Позицията на Сливенската митрополия в отговор на оценките на митрополит Лука за БПЦ предизвика остри реакции
Редакция „Христоносци“ подкрепя защитата на църковната самостоятелност, но настоява за синодална оценка на съслужението на петима български архиереи с представители на ПЦУ в Истанбул
Реакциите по повод официалната позиция на Сливенската света митрополия в отговор на изявление на Запорожкия и Мелитополски митрополит Лука от Украинската православна църква (УПЦ) в Телеграм не закъсняха. Както съобщи СПЖ в своя предишна публикация, митрополит Лука коментира трудностите пред Българския патриарх Даниил и призова за молитвена подкрепа към него. В отговор, Сливенският митрополит Арсений отхвърли външните оценки за вътрешния живот на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).
Позицията на Сливенската света митрополия предизвика бурни реакции сред вярващите, които си припомниха обстоятелствата около избора на Сливенския митрополит и някои събития от пролетта на 2024г.
В свой коментар редакция „Христоносци“ подкрепя стремежа на Сливенския митрополит Арсений да защитава самостоятелността, авторитета и автокефалното достойнство на БПЦ-БП и същевременно напомня, че защитата на църковното единство не трябва да води до премълчаване на нерешени въпроси.
Като такъв въпрос редакцията посочва съслужението на петима български архиереи с представители на Православната църква на Украйна (ПЦУ) на 19 май 2024 г. в манастира „Живоприемни източник“ в Балъклъ, Истанбул. Според авторите, случаят има канонични, уставни и богословски последици, които изискват официална оценка от Светия Синод.
Съслужението в Балъклъ
СПЖ припомня, че тогава в богослужението участваха Пловдивският митрополит Николай, Старозагорският митрополит Киприан, Доростолският митрополит Яков, Величкият епископ Сионий и Смолянският епископ Висарион.
Редакция „Христоносци“ определя съслужението им с представители на ПЦУ като демонстративно. Авторите посочват, че ПЦУ не е призната от мнозинството поместни православни църкви, включително от Светия Синод на БПЦ-БП, и я разглеждат като неканонична и разколническа структура.
В коментара се застъпва тезата, че чрез това съслужение участвалите български архиереи фактически са влезли в общение с разкола. Според авторите, последвалото прекъсване на евхаристийното общение с тях от страна на Руската православна църква показва, че случаят не може да бъде разглеждан само като отделен богослужебен акт.
Редакцията твърди също, че въпросът остава без официална синодална оценка и без публично обяснение от участвалите архиереи пред вярващите.
Каноничните аргументи на редакцията
В основата на изложената позиция стои оспорването на каноничния статут на йерархията на ПЦУ. Авторите свързват нейния произход с низвергнатия и анатемосан Филарет Денисенко и с Украинската автокефална православна църква (УАПЦ), чиито ръкоположения също оспорват.
От тази изходна позиция редакцията извежда приложимостта на няколко църковни правила. Изводите за нарушенията и санкциите са представени като каноничното тълкуване на авторите.
10-о Апостолско правило гласи: „Ако някой се помоли заедно с отлъчен от църковно общение, макар и вкъщи, такъв да бъде отлъчен.“ Редакцията тълкува правилото като забрана без изключения, която обхваща дори частната молитва с отлъчен и според нея води до автоматично подпадане под същото запрещение.
11-о Апостолско правило постановява: „Клирик, който се моли заедно с низвергнат клирик, като с клирик, да бъде низвергнат и сам.“ Авторите го отнасят пряко към съслужението в Балъклъ. Аргументът им е, че йерархическият произход на представителите на ПЦУ от низвергнати лица прави съслужението с тях основание за низвержение.
34-о Апостолско правило е посочено като основа на съборното управление: „Епископите на всеки народ трябва да знаят първия сред тях и да го признават като глава, и да не вършат нищо извън неговото знание... но и първият да не върши нищо без знанието на всички.“
Според редакцията този принцип е нарушен, защото през май 2024 г., при овдовял патриаршески престол, отделни архиереи са предприели действие с широки междуцърковни последици без съборно решение. Авторите определят постъпката като извършена без знанието на Светия Синод.
45-о и 65-о Апостолско правило също са приведени като аргумент срещу молитвеното общение с еретици и разколници. Редакцията ги свързва със санкции за духовници, които участват в такова общение или допускат съответните лица до свещенодействие.
2-ро правило на Антиохийския поместен събор е цитирано така: „Ако ли някой от епископите, презвитерите или дяконите, или някой от канона (клира), се окаже в общение с отлъчени от общение, да бъде и сам извън църковното общение, като такъв, който произвежда безредие в църковния канон.“
Авторите се позовават и на тълкуванията на византийските канонисти Йоан Зонара и Теодор Валсамон. Според представения прочит приемането в общение на лица, отхвърлени от друга поместна църква, нарушава църковното устройство и каноничния ред.
33-о правило на Лаодикийския събор гласи: „Не бива да се молим с еретици или разколници.“
5-о правило на Първия Вселенски събор, проведен в Никея през 325 г., е посочено като основание за принципа, че отлъчени от един епископ или поместна църква не следва да бъдат приемани в общение от други, преди въпросът да бъде разгледан съборно.
Въпросът за Устава на БПЦ-БП
Редакция „Христоносци“ разглежда съслужението и като нарушение на вътрешноцърковния ред.
Авторите се позовават на чл. 58 от Устава на БПЦ-БП, като извеждат от него правомощието на Светия Синод да ръководи Църквата и да поддържа официалните канонични и евхаристийни отношения с останалите поместни православни църкви.
Според тях, признаването на нова автокефална църква или установяването на евхаристийно общение с общност, чийто каноничен статут е спорен, не може да бъде лично решение на отделен епархийски митрополит.
В коментара се припомня и архиерейският обет при хиротония — да бъдат пазени свещените канони и да бъдат спазвани съборните решения на Светия Синод.
Авторите подчертават, че за ПЦУ няма синодално решение за признаване от БПЦ-БП, а е създадена комисия за разглеждане на въпроса поради спорния ѝ статут. На тази основа те определят действията на петимата архиереи като църковно своеволие и опит Българската патриаршия да бъде поставена пред свършен факт.
Богословските последици, според авторите
Редакцията разглежда случая не само като спор за правила и правомощия, а и като въпрос за разбирането на Църквата и евхаристийното единство.
Позовавайки се на св. Максим Изповедник, св. Николай Кавасила и св. Юстин Попович, авторите подчертават, че Евхаристията не е средство за постигане на дипломатическо единство. В изложената от тях позиция тя е завършек и потвърждение на вече съществуващото единство във вярата и каноничния ред.
Поради оспорваните от редакцията ръкоположения на представителите на ПЦУ, тя оценява съслужението с тях като поругаване на тайнството и нарушаване на истинността на евхаристийното общение. Определението за тези представители като лица без законна хиротония е част от богословската позиция на авторите.
Като най-тежка последица коментарът посочва различното отношение към отделните членове на българския епископат. Руската православна църква е прекъснала евхаристийното общение с петимата участници в съслужението, като същевременно е запазила общението с патриарх Даниил и останалите български архиереи.
Редакцията оценява това положение като вътрешна църковна аномалия. Според нея част от епископата се оказва в прекъснато евхаристийно общение с милиони православни християни — състояние, което авторите определят като разкол.
Призив за обяснение и синодална оценка
Позовавайки се на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, авторите застъпват разбирането, че не самото падение, а упорството в греха и отказът от покаяние водят до окончателно отчуждаване от благодатта.
В коментара се твърди, че участвалите в съслужението архиереи не са изразили публично пред клира и вярващите съзнание за предизвиканата съблазън. Редакцията възразява и срещу определянето на несъгласните с тези действия като представители на „бунт“, „зилотизъм“ или „фанатизъм“.
В заключение „Христоносци“ подкрепя принципа, защитен от Сливенската митрополия: проблемите на БПЦ-БП трябва да бъдат решавани вътре в самата Църква, без външен диктат, включително от Фенер.
Според редакцията обаче вътрешното решаване на тези проблеми изисква те първо да бъдат ясно назовани. Затова авторите настояват Светият Синод да даде строга канонична оценка на съслужението от 19 май 2024 г., което според тях продължава да накърнява църковното единство.
