Светите Галактион и Епистимия приели мъченическа смърт за Христос
Двамата годеници раздали имуществото си на бедните, избрали монашеския живот и заедно пострадали за вярата си
Родителите на свети Галактион дълго време нямали деца. Те били езичници и се молели на своите богове да ги дарят с рожба. Житийният разказ определя тези молитви като неразумни, защото животът се дава не по волята на бездушните идоли и обитаващите в тях бесове, а единствено по Божията воля.
Когато наскърбените съпрузи повярвали в Христос и приели свето Кръщение, Бог чул искрените им молитви. Скоро им се родил син, когото нарекли Галактион. Свещеникът, който кръстил детето, пророчески възвестил: „Този младенец ще обикне небесния живот повече от земния“.
Когато Галактион пораснал, го сгодили за девойка на име Епистимия. Двамата често се срещали и разговаряли с радост. При срещите им обаче той никога не я поздравявал с целувка, както било обичайно. Това смущавало както годеницата му, така и нейните роднини.
Щом узнал за тревогата им, Галактион обяснил на Епистимия, че не желае да се докосва до нея, защото тя още не е християнка. Той смятал, че езичеството я осквернява, и се боял да не оскърби Божия Дух.
„Ако искаш да те обичам — казал ѝ той, — повярвай в Единия Истинен Бог Христос и приеми свето Кръщение. Тогава ще те обичам като самия себе си, ще те нарека своя съпруга и до края на дните си ще живеем неразделни във взаимна любов“.
Епистимия отвърнала: „Ще направя всичко, което ми кажеш, господарю мой. Вярвам в твоя Бог и желая да се кръстя“.
Галактион сам кръстил годеницата си. По това време имало гонения срещу християните и всички свещеници били избити или се укривали.
След кръщението двамата раздали имуществото си на бедните. Една нощ тайно напуснали домовете си, за да служат на Единия Бог далеч от светската суета. След няколко дни стигнали до манастир, където Галактион приел монашеско пострижение. Епистимия била приета в близката женска обител.
Преподобният Галактион се отказвал от собствената си воля в послушание към игумена и духовния си отец и ревностно служел на Бога. Никой не го виждал да бездейства. Той се хранел и пиел съвсем малко и непрестанно се молел.
Епистимия, която станала негова сестра в Христос, също се трудела усърдно, постела и постоянствала в молитвата. Двамата били като светилници, горящи с любов към Бога, и с примера си показвали на останалите монаси пътя на добродетелта.
Междувременно гонението срещу християните продължавало. Някои езичници знаели за обителите, в които се подвизавали Галактион и Епистимия, и донесли за тях на управителя на областта. Той веднага изпратил воини със заповед да заловят монасите.
Монасите успели да избягат в планините. Единствено Галактион останал в килията си. Воините го вързали и го повлекли към управителя, за да бъде съден и измъчван.
Епистимия и другите монахини се укрили в пещера. Оттам тя видяла как отвеждат възлюбения ѝ в Христос Галактион на страдания и смърт. Тогава помолила духовната си майка да я благослови за мъченически подвиг. След това излязла от укритието и доброволно се предала на воините.
Галактион и Епистимия били доведени заедно пред управителя. Пред него те изповядали Господ Иисус Христос като Единствения Истинен Бог, Който е сътворил видимия и невидимия свят.
Заради тази изповед им отсекли ръцете и нозете, отрязали езиците им, а накрая ги обезглавили.
Така светите мъченици Галактион и Епистимия, обикнали се с чиста любов, заедно извършили своя подвиг и приели страдания и смърт за Христос. Сега те заедно се наслаждават на вечната и неизказана радост в Царството Небесно. Амин.
