Митрополит Антоний призова Поместните църкви да разгледат доклад за създаването на ПЦУ
В свой анализ управляващият делата на УПЦ поставя въпроси за равночестието на Поместните църкви и за държавната намеса в събора в Киев през 2018 г.
Управляващият делата на Украинската православна църква (УПЦ), митрополит Антоний, призова Поместните православни църкви да се запознаят с доклад за събитията около създаването на Православната църква на Украйна (ПЦУ) през декември 2018 г. В статията си „Дето е Духът Господен, там има свобода“ той поставя въпроси за държавната намеса в църковния живот и за разбирането на Константинополската патриаршия за отношенията между автокефалните църкви.
Документът, публикуван от американската редакция на Съюза на православните журналисти (СПЖ), е представен като изтекъл поверителен доклад до Константинополския патриарх Вартоломей. За негов автор е посочен тогавашният дякон Григорий, впоследствие митрополит на Анкара, който е участвал в патриаршеската делегация в Киев.
„Прочетете този документ не като журналисти и не като дипломати, а като християни. Запитайте се дали разпознавате в описаното действието на Божия Дух“, призовава митрополит Антоний.
В коментар върху доклада и неговия анализ редакция „Христоносци“ разглежда описаните събития като свидетелство за сериозни канонични и еклисиологични проблеми. Определенията за „догматично предателство“, „неопапизъм“ и „еклисиологична ерес“ изразяват оценката на авторите на коментара, а не установено в представения материал общоправославно съборно решение.
Спорът за равночестието на Поместните църкви
Един от основните епизоди в доклада засяга среща на константинополската делегация с турския посланик. Според документа дипломатът заявил, че „главните“ църкви са само пет, а останалите са по-млади, произхождат от юрисдикцията на Константинопол и затова не могат да бъдат смятани за равни на тях.
Става дума за петте исторически катедри на Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, свързани с устройството на Църквата в Римската империя и законодателството на император Юстиниан I през VI век. В доклада се твърди, че представителите на патриарх Вартоломей се съгласили с посланика и „признали правотата на думите му“.
Митрополит Антоний противопоставя на това разбиране евхаристийната природа на Църквата. По думите му Поместните църкви са равночестни „не по силата на договореност, а защото във всяка се извършва една и съща Евхаристия и пребъдва един и същ Христос“.
Редакционният коментар развива тази теза: пълнотата на една Поместна църква не зависи от нейната древност, географско положение, богослужебен език или политическо значение. Основата ѝ е Евхаристията — събранието на епископа, клира и вярващите в светата Литургия, в което се проявява пълнотата на Съборната Христова църква.
От тази гледна точка авторите отхвърлят представата, че Грузинската, Българската, Сръбската, Румънската или Руската църква могат да бъдат третирани като „втора категория“ заради по-късното получаване на автокефалия или историческата им възраст. Според тях подобна йерархия превръща отношенията между църквите в модел на постоянна зависимост на „дъщерните“ църкви от църквите „майки“.
Твърдения за натиск върху константинополската делегация
Друга част от доклада описва действията на тогавашния украински президент Петро Порошенко и на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) около „обединителния събор“ в Киев през декември 2018 г.
Според изложеното константинополската делегация е била под денонощно наблюдение. След сблъсък с ултиматумите на Филарет Денисенко нейните членове, водени от митрополит Емануил, решили да напуснат Украйна.
В доклада се твърди, че през нощта пристигнала полиция, за да вземе паспортите им и да ги придружи до Президентския дворец. Там, в присъствието на Порошенко и ръководителя на службите за сигурност, на митрополит Емануил било заявено, че делегацията няма право да напуска страната.
Авторът описва и опасения от подслушване, заради които духовниците общували помежду си чрез бележки на хартия. По време на вечеря те били обградени от десетки служители на тайните служби.
Според същия разказ държавната намеса продължила и по време на събора. Порошенко посрещал делегациите и отхвърлил номинация за предстоятел. Когато Филарет се опитал да провали гласуването, президентът, чрез намесата на човек във военна униформа, „възстановил реда“, както е формулирано в доклада.
Редакция „Христоносци“ тълкува тези описания като доказателство, че създаването на ПЦУ е било определяно от политически натиск и държавна принуда, а не от свободно изразена съборна църковна воля.
Критиката срещу „източния папизъм“
В анализа си митрополит Антоний припомня предупреждения за опасността от т. нар. „източен папизъм“, отправяни според него от Българската, Сръбската, Антиохийската и Полската църква, от Църквата на Чешките земи и Словакия, както и от светогорски монаси.
В коментара се посочва, че тези възражения са били отхвърляни от Константинопол като „преувеличение“ и „руска пропаганда“. Според авторите описаното съгласие с думите на турския посланик поставя въпроса дали става дума за отделен дипломатически епизод, или за по-широко разбиране за първенството в Православието.
Редакцията вижда в тази позиция модел на универсална църковна власт, който сравнява с римокатолическото разбиране за папството. Критиката ѝ е насочена срещу претенцията един престол да действа като върховен арбитър, да се намесва в други юрисдикции, да отменя решения на техните синоди и да възстановява в общение лица, които те са отлъчили или определят като разколници.
В този контекст авторите оспорват и каноничността на йерархията на ПЦУ, включително валидността на ръкоположенията и апостолското ѝ приемство. Те отправят призив и към йерарсите на църквите, признали ПЦУ, като твърдят, че тези решения са били взети под натиск.
Въпросът за реакцията на Константинопол
Към момента, описан в предоставения материал, според авторите Константинополската патриаршия не е опровергала доклада. Митрополит Антоний оценява това с думите: „Това мълчание е по-красноречиво от всяко опровержение“. Само по себе си отсъствието на опровержение обаче не удостоверява автентичността на документа или всички изложени в него твърдения.
Редакция „Христоносци“ свързва тази липса на реакция и с обвинението си, че в продължение на осем години патриарх Вартоломей не е реагирал на описваните от нея гонения срещу УПЦ — убийства, побои над свещеници, превземане на храмове и приемане на закони, насочени срещу Църквата. Авторите разглеждат това като нравствено последствие от погрешно разбиране за църковната власт.
Основното предупреждение на митрополит Антоний е, че спорът надхвърля украинския църковен въпрос. Ако неравночестието на Поместните църкви бъде наложено като официална доктрина, според него „под въпрос се поставя не ситуацията в Украйна, а самото устройство на цялото Православие“.
Затова редакционният коментар призовава православните йерарси да разгледат доклада не само като свидетелство за спорни административни действия, а като повод за обсъждане на съборността, църковното първенство и свободата на Църквата от държавна намеса. Според авторите залогът е опазването на Свещеното Предание, учението за Църквата и отговорността за спасението на вярващите.
По материал на редакция „Христоносци“
