На Архангелова задушница в храмовете се отслужват Литургия и обща панихида
Молитвата, милостинята и помените за починалите изразяват вярата, че телесната смърт не прекъсва единството на вярващите в Христа
Архангелова задушница е един от трите основни дни за помен на починалите. Тя винаги се отбелязва в съботата преди Архангеловден. На този ден във всеки православен храм се отслужват заупокойна Литургия и обща панихида.
На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.
Според думите на Спасителя смъртта не е край на човешкото съществуване, а преминаване от земния във вечния живот. Въз основа на Свещеното Писание и учението на светите отци вярваме, че след смъртта на тялото душата преминава в отвъдния свят, където продължава съзнателния си живот.
Какво е състоянието на душите до възкресението на мъртвите? Според учението на Господ Иисус Христос душите на праведниците пребивават на място на радост, където живеят, чувстват и мислят. Душите на грешниците се намират на място на страдание, осъзнават тежкото си състояние и скърбят за земното време, пропиляно в грехове, без да могат да го върнат.
Нито праведниците в рая, нито грешниците в ада обаче получават пълното и окончателното си въздаяние непосредствено след смъртта. Едните изпитват частично блаженство, а другите живеят в очакване на вечните мъки. Участта им все още не е окончателна.
Затова има надежда за спасение и за онези грешници, които приживе са вярвали и са се каели за лошия си живот, но не са успели да принесат достойни плодове на покаянието. Господ Иисус Христос предупреждава, че хулата против Светия Дух – ереста – е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще бъде простен.
Вярваме, че милостивият и всезнаещ Господ, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на нашите починали близки. Молитвите, милостинята и помените за тях могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове.
Молитвата за починалите присъства още в Литургията, съставена от свети апостол Иаков, брат Господен. Свети Василий Велики също говори за това, че Господ приема нашите умилостивителни молитви и жертви за онези, които са в ада.
Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, които принадлежат на Църквата. Затова отдаваме почит и признание на починалите, които са живи в Бога, и измолваме прошка за тях. Молим Милосърдния Господ, Който желае спасението на всички, да облекчи тяхната участ в отвъдния свят.
Църквата е определила специални дни за помен на починалите. Те винаги са в събота, защото в този ден тялото на Иисус Христос е пребивавало в гроба.
В събота сутрин, преди началото на богослужението, занасяме в храма онова, което според възможностите си сме приготвили за раздаване. Записваме имената на починалите си близки, за да бъдат молитвено поменати както на заупокойната Литургия, така и на общата панихида.
След богослужението се молим за тях и на гробовете им. Почистваме ги, прикадяваме ги и ги украсяваме с цветя, чиято красота напомня за добродетелите на починалите. Свещеникът прелива гроба с вода и червено вино в спомен за Христовата жертва за нас, а ние запалваме църковна свещ.
Раздаваме и малък дар на колкото е възможно повече познати и непознати, за да поменат и те молитвено нашите близки с думите „Бог да прости!“.
Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си. Затова посещаваме гробовете и на други починали християни и се молим за тях. Всички те имат нужда от нашето свидетелство и молитвено застъпничество.
