Как да разпознаваме злонамерените хора, преструващи се на благочестиви?
Автор: Архим. Сава Мажуко
Здравейте, приятели мои. На изпита в осми клас ми се падна теоремата „Квадратът на хипотенузата е равен на сумата от квадратите на катетите“. Колко много шеги в училищния фолклор са свързани с тази теорема! Колко смешни истории и забавни прякори са свързани с гръцките имена "Хипотенуза" и "Катет".
Тези думи обаче не са част единствено от математическата лексика, а имат отношение и към Евангелието. „Хипотенуза“, произлиза от ὑποτείνω (хюпотейно), т.е. това, което се опъва или изпъва. „Катет“ пък е нещо спуснато, някакъв перпендикуляр. Единственото място в Евангелието, където се среща прилагателното ἐν κάθετος (ен катитос) е в евангелието според Лука. Думата има един и същи корен с този катет, който ни е мъчил в часовете по геометрия в училище.
Среща се само веднъж, при това в много любопитен контекст, който е интересен не само като евангелски сюжет, но и като намек за конкретна стратегия или дори защита, която трябва да прилагаме в общуването с определен тип хора. Евангелист Лука разказва, че първосвещениците и книжниците много искали да устроят засада на Господа. Да направят някаква провокация, за да го уловят в дума и да го предадат на властите – да му направят донос. И така те изпращат към Него лукави хора, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева (Лк. 20: 20).
Обърнете внимание: Евангелието, което е книга на любовта и доброта, ясно и точно нарича тези лукави хора именно лукави. И ясно и точно посочва техните намерения. Нарича ги провокатори.
В латинския превод тези хора се наричат "инсидиатори" (insidiatores (мн.ч.)) от глагола īnsidiārī, което означава „седя в засада“, т.е. това са хора, които стоят в засада. На практика става дума за провокатори. В латинския език съществува дори дума īnsidiae – т.е. засада. Засадата не е само географска точка, но и интелектуална клопка – капан за човека, умишлено устроен, за да предизвика някакво рязко изказване, емоция. Човекът, който стои в засада, този инсидиатор, интригант, в гръцкия текст се нарича „ен катитос“ – изпратен да шпионира. Както „катет“ е нещо спуснато отгоре, така и този шпионин „е спуснат“ отнякъде, за да устрои някаква провокация. Забележете, че Евангелието нарича тези хора не просто интриганти, но още и такива, които се преструват на благочестиви, целящи да улавят в дума. Преструващи се на праведни - ὑποκρινομένους (хюпокриноменос). В Новия Завет много често се среща глаголът υποκρίνομαι (хюпокриномай) - лицемеря. В случая се превежда като „преструвам се“. Те се преструват на благочестиви, на праведни. Още веднъж ще подчертая, че Евангелието директно ги нарича преструващи са на праведни. И така те се опитват да уловят Господа в дума. Четейки нататък ние виждаме, че те се опитват да Му устроят политически капан - провокират Го към антидържавна позиция: „И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий“ (Лк. 20: 21). Вижте стратегията на тези катети и инсидиатори! Отначало ласкаят. Изричат комплименти и непременно се разливат в любезности. Мисля си даже, че правят някакви благочестиви муцки, докато говорят. Имам усещането, че тези катети и инсидиатори са се приближили до Христос придавайки си най-благообразен вид. Апелират към съвестта, сякаш те самите са съвестта на нацията, вместилище на правдата, готови на всичко за истината. Но всъщност са лицемери и интриганти – и Евангелието точно така ги нарича. След като изпяват на Господа цял „акатист“ прекрасни слова, казват: „Позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не? “(Лк. 20: 22).
Навярно и тогава са направили някаква муцка, защото това е толкова прост въпрос, все пак иде реч за правда, за съвест. Не може Учителят на правдата и добротата да няма някаква позиция по такъв въпрос? Но Евангелието ги нарича интриганти и лицемери. В крайна сметка те само се преструват на благочестиви. По нататък пише, че "Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате? Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря. Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу." (Лк. 20: 22).
Тази история, този кратък диалог, е блестящ пример за риторическо майсторство и остроумие. Можем да си позволим да кажем това и ще бъдам напълно прави. Но обърнете внимание - Господ не се впуска в кокетничене с тези хора. Той веднага разпознава тяхното лукавство.
Това, което четем в Евангелието, не е епизод от някаква далечна палестинска история, регионален политически етюд, или някакъв политико-богословски спор, а архетипна ситуация, в която попада всеки християнин в живота си. Ние периодично срещаме хора, както се казва „по свети и от папата“, които ни упрекват, че не спазваме докрай канона, че не постим достатъчно, че не сме достатъчно строги в своя живот. Това са един вид катети и инсидиатори, преструващи се на благочестиви. А има и друг вид. Онези, които биват наричани благочестиви „отляво“. Те също предявяват претенции към нас. Но, обърнете внимание, Евангелието ни призовава към честност - да наричаме нещата с истинските им имена. Евангелието не се стеснява да нарече тези лукави хора - „лукави хора“.
Същото правят например някои журналисти, опитвайки се да уловят в дума свещеника, епископа, богослова, като задават уж невинни въпроси, правейки благочестиви муцки като същите тези катети и инсидиатори. Но те не вършат това е в името на правдата, не търсят да разберат евангелската истина, а да искат да устоят засада на наивния свещеник или на добродушния епископ, богослов, монах, или просто на вярващия човек.
Оставяйки настрана крилатата фраза, която се е вкоренила дълбоко в нашата лексика „кесаревото кесарю, а Божието Богу“, в тази история искам да ви обърна внимание на това просто пояснение, че Господ като разбра тяхното лукавство, им казва: „Що Ме изкушавате?“ Мисля си, че това е един конкретен пример за онзи призив, за онази заповед, която Господ ни е дал: „Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.“ (Мат. 10:16). Не да кокетничим с тези интриганти, не да се закачаме с провокаторите, а да разпознаваме ясно и твърдо кога си имаме работа със злонамерени хора, преструващи се на благочестиви. Да наричаме нещата с истинските им имена и да се стремим да бъдем максимално правдиви във всичко - правдиви в евангелски смисъл. Не в човешки или партиен, а именно в евангелски. А затова е нужно внимателно да изучаваме Свещеното Писание, така че и умът, и сърцето ни да бъдат завинаги и неотменимо пропити със Словото Божие.
Автор: Архим. Сава Мажуко е монах от братството на Свето-Николския манастир в гр. Гомел, Беларус. Завършва Московската духовна академия и Православния свето-Тихоновски университет. Водещ църковен публицист, богослов и проповедник, автор на множество статии и книги.
Източник: tv-soyuz.ru
