Навършиха се 620 години от успението на свети Киприан Българин
Роденият в Търново духовник оглавява Киевската, Литовската и Московската митрополия и е почитан като светител и чудотворец
На 16 септември се навършиха 620 години от успението на свети Киприан Българин — митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия.
Роден в Търново и възпитаник на свети Теодосий Търновски, роднина на последния български патриарх свети Евтимий, патриарх Търновски, той посвещава живота си на духовно служение и на укрепването на църковното единство.
Свети Киприан е роден около 1330 г. в знатното търновско болярско семейство Цамблак. В миналото са изказвани предположения за негов сръбски произход или той е определян по-общо като южнославянски духовник, но българският му произход е безспорен.
Още като млад постъпва в Килифаревската обител при преподобни Теодосий Търновски. По-късно заминава за Света гора, където задълбочава познанията си за исихазма и обогатява духовния си живот.
Като ученик на свети Теодосий е приет на служба в Цариградската патриаршия. След няколко години патриархът го изпраща като свой представител в Киевската митрополия, която по това време е в постоянна връзка с Константинопол.
През 1375 г. Киприан е ръкоположен за Киевски митрополит. Отличава се с начетеност, свят живот и усърдие в духовните подвизи.
От 1380 г. става и митрополит на Москва и на цяла Русия. Служението му обхваща Киев, Литва и Московкото княжество. Въпреки враждата между князете на Киев и Москва той успява с кротост и мъдрост да ръководи църковния живот в разделените княжества.
През 1395 г., когато завоевателят Тимур-Тамерлан напада руските земи, Киприан организира защитата на Москва и укрепва духа на населението — подобно на своя събрат свети патриарх Евтимий.
Според житието му, оттеглянето на Тамерлан е свързано с пренасянето на чудотворната Владимирска икона на Божията майка от град Владимир в Москва. След донасянето на светинята завоевателят се разколебава и се изтегля. Заради това избавление Киприан е почитан от руския народ като чудотворец още приживе.
Промените, които свети Киприан осъществява в Руската православна църква, са до голяма степен инспирирани от литургическата реформа на патриарх Филотей Кокин във Византия, прокарвана в балканските славянски държави от атонските и търновските книжовници, сред които и неговия приятел и съмишленик свети Патриарх Евтимий. С името на светителя се свързва ранният период на т. нар. Второ южнославянско влияние в Русия – проникването там на новите или променени според изискванията на атонско-търновските редактори преводи на библейските и аскетическите съчинения и свързаните с исихазма паметници.
Киприан сам превежда каноните и молитвите на патриарх Филотей, а вероятно също и съставения от него "Диатаксис". Съществен е приносът му за прехода от Студийския към Йерусалимския устав в Русия, за „изправянето“ на богослужебния репертоар чрез въвеждането в употреба на нови редакции на Служебника, Требника и Псалтира, макар че неговата лична роля в тяхното създаване и произхода на използваните антиграфи подлежи на доуточняване. По времето на свети Киприан и вероятно с негово участие се извършва преработка и допълване на руския летописен свод (т. нар. Летописен свод от 1408 г.), редакция на сборника от закони Кормчая книга, разпространява се Евтимиевата редакция на Синодика, както и специален Писмовник (заимстван от търновската канцелария или преведен от гръцки), съдържащ формуляри за кореспонденция с високопоставени църковни и светски лица, съставя се "Списък на руските градове, далечни и близки".
Светителят се упокоява в мир на 16 септември 1406 г. Почитта към него намира израз в молитвените думи: „Отче Киприяне, наистина си светило на руската земя!“
Погребан в Успенския събор на московския Кремъл, където и днес се съхраняват мощите му. Канонизиран е за светец на Руската православна църква през 1472 г.
