За какво са съдени православните журналисти

На 12 март 2024 г. Службата за безопасност на Украйна проведе операция за унищожаване на свободата на словото в религиозната сфера на Украйна. Както по-късно съобщават самите правоприлагащи органи, те са извършили обиск на журналисти, работещи в църковни или околоцърковни медии - Съюза на православните журналисти, „Перший Козацький“, както и на правозащитници и обществени активисти - представители на ОО „Миряне“ и Центъра за правна защита.

В резултат на това СБУ задържа 4-ма православни журналисти - Владимир Бобечко, Валерий Ступницки и Андрей Овчаренко, както и протойерей Сергий Чертилин. В момента всички те са задържани в следствения арест без право на освобождаване под гаранция. Още няколко души са обвинени в престъпления с различна степен на тежест, включително такива, които се наказват с доживотен затвор.

На следващия ден пресслужбата на СБУ съобщи, че е проведена специална операция за „ликвидиране на най-голямата агентурна мрежа в Украйна от началото на пълномащабната инвазия“. Правоприлагащите органи обвиниха служителите на СПЖ и „Перший Козацький“ в работа за държавата агресор, във връзки с ФСБ, в държавна измяна и в участие в престъпна група. Обвиненията са много сериозни. Но доколко са основателни?

Политическа поръчка

В доклада на службите за сигурност, както и в съдебните перипетии, последвали разгрома на СПЖ, има толкова много несъответствия, логически противоречия и елементарни грешки, че ситуацията много прилича на делата, които КГБ фабрикува срещу църквата през 30-те години на миналия век. Тогава хората също са били съдени без доказателства, съдени за своите възгледи и несъгласие с „партийната линия“. Вината на даден човек се е определяла не от доказани факти, а от неговите политически убеждения или предпочитания.

Затворите в Съветския съюз са били препълнени с хора, които са си позволявали да критикуват марксизма, или с такива, които са продължавали да вярват в Бог, въпреки че на държавно ниво в СССР е доминирал атеизмът. Когато днес четем за съдебните дела на Стус, Хмара или други дисиденти, ние не само се изумяваме от цинизма на съветската съдебна система и необосноваността на всички обвинения, но и сме сигурни, че такъв произвол не би трябвало да съществува в държава, която се смята за демократична. Подобни чувства изпитваме, когато четем обвиненията на СБУ срещу православни журналисти. И не сме само ние.

Да започнем с това, че дори враговете на УПЦ осъзнават, че делото срещу православните журналисти е политическо и има поръчков характер.

Например депутатът от Върховната рада и един от инициаторите на антицърковните закони Княжицки, изброявайки „престъпленията“ на СПЖ, казва, че изданието е публикувало „остра критика на Европа, Православната църква на Украйна и мерки за забрана на дейността на РПЦ в нашата държава“. Според него тази информация той е „почерпил от съобщения в медиите“. Украинските медии обаче буквално избухнаха със съобщения, че СБУ е разкрила „най-голямата агентурна мрежа на ФСБ“.

Защо Княжицки не споменава това, а пише, че посещението на правоохранителните органи при служителите на СПЖ е било свързано единствено с професионалната им дейност? Най-вероятно защото осъзнава, че става дума за политическа поръчка.

Косвено потвърждение на тази теза може да се намери в изявлението на Главната прокуратура, в което се казва, че СБУ е неутрализирала „медийния блок на УПЦ“, който е бил създаден „с цел дестабилизиране на обществено-политическата и религиозната ситуация в Украйна“. Как точно „медийният блок на УПЦ“ се е опитал да дестабилизира ситуацията в Украйна? Като съобщаваше за завземането на църкви, за побоища над вярващи или критикуваше законопроект за забрана на Църквата? Как точно журналистите от СПЖ дестабилизирали ситуацията в нашата страна? В края на краищата, след като е направила подобно твърдение, Главната прокуратура би трябвало да представи доказателства. Защото във всяка демократична държава съществува такова понятие като „презумпция за невинност“, според което човек се счита за невинен до доказване на противното. А не обратното! Какво виждаме в случая с журналистите от СПЖ?

Фактът, че ви смятат за виновни само защото си позволявате да изразявате своята гледна точка по някои събития, че ви смятат за виновни само защото вярвате в Бог и не искате да принадлежите към църква, създадена от държавата. И именно вие трябва да докажете, че не сте виновни! Това положение на нещата радикално се различава от онова, което ние с вас наричаме демокрация.

Украинският народен представител Артьом Дмитрук също смята, че наказателните дела срещу журналистите от СПЖ са „абсолютно абсурдни, измислени и фалшифицирани“. Според него те потвърждават, че „в Украйна няма свобода на словото“.

Според депутата арестите на православните журналисти могат да бъдат обяснени единствено като опит за „ заплашване на вярващите от УПЦ и принуждаването им да се откажат от своята църква“.

Политическият анализатор Кост Бондаренко също смята, че делото срещу журналистите от СПЖ е „демонстративен погром“, който е извършен от властите, за да покажат на депутатите, че няма да се пазарят или да се предават.

А също и „да демонстрират, че това ще се случи на всеки, който се опита да попречи на властите да прочистят Църквата, независимо от статута му на депутат или журналист. Вчерашните обиски и задържания са сигнал към депутатите: „Все още ли упорствате? Тогава ние идваме при вас!“ - казва политологът.

Адвокатът на Валерий Ступницки се съгласява с политическата окраска на ареста и задържането на журналистите от СПЖ, а адвокатът на Андрей Овчаренко смята, че в една цивилизована държава делото му дори не би стигнало до съдебната зала.

За какво казва СБУ?

В своя доклад по делото на православните журналисти представителите на Службата за безопасност на Украйна са допуснали цяла редица грешки и гафове.

Например, те твърдят, че протойерей Сергий Чертилин е настоятел на един от храмовете в Киев. Това не е вярно. Батюшка е клирик в храм, чийто настоятел е съвсем друго лице. Клирикът е обикновен свещеник, който не ръководи паството, а само извършва богослужения. Много е лесно да се провери тази информация, но правоприлагащите органи не са си направили труда да я проверят. „ Настоятел“ - макар че не отговаря на действителността, но звучи гръмко!

Можем ли да предположим, че останалите „доказателства“ срещу журналисти и правозащитници са изградени на този принцип? Можем. Защото в доклада на СБУ за „неутрализирането на агентурната мрежа“ се срещат и други гафове.

Например, силовите структури са заявили, че СПЖ, „ Перший Козацький“ и „Миряне“ са „една от най-големите агентурни мрежи на ФСБ, която действа на територията на Украйна от началото на пълномащабната инвазия“. Елементарна проверка чрез търсачката Google обаче ще даде информация, че всички споменати „обвиняеми“ по делото са създадени много преди пълномащабната инвазия. СПЖ - през 2015 г., „Козацьки“ - през 2019 г., „Миряни“ - през 2021 г. Всички тези организации са осъществявали дейността си открито, като са публикували материали и изявления не на затворени уебсайтове, а в свободен достъп. И са го правили в продължение на много години.

Тогава защо СБУ казва, че в качеството си на „агентурна мрежа“ те са се появили едва от 24 февруари 2022 г.? Пропуск или небрежност?

В пресслужбата на силовите структури също така заявиха, че в „агентурната мрежа“ е имало ясна йерархия и разпределение на функциите. Но след като това е така, всяка организация, която има ръководител, подчинени, изпълнители и администратори - също попада под критериите за „агентурна мрежа“. Включително и самата СБУ. Но ние си даваме сметка, че това е безсмислица, нали? Да.

От друга страна, всяко издание, всяка медия има ясна йерархия: има главен редактор, издателски редактор, журналисти, коректори, преводачи, счетоводители, секретари, чистачи и друг обслужващ персонал. Без йерархия, без разпределение на функциите не може да съществува нито едно издание. В СБУ разбират това много добре и затова не предоставят никакви доказателства. Въпреки това някои медии (с ясно изразена йерархия) подхвърлят „факти“, потвърждаващи, че СПЖ е „агентурна мрежа“. Какви са тези „факти“? Това е скрийн, който очертава програма за действия за защита на УПЦ. Доколко той отговаря на действителността, не е ясно. Но е съвсем очевидно, че дори този скрийн да е истински, той не съдържа никакви криминални действия. Което, между другото, е написано от човек, чиито възгледи силно се разминават с някои от възгледите на редакцията на СПЖ. Така Наталия Василевич, беларуски експерт в областта на религията, политиката и правата на човека, активен участник в икуменическото движение, с позиция, близка до Константинополската патриаршия, коментирайки скрийншота с „вината“ на журналистите, пише: „Ето го „корпусът на престъплението“, състоящ се от обръщения към депутатите, към Венецианската комисия и към професор Томас Бремер. Всичко това е в рамките на законността и правните механизми. Някак си не само за цял живот, но дори само за едно наказателно дело не се простира". Е, къде греши тя?

По-нататък СБУ обвини журналистите за това, че уж са имали „постоянна комуникация с най-големите медии в РФ, които веднага са подхващали „необходимото“ съдържание“. Обаче, първо, нито един журналист по света (!!!) не носи отговорност за това кой и какво точно е препубликувал или „подхванал“. Второ, ако използваме логиката на СБУ, то не само почти всички украински издания, но и канцеларията на президента, Върховната Рада, украинските политици и други, чиито изявления и изказвания се цитират в държавата-агресор, имат връзка с най-големите рф медии. Но това отново е очевидна лъжа.

Защо тогава тя се прилага по отношение на журналистите? Просто защото е необходимо да им се запуши устата?

Силовите структури също така заявиха, че „координаторът на мрежата в Украйна е духовник, задържан от СБУ“. Как точно той е ръководил „мрежата“ и в какво точно се е изразявало това ръководство - те не казаха. Единственото, което агенцията каза, беше, че той е отговорен за разпространението на материали, които „подбуждат към междуконфесионална вражда и оправдават агресивна война срещу Украйна“.

Въпрос: в какви материали СПЖ, например, е оправдавал войната? Ако има такива материали - би било необходимо да ги покажете. Но те не са показани. И няма да бъдат показани. Защото още от самото начало на войната СПЖ зае ясна позиция: ние категорично осъждаме нахлуването на Русия в Украйна, осъждаме бомбардировките на мирни градове, убийствата на цивилни граждани и изобщо всичко, което Русия прави на територията на нашата родина. Позицията ни е изразена в свободно достъпните публикации на сайта. Намерете в поне една статия или репортаж на сайта на Съюза на православните журналисти информация, която може да се тълкува като оправдание на войната - и ние ще признаем, че сме сгрешили. Но нищо подобно няма и не може да има! Ние не сме крили или прикривали позицията си, като многократно сме заявявали, че сме сгрешили.

Но такова нещо няма и не може да има! Ние не скрихме и не прикрихме позицията си, като многократно заявихме, че не може да има оправдание за война.

Освен това от самото начало редакцията на нашия сайт застана на страната на Събора на УПЦ в Феофания, чиито решения са категорично осъдени и критикувани в Русия. Заради тази позиция враговете на УПЦ подозират редакцията на СПЖ, че работи за СБУ. Как трябва да се отнасяме към това?

СБУ твърди, че сме свързани по някакъв начин с ФСБ, а ФСБ говори за нашите връзки със СБУ... Нелепост, абсурд, сюрреализъм. Няма други епитети за тази ситуация. Но има и други подобни примери. Например първите християни не са били приети нито от евреите, нито от езичниците.

Не знаем кой в сегашната ситуация е по-скоро „евреин“ или „езичник“, но ясно разбираме кой е християнин.

Ето защо не сме изненадани от думите на представителя на СБУ, който заяви, че журналистите и правозащитниците ги грози доживотен затвор. Те не ни изненадват, защото за християните винаги е имало искания за смъртно наказание. Те са били убивани, разрязвани на парчета, хвърляни на зверове, изгаряни, обесвани, удавяни. Така че не сме изненадани.

Изненадани сме от нещо друго. Защо хора, извършили ужасни престъпления на живо по телевизията, като Стерненко например, който уби друг човек - на свобода, а за журналисти, които се занимават с професионалната си дейност, се иска доживотен затвор? Защо СБУ пише за ареста на група хора, които са малтретирали затворници по време на окупацията, и изисква за тях наказание, което предвижда от 10 до 15 години затвор, а за журналистите се иска доживотен затвор?

Не сме единствените, които са озадачени. Ето и народният представител Дмитрук пише: „Журналистите, които отразяваха незаконното завземане на църкви на УПЦ, системните нападения срещу вярващи на УПЦ и беззаконието спрямо милиони украинци, искат да им бъде даден доживотен затвор. Само си помислете за това!". Защо се случва това?

Защото, според Кост Бондаренко, властите продължават да „разчистват“ Църквата и ще отстранят от пътя си всеки, който им се изпречи.

Въпросът остава открит: какво такова правят нашите власти, че им пречат независими църковни медии?