Преподобни Пимен Зографски съградил и обновил стотици храмове в България
Роденият в София иконописец и храмостроител се подвизавал на Атон, а след завръщането си укрепвал вярата на православния народ
Преподобни Пимен Зографски, известен иконописец и храмостроител, се родил в София. Според житието му неговото раждане било отговор на продължителните молитви на родителите му. Майка му видяла насън света Богородица, облечена в бяло и обкръжена от множество монаси. Божията майка ѝ обещала, че безплодието ѝ ще свърши и ще роди син. Детето се родило в деня на първовърховните апостоли Петър и Павел и при светото Кръщение получило името Павел.
Родителите поверили образованието му на своя духовник — зографския йеромонах Тома, който по това време служел в древната софийска църква „Св. великомъченик Георги“. При него Павел изучавал писмо, иконопис, църковно пеене и Свещеното писание. След смъртта на родителите му починал и неговият наставник. На четиридесетия ден след кончината си йеромонах Тома му се явил в слава и го посъветвал да отиде на Света гора Атон, където ще намери пътя към своето спасение.
Павел раздал на бедните наследеното от родителите си имущество и заминал за българския Зографски манастир на Атон. Скоро там приел монашество с името Пимен. Той напредвал толкова бързо в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат „младия авва“, тоест „младия отец“. Житието разказва, че веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но вместо да изгори, тя угасила пламъците. Посрамени от случилото се, те престанали да го нападат.
На 30-годишна възраст Пимен бил ръкоположен за йеромонах въпреки собственото си нежелание. Ръкоположението извършил воденският епископ Памфилий от Македония, българин по произход. Преподобният служел със сълзи и според житието получил от Бога дара на чудотворната молитва. Той изцелил един брат, обладан от зъл дух, и спасил друг, ухапан от отровна змия.
За да се предпази от възгордяване заради почитта на братята, Пимен поискал и получил благословение от игумена да заживее в уединение. Построил си проста колиба в гората, хранел се с кестени и различни треви и идвал в манастира само за причастие. Веднъж, когато при него били двама манастирски братя, в гората избухнал пожар. Пламъците стигнали до колибата, но след молитвата на преподобния завалял пороен дъжд, който угасил огъня.
Когато бил на 55 години, по време на молитва на Пимен се явил небесният покровител на Зографската обител — свети великомъченик Георги Победоносец. Той му съобщил Божията воля да се върне при своя народ, останал без духовни пастири. Преподобният се опасявал да не бъде измамен от видението и потърсил съвет от прозорлив старец. Едва след неговото одобрение тръгнал към България, която тогава била под османска власт.
С него заминал ученикът му Памфилий, който по-късно написал неговото житие. Манастирските братя ги изпратили със сълзи до границите на Зографската обител. През следващите години преподобният обиколил почти цяла България. Най-напред посетил родната София и околностите ѝ, а след това Южна България и Бачковския манастир. Преминал и през цяла Северна България, като посетил Видин, Силистра и много други градове.
Навсякъде Пимен проповядвал Божието слово, укрепвал православните във вярата и строял и възстановявал храмове. Житието разказва и за множество чудеса, извършени по неговите молитви. В Доростолската епархия той изцелил човек, сляп по рождение, а по-късно, по негово желание, го постригал в монашество.
На преподобни Пимен се приписва изграждането и обновяването на около 300 църкви и 15 манастира, които собственоръчно украсявал със стенописи. Сред тях са Черепишкият манастир във Врачанската епархия и Суходолският манастир, който тогава бил във Видинската епархия.
Към края на живота си преподобният се завърнал в Черепишкия манастир с желанието да бъде погребан там. Скоро се разболял тежко. Дал на братята последното си отеческо благословение, причастил се със светите Христови Тайни и починал на 3 ноември 1620 г. Според житието преди кончината му лицето му просияло, а впоследствие на гроба му ставали чудеса.
По-късно турски разбойници опожарили Черепишкия манастир и той запустял. Тогава монаси от Суходолския манастир открили гроба на преподобния и пренесли нетленните му мощи в своята обител, където според преданието те се пазят и до днес. (manastirsuvodol.rs)
Суходолският манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия. В стария текст на житието местоположението му е посочено като Княжевацка околия в Югославия. Днес обителта е на територията на Сърбия, край село Селачка, в община Зайчар.
