Митрополит Йоан представи в Шантийи доклад за мисията на Църквата
Архиереят постави акцент върху миротворството, религиозното образование, подкрепата за младите и устойчивото социално служение
На 7 октомври 2026 г. в Шантийи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан представи доклад за мисията на Православната църква в съвременния свят и актуалността на съборното послание от Крит. Той подчерта, че евангелското свидетелство трябва да се изразява в конкретна грижа за човека - чрез миротворство, образование, милосърдие и общностен живот. Докладът е публикуван на сайта на Варненската и Великопреславска митрополия.
От съборните принципи към конкретни действия
Според митрополит Йоан, документът "Мисията на Православната църква в съвременния свят", приет на събора в Крит през 2016 г., остава актуален десет години по-късно. Неговите послания за човешкото достойнство, свободата, мира, справедливостта и отговорността към творението трябва да намират приложение в енорийския живот, образованието и социалното служение.
Архиереят подчерта, че мисията на Църквата произтича от общението с Иисус Христос, а не от светска идеология. Човешкото достойнство се основава на Божия образ и не зависи от произхода, богатството, здравето или общественото признание. Верността към Преданието изисква евангелската истина да бъде изразявана на разбираем език, без да се приспособява към преходни идеологии.
Особено място в доклада заема единството между Евхаристията и всекидневния живот. Според митрополита, общението в храма трябва да продължава чрез милосърдие и взаимна отговорност, а не да съжителства с омраза и безразличие извън него.
Миротворство и грижа за страдащите
Митрополит Йоан посочи страданията в Украйна, Газа, около Иран, в Судан и Конго като свидетелство за разрушителните последици от войните. Той подчерта, че човекът не може да бъде превръщан в допустима цена за постигане на политически цели. Миротворството изисква защита на жертвите, отстояване на справедливостта и подкрепа за диалога, без демонизиране на цели народи.
В доклада са разгледани и природните бедствия, гладът, епидемичните заплахи и принудителното преселение. Според архиерея християнският отговор не може да се ограничава до думи на утеха, а трябва да включва реална помощ. Той свърза грижата за творението с умереността и преодоляването на прекомерното потребление.
Основните задачи пред Църквата в България
Като приоритети митрополитът открои преодоляването на етническите, религиозните и социалните разделения, подкрепата за младите и обновяването на енорийския живот. Енориите трябва да бъдат общности, отворени към бедни семейства, хора с увреждания, самотни възрастни, мигранти и малцинства.
Според него, превенцията на радикализацията изисква изслушване на младите, лични наставници, богословска грамотност и критично мислене.
Социалните мрежи дават възможност за проповед, но носят рискове от зависимости, агресия и дезинформация.
Затова църковното присъствие онлайн трябва да използва проверена информация и уважителен език и да насочва към реално общение.
Архиереят определи религиозното образование като дългосрочна задача, която изисква квалифицирани преподаватели, подходящи програми и уважение към свободата на съвестта. Необходими са също неделни училища, катехизация за възрастни, подкрепа за родителите и качествени дигитални ресурси.
Той предупреди и за секуларизацията вътре в църковния живот - когато административният успех, националният интерес или публичното влияние изместват спасителната цел и съборността. Междурелигиозният диалог, от своя страна, трябва да служи на мира и сътрудничеството, без отказ от православната вяра.
В социалното служение митрополитът призова за преход от отделни кампании към постоянна помощ с подготвени доброволци, професионални партньорства и отчетност. Той подчерта и отговорността на миряните да свидетелстват чрез труда и отношението си към другия, както и необходимостта публичните позиции на Църквата да бъдат точни, отговорни и свободни от партийна пропаганда.
В заключение митрополит Йоан определи църковната мисия като мисия на надеждата, чиято цел е духовното възраждане и общението с Бога и ближните. Той подчерта, че спасението е неотделимо от Христос и Църквата.
"Мисията на Православната църква започва от олтара, но не свършва с края на Литургията", заяви архиереят.
Изпращането на официална делегация с благословията на Светия синод на конференцията в Шантийи показва, че БПЦ - БП остава в диалог и академичен обмен с останалите православни църкви по отношение на наследството от Крит, без това да означава автоматична промяна на тогавашната ѝ административна позиция.
Важно е да допълним също, че решението на Светия синод се ограничава до изпращането на делегацията, а участието на лекторите с доклади е в тяхно лично качество.
Както съобщи на сайта си Българската патриаршия, на форума присъстват представители на Александрийската, Йерусалимската, Румънската, Сръбската, Кипърската и Гръцката църкви, както и наблюдатели от Римокатолическата църква и Световния съвет на църквите.
