Излезе от печат книгата "Музика и духовен живот" на проф. Деворина Гамалова
Проф. д-р Деворина Гамалова е завършила Държавната музикална академия в София при проф. Боян Лечев и асистент-проф. Дора Бръчкова. През 1988 г. участва в майсторски курс във Ваймар, спечелва конкурс за концертмайстор на Ризенския Симфоничен оркестър в Германия и работи там в продължение на четири години.
От 1992 до 1994 специализира цигулка и виола при проф. Григорий Жислин в Royal College of Music в Лондон. През 1994 г. получава стипендия за специализация с виола в Guildhall School of Music – Лондон и учи там при проф. Дейвид Такено. През 2002 г. завършва второ висше образование, а през 2008 г. защитава докторската си дисертация в Лондон. Концертира като солист и камерен изпълнител в България, Германия, Англия, Италия, Югославия, Франция, а от 1995 г. редовно изнася концерти и за създадената от Йехуди Менухин организация Live Music Now.
Осъществила е записи за компактдискове, за радио Лондон (ВВС), Дрезден, Кьолн, Дюселдорф, Берлин и др. Участва в телевизионни и радио програми, включително със солови изпълнения в програма за Йехуди Менухин. През 1998 г. записва самостоятелен диск с произведения от Пуленк, Чайковски, Големинов и Шуман.
Преподавателската си дейност по цигулка и виола проф. Гамалова започва в South Downs College. От 1999 до 2003 г. асистира на проф. Григорий Жислин в Royal College of Music – Лондон. В момента преподава в Goldsmith University of London, където е редовен преподавател от 1997 г., в Birmingham Conservatoire и Trinity College of Music – от 2000 г. и в London College of Music – от 2005 г.
Успоредно с музикалната си дейност тя се занимава с преводи и писане и има редица публикации на български и немски.
Освен изследовател, преподавател и виртуозен концертмайстор, проф. Деворина Гамалова отделя много от времето и ресурсите си за социални каузи.
Тя редовно изнася благотворителни концерти в социални домове и вярва, че “музиката облекчава страданията, помага в работата и има изцяло благотворно влияние върху хората”.
В Първа глава на „Музика и духовен живот. Взаимодействие в светлината на православната християнска традиция“ се разглеждат някои основни термини и теми. За да разберем каква е ролята на музиката за духовния живот на хората, трябва да установим какво означава „духовен“ и „духовен живот“ в православната традиция. Това неизбежно води до представата за Бога и доколко Той е познаваем. Тъй като фокусът ни е върху духовния живот, ние се съсредоточаваме повече върху Бога като Дух. Тук анализираме и термините „човешки дух“ и „душа“. Опитваме се да обясним разликата между душевния („естествен“) и духовния човек, която е от съществено значение за разбирането на същността на духовния живот.
Във Втора глава се отделя внимание на двата най-важни въпроса за творческия човек – вдъхновението и творческата способност. Там се проследява произходът на тези изключителни животворни дарове и тяхното проявление в живота на хората.
Трета глава изследва накратко появата и развитието на музиката като изкуство и класифицира категории, важни за нашето проучване. Целта тук, както и в следващите глави, е да се проследи как музиката се е развивала хронологично и какво е нейното място и духовно значение в различните периоди от човешката история.
Четвърта глава представлява изложение на библейските препратки към музиката, за да може да се направи преглед на всичко казано за нея в Писанието. Освен това разглеждаме и някои патристични възгледи за музиката, а също и тези на различни християнски философи и теоретици. Целта тук е да се установи отношението към музиката в тези източници. Поставя се и полемичният за християнската Църква въпрос за превъзходството на вокалната и монофонична музика над инструменталната и полифоничната.
Пета глава се занимава с музиката след секуларизацията и загубата на нейната цялост, т.е. след установяването на полифонията като основно композиционно средство в музикалното изкуство. Тук първо се анализира характерът на художественото произведение и след това се разглежда по-конкретно естеството на композирането и различните композиционни подходи. Въз основа на достигнатите констатации се търсят критерии, които да дадат насоки за разпознаване на артистични подходи и постижения, които биха могли да се считат за душеполезни и благодатни.
В последната глава се стига до някои заключения въз основа на материала от предишните, като връзката с първа глава е особено силно изразена. В този контекст се търси предназначението на музиката. След това се изследва каква може да е духовната роля на музиката в светския живот, последвано от анализ на ролята ѝ в живота на подвижника.
Темата за Божието присъствие в живота на хората е една от най-свойствените за човешката душа. Рано или късно стигаме до въпроса за произхода и смисъла на своето битие. Този път, благодатен и трънлив, ни среща с безбройни тайни и загадки. Тайните като свързани с божествения живот са недостъпни за човешкия разум. Загадките ние изследваме и опознаваме.
Такава една загадка е и музиката. Тя е колкото загадъчна, толкова и тайнствена и много от нейните лица са неизследими. Разбулването на достъпното за нас може да освети някои съществени въпроси около произхода и предназначението на музикалното изкуство, неговите творци и вдъхновители, неговото място в живота на хората.Деворина Гамалова
Източник: www.pravoslavie.bg
