Срамува ли се БПЦ от изповедничеството си през 2016 година?
Десет години по-късно БПЦ вижда в Критския събор, който разобличи, достойнства и актуалност
Някак тайно, изведнъж и post factum стана ясно, че по решение на Св. Синод на БПЦ – БП (прот. № 5 от заседанието на Св. Синод на 2 октомври) Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще вземе участие в международната научна конференция, посветена на Събора в Крит (2016 г.), която се провежда в Les Fontaines в Gouvieux – конферентен комплекс в близост до Шантили, Париж, в който се намира Château des Fontaines, замък от XIX век.
Докладът на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан е на тема: „Мисията на Православната църква в съвременния свят: актуалност на съборното послание от Крит и предизвикателства пред църковното свидетелство днес“. В доклада е подчертана ценността на съборния документ от Крит, а именно неговата цялостна перспектива, в която разбирането за мира, справедливостта, човешкото достойнство и братството е обусловено от единното християнско разбиране за човека.
Основното послание на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан е, че документът от Крит е не само протокол, не само страница от отминало събитие, а е отворена книга, която разказва за църковното присъствие в историята и която препотвърждава значението на църковното свидетелство днес.
Да припомним: тази важна страница от църковната история той, митрополит Йоан, през 2016 година заедно с целия Свети Синод не приема и не подписва.
Доклад на конференцията ще прочете и д-р Александър Смочевски. Той проследява формирането на документа „Автономията и начинът на нейното провъзгласяване“ от предсъборната подготовка и единодушно съгласувания проект през 2009 г. през обсъжданията на Петото предсъборно всеправославно съвещание през 2015 г. до одобрението му от събора в Крит през 2016 г. Разглеждат се правомощията на автокефалната църква майка при предоставянето на автономия, каноничната връзка с нея и въпросите за диаспората и съдебната компетентност. Особено внимание се отделя на двете допълнения, внесени в Крит, относно каноничните предпоставки и съденето на епископите. Основният извод е, че както автокефалията, така и автономията са начини за осъществяване на църковното общение, чието съхраняване изисква действителна съборност.
В международната научна конференция участват учени и преподаватели от различни страни, както и представители на повечето Поместни православни църкви: Константинополска патриаршия, Александрийска патриаршия, Йерусалимска патриаршия, Антиохийска патриаршия, Румънска патриаршия, Сръбска патриаршия, Грузинска патриаршия, Гръцка православна църква, Кипърска църква и др. Със свои научни доклади участват и представители на римокатолическата общност.
Припомняме, че официални представители на БПЦ – БП са участвали във всички подготвителни етапи за провеждането на Всеправославния събор и са подписали последния вариант на предсъборните текстове.
Припомняме също, че БПЦ – БП не отиде на събора в Крит и прие Становище, в което ясно каза защо не е отишла.
Припомняме и Синодалното становище от недалечната 2016 година, разписано и от Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан Варненски, когато според Светия Синод съборът в Крит не е нито свят, нито велик, а още по-малко е свят поради следните причини: 1. Както поради неучастието в него на редица Поместни автокефални църкви, така и поради допуснатите организационни и богословски грешки. Въпреки това ние уважаваме и оценяваме усилията на всички организатори и участници за неговото провеждане. 2. Внимателното изследване на документите, приети от Събора на остров Крит, ни води до извода, че някои от тях съдържат несъответствия с православното църковно учение, с догматичното и канонично предание на Църквата, с духа и буквата на Вселенските и Поместните събори. 3. Приетите от Събора на остров Крит документи подлежат на по-нататъшно богословско обсъждане с цел изправяне, редакция, коригиране или заменяне с други (нови документи) в духа и преданието на Църквата. От Синода уточняват, че „БПЦ-БП е неразделна част, жив член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Като част от Тялото Христово, като самото това Тяло на поместната територия на България и българските епархии зад граница, БПЦ ще продължава и занапред да бъде в братско евхаристийно, духовно, догматично и канонично общение с всички останали Поместни православни църкви – както с участвалите в Събора на остров Крит, така и с неучаствалите. Църквата не е светска организация, а Богочовешки организъм. Тя не се влияе и не бива да се влияе в своя съборен живот от политически и светски интереси и произтичащите от тях разделения. Неин Глава е Сам Господ Иисус Христос, Който е „Пътят и Истината и Животът“. Принципите на автокефалността и на съборността в църковния живот не само че не си противоречат, но се взаимодопълват, произтичат един от друг и са в пълно единство“.
Според Светия Синод съборът в Крит не е нито свят, нито велик, а още по-малко е свят поради следните причини:
- Както поради неучастието в него на редица Поместни автокефални църкви, така и поради допуснатите организационни и богословски грешки. Въпреки това ние уважаваме и оценяваме усилията на всички организатори и участници за неговото провеждане.
- Внимателното изследване на документите, приети от Събора на остров Крит, ни води до извода, че някои от тях съдържат несъответствия с православното църковно учение, с догматичното и канонично предание на Църквата, с духа и буквата на Вселенските и Поместните събори.
- Приетите от Събора на остров Крит документи подлежат на по-нататъшно богословско обсъждане с цел изправяне, редакция, коригиране или заменяне с други (нови документи) в духа и преданието на Църквата.
От Синода уточняват, че „БПЦ-БП е неразделна част, жив член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Като част от Тялото Христово, като самото това Тяло на поместната територия на България и българските епархии зад граница, БПЦ ще продължава и занапред да бъде в братско евхаристийно, духовно, догматично и канонично общение с всички останали Поместни православни църкви – както с участвалите в Събора на остров Крит, така и с неучаствалите. Църквата не е светска организация, а Богочовешки организъм. Тя не се влияе и не бива да се влияе в своя съборен живот от политически и светски интереси и произтичащите от тях разделения. Неин Глава е Сам Господ Иисус Христос, Който е „Пътят и Истината и Животът“.
Принципите на автокефалността и на съборността в църковния живот не само че не си противоречат, но се взаимодопълват, произтичат един от друг и са в пълно единство“.
Това казват документите. През изтеклите часове те бяха пренаписани, редактирани или просто зачертани. Ако през 2016 година православните ревнители приветстваха БПЦ като изповедническа църква, кое наложи позорното отстъпление?
Отговорът е ясен! – БПЦ се отрече от себе си.
С мълчание се предава Бог!
