Свети Игнатий Брянчанинов призовава към покаяние и борба с греха
В своето поучение светителят предупреждава да не злоупотребяваме с надеждата за прошка и подчертава значението на изповедта
„Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (Иоан. 5:14). С тези думи на Христос към изцеления разслабен свети Игнатий Брянчанинов (1807–1867) започва своето поучение за греха и покаянието.
Светителят подчертава, че това Господне наставление има голямо значение за всеки християнин. Той го тълкува като предупреждение за връзката между прегрешенията и човешките страдания: когато Бог избави човека от болест или беда, а той отново се върне към греховния живот, може да го сполетят по-тежки изпитания. В поучението грехът е посочен като причина за човешките скърби както във временния живот, така и във вечността.
Според изложеното от свети Игнатий православно учение няма човешки грях, който да не може да бъде очистен чрез Кръвта на Господа и Спасителя Иисус Христос, с изключение на самоубийството. Светителят обаче предупреждава: Бог е дал покаянието като помощ за човешката немощ, а не като позволение човек да продължава да греши. Към този дар трябва да се отнасяме с благоговение, благоразумие и внимание, без да злоупотребяваме с него.
В подкрепа на това предупреждение той привежда думите на свети Исаак Сирин: „Който в надежда на покаянието, повтаря своите грехопадения, […] той се държи лукаво към Бога, такъв го постига неочаквана смърт“.
Свети Игнатий изброява следните смъртни грехове за християнина: ерес, разкол, богохулство, отстъпничество от Христос, вълшебство, отчаяние, самоубийство, любодеяние, прелюбодеяние, противоестествени блудни грехове, кръвосмешение, пиянство, светотатство, човекоубийство, грабеж, кражба и всяка жестока, нечовешка обида.
В поучението се посочва, че всеки от тези грехове умъртвява душата и я прави неспособна за вечното блаженство, докато тя не бъде изцелена чрез покаяние. Като единствено изключение, което не се лекува с покаяние, светителят отново назовава самоубийството. Същевременно той напомня, че Спасителят призовава човека към покаяние до последната минута на живота му.
Особено опасно според свети Игнатий е постоянството в смъртния грях и превръщането му в навик. Той предупреждава, че никакви добри дела не могат да избавят от ада душата, ако до раздялата си с тялото тя не се е очистила от смъртните си грехове.
Затова светителят призовава човек да се пази внимателно от всеки грях. За прегрешенията, извършени по немощ — с дело, дума, мисъл или чрез сетивата — той препоръчва ежедневно покаяние пред Бога, най-добре вечер преди сън.
Наред с това свети Игнатий наставлява християнина да очиства съвестта си в светото тайнство Изповед поне четири пъти годишно. Ако падне в смъртен грях, трябва да го изповяда пред духовния си отец незабавно, без отлагане.
Поучението завършва с молитвеното пожелание Господ да пази вярващите от голямото бедствие за душата — падането в смъртен грях — и да им дава сили да се въздържат и от всички останали грехове, големи и малки.
