Преподобна Ефросиния прекарала 38 години в мъжки манастир под името Смарагд
Според житието светицата разкрила самоличността си пред своя баща Пафнутий едва в края на живота си
През V век в Александрия живеел богатият християнин Пафнутий, когото всички уважавали заради благородството му. Той щедро помагал на бедните и нуждаещите се. Съпругата му също била благочестива християнка, но двамата дълго време нямали деца. Накрая им се родила дъщеря, която нарекли Ефросиния.
Родителите дали на детето добро образование и го възпитали в благочестие. Когато Ефросиния била на 12 години, майка ѝ починала. Оттогава баща ѝ я обграждал с още по-нежни грижи.
С годините девойката се отличавала с ум и красота и привличала вниманието на младежите. Пафнутий избрал за нея годеник, известен със своето образование и благородно сърце, и обещал да му я даде за съпруга. Ефросиния обаче копнеела да посвети живота си изцяло на Бога и търсела начин да изпълни това желание.
Решението да приеме монашество
Веднъж игуменът Теодосий изпратил един от братята на манастира, който Пафнутий редовно подпомагал, да покани благодетеля за храмовия празник. Монахът не го заварил у дома и разговарял с дъщеря му.
Ефросиния го разпитала подробно за манастирския живот и му доверила желанието си да служи на Бога. С тъга обяснила, че баща ѝ вече я е обещал на един младеж и поради голямата си обич към нея едва ли би се съгласил да я пусне в манастир. Монахът ѝ разказал за духовната стойност на девството.
След разговора Ефросиния прекарала нощта в молитва, като просела да се изпълни Божията воля за нея. Тя чувствала, че е призвана да посвети живота си на Господа.
На празника при нея дошъл старец йеромонах. Той дълго ѝ говорил за християнското самоотречение, след което остригал косата ѝ и я облякъл в монашески дрехи.
Оставало да избере манастир. Ефросиния се опасявала, че в девически манастир баща ѝ лесно би я намерил. Затова, облечена като монах, отишла в обителта на игумен Теодосий и се представила като евнух на име Смарагд.
Пред игумена тя заявила, че е служила в императорския двор, но, уморена и притеснена от светската суета, е дошла в манастира, за да спасява душата си. Теодосий приел новия монах и го поверил на опитния духовник Агапит, който да го наставлява в духовния живот.
Подвигът в самотната килия
Красотата на Смарагд смущавала някои от братята, които още се борели със своите немощи. Те споделили това с игумена. Теодосий повикал Смарагд и му предложил да се оттегли в самотна килия.
Ефросиния приела съвета с радост. В тази килия близо до манастира тя заживяла като затворник и останала до края на дните си, отдадена на пост, молитва и подвижнически труд.
Междувременно Пафнутий многократно посещавал обителта. Той споделял скръбта си по изчезналата дъщеря и настойчиво молел братята да се молят тя да бъде намерена.
При едно от посещенията му, когато страданието му било особено силно, игуменът предложил да поговори с благочестив брат, който преди служел в императорския двор. Пафнутий веднага се съгласил.
По нареждане на Теодосий Агапит го отвел при Смарагд. По това време Ефросиния вече била напреднала значително в духовния живот. Щом видяла баща си, тя заплакала. Той обаче не я разпознал: бденията и сълзите били променили лицето ѝ, а то било покрито и с монашеско було.
Двамата разговаряли дълго. Ефросиния му говорила за вечността и небесната слава, за смирението, чистотата, любовта и милосърдието — добродетелите, които приближават човека до Бога и Неговата безкрайна благост.
Тя обяснила, че любовта към децата не бива да стои над любовта към Бога и че временните скърби, понасяни с търпение, подготвят душата за небесния живот. Уверила го, че след толкова молитви и по Божията благост дъщеря му ще бъде намерена, ако е на добър път. Каквото и да се случи, Господ ще го утеши в свое време.
Разговорът донесъл утеха на дълбоко наскърбения баща. След срещата Пафнутий казал на игумена:
„Аз получих толкова много полза от тоя брат, като че намерих дъщеря си!“
Животът сред мъже не бил лек за Ефросиния. Особено тежки били срещите с баща ѝ: тя виждала неговото страдание и страдала не по-малко от него. Според житието с пост, молитва и помощта на Божията благодат тя преодоляла тази вътрешна борба и останала вярна на избрания път.
Така прекарала 38 години в обителта, в своята самотна килия.
Разкриването на тайната
Към края на живота си Ефросиния се разболяла тежко. По същото време Пафнутий отново дошъл в манастира и научил за състоянието на Смарагд.
Той казвал с дълбока скръб, че смъртта на монаха ще бъде за него втора тежка загуба след изчезването на дъщеря му. Споделял, че именно на Смарагд дължи покорността пред Божия промисъл, с която вече понасял страданието си.
Пафнутий поискал от игумена разрешение да посети затворника за последен път. Ефросиния, която усещала приближаването на смъртта, го помолила да остане още три дни в манастира. Обещала да му открие нещо неочаквано.
Бащата предположил, че Смарагд е имал видение за дъщеря му, и останал да чака. След три дни отново дошъл в килията.
Тогава Ефросиния му разкрила, че пред него е собствената му дъщеря. Изнемощяла от болестта, тя обяснила, че е оставила него и годеника си заради Господа.
Помолила баща си да не позволява на никого да докосва тялото ѝ след смъртта и сам да го измие, като смирено нарекла себе си негова грешна дъщеря. Последната ѝ молба била да дари на манастира имуществото, което би ѝ се полагало.
След това починала в прегръдките му. Според житието това станало около 445 година.
Разкриването на тайната потресло Пафнутий, а смъртта на дъщеря му окончателно го сломила. Той извикал силно и паднал в безсъзнание на пода.
Агапит, който в този момент бил извън килията, чул вика, втурнал се вътре и свестил бащата. После незабавно съобщил на игумена какво се е случило.
Скоро около тялото на преподобна Ефросиния се събрали всички братя. Тайната станала известна на цялото братство. Монасите въздали хвала на Бога, Който ѝ дал сили да издържи толкова трудния подвиг.
Последните години на Пафнутий
След смъртта на дъщеря си Пафнутий дарил значителна част от имуществото си на манастира, а останалото раздал на бедните. Решил да прекара остатъка от живота си в нейната килия.
Там живял още десет години. Починал върху същата рогозка, на която издъхнала Ефросиния, и бил погребан с почести до нейния гроб. Братята установили ежегодно да почитат паметта на благочестивия баща и неговата дъщеря.
Житието разказва и за чудо, станало още в деня на смъртта на преподобната. Само няколко часа след кончината ѝ един от монасите, който бил сляп с едното око, се помолил горещо на света Ефросиния и изведнъж прогледнал. Това изцеление е описано като проява на Божията благодат чрез нейните мощи.
