Кадрите от "Къщата на ужасите" доведоха до сблъсъци край Киев
Противоречивите обяснения за къщата в Петропавловска Борщаговка, свидетелства за насилие и въпроси за отношението към духовниците и вярващите от УПЦ
На 2 ноември пред частна къща в Петропавловска Борщаговка край Киев се стигна до сблъсъци след разпространено видео с мъж, който твърди, че е държан в мазето и се нуждае от медицинска помощ. Последваха опит за нахлуване, употреба на газ, изстрели във въздуха и нападения срещу журналисти.
На място пристигнаха командирът на Националната гвардия Александър Пивненко и ръководителят на Президентския офис Кирило Буданов. Властите определиха сградата като временен пункт за настаняване на военнослужещи, но дадоха различни сведения за броя на хората вътре. Разказите за побоища, включително над тийнейджър, поставиха въпроси, на които официалните обяснения не дадоха изчерпателен отговор, коментира в своята публикация СПЖ.
За вярващите от Украинската православна църква (УПЦ) тази картина напомня за описвани през последните две години нападения срещу храмове: маскирани мъже, насилие и неяснота кой носи отговорност. Сходството обаче не доказва, че извършителите са едни и същи.
Какво се случи в Петропавловска Борщаговка
Всичко започна с видеозапис, който мъж, държан в мазето на частна къща на улица „Слънчева“, успял да изпрати на близките си. Той се оплаквал от силни коремни болки, температура и втрисане. По лицето му се виждали следи от побой.
Роднините извикали частна линейка. Според описанието на случая медицинският екип не бил допуснат да напусне обекта, а охраната обяснила, че той е военен. Медиците потърсили полицията. Оттам заявили, че в къщата има военнослужещи от Националната гвардия, и определили съобщенията за незаконно задържани и починали хора като недостоверни.
Броят на намиращите се вътре остана неясен. Местни страници в социалните мрежи съобщаваха за около 40 мъже в мазето. Валентина Молода, представена като медик, влязла в сградата с полицай около 18 ч. По думите ѝ там имало между 25 и 30 души, четирима от които били в тежко състояние.
Същевременно ТСН, позовавайки се на служители на реда, съобщи, че вместо 40 заложници става дума за един военнослужещ, самоволно напуснал военната си част. В украинските съобщения за такива случаи се използва съкращението СЗЧ.
Пред къщата се събраха около сто души — роднини, съседи и граждани, видели видеото. Част от тях разбиха вратите и хвърляха яйца по полицията. Последваха димни средства, сълзотворен газ и изстрели във въздуха.
Около 19 ч. пристигна командирът на Националната гвардия Александър Пивненко. Той заяви, че сградата не е затвор, а „временен пункт за настаняване“ на военно поделение 3121 от Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия. По думите му четирима военнослужещи, самоволно напуснали частите си, имали наранявания и били изпратени в медицинския център на Националната гвардия. Пивненко не обясни как са получили травмите.
От корпуса „Азов“ определиха сведенията за изтезания като непроверени и заявиха, че виновните ще бъдат наказани, ако разследването установи насилие.
Късно вечерта на място пристигна Кирило Буданов.
„Дойдох да разбера какво се случва тук“, каза той.
Буданов посочи, че в сградата има 14 души, докато Пивненко говореше за 18. Ръководителят на Президентския офис отказа да определи обекта като незаконен затвор. На въпрос защо в страната съществуват подобни къщи, той отговори: „Защото има много такива сгради.“
След това хората от обекта започнаха да бъдат извеждани и качвани във военен автобус. Събралите се блокираха превозното средство и се опитаха да освободят мъжете, които смятаха за задържани мобилизирани.
Разказът на пострадалия тийнейджър
Сред най-разпространяваните кадри бяха снимките на тийнейджър, изведен с термоодеяло. През първия ден се появиха различни обяснения за присъствието му.
Според ТСН той „дошъл с момчетата“. Kyiv Post съобщи, че бил намерен в мазето. Друга версия гласеше, че е участвал в разбиването на оградата и е хвърлял камъни.
На следващия ден младежът разказа своята версия във видео в TikTok, заснето в Киевската областна болница. Той съобщи за порязвания по пръстите, болки в ребрата и хематоми.
По думите му живее на около 200 метра от къщата на улица „Слънчева“. Приятели го извикали да види какво става.
„Виждам момчетата да се катерят по дърветата, по оградата. (…) И аз се качих вътре, някакъв дядо ме заля с вода от пожарогасител“, разказа той.
В друг разпространен запис се вижда как тийнейджър е съборен от оградата към двора с лопата.
Младежът твърди, че след това насилието продължило:
„Колкото по-навътре ме носеха, толкова повече хора започваха да ме бият. Около десет мъже, всички в черни униформи, с балаклави, в някакво военно облекло. Изобщо не беше ясно кои са, нямаха отличителни знаци. Хващаха ме за косата и просто ме биеха — с лопати, крака и юмруци.“
Според него мъжете разрязали дрехите му с ножове и заснемали случващото се. По-късно в сградата настъпила суматоха и започнало разчистване. Влязла жена, която го успокоила и го прикрила с тялото си.
След нея се появил Буданов. Тийнейджърът разказва, че заради ударите и уплахата не разбрал веднага кой стои пред него и очаквал нов разпит. След разговора бил предаден на лекари.
Това е свидетелски разказ, чиито обстоятелства трябва да бъдат проверени. Той обаче се различава съществено от разпространената в чужбина версия, че момчето предварително е било затворник в мазето: самият тийнейджър казва, че дошъл при събралите се хора и влязъл през оградата.
Остава да се установи какво точно е станало между влизането му в двора и предаването му на медицинския екип с наранявания.
В материала на СПЖ е изказано предположение, че жената, която го защитила, е Валентина Молода. Това отъждествяване не е потвърдено. Според същия материал на следващия ден Молода е задържана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), представена е като „фалшива лекарка“ и впоследствие е включена в базата „Миротворец“.
Маскирани мъже нападат журналисти
Около 22 ч. край къщата се появи група млади мъже с атлетично телосложение, качулки и балаклави. Фотограф на УНН твърди, че те пристигнали едновременно с кортежа на Буданов. Това свидетелство само по себе си не установява връзка между тях и ръководителя на Президентския офис.
Според журналистически разкази маскираните разчистили със сила пътя на автобуса. Сред нападнатите били журналист на УНН, ритан, след като се представил като репортер; кореспондент на УНИАН, ударен в корема пред полицаи; и минувач, който се прибирал със сина си. Нападателите крещели „Украйна над всичко“.
Пивненко отрече тези хора да са негови военнослужещи:
„Тези с маските и балаклавите не са наши военни, сто процента. Не знам кои са.“
Командирът на корпуса „Азов“ Денис Прокопенко заяви, че „провокациите“ в Борщаговка обслужват Русия.
Дори само официалните обяснения оставят важни въпроси. Военните признават, че използват частната къща за настаняване на военнослужещи и че четирима души са изпратени за медицинска помощ заради травми. Не е обяснен произходът на тези наранявания. Различават се и посочените от длъжностните лица числа за хората в сградата.
Отделно трябва да бъдат установени самоличността на маскираните нападатели и действията на полицията по време на побоите. Изказването на Буданов за „много такива сгради“ също изисква уточнение: само по себе си то не доказва, че във всички подобни обекти има незаконно задържане или насилие.
Международните реакции и непроверените версии
До сутринта на 3 ноември украински телевизионни публикации вече представяха случая като дезинформация или провокация. Междувременно кадрите се разпространиха извън страната.
В Германия съпредседателката на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел постави въпроса в деня, в който Володимир Зеленски пристигна в Берлин на необявено посещение.
„Очаквам федералното правителство да повдигне този въпрос днес в Берлин във връзка с посещението на Зеленски“, написа тя в X.
Според цитираните в материала данни публикацията е събрала над 200 хиляди преглеждания за няколко часа, а германски и австрийски издания са писали за обвинения в изтезания срещу подразделение на „Азов“.
Вайдел сподели публикация на норвежкия професор Глен Дизен, съдържаща най-тежката версия на обвиненията: за „камера за изтезания на Зеленски“, в която Националната гвардия държала над 40 мобилизирани, а най-младият бил на 14 години. Тези твърдения не бива да се смесват с установените обстоятелства.
В Полша депутатът от „Конфедерация“ Кшищоф Мулява публикува колаж със Зеленски и тийнейджъра с одеялото на фона на украинското знаме. Текстът завършваше с въпроса: „Трябва ли държава, в която изтезават собствените си граждани, да бъде в Европейския съюз?“
Подобна реакция има политическо значение и заради подкрепата на Полша за европейската интеграция на Украйна.
В англоезичните социални мрежи британският политик Джордж Галоуей написа: „ДЕТЕ!!!“ Блогърът Иън Майлс Чонг заяви, че „Зеленски има за какво да отговаря“. Каналът DD Geopolitics придружи снимката на момчето с призив лицето му да бъде запомнено, защото според авторите западните медии щели да го скрият. В материала се посочва, че тези публикации са събрали по 150–200 хиляди преглеждания през първите четири часа.
Същественото уточнение остава: момчето не се представя като предварително задържан „14-годишен затворник“. То казва, че е дошло при протеста и е преминало през оградата. Това опровергава част от разпространяваните версии, но не отменя необходимостта да бъдат разследвани твърденията му за последвал побой.
Също така трябва да се различават думите на Молода за четирима души в тежко състояние от официалното съобщение на Пивненко за четирима с травми, изпратени в медицински център.
Защо случаят тревожи духовниците на УПЦ
Случилото се поставя въпроси и за положението на свещенослужителите от УПЦ, за чието принудително отвеждане и мобилизиране СПЖ многократно е съобщавал. Темата е разгледана и в документален обзор от 17 юни 2026 г., обозначен с час 18:29, за задържане, принудителна мобилизация и изпращане на духовници във военни части.
През февруари 2025 г. Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта утвърди критерии за предоставяне на отсрочка от мобилизация на свещенослужители.
Според критиките, изложени от СПЖ, правилата формално се отнасят до всички вероизповедания, но на практика от отсрочка се ползват представители на Православната църква на Украйна (ПЦУ), римокатолици, гръкокатолици, протестанти, юдеи, мюсюлмани и езически общности, докато духовниците на УПЦ остават извън този механизъм.
Секретарят на Хмелницката епархия протойерей Димитрий Стецко посочва, че в областта държавата е предоставила отсрочка на 130 клирици на ПЦУ, но не е признала енориите на УПЦ за „критично важни организации“.
СПЖ съобщава също, че призовки до свещеници на УПЦ се изпращат централизирано чрез департамент на Министерството на отбраната, а не само през местните териториални центрове за комплектуване (ТЦК). Изданието вижда в това целенасочена политика, а не отделни местни нарушения.
В основата на възраженията е и положението на самия свещеник: каноничните ограничения не му позволяват да употребява оръжие, а според изложените сведения държавата не допуска клирици на УПЦ до капеланско служение. Оттук идва опасението, че мобилизацията се използва за отстраняването им от енориите. Това е оценка за мотивите на властите, а не доказан извод за всеки отделен случай.
СПЖ свързва тази тревога с евангелските думи: „Ще поразя пастира и ще се разпръснат овците.“
Сред посочените случаи са:
- На 29 октомври в Харков служители на ТЦК и полицията според публикация на СПЖ са били и отвели архимандрит Владимир (Субота) от строящ се храм. Съобщава се, че духовникът има висока кръвна захар, в ТЦК два пъти е викана линейка за него, а енориаши, опитали се да го защитят, също са били бити.
- На 11 октомври в Чернигов е мобилизиран протойерей Павел Товстогон. Съпругата му написала: „Сега съм презвитера — жена на войник.“
- През август е мобилизиран протодякон на катедралния събор в Тулчин.
- Същия месец във Волин е мобилизиран архимандрит Антоний (Джежела), задържан на контролно-пропускателен пункт.
- През 2025 г. СПЖ съобщи и за мобилизирането на Нововоронцовския епископ Серафим.
Заради подобни случаи адвокати на УПЦ са открили денонощна гореща линия за духовници, изправени пред принудителна мобилизация.
Случаят в Борщаговка засилва въпросите къде се отвеждат задържаните, уведомяват ли се близките им и имат ли достъп до адвокат и лекар. Няма представени данни, които да установяват колко духовници на УПЦ са преминали през подобни къщи, нито че изброените свещенослужители са били държани именно в такива условия.
В част от публикациите за тях последната налична информация е, че по-нататъшната им съдба не е известна. Именно тази липса на проследима информация поражда тревога.
Приликите с нападенията срещу храмове
За вярващите от УПЦ маскираните мъже край къщата на улица „Слънчева“ напомнят за участници в насилствени конфликти около храмове.
На 17 октомври 2024 г. през нощта около сто мъже в камуфлажни дрехи и балаклави нахлуха в Архангело-Михайловския събор в Черкаси. СПЖ описва нападението като акция на привърженици на ПЦУ.
Според публикацията нападателите отнемали телефони на енориаши, демонтирали камери и влезли в епархийното общежитие, където спели деца на свещеници. Използвани били газ и травматично оръжие. Митрополит Теодосий получил сътресение на мозъка след удар с палка.
Посочени са и други случаи:
- На 17 юни 2025 г. около 50 души с балаклави се опитали да завземат катедралния събор на УПЦ в Черновци. Двама свещеници били откарани с линейка.
- На 14 февруари 2026 г. в Киев маскирани лица разбили ключалките на храма „Св. Йоан Воин“, след което митрополит на ПЦУ го обявил за принадлежащ към неговата църковна структура.
- На 4 юни 2026 г. при завземането на Троицкия събор в Кременчук бил пребит архимандрит Йосиф.
СПЖ посочва и нападения над вярващи в Ивано-Франковск и вижда общ модел: хора със закрити лица и без отличителни знаци използват сила, атакуват снимащите и действат в присъствието на полиция, която според свидетелските разкази не се намесва.
Изданието критикува липсата на установени извършители и съдебен резултат по описваните от него случаи, част от които се разглеждат като „хулиганство“. Това обаче не е достатъчно основание да се твърди, че всяко подобно нападение има едни и същи организатори.
Думите на Пивненко „Не знам кои са тези хора“ напомнят на пострадалите вярващи за отговорите, които са получавали след насилие край храмове. Основният въпрос и в двата случая е един: кой установява самоличността на нападателите и кой ги подвежда под отговорност?
През последните две години СПЖ предупреждаваше, че търпимостта към насилието срещу вярващи може да доведе до разширяването му срещу други граждани. В Борщаговка сред пострадалите вече са посочени роднини на мобилизирани, случаен минувач със сина си и журналисти на УНН и УНИАН. Изданието отбелязва този контраст и във връзка с медийното представяне на по-ранни църковни конфликти като „доброволен преход на общности“.
Как реагираха религиозните представители
Според наблюдението, изложено в материала, до вечерта на 3 ноември няма публична реакция за Борщаговка от ръководството на ПЦУ, от главата на Украинската гръкокатолическа църква (УГКЦ) Святослав Шевчук или от Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации, в който участват и двете общности.
Посочена е обаче публикация, споделена от лвовски гръкокатолически йеромонах, за „московски провокатори“.
СПЖ разглежда липсата на реакция на фона на предишни изявления на религиозни ръководители в подкрепа на държавната политика.
През пролетта на 2024 г. Епифаний Думенко заяви в интервю за Радио Свобода, че цени президента, който „добре е разбрал каква роля играе църквата“.
По-късно Зеленски подписа закона, приет въз основа на законопроект № 8371, който УПЦ и СПЖ определят като насочен към забраната на Църквата. На 23 декември 2024 г., при среща на Съвета на църквите с президента в „Св. София“ в Киев, Епифаний му благодари за подкрепата за закона за „духовната независимост“.
През април 2026 г. Епифаний заяви пред президента: „Вярваме, че и занапред ще си сътрудничим тясно за благото на нашата украинска държава.“
На срещата през декември 2024 г. Святослав Шевчук благослови Зеленски с думите: „Нека Господ Бог Ви благослови, за да имате сили още дълго да служите за благото на Украйна и украинския народ.“
През април 2026 г. главата на УГКЦ каза пред него: „Днес свободна Украйна означава религиозна свобода.“ СПЖ противопоставя това изявление на съобщенията за духовници на УПЦ, задържани край храмове и отвеждани в ТЦК.
На 17 август 2024 г., три дни преди гласуването на законопроект № 8371, Всеукраинският съвет на църквите заяви пред президента подкрепа за „курса към духовна независимост“. По-късно в интервю за Пиърс Морган Зеленски заяви, че Съветът е „изключил Московската патриаршия“ — твърдение, което СПЖ определя като объркване.
Президентът описва международната дейност на Съвета като застъпничество за Украйна пред света. В този контекст римокатолическият епископ Виталий Кривицки е заявил пред американска аудитория, че в Украйна няма признаци на преследване именно заради вярата. Пред делегация на Световния съвет на църквите също са отправяни уверения, че по време на войната няма религиозни преследвания. В интервю за „Апостроф“ Епифаний е казал, че такива „в действителност няма“.
СПЖ оспорва тези оценки и обвинява Съвета, че през последните две години не е реагирал на описваните от изданието мобилизации на свещеници, завземания на храмове и побои над вярващи.
В материала се поставя въпрос и за позицията на патриарх Вартоломей. През август 2024 г. Президентският офис съобщи, че той е подкрепил инициативата на Зеленски за „духовна независимост“. СПЖ свързва тази подкрепа със закона, приет от парламента седмица по-късно.
На 31 октомври 2026 г., два дни преди събитията в Борщаговка, Зеленски се срещна с патриарха в Истанбул, поздрави го за 35-годишнината от интронизацията и му благодари за „последователната публична позиция, подкрепата за нашата държава и постоянните молитви за мир“.
На 2 ноември във Фенер се отбелязваше юбилеят на предстоятеля. В разглеждания материал не е посочена негова реакция на случая край Киев.
Липсата на публично изявление не доказва одобрение на насилието. Тя обаче поставя въпрос към религиозните ръководители, които говорят за пастирска грижа и човешко достойнство: ще поискат ли независимо изясняване на случилото се и защита на пострадалите?
Езикът на разговорите и обвиненията срещу УПЦ
Друг акцент в материала е езикът, използван от охраната и от Буданов. Според описаните записи обясненията към медиците, репликите зад оградата и разговорите на ръководителя на Президентския офис със събралите се хора и с тийнейджъра са на руски.
СПЖ сравнява това с публичния натиск срещу УПЦ заради езика на богослужението.
Изданието посочва и „записите на Миндич“, направени според материала от Националното антикорупционно бюро на Украйна през лятото на 2025 г. по делото „Мидас“ за корупция в енергетиката. В описанието се твърди, че всички разговори в тези записи са на руски. Споменати са и други записи с участието на заместник-ръководителката на Президентския офис Мудра, бившия вицепремиер Чернишов, депутата Микитас и други представители на политическия елит.
От тези примери СПЖ извежда критика за двоен стандарт: украинският се изисква в публичната среда, докато руският продължава да се използва в неофициалното общуване на представители на властта. Посочените примери обаче не доказват, че всички държавни ръководители общуват по един и същ начин.
Същевременно към вярващи от УПЦ — на богослужения, събрания за преминаване към ПЦУ и в социалните мрежи — се отправя обвинението: „Вие служите на руски.“
Тук е необходимо разграничение. В УПЦ се служи на църковнославянски, а не на съвременен руски език. Материалът припомня хилядолетната богослужебна традиция в Киев и я свързва с езика на Остромировото евангелие и Киево-Печерския патерик. Посочва се също, че в стотици енории на УПЦ, където общностите желаят това, се служи на украински.
Проповедта, изповедта и разговорът с вярващите могат да бъдат на езика, който те разбират и използват. Според позицията на СПЖ езикът на молитвата не трябва да се превръща в повод за натиск чрез позоваване на закона за държавния език.
Критиката е към избирателното отношение: защо езикови претенции се отправят към свещеници и възрастни вярващи с Псалтир, но не със същата настойчивост към Буданов, Миндич или охраната на обекта?
Публикацията за „московски провокатори“
Лвовският йеромонах от УГКЦ Юстин (Юрий) Бойко, който има многобройна аудитория в социалните мрежи, сподели във Facebook текст на Игор Савчук под заглавие „Московски провокатори“.
В него се използват определения като „фалшива линейка“, „опитен престъпник“, „титушки“ и „тълпа полезни идиоти“. Протестът е представен като „подарък за руското разузнаване, опакован в патриотични лозунги“. Според материала публикацията е получила стотици харесвания.
Една от читателките възразява с въпроса: „А хората в мазето — и те ли са фалшиви?“
Подобен отговор показва основния проблем с обяснението чрез „провокация“: то не изяснява защо хората са били в къщата, как са получили травмите си и кои са маскираните нападатели. Не отговаря и на твърденията, че телефони са били отнемани, а роднини не са били уведомявани.
СПЖ припомня и предишен случай с Бойко. През 2023 г. той разпространил фалшив „меморандум“ между Министерството на образованието и ЛГБТ фондация. Според проверка на ZAXID.NET документът е бил произведен от руския Telegram канал MediaKiller. След като министерството го опровергало, Бойко заявил, че е получил копието от „таен приятел“ във ведомството.
Този епизод не решава спора за Борщаговка, но е основание твърденията, разпространявани от духовника, да бъдат проверявани, а не приемани като доказателство.
По-широкият въпрос е дали всяко съобщение за злоупотреба може да бъде отхвърляно като действие в полза на Москва. Вярващи от УПЦ от години се оплакват, че получават подобен отговор, когато разказват за разбити храмови врати и насилие срещу енориаши.
Въпросите, които остават
Случаят в Петропавловска Борщаговка изисква разграничаване между официално признатото, свидетелските разкази, непроверените публикации и политическите оценки.
Необходимо е да се установи на какво основание хората са били настанени в частната къща, можели ли са да я напускат, имали ли са връзка с близките си и достъп до медицинска и правна помощ. Трябва да бъдат изяснени произходът на травмите, разказът на тийнейджъра и нападенията над журналисти и граждани.
Нито представянето на всички протестиращи като провокатори, нито разпространяването на недоказани версии за десетки заложници помага за установяването на истината. Общественото възмущение, изразено в многобройни публикации в социалните мрежи, не може да замести разследването, но не бива и да бъде използвано като основание свидетелствата да се пренебрегват.
Връзката с положението на УПЦ не е доказана обща организация зад всички описани случаи. Тя е в опасението, че насилието срещу една група може да бъде пренебрегнато като „чужд проблем“, докато засегне и други.
Защитата от незаконно задържане и побой не трябва да зависи от това дали пострадалият е свещеник, работник, мобилизиран военнослужещ, журналист или тийнейджър. Именно това е въпросът, който Борщаговка поставя пред държавните институции, медиите и религиозните общности.
