Епископ Мелетий: Рутината убива Църквата – екзарх Йосиф ни показа друг път
Служението изисква постоянство и вяра, каквито екзарх Йосиф е проявил през целия си живот, каза еп. Мелетий
В столичния катедрален храм „Св. Неделя“ бе отслужена заупокойна света Литургия и панихида в памет на блаженопочиналия Български екзарх Йосиф I (1830–1915). Богослужението бе възглавено от Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.
По време на богослужението проповед произнесе Знеполският епископ Мелетий. В словото си той припомни духовния подвиг на екзарх Йосиф и посочи неговото изключително служение като пример за дълг, постоянство и любов към Църквата и народа.
„Събрани сме около Светата Евхаристия, около Господнята Трапеза, за да си спомним един от бащите на Българската православна църква – екзарх Йосиф. Един човек, който отдаде 38 години от живота си в служение като Български екзарх, и то при особено трудни условия“, каза в началото епископ Мелетий.
Той подчерта, че екзарх Йосиф е бил не само високо образован духовник, завършил Сорбоната в Париж, но и дипломат, и самоотвержен водач, който, въпреки политическите трудности и натиск, е продължил да отстоява правата на българския народ и Църква в Османската империя.
„Ние всички знаем, особено като свещеници, като свещенослужители, че служим на Господа и че служим на Неговия народ, служим на Неговата Църква. Но много пъти ни завладява рутината, много пъти ни завладява самодоволството. Много пъти, за съжаление, първоначалният подтик, с който сме влезли в Светия олтар, и оная ревност, с която сме пожелали да следваме Христа, ни е изоставила. И ние, след няколко години, след няколко десетилетия се уморяваме, ставаме някак твърде немощни. И, може би самите ние това не го виждаме, но хората около нас го виждат. И ако някой има смелостта и каже: „Къде е онзи човек, който някога бе ръкоположен, който някога бе назначен за дадена длъжност в Църквата? От тебе е останало само нещо уморено, нещо изтощено, човек, който се е примирил със своите грешки и е оставил нещата да вървят по течението на събитията и обстоятелствата... В дневника на екзарх Йосиф ще намерим може би сила и кураж да променим нещо от тази рутина, в която неизбежно в някакъв момент попадаме.“
„След Освобождението, когато голяма част от българите остават извън пределите на свободната държава – в Македония и Тракия – екзарх Йосиф не приема предложението да премести Екзархията в София, а се връща в Цариград, за да продължи да се грижи за онези българи, които не са дочакали освобождението. Това е върховен акт на вярност и жертвеност“, подчерта проповедникът.
Епископ Мелетий припомни още думите на екзарх Йосиф, произнесени на жп гарата в Пловдив, преди да поеме пътя обратно към Цариград: „Като нямам нищо – ще искам. Ако не ми дадат – пак ще искам. Ако пак не ми дадат – отново ще искам.“
„Нека знаем, че пред нас е една личност-титан, един човек твърд, неуморен, който е вършил църковното дело сам, защото в рамките на екзархийското управление в Цариград не е имал право на голямо духовенство около себе си. За много от историческите трудове той е трябвало лично сам да ходатайства, да моли, да проси с таланта си на дипломат и с благодата на православен първойерарх.
Спомняме си тези неща в дните на Апостолския пост и чуваме думите на свети апостол Павел от Посланието му до евреите, където казва: „помнете вашите наставници“. Даваме си сметка, че Църквата е това място, където се пази паметта. Църквата е мястото, което създава памет, но не музейна, антикварна памет, а памет живоносна, защото ние като християни едновременно помним миналото, но и живеем в настоящото и гледаме към бъдещето.
Нека примерът, трудовете, кръвта и потта, които Българският екзарх Йосиф е пролял за нашето добруване, да не бъдат само неща, които възпоменаваме в този ден, а да бъдат насърчение за всички нас.
Молим се Господ да упокои неговата душа, заедно с душата на блаженопочиналия Софийски митрополит Партений, чийто гроб също е тук, в дворите на катедралния храм, да им даде вечен покой, вечна радост в Своето царство, а на нас да даде сила да продължим техния труд.“
„Църквата е мястото, където се съхранява паметта – не като музей, а като живоносна сила. Дано примерът на екзарх Йосиф не остане само в миналото, а да бъде насъщен за всички нас“, каза още епископът.
След края на богослужението бе отслужена заупокойна молитва на гроба на екзарх Йосиф I, намиращ се в двора на храма „Св. Неделя“.
Екзарх Йосиф I ръководи Българската църква от 1877 до смъртта си през 1915 г. Под негово ръководство Екзархията укрепва духовно и институционално, а той остава в историята като един от най-далновидните и ревностни предстоятели на Църквата.
