Делегати от БПЦ участваха в икуменически форуми във Франция и Египет
Редакция „Христоносци“ поставя въпроси за съответствието на тези участия с позициите на БПЦ за Критския събор и икуменическия диалог
Редакция „Христоносци“ призовава Българската православна църква да обясни как участието на нейни представители в международни църковни форуми се съотнася с решенията на Светия Синод от 1998 и 2016 г. Повод са конференция във Франция, посветена на десетата годишнина от Критския събор, и заседание на Международната комисия за православно-англикански богословски диалог в Египет.
В предоставения редакционен текст тези участия са определени като постепенно отстъпление от досегашните позиции на БПЦ. Това е оценката на авторите, които свързват темата и с възраженията срещу предстоящото посещение на Константинополския патриарх Вартоломей в Рилския манастир.
Конференцията за Критския събор
От 5 до 8 октомври 2026 г. край Шантили, Франция, се провежда международна научна конференция под надслов „Светият и Велик събор на Православната църква (2016–2026): равносметка и перспективи“. Форумът е организиран от Константинополската патриаршия и е посветен на десетата годишнина от събора на остров Крит.
Варненският и великопреславски митрополит Йоан участва по решение на Светия Синод от 2 октомври. Неговият доклад е озаглавен „Мисията на Православната църква в съвременния свят: актуалност на съборното послание от Крит и предизвикателства пред църковното свидетелство днес“. В съобщението за участието му съборният документ е представен като „отворена книга“, която свидетелства за църковното присъствие в историята и за значението на християнското свидетелство днес. (varnenskamitropolia.bg)
„Христоносци“ посочва, че конференцията е открита с реч на патриарх Вартоломей, а в нея участват римокатолически богослови, включително йезуити, и представители на Световния съвет на църквите (ССЦ). Според авторите форумът цели да утвърди всеправославния авторитет на Критския събор. Тяхното твърдение, че неправославни участници определят дневния ред, е оценка, а не установен в предоставения материал факт.
Основният въпрос на редакцията е как положителната оценка за съборен документ се съвместява с критичното становище на БПЦ от 2016 г. Авторите подчертават, че митрополит Йоан е сред архиереите, подписали тогавашната синодална позиция.
Позицията на БПЦ от 2016 г.
На 1 юни 2016 г. Светият Синод предлага съборът да бъде отложен и заявява, че при запазване на насроченото провеждане БПЦ няма да участва. Впоследствие участие отказват също Антиохийската, Грузинската и Руската православна църква. Това е отразено в официалното синодално становище. (bg-patriarshia.bg)
В становището, прието на заседанието от 15 ноември 2016 г., се заявява: „Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито Всеправославен“. Документът съдържа възражения срещу употребата на наименованието „църкви“ за инославни общности и срещу богословски концепции за единството на християните, които Синодът смята за неприемливи. (bg-patriarshia.bg)
„Христоносци“ се позовава и на формулировката „Извън Православната църква няма други църкви, а единствено ереси и разколи“. Въз основа на нея авторите настояват, че богословските възражения от 2016 г. не могат да бъдат пренебрегнати десет години по-късно.
Редакцията обобщава критиките си към Критския събор в три направления: признаването на историческото наименование „църкви“ за инославни общности, което тя тълкува като приемане на „теорията на клоните“; отношението към участието в ССЦ; и допускането на смесени бракове по икономия, което според авторите противоречи на 72-рото правило на Трулския събор. Това са богословските и каноничните оценки на „Христоносци“.
В текста се твърди още, че четирите неучаствали поместни църкви представляват 70% от световното православие. За този дял не е посочен статистически източник.
Авторите привеждат като примери Навпактския митрополит Йеротей (Влахос) и Лимасолския митрополит Атанасий, които според изложението са участвали в събора, но не са подписали документа за отношенията с останалия християнски свят. Посочени са и критичните позиции на Пирейския митрополит Серафим, Морфския митрополит Неофит, проф. Димитриос Целенгидис и протопрезвитер Теодорос Зисис. Официалното становище на БПЦ отбелязва, че общо 33-ма участвали епископи не са подписали въпросния документ. (bg-patriarshia.bg)
Православно-англиканската среща в Александрия
Вторият повод за критиките е заседанието на Международната комисия за православно-англикански богословски диалог, проведено от 19 до 24 септември 2026 г. в Александрия по покана на Александрийската патриаршия. В официалния списък на участниците като представител на Българската патриаршия е посочен свещеник д-р Добромир Димитров. От англиканска страна участва д-р Сара Роуланд Джоунс от Църквата в Уелс. (media.anglicancommunion.org)
Комюникето съобщава за работа по темите за християнското свидетелство, мисията, покаянието, духовното формиране и нравственото разсъждение. Разгледани са православен и англикански доклад за духовния живот. Участниците са приети от патриарх Теодор II и посещават англиканската прокатедрала „Св. Марк“, където се запознават с мисията и служението на местната епархия. (media.anglicancommunion.org)
„Христоносци“ възразява срещу участието в диалога на Сара Роуланд Джоунс, представена в редакционния текст като англикански свещеник и настоятел на катедрала. Според авторите женското свещенство противоречи на православното разбиране за тайнството Свещенство и апостолската приемственост. Те поставят въпроса дали съставянето на общи документи може да бъде възприето като признаване на нейния духовен сан.
Редакцията се позовава на 10-ото, 45-ото и 65-ото апостолско правило във връзка със забраните за молитвено общение с еретици. Авторите свързват възраженията си и с практиките за ръкополагане на открито хомосексуални епископи и благославяне на еднополови съюзи, които приписват обобщено на англиканството, без да разграничават отделните англикански църкви.
Като допълнителен аргумент „Христоносци“ посочва извършеното през 2024 г. в Зимбабве ръкополагане на жена за дякониса. Според описанието в текста чинът е извършен в олтара и включва раздаване на причастие. Авторите свързват случая с Александрийския патриарх Теодор II и го тълкуват като стъпка към женско свещенство. Последното е тяхна оценка за значението на събитието.
Решението за напускане на Световния съвет на църквите
В критичния текст е припомнено и оттеглянето на БПЦ от ССЦ през 1998 г. Официалното синодално изявление посочва, че решението е взето на 9 април 1998 г. Сред мотивите са липсата на задоволителен напредък в богословския диалог, задълбочаването на различията между православни и протестанти и отклоненията от първоначалния замисъл на организацията. (bg-patriarshia.bg)
„Христоносци“ разглежда решенията от 1998 и 2016 г. като последователна линия на БПЦ. Според редакцията сегашните международни участия създават впечатление за промяна, за която вярващите не са получили достатъчно ясно обяснение.
Критики към разбирането за църковното първенство
Авторите свързват двата форума с по-широките си възражения срещу политиката на Константинополската патриаршия. Те използват определението „източен папизъм“ за разбирането за Константинополския патриарх като „пръв без равни“ — primus sine paribus. Противопоставят му формулата „пръв между равни“ — primus inter pares, и подчертават, че Глава на Църквата е Христос.
Като исторически аргумент редакцията привежда спора от края на VI век около титлата „Вселенски“, употребявана от Константинополския патриарх св. Йоан Постник. В текста е цитирано предупреждение на св. Григорий Двоеслов срещу претенцията за вселенско първосвещенство, с посочване на писмото му до император Маврикий — книга VII, писмо 33.
„Христоносци“ свързва това свое тълкуване с действията на Константинополската патриаршия в Украйна през 2019 г. и с последвалите преследвания, за които говори текстът. Авторите определят действията като антиканонични; изложението не представя доказателства за твърдяната причинно-следствена връзка.
Редакцията критикува и изказване на патриарх Вартоломей в Истанбул през 2025 г., в което са споменати Бог, Аллах, Брахман и „Лъчезарна пустота“ в обсъждането на общ религиозен мироглед. Авторите тълкуват тези думи като религиозен синкретизъм. (glasove.com)
Искане за отговор за петицията и позицията на БПЦ
В заключение „Христоносци“ поставя въпроса за отворено писмо и петиция срещу съслужението с патриарх Вартоломей при посещението му в Рилския манастир. Според редакцията петицията е подписана от над 2100 души, сред които епископи, десетки свещеници, монаси от Зографския манастир и миряни.
Авторите твърдят, че писмото и подписката са били пренебрегнати и не са представени на Светия Синод. В предоставения материал няма документи, които да установяват движението на писмото, нито отговор на синодалната канцелария по това обвинение.
Редакцията настоява архиереите да обяснят дали позициите на БПЦ остават непроменени и с какъв мандат нейните представители участват в подобни форуми. Според авторите липсата на отговор подкопава доверието между църковното ръководство и вярващите.
В подкрепа на призива си те се позовават на св. Марк Ефески и отказа му да подпише Флорентинската уния, на наставлението на св. апостол Петър духовните пастири да бъдат пример за повереното им стадо (1 Петр. 5:2–3), както и на молитвата преди причастие, приписвана на св. Йоан Златоуст. Чрез тези препратки „Христоносци“ подчертава основната си позиция: според редакцията църковната дипломация не бива да води до компромиси с вероучението.
