Патриарх Вартоломей покани трима патриарси на синаксис в Истанбул
Срещата е насрочена за 30 ноември 2026 г.; в обявената покана не се посочва решение за уния с Рим, но тя дава повод унията да се подразбира
Константинополският патриарх Вартоломей покани Александрийския, Антиохийския и Йерусалимския патриарх на братски синаксис - събрание на предстоятелите - на 30 ноември 2026 г., по повод престолния празник на Константинополската църква. Обявената цел е съвместно обсъждане на важни предизвикателства пред Църквата и вярващите.
Патриархът съобщи за инициативата в слово пред участниците в международен конгрес по право на Източните църкви в Будапеща на 4 септември. В същото изказване той изрази надежда за възстановяване на пълното общение с Римската църква. Публикуваният текст обаче не обявява подписване на уния, нито посочва възстановяването на евхаристийното общение като конкретна точка от дневния ред на предстоящия синаксис.
Поканата и критичната позиция на „Христоносци“
В коментар, подписан от редакция "Христоносци", инициативата е представена като подготовка за нова уния. Авторите предупреждават, че сближаването с Рим не бива да бъде за сметка на православното вероучение и паметта за пострадалите при налагането на предишни унии. Определенията за "предателство" и "отстъпление" изразяват тяхната богословска оценка, а не съдържанието на обявено църковно решение.
Коментарът свързва тези опасения с участието на католически духовници в церемонии с местни религиозни символи. Същевременно твърдението му, че официалната цел на икуменизма е обединяване на всички религии под властта на папата, не съответства на определението в католическия декрет Unitatis redintegratio. Документът определя икуменическото движение като стремеж към възстановяване на единството между християните.
Споровете около Пачамама
На 4 октомври 2019 г., преди откриването на Синода за Амазония, във Ватиканските градини се проведе церемония с участието на представители на коренното население и в присъствието на папа Франциск. По време на събитието участници се покланяха около дървени изображения на бременни жени. Церемонията предизвика обвинения в идолопоклонство от католически критици.
Впоследствие статуетки бяха изнесени от римския храм "Санта Мария ин Траспонтина" и хвърлени в Тибър. На 25 октомври Франциск съобщи, че са намерени невредими, и поиска прошка от засегнатите от постъпката. Той ги назова като изображения на Пачамама, но заяви, че присъствието им в храма не е било с идолопоклоннически намерения.
През март 2026 г. се появиха публикации за архивни снимки от августински симпозиум по екотеология, проведен в Сао Пауло през януари 1995 г. Според InfoVaticana, която се позовава на LifeSiteNews, на изображенията е разпознат тогавашният свещеник Робърт Франсис Превост - днешният папа Лъв XIV. Снимките са представени като част от сборник с материалите от симпозиума, издаден през 1996 г., а придружаващият надпис описва обред, посветен на Пачамама. Разпознаването на Превост и изводите за характера на участието му са твърдения на тези публикации, а не официално потвърждение от Светия престол.
Друг спор засяга среща в Куско, Перу, на 13–14 август 2026 г. Според изданието на Свещеническото братство "Св. Пий X" събитието е започнало с обред на приношение към земята. Изданието съобщава, че монсеньор Жорди Бертомеу, служител на Дикастерията за доктрината на вярата, е поднесъл листа от кока. Публикацията свързва срещата с подготовката за папско посещение и твърди, че показаното откриване не включва християнска молитва. Тези подробности следва да бъдат разграничавани от независимо потвърдено описание на цялото събитие.
"Христоносци" разглежда тези случаи като свидетелства за религиозен синкретизъм. В предоставения коментар обаче не са посочени конкретни епархии или официални документи, които да подкрепят по-широкото твърдение за системно включване на шамански благословии и амулети в католическата меса.
Историческата памет за униите и атонските мъченици
Историческият контекст на критиката включва разграбването на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. и Лионската уния от 1274 г. Последната е подкрепена от император Михаил VIII Палеолог, а впоследствие и от патриарх Йоан XI Век. Признаването на папското върховенство и спорът за Филиокве срещат силна съпротива сред православното духовенство, монашество и миряни.
Според православното житийно предание, 26-те Зографски мъченици, начело с игумена Тома, са изгорени в манастирска кула заради отказа си да приемат унията. Сред тях са 22-ма монаси и четирима миряни.
Светогорското предание разказва и за възрастни монаси от Иверската обител, качени насила на кораб и удавени. Житието на Ватопедските мъченици описва удавянето на игумена Евтимий и обесването на дванадесет монаси. За свети Козма, прот на Света гора, църковният разказ посочва смърт чрез обесване, а не обезглавяване, както е записано в предоставения коментар.
Историческите свидетелства за преследване на противници на унията трябва да се разграничават от отделните житийни разкази. Изследване, публикувано в Revista Istorică, разглежда сведенията на Георги Пахимер за отрязването на езика на монаха Мелетий и ослепяването на неговия събрат Галактион. То отбелязва също, че Пахимер не описва сблъсък между Михаил VIII и атонското монашество. Затова всички подробности за светогорските страдания не могат да бъдат приписвани общо на този историк.
В заключение "Христоносци" настоява отношенията с Рим да не водят до компромис с православното вероучение и Свещеното Предание. Към обявеното за предстоящия синаксис трябва да се подхожда отделно от тази оценка: потвърдени са поканата към тримата патриарси и заявената надежда на Вартоломей за пълно общение с Рим. Засега това желание не води пряко до идеята за нова уния. Но действията на Константинополския патриарх и призивите за снемане на анатемите спрямо Римската църква пораждат недоумение и тревога.
Източник: Христоносци
