УПЦ след забраната и омразата в помощ за унищожаване на бъдещето на Украйна
Проектът за забрана на УПЦ е в решителна си фаза, депутатите са подложени на натиск от всички страни. Медиите нагнетяват обстановката. Но какво ще остане накрая?
Съдейки по последните новини за регистрацията в Украйна на някаква Украинска Православна Църква на Константинополската Патриаршия, а подписите на депутатите под антицърковния законопроект 8371 вече са събрани, властите са планирали проста комбинация в стил морков и тояга. Приемането на закона за забрана на УПЦ е тоягата, а създадената религиозна структура е морковът. В тази структура е възможно да се избяга и един вид да се намери дългоочакваното спокойствие от конфискации на храмове, обиски и наказателни дела, подигравки в медиите. И не е престъпление да дезертираш, структурата е канонична. Ако не ви харесва ПЦУ с "ръкоположенията" под анатема, ето една канонична алтернатива. А ако не дезертирате, ще ви уредим такова нещо, че сегашните гонения ще ви се струват като топъл майски бриз.
В тази статия няма да разглеждаме перспективите за прилагането на подобна схема и до какво може да доведе тя в крайна сметка. Нито пък ще прогнозираме дали законодателната забрана на УПЦ ще се осъществи или не. Ще се опитаме да анализираме последиците от онези действия, които вече са предприети по отношение на УПЦ и които през последните седмици се доближиха до определен рубикон, точка, от която няма връщане назад.
Като пример ще вземем видеоклипа, озаглавен "Недостатъчно гласове. Кой защитава УПЦ(МП) в Украйна?", което беше публикувано преди две седмици на доста промотирания ресурс "Бигус.Инфо". То не е оригинално, има доста подобни видеоклипове, но всички те са обединени от две неща: омраза към Църквата и липса на доказателствен материал за това.
Видеото започва с думите: "Днешният материал е посветен на московските попове. Още един". " Московските попове" е очевидна обида, с която всички неприятели на Църквата наричат нейните духовници. Но това е и събирателно название, което означава не само свещениците, но и всички 6 милиона (според самите чиновници) вярващи, защото Църквата не е само духовенството, Църквата са всички хора, които вярват в Христос. Тоест видеото вече започва с обида, за която в една цивилизована правова държава те биха подали иск. А по-нататък е пълно с подобни обиди в стил: "фсб църква", "предатели" и т.н.
Но както е казал Шерлок Холмс: "Вашите обвинения са толкова сериозни, че трябва да бъдат подкрепени със също толкова сериозни доказателства". Ако в манастирите на УПЦ намерят тайници с оръжие, диверсионни групи, ако по време на обиските намерят кореспонденция с конкретни задачи за подкопаване на отбранителната способност на Украйна, ако намерят пари за изпълнение на "специални задачи"... Ако намерят нещо толкова конкретно и съществено, и то масово, това наистина може да се счита за основание за обвинения срещу УПЦ. Но какво са успяли да "изкопаят" срещу УПЦ за почти две години активно преследване на Църквата от страна на властите? Почти нищо. Например, видеото "Бигус. Инфо" предоставя следните доказателства:
"Предават на позициите на въоръжените сили на врага" – това се отнася за подозрението, връчено на Святогорския митрополит Арсений. Той е обвинен, че е назовал в проповедта си населеното място, в близост до което са били задържани на блокпост поклонници, пътуващи към Святогорската лавра. Но почакайте малко, не можа ли митрополит Арсений да намери друг начин да предаде тази информация, освен да я обяви публично в проповед? А и на кого е нужна такава информация: нито точни координати, нито количество техника и персонал? Нима не е достатъчно ясно, че в населените места на фронтовата линия има пътни блокади? Като цяло това обвинение е просто абсурдно. Но щом то е изказано, значи не може да се намери по-сериозно обвинение в "предаване на позиции". В същото време водещата не уточнява, че представители на СБУ са дошли при владика Арсений цели седем месеца след "предателската" проповед. Не казва и че враговете не са използвали прехвърлените "координати" и не е имало проблеми с блокадата на пътя.
"Прославят Путин" – тук става въпрос за случая в Хмелничина, където през април 2024 г. СБУ обвинява настоятеля на църква в предполагаемо прославяне на Путин. Ако "Бигус. Инфо" си беше направил труда да се поинтересува за това, щеше да разбере, че настоятелят се казва о. Николай Хлан, че обвиненията срещу него са повдигнати преди една година, през май 2023 г., когато един (един!) свидетел заявява, че свещеникът "многократно се е изказвал негативно за преминаването на църквите от УПЦ-МП към ПЦУ". Това, между другото, е негово конституционно право! И там не е имало никакво възхваляване на Путин. Но година по-късно се появи някаква "експертиза", която "потвърди фактите за престъпните действия на духовника", но не даде доказателства за "възхвала на Путин" дори след година. Никакви видеозаписи, никакви свидетелски показания. Не е ясно как преминаванията между конфесиите са се превърнали в похвали. Но в обществото се подхвърля информация, че УПЦ "възхвалява Путин".
"Призовават да се молим за рашистите" – това се отнася за обиските при протойерей Николай Данилевич във връзка с дейността му по развитието на чуждестранните общности на УПЦ. Той дори не е бил задържан по това време, а всички иззети от него доказателства са само билети за посещение на руски библиотеки, издадени му, когато е бил студент преди десетилетие и половина.
"Избягват от мобилизация" – става въпрос за настоятеля на църква в Хустка епархия на УПЦ, който е обвинен, че е наричал руската агресия "гражданска война", призовавал е хората да избягват мобилизация и е правил нелицеприятни изказвания по отношение на евреите. Пише се, че това е било потвърдено и от някаква експертиза. Знаем какво е качеството на подобна експертиза. Там, където човек казва на украински език "агрессивний натовп", експертите чуват "агресивне НАТО".
Всички тези т.нар. доказателства бяха придружени от съответната видеопоредица, така че не беше трудно да бъдат идентифицирани. Очевидно осъзнавайки колко пропагандни и необосновани са тези обвинения, водещата направи уговорка: "Трябва да се подчертае, че това не е разследване, а блог, чиято цел е да покаже колко опасна е тази "московская погань". За "московская погань" не би било лошо да бъде заведено отделно дело, но ние ще продължим.
Не се размина и без споменаването на самия случай, който беше използван като повод за мащабна атака срещу Църквата. Това беше, когато в Киево-Печерската лавра няколко жени след литургията изпяха кантус с думите: "Майка Рус се събужда". Кантусът е съвсем безобиден, основната му идея е прослава на Пресвета Богородица, но за онези, които искат да унищожат Църквата, думата "Рус" е повод да възкликнат: "О, ужас!" и да започнат преследване на УПЦ. Никой не би обърнал внимание на това острие, ако не се търсеше специално причината за започване на гонения срещу УПЦ.
Водещата на "Бигус.Инфо" припомни и за ареста на служителите на СПЖ, когато СБУ съобщи, че е "неутрализирала мащабна фсб мрежа". За сериозността на тези доказателства можете да прочетете в статиите "Три месеца абсурд и мъчения на журналисти от СПЖ: защо?" и "Защо искат доживотни присъди за авторите на СПЖ? Нови доказателства". В тези статии се разглеждат доста подробно материалите по наказателното дело срещу православните журналисти. С една дума, властите трябва да се срамуват от подобно преследване, тъй като те преследват журналисти само за това, че публикуват новини.
Специално внимание заслужава пасажът, че "един от сподвижниците на Павел Лебед" (митрополит Павел) е помогнал за организирането на провокации край стените на Лаврата. И че уж Анатолий Шарий, който е заподозрян в държавна измяна, му е дал препоръки как е най-добре да заснеме тези провокации, за да разкаже на света как властите потискат УПЦ. Тоест самата водеща призна, че тези провокации срещу УПЦ са се състояли. Но не провокаторите, дошли да оскърбяват светинята и да обиждат вярващите, а тези, които са записали всичко това, са виновни. Тоест, когато един откровен сатанист и хомосексуалист, наричащ себе си "магьосник Велиар", организира кощунствения магически ритуал "погребение на УПЦ" под Лаврата – това е нормално и патриотично. А когато това е заснето и показано на хората – това вече е "руски наратив". Същият подход се използва и при завземането на църкви. Да разбиваш църковни врати с чук и да режеш ключалки с резачка е нормално, но да го показваш е престъпление.
И в заключение "Бигус" цитира "страшна" цифра на "предателите на Украйна" от сайта chesno.org. Да оставим въпроса за достоверността на информацията на този сайт извън скоби. Но тук водещата на "Бигус" изрича една ефектна фраза: "Нека го направим по този начин. Да отидем в регистъра "Зрадници", който е създаден от движението "Честно казано", да изберем категорията "Свещеници"". След това се оказва, че 56 свещеници на УПЦ са включени в списъка на "предателите". Водещата също така ефективно пояснява, че това е много голям брой и следователно, според логиката на цялото видео, УПЦ няма право да съществува в Украйна. Но тук е проблемът, ако водещата също така артистично беше предложила да изберем категорията "Правоохранители" на същия сайт, щяхме да видим числото 303. В категорията "Политици" има 683 души, "Съдии" – 306 души, "Хора от медиите" – 123. Това вече красноречиво говори, че това видео на "Бигус" е чисто пропагандно и няма нищо общо с такъв принцип на журналистиката като обективността. Все пак водещата изрично заявява, че това не е разследване, "а блог, чиято цел е...", вероятно за да очерни Църквата.
Всичко това красноречиво характеризира нивото на "доказателствата", въз основа на които се отправят сериозни обвинения срещу УПЦ, а в обществото се подклажда омраза към свещениците и вярващите.
Дори ако обвиненията срещу тези 56 свещеници са основателни, може ли тяхната вина да бъде прехвърлена върху повече от 12 000 свещеници на УПЦ? Може ли на това основание да се забрани Църквата, чиито енориаши са 6 милиона граждани на Украйна? Но нека се върнем на въпроса, поставен в заглавието на статията: какво ще остане след забраната на УПЦ?
Интересен е един пасаж на водещата от Бигус: "Московската църква не е едно юридическо лице, което може да бъде съдено и вжжжух, московските попове вече не съществуват". Тя изрази съжаление от факта, че в първоначалния вариант на законопроекта 8371 се предполага, че ще бъде възможно да се забрани всяка регистрирана община на УПЦ, и то само по съдебен път. Обаче самото понятие "вжжжух и московските попове вече не съществуват" трябва да бъде разгледано по-внимателно. Какво означава, че не съществува? Дали става дума за сталинското "няма човек, няма проблем"? Къде трябва да отидат 6 милиона вярващи?
Да се замислим: Ето УПЦ е забранена, формално тя не съществува, но какво остава?
Първо, ще останат тези 6 милиона вярващи. Тези, които искаха да се преместят в ПЦУ, отдавна са се преместили. Огромното мнозинство от членовете на УПЦ останаха верни на нея и трябва да очакваме, че след законодателната забрана вярата им само ще се засили. Тези милиони хора ще останат, но религиозните им права ще бъдат сериозно нарушени.
Второ, тези хора развиват, а в много отношения вече са развили, недоволство срещу своята държава. Не можеш просто да потъпчеш религиозните чувства на 6 милиона нейни граждани. Много вярващи сега се сражават на фронта в редиците на украинските въоръжени сили. Много от тях са загинали или са били ранени, погребали са свои близки. Мнозина искрено дадоха последните си стотинки за доброволци, за да купят и закарат на фронта автомобили, боеприпаси, дрехи, храна и т.н., така необходими за нашите войници. А сега държавата им отнема най-святото – Църквата. Фактически, властта предава тези хора, превръща ги във врагове.
Трето, и може би най-важното, след забраната на УПЦ ще остане цялата омраза и вражда, която политици, активисти и информационни ресурси като Бигус подхранваха в украинското общество. Всичко това ще остане вътре в нашето общество и ще даде своите ужасни плодове. Ще бъде ли нашата държава процъфтяваща, ако вътре в нея хората се делят на граждани първа и втора категория? Ще се развива ли страната ни, ако милиони нейни граждани се чувстват лишени от основни човешки права? Вместо да обединяваме хората по време на война, ние, напротив, изкуствено подклаждаме раздори, омраза, нетърпимост към нашите роднини и съседи. Всичко това прави перспективите за развитие на Украйна, меко казано, не най-оптимистични.
