Св. Синод представи в парламента становище за обучението по религия
БПЦ подкрепя въвеждането на задължителния предмет и предлага уточнения за учебните програми, преподавателите, хорариума и оценяването
На 17 септември парламентарната комисия по образованието обсъди предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. В комисията са постъпили общо 13 предложения, които депутатите решиха да разглеждат по теми. На това заседание бяха обсъдени шест от тях, свързани с въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религия (религии)“.
Заради големия интерес към темата в залата присъстваха представители на различни институции и неправителствени организации. Сред тях бяха заместник-министърът на образованието Таня Панчева, директори на дирекции в МОН, представители на Регионалното управление на образованието – София-град, и деканът на Богословския факултет на Софийския университет проф. Ивайло Найденов.
Българската православна църква беше представена от Ловчанския митрополит Гавриил, Неврокопския митрополит Серафим и Мелнишкия епископ Герасим, както и от юристите доц. д-р Мария Кьосева и адвокат Стефка Спиридонова. Мюсюлманското вероизповедание не беше изпратило представители.
Епископ Герасим прочете становището на Св. Синод по законопроектите, прието на 13 септември от Синода в пълен състав. В него архиереите заявяват принципната си и последователна подкрепа за обучението по религия в българското училище. Те приветстват усилията предметът да бъде включен в раздел А на учебния план, тоест сред задължителните дисциплини.
Основно искане в становището е ръководствата на вероизповеданията да имат възможност да контролират учебното съдържание и подбора на преподаватели в конфесионалния модул на предмета. В подкрепа на този подход са посочени примери от Гърция, Румъния и Австрия.
Св. Синод подчертава, че БПЦ не цели индоктриниране на учениците, а придобиване на основна религиозна грамотност и систематични знания, които да направят личния им избор действително свободен.
Наред с общата подкрепа архиереите предлагат „конкретни юридически уточнения, без които целите на закона трудно биха били постигнати“. Според тях формулировки като „с елементи на конфесионално обучение“ не са достатъчно точни. Затова предлагат в закона да се използва юридическото понятие „конфесионално обучение“.
От Св. Синод настояват да бъде заложен ясен принцип за съгласуване на конфесионалните учебни програми със съответното вероизповедание. Макар обучението по религия да е в правомощията на Министерството на образованието, архиереите искат програмите от първи до дванадесети клас да се изпращат за съгласуване до компетентните органи на съответното вероизповедание. Предложението им предвижда също преподавателят по религия да получава препоръка от епархийското ръководство.
Според Синода това „гарантира, че вероизповедното учение ще бъде представено вярно, компетентно и от надлежно подготвени лица“.
БПЦ настоява законът да осигури поне един учебен час по религия седмично, а не половин час, както предвижда обсъжданата концепция. Църквата предлага и създаването на държавен образователен стандарт за предмета.
Друго искане е да бъде осигурена възможност за индивидуално обучение. Когато желаещите да изучават конфесионален вариант на дисциплината не са достатъчно за сформиране на група, обучение да се организира дори за един или няколко ученици.
В становището се предлага учениците всяка година да избират един от трите модула – „Православие“, „Ислям“ или „Добродетели“. Архиереите смятат също, че по религия трябва да се поставя оценка, както по останалите задължителни и избираеми предмети.
В заключение Св. Синод потвърждава принципната си подкрепа за разпоредбите, свързани с обучението по религия. Той призовава депутатите да приемат закона на първо четене, а преди второто четене да обсъдят и приемат предложените от него уточнения.
След няколкочасовото заседание не се стигна до гласуване. Обсъждането на промените в закона беше оставено да продължи през следващите седмици.
