение. Паметта му се чества на 21 октомври.
Почитта към светите мощи
Почитането на мощите на Божиите угодници има дълбоки корени в православната традиция. Православните християни почитат телесните останки на светците, осветени от благочестивия им живот, и се обръщат към тях с молитва за застъпничество пред Бога. За силата на тази традиция свидетелстват и разказите за чудеса след молитви пред мощите на най-прославения български светец и закрилник — св. Йоан Рилски.
В православната традиция благоуханието и нетлението на мощите се възприемат като знаци на светостта. Различната степен на тяхното съхранение се свързва с благодатта, с която светецът е бил дарен приживе. Посочват се както примери за цялостно запазване на тялото — при св. Александър Свирски (XV в.) и св. Йоан Шанхайски и Санфранциски († 1966 г.), така и за кехлибареножълто оцветяване на костите — при архимандрит Евтимий и благочестивия български монах от Атон Антоний.
През Средновековието Константинопол, столицата на Византийската империя, е най-богатият на светини град, включително на свети мощи. Българската държава, приела православната вяра от Византия, възприема и тази традиция.
Столицата на Второто българско царство Търново се прославя със своите църкви, околни манастири и съхранявани в тях светини. При успешните си походи българските владетели пренасят в столицата мощи на светци от завладените градове. Българите виждат в това знак за Божието благоволение и закрила над държавата. Светините утвърждават мястото на Търново в православния свят и укрепват авторитета на царството.
Какво разказват изворите за св. Иларион
Сведенията за св. Иларион Мъгленски са оскъдни. В българската книжовна традиция са запазени две основни произведения за него: „Разказ за пренасянето на мощите му в Търново“ и житие, написано от св. патриарх Евтимий Търновски.
Разказът е създаден през XIII в. и е запазен в две редакции с неголеми различия помежду им. Ръкописът с първата редакция е изгубен, но преди това Любен Каравелов успява да се сдобие с препис и го публикува в сборника си „Сокол“ през 1876 г.
Втората редакция се среща в ръкописи от XIV в. насетне и е включена в Стишния пролог — сборник с жития, четени в празничните дни на светците. Наречен е така, защото всяко житие е предхождано от дву- или тристишие, посветено на конкретния църковен празник или светец. Именно търновската редакция на този сборник получава широко разпространение сред православните славяни.
Житието на св. Иларион, написано от патриарх Евтимий през втората половина на XIV в., също се разпространява широко в сръбската, молдовската и руската книжнина. Въпреки това двете произведения дават сравнително малко сведения за живота на светеца.
От монашеския живот до епископското служение
Св. Иларион живее през XII в. и е роден в околностите на Охрид, но произходът му трудно може да бъде установен с точност. Според патриарх Евтимий той е син на благочестиви родители.
На осемнадесетгодишна възраст приема монашество. Скоро се утвърждава като честен монах, отдаден на благочестивия живот, и е избран за игумен на манастира, в който живее.
В житието патриарх Евтимий разказва, че св. Богородица се явява на охридския архиепископ Евстатий и го насочва да въздигне игумена Иларион в епископски сан. Архиепископът изпълнява указанието и го ръкополага за епископ на град Мъглен (по-късно Воден/Едеса).
В новото си служение св. Иларион се прочува като ревностен защитник на православната вяра срещу ересите. Той наставлява вярващите да почитат иконите, кръста, св. Богородица и светите Тайнства на Църквата. Учи ги на благочестив живот и сам им дава пример.
В онова време Мъглен, град в Македония, бил средище на различни ереси – богомили, павликяни, манихеи. За борба с тия еретици, които разстройвали единството на Църквата и народа, бил необходим тъкмо такъв пламенен в ревността си по Бога мъж като св. Иларион.
Той започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците. Така пазел своето паство от еретическа зараза, а и обръщал еретиците към Православието.
Еретици фанатици често се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили срещу него, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение.
Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.
В 1206 г. българският цар Калоян понесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново.
При турското нашествие в края на XIV век благочестиви християни на столицата ги скрили в някакво подземие, където те дълго стояли.
В редакцията на разказа за пренасянето на мощите, публикувана от Любен Каравелов, светецът е наречен „воин против богомилите“. Според патриарх Евтимий той насочва към православното благочестие дори византийския император Мануил Комнин, управлявал през 1143–1180 г.
Предполага се, че св. Иларион умира около 1164 г. Неговият живот и наставления оставят дълбока следа сред повереното му паство.
Разпространението на почитта към светеца
В православната традиция прославата на Божиите угодници се основава на възникналата сред вярващите почит, на паметта за благочестивия им живот и на свидетелствата за чудесни знамения преди и след смъртта им. Сред тях са чудеса по молитвите им, благоухание и нетление на мощите. След проучване Църквата включва паметта на светеца в своя календар, а за неговото честване се съставят житие и служба.
Така се утвърждава и почитта към св. Иларион. Мястото, където са положени мощите му, става средище за молитва и поклонение пред Бога. В околностите на Мъглен епископът започва да бъде почитан като Божи угодник и застъпник.
След възстановяването на българското царство владетелите предприемат походи на юг от Стара планина. Целта им е да присъединят към държавата българите, които все още са поданици на византийския император.
Вероятно през втората половина на 1205 г. войските на цар Калоян (1197–1207) завладяват Мъглен. Когато научава за почитта към св. Иларион, владетелят решава да пренесе мощите му в Търново, за да освети с тях своята столица.
Пренасянето допринася за по-широката прослава на светеца. В Търново неговата памет е включена в църковните диптиси, а почитта към него надхвърля пределите на Мъгленската област. Св. Иларион започва да се почита и като закрилник на българската столица и царство, без това да ограничава общоправославното му значение.
Молитвата на патриарх Евтимий
Патриарх Евтимий се обръща към авторитета на св. Иларион в стремежа си да опази православната вяра от ереси и да укрепи духовно българския народ. Всички жития, които той пише за светците с мощи в Търново, завършват с молитва.
Молитвата към св. Иларион гласи, със съкращения:
Но, о, утверждение на архиереите! (…) Понеже имаш дръзновение към Бога, погледни към нас свише, защото сега (…) виждаш ясно Светата Троица! Запази стадото си невредимо от всички дяволски козни, огради ни с благодатта, дадена ти от пастироначалника, от Спасителя Христос. С бича на мъдрите си думи разгони вълците на безчестието, с вятъра на твоята благодат разпилей дяволските клевети като плява, наставлявай ни в църковното послушание, съчувствай на нашите беди.
>
Знаеш добре колко е тежко бремето на настоятелството! Познаваш грижата на архиерейството! Знаеш добре да ни направляваш и наставляваш, ако поискаш, и да ни насочваш към пристанището на Божиите желания!
>
Ти имаш опит във всичко това, всички тежести заради Христовата църква си поел!
>
Еретическите въстания си усмирил, противящите се на благочестието на догматите чрез духовно изкуство към благочестие си възвърнал!
>
(…) С добър подвиг си се подвизавал, живота си завършил, вярата си запазил!
>
Затова, макар и мъртъв, като жив след смъртта си живееш и ковчегът на твоите мощи излива непресъхващи струи на различни изцерения. Не само това, но и нашия престол украсяваш, а многото ти подвизи ни насърчават към ревност. (…) Амин!
Съдбата на мощите след падането на Търново
След падането на Търново под османска власт през 1393–1394 г. султан Баязид предава мощите на св. Иларион на своя васал Константин от Жиглово. Той ги отнася в манастира „Св. Архангел Михаил“ в Сарандопор, Македония.
Св. Иларион Мъгленски остава в съзнанието на българите като един от небесните закрилници, свързани с България. Неговата памет продължава да се чества на 21 октомври.
Тропар на светителя: Явил се като известие за чудо, си просиял с дела на добродетели, отгледал си монашески ликове, въздигнал си църкви на Бога, очистил си архиерейското седалище, не си се убоял от нападението на еретиците, светителю Иларионе. Мъртъв, сякаш заспал, твоето тяло се запази нетленно и подава изцеления на болните, и прогонва демоните. Затова те умоляваме: моли да се спасят нашите души.
