Българската православна църква почита свети Евмений Гортински
На 18 септември Църквата чества паметта на епископа чудотворец, живял през VII век, чийто живот съчетава милосърдие и твърдост във вярата
На 18 септември Българската православна църква почита свети преподобни Евмений, епископ Гортински и чудотворец, живял през VII век. Неговият живот поставя въпрос, който остава важен и днес: какво остава от вярата ни, ако зад думите не стоят дела?
Според житието му още като млад свети Евмений раздава имуществото си на бедните. Вместо да трупа притежания, избира да помага на хората в нужда. По-късно става епископ на Гортина на остров Крит. Служението му не се ограничава до проповедта — той се грижи за бедните, сираците и нуждаещите се. Преданието го помни като пастир, който стои до човека, а не над него.
Тъкмо това прави примера му отпреди повече от хилядолетие актуален и за нашето време. Лесно е да сведем вярата до принадлежност и външни действия: да знаем кога да запалим свещ, къде да застанем в храма и как изглежда иконата. Понякога дори следим кой се е прекръстил правилно. Но християнският живот не се изчерпва със спазването на външни правила. Той изисква да откликнем на чуждата болка, дори когато това нарушава собственото ни удобство.
Свети Евмений е останал в паметта на Църквата не просто заради епископския си сан, а заради начина, по който е служил. Достойнството му не го е отдалечило от хората, а е станало отговорност за тях. Притежанията не са били по-ценни за него от човека, който няма нищо, а властта е означавала преди всичко грижа.
Житието разказва и за защитата му на православната вяра срещу монофизитството. Заради твърдата си позиция свети Евмений е изпратен в изгнание в Тиваида, където завършва земния си живот през VII век. По-късно тялото му е върнато в Гортина.
Тази част от живота му допълва неговия пример: милостта не означава липса на убеждения, а любовта към човека не изисква отказ от истината. Човек може да бъде състрадателен към страдащия и същевременно твърд пред онова, което съвестта му не позволява да приеме.
Трудността е да съчетаем двете. Понякога защитаваме истината без милост. Друг път говорим за милосърдие, но избягваме да назовем онова, което смятаме за невярно. Така убеждението може да се превърне в повод за жестокост, а добротата — в оправдание за удобно мълчание. Християнството изисква по-трудния избор: да не предаваме истината и същевременно да не унижаваме човека.
Затова на 18 септември можем да се запитаме не само кой е бил свети Евмений, но и какво би разпознал той като християнство в нашия живот. Достига ли вярата ни до гладния? Води ли молитвата ни към самотния? Запазваме ли благочестието си, когато никой не ни вижда? Готови ли сме да дадем, без после да очакваме отплата?
