На Въздвижение Евангелието напомня за носенето на житейския кръст
Вярата, покаянието и любовта към ближния дават сили на човека да понесе изпитанията и да следва Христос
На всеки човек е отредено да носи своя кръст — на един по-лек, на друг по-тежък. Затова на празника Въздвижение на животворния Кръст Христов Евангелието ни напомня думите на Спасителя за доброволното поемане на нашия житейски кръст.
Но какви са нашите кръстове и от какво се състоят?
Животът е изпълнен с немощи, болести, скърби и страдания. Трудът, грижите за прехраната, изпитанията и бедствията, които човек понася като член на семейството и обществото, също са част от неговия кръст.
За някои той е особено тежък, защото на всяка крачка срещат огорчения, несполуки и злополуки. Други по недостоен начин губят имотите и богатството си и изпадат в бедност и нищета. Трети внезапно губят скъпи на сърцето си синове, дъщери или други близки, от които са очаквали радост и утеха, и ги оплакват до края на живота си.
Някои трябва да се грижат за близки с тежки заболявания или увреждания. Други понасят срама от безотговорните и нравствено укорими постъпки на членове на семейството си. За мнозина съпружеските неразбирателства, раздорите и недоверието се превръщат в почти непосилно бреме.
Това са само част от безбройните изпитания, които изграждат житейския кръст. Всеки от нас може да разпознае своя — малък или голям — и да види какво го прави тежък. Често се налага да го носим през целия си живот.
Не е ли това жестока пречка пред свободния полет на душата? Да, но тази тежест е заслужена. Небесното правосъдие е безпристрастно. Бог не желае страданието и смъртта на хората. За да ги предпази от тях, чрез Спасителя Той им е дал семената на вярата и любовта, на правдата и братството. Техните плодове могат да премахнат бремето на кръста.
Посяли ли сме тези спасителни семена в сърцата си? Продължаваме ли да ги сеем в душите на нашите деца? Разпространяваме ли ги сред ближните си, в учебните заведения и обществените учреждения?
За съжаление, правим това твърде малко, а понякога — никак. Случва се и нещо по-лошо: съзнателно потъпкваме и оскверняваме благодатните семена, като ги заменяме с безверие, омраза, егоизъм, неправда и поквара.
Но ако допускаме и дори помагаме цялата ни земя да бъде засята с остри тръни, можем ли да вървим по нея, без да се нараним? Ако с грубия си егоизъм, ненаситната си алчност и нравствената си поквара привличаме беди върху отечеството си, можем ли да избегнем тяхната тежест? Ако не полагаме усилия да развиваме добрите качества в сърцата на децата си, можем ли да избегнем срама, когато пораснат и започнат да вършат злини и престъпления?
Така самите ние сме допринесли и продължаваме да допринасяме за тежестта на своя житейски кръст.
Зовът ни за помощ и облекчение става все по-силен, но никой не отговаря. Както винаги, отзовава се Христос чрез Своето Евангелие. Той милостиво ни призовава да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да Го последваме. Това е пътят към облекчаването на нашето бреме.
И сега носим кръста си, но често го правим по принуда, без осъзнаване и смирение, без да следваме Христос с вяра. По този начин не можем да намерим облекчение, защото тежестта на нашия кръст е заслужена.
Нужно е да осъзнаем колко много сами сме допринесли за нея. Да се покаем за греховете си, да се откажем от егоизма си, да поемем кръста си и доброволно да тръгнем след Христос.
Да се отречем от себе си означава да се откажем от порочните желания на сърцето и да опрем своя кръст на спасителния Кръст Христов. От него ще получим сила чрез вярата, любовта и надеждата. Колкото и тежък да е житейският ни кръст, когато го носим по стъпките на Спасителя, той се превръща в средство за нашето спасение. Без това облекчение няма.
Нека усърдно сеем навсякъде спасителните семена на вярата, правдата и братолюбието — в сърцата на младите хора и на всички наши ближни. Само техните плодове могат да облекчат тежестта дори на най-големия житейски кръст.
Те могат да привлекат върху нас и чудотворната сила на Христовия Кръст, която да ни укрепява и пази от всички беди и напасти сега и во веки веков. Амин.
