Създател на „Спутник“ и "Союз" става православен след среща със смъртта
Легендарният инженер Борис Раушенбах говори за вярата, науката и пътя си към Църквата след клинична смърт
Борис Викторович Раушенбах (1915–2001) е изтъкнат съветски учен, физик и инженер от немски произход, един от основателите на съветската космонавтика. Роден е в Екатеринбург (тогава Свердловск) в семейство на волжски немци. Завършва Московския авиационен институт през 1937 г. и започва професионалния си път в областта на аеродинамиката и ракетната техника. По време на Втората световна война, поради немския си произход, е депортиран в Сибир, където работи в тежки условия, но не спира да се занимава с научна дейност. След войната се завръща към работа по секретните програми на съветската авиация и ракетни технологии. Играе ключова роля в създаването на системите за управление и ориентация на спътниците и пилотираните космически кораби, включително програмите „Спутник“, „Восток“ и „Союз“.
В края на 40-те години на XX век Раушенбах проявява дълбок интерес към православното богословие, иконописта и литургичната традиция на Руската православна църква. Постепенно се запознава с висши духовници, включително с патриарсите Пимен и Алексий II. В своите трудове разсъждава върху догмата за Светата Троица, покръстването на Русия, делото на преподобни Андрей Рубльов и връзката между науката и религията. Към православието обаче подхожда с предпазливост и дълбоко уважение. Решаващ момент настъпва през февруари 1997 г., когато вследствие на перитонит Раушенбах преживява клинична смърт. По-късно описва това преживяване с необикновена яснота: вижда коридор, осветен от сияйна светлина в далечината, но избира да се върне към живота – към „неуредения свят“. След операцията се среща с протойерей Владимир Воробьов – свещеник и физик по образование, бивш старши научен сътрудник. През декември 1997 г. отец Владимир го кръщава, а в началото на 1998 г. Раушенбах приема своето първо причастие. След кръщението, доколкото му позволяват силите, Раушенбах редовно участва в литургичния и тайнствения живот на Църквата. На 26 февруари 2001 г. претърпява тежък инсулт. На 26 март – вече тежко болен – се причастява за последен път, а на следващия ден, на празника на иконата на Божията Майка „Феодоровска“, се упокоява в Господа. Погребан е на Новодевичето гробище в Москва.
В откровен разговор с журналиста Андрей Караулов, Борис Раушенбах опровергава широко разпространените митове за "враждата" между Църквата и науката. Той припомня, че велики умове като Нютон, Коперник и Планк са били дълбоко вярващи, а противопоставянето между наука и религия е резултат от невежество, породено от агресивния атеизъм на XVIII век, навлязъл и в Съветска Русия по време на комунизма. По думите му, науката се занимава с логичното, а религията — с онова, което е отвъд логиката. Именно съчетанието на двете води до пълноценен и цялостен светоглед.
– Борис Викторович, Вие сте математик, посветил сте целия си живот на космоса, а в същото време посещавате църква. Не си ли противоречат тези неща?
– Защо да си противоречат? В съветските книги пишеше: „Нашите космонавти летяха дотам и не видяха никакъв Бог.“ Самият начин, по който е зададен въпросът, издава удивителна, направо дървена некомпетентност у нашите писатели-атеисти. Нютон е бил вярващ човек, но обърнете внимание – когато създава модела на Слънчевата система, не включва Бог в него.
Бог пребивава в някакво мистично пространство и Нютон прекрасно е разбирал това. Затова и космонавтите не са срещнали Бога в космоса – а и защо да Го срещат там? Когато казваме „Който си на небесата“ (в молитвата „Отче наш“, бел. прев.), това съвсем не означава, че Бог се намира на 126 километра над повърхността на Земята... Между другото, Нютон е основоположник на съвременната наука. А същевременно е бил и изтъкнат богослов за времето си – написал е толкова богословски трудове, колкото и научни. Да вземем за пример XX век. Макс Планк – бащата на съвременната физика, който въвежда понятието „квант“ – също е вярващ човек! Как тогава можем да твърдим, че науката и вярата си противоречат?
– Но нали Църквата е преследвала учените?
– Не.
– А Коперник?
– Тази легенда е абсолютна измислица. Ако искате да знаете, Коперник е заемал висока позиция в църковната йерархия – бил е каноник, казано просто – заместник на епископа. Да, неговото учение наистина е било подложено на остри нападки, а самият той – осмиван и обявен за неук, но не от Църквата, а от... хуманистите, които днес се възприемат като носители на прогреса. В Европа дори е имало театрална комедия¹, написана от хуманист, в която главният герой е глупак, твърдящ, че Земята се върти около Слънцето .
Николай Коперник – полски астроном, икономист, механик и математик от епохата на Ренесанса.
– Значи хуманистите са преследвали Коперник, защото е бил вярващ?
– Не, преследвали са го заради „антинаучност“. Вижте, по онова време астрономията е имала голямо значение – използвана е от хиляди астролози. За да съставят хороскопи, те е трябвало да изчисляват положението на планетите за различните дати. А тези изчисления показвали, че геоцентричният модел на Птолемей се съгласува по-добре с наблюденията, отколкото хелиоцентричният модел на Коперник. И тъй като хуманистите вярвали, че „практиката е критерий за истината“, обявили учението на Коперник за безсмислица.
– Но аз съм чел, че закъснялото издаване на книгата му, съвпаднало със смъртта на Коперник, го е спасило от кладата...
– Крайно глупаво твърдение! Да, Коперник е публикувал труда си много късно. Но това е защото тежко преживявал грешките си и не знаел как точно да ги поправи, а и се надявал с времето да усъвършенства модела си и да ограничи грешките. Но той изобщо не се е страхувал от църковно осъждане.
Галилео Галилей – италиански физик, механик, астроном, философ и математик, оказал голямо влияние върху науката на своето време.
– А Галилей? Нима Църквата не го е съдила?
– Днес всички са забравили, че Галилей е бил близък приятел с папата (Папа Урбан VIII, бел. прев.) и е живял в папския двор. Сприятелили се още когато папата е бил кардинал. Всички трудове на Коперник са финансирани от Римския папа (Папа Павел III, бел. прев.), а и трудовете на Галилей също носят неговото одобрение. По онова време протестантите обвинявали папата във всевъзможни грехове, включително, че е враг на науката. И буквално го смазали от обвинения. Книгата на Галилей, която – уж с благословията на папата – защитавала „антинаучното“ хелиоцентрично учение на Коперник, се превърнала в доказателство за тези обвинения. Папата е трябвало да покаже, че не е реакционер и не е враг на науката. Католическата църква била принудена да покаже, че уважава мнението на университетските учени и осъжда „лъженаучната“ хелиоцентрична теория. Дори прочутото отричане на Галилей и неговото легендарно „И все пак тя се върти!“ не било инициатива на папата. Той провежда този акт формално, със свито сърце, под натиска на протестантите. Никой не е заплашвал Галилей с кладата. Всъщност на Църквата ѝ е било все едно кой е прав – Коперник или Птолемей.
– Защо?
– Защото това е извън нейната компетентност! Църквата винаги се е занимавала със своето дело, а науката – със своето. Делото на Църквата е спасението на душите, а не да изследва кое около какво се върти. Нашите атеисти пишеха, че „в крайна сметка Църквата била принудена да признае правотата на Коперник“. Нищо подобно! Учените бяха принудени да я признаят – Църквата винаги е гледала на това с безразличие. В какво се състои грешката на Коперник? Той е мислил, че планетите се движат по кръгове. Кеплер показа, че се движат по елипси, направи изчисления и всички астролози веднага преминаха на негова страна. Хелиоцентричната система се оказа по-точна от геоцентричната и веднага беше приета във всички университети! Нямаше никаква идеологическа борба, нито викове, нито размахване на ръце… Вижте, Църквата винаги си е имала достатъчно свои грижи и в научните въпроси е приемала гледната точка на университетското мнозинство. И това е съвършенно правилно.
– Но нима Църквата не е осъждала хора заради убежденията им? Толстой, например, беше предаден на анатема?
– Да, но това не означава, че тя го е проклела. Църквата никого не проклина. Просто официално обявява, че даден човек вече не е неин член. Толстой беше гений, но и капризен човек, създаде собствена религия, даде начало на „толстоизма“, учението за непротивене на злото с насилие… Той сам се отлъчи, и на Църквата не ѝ остана нищо друго, освен да потвърди това.
– Днес много се говори за религиозен фанатизъм. Често се споменават кръстоносните походи...
– Вижте, в историята религиозният мотив често е просто фасада. Същите тези кръстоносни походи са били икономически мотивирани, макар формално да са се водели за освобождението на Божи гроб.
– Борис Викторович, а как възниква атеизмът?
– Трудно е да се каже… Струва ми се, че противопоставянето между наука и религия възниква през XVIII век във Франция. Френските енциклопедисти, борейки се срещу кралската власт, естествено, се обръщат и срещу Църквата, тъй като тя подкрепяла краля. Именно енциклопедистите полагат основите на агресивния атеизъм, който по-късно е възприет като идеология в Съветска Русия — а оттук произлиза настоящото ни невежество. Лично аз съм се сблъсквал с това многократно — включително между стените на Академията на науките, в разговори с колеги академици. Понякога се обръщаха към мен, защото знаеха, че имам някакви богословски познания… Изумявах се от тяхното дълбоко невежество! Просто нищо не разбираха!
– Не обичате атеистите, Борис Викторович?
– А защо да ги обичам? Веднъж ми хрумна идея – да им предложим изпитание. Нареждат се професионални атеисти в спортната зала. Който плюе на два метра – става кандидат на философските науки по атеизъм, на пет метра – доктор! Вие нищо не правите, само плюете... Атеизмът беше въведен в Съветска Русия, без да се осъзнае цялата глупост на тази инициатива. Съществуваше дори закон, който забраняваше на Църквата да помага на бедните. Такова действие се тълкуваше като незаконно привличане на хора в „страшното църковно леговище“… Някъде съм писал, че Съветският съюз беше единствената страна в света, в която със закон беше забранено да се прави добро.
– Защо казвате „цялата глупост на тази инициатива“?
– Те искаха да заменят християнския светоглед с „научен“. Но научен светоглед не съществува – това е пълна безсмислица! Науката и религията не си противоречат — напротив, допълват се. Науката е царството на логиката, религията – на онова, което е извън логичното разбиране. И човек получава информация по два канала: единият – логически, другият – извънлогически. И чрез съвкупността от тези два канала той взема своите решения. Затова т.нар. „научен светоглед“ е осакатен светоглед. А на нас ни е необходим не научен, а цялостен светоглед. Английският писател Честъртън веднъж казал, че религиозното чувство е сродно с влюбването. А както е известно, любовта не може да бъде оборена с никаква логика. А какво правеше нашата атеистична пропаганда? Опитваше се логически да докаже несъстоятелността на религията. Това беше глупаво. Нима можеш логически да разубедиш влюбения човек? Има още един аспект. Да вземем един порядъчен, образован атеист. Без дори да го осъзнава, той се ръководи от правила, формирани в Европа през последните две хилядолетия – а именно християнските.
– Вижте, като дете не съм избирал своята религия, но сега вече съзнателно съм я приел. Приех православието не само защото в Русия няма хугенотски храмове, но и защото смятам, че именно Православието е по-близо до Истината, възвестена от апостолите…
¹ Комедията, за която говори Борис Раушенбах, е „Erasmus Montanus“, написана от датско-норвежкия хуморист и драматург Лудвиг Холберг през 1722 г. и поставена през 1747 г. в Копенхаген. Бел. прев.
СПЖ припомня на своите читатели думите на Седрик Плачентино, че "науката умира без християнските си корени – атеизмът я убива".
