Науката умира без християнските си корени – атеизмът я убива
Само завръщането към Божието Слово може да възстанови истинското знание
Често християните са обвинявани, че отхвърлят рационалната и доказана наука поради своята вяра в Бог. В действителност обаче, твърди Седрик Плачентино,¹ именно християнството е това, което прави науката възможна.
„Вече не ни трябва християнството – имаме наука!“ Според мнозина, науката е довела човека до разбиране на света, което значително превъзхожда всичко, което религията би могла да предложи. Човек вече не се нуждае от „религиозни митове“, за да обясни света. Сега „неутралната“ наука му показва света такъв, какъвто е в действителност.
Това е част от поредица, посветена на християнската перспектива за съвременния свят.
Като християни, несъмнено сме се сблъсквали с този светоглед, който ни представя като наивни и лековерни. И често не сме успявали да дадем адекватен отговор. Още по-лошо – понякога дори сами сме започвали да вярваме на този разказ.
Идеята, че науката може да замести християнството, е погрешна. Науката не е алтернативен светоглед – тя е инструмент за тълкуване на света. Не е случайно, че преобладаващото мнозинство от основателите на съвременната наука са били християни.
Още в древността езичниците са вярвали в някаква форма на еволюция. Но личности като Чарлз Дарвин успяват да облекат тази вяра в научен език.
Убеждението, че науката може да замести християнството, се развива особено активно през XIX век, когато философи смятат, че са намерили алтернатива на библейския разказ – теорията на еволюцията. В действителност обаче, това не е нова доктрина. Езичниците в древността също са вярвали в еволюция. Дарвин и неговите последователи просто са я облекли в научна терминология, въпреки че никое наблюдение не е потвърдило тази теория. Така еволюционизмът се превръща в новата религия, която изтласква християнството.
Аксиомите на науката
Интересно е, че без християнството науката не би могла да достигне до настоящото си развитие. Тя се заражда и расте именно върху християнска основа, защото християнството дава логично обоснование на петте аксиоми, върху които науката се гради. А кои са те?
- Съществува реален свят;
- Този свят е рационален и подреден;
- Човек притежава разум, който може да бъде приложен за разбиране на света;
- Всяко събитие (или ефект) има причина (законът за причинно-следствената връзка);
- Една и съща причина поражда един и същ ефект при едни и същи условия (законът за постоянството на природата).
Еволюционизъм
Еволюцията е теорията, че светът се е развил от примитивно, безформено състояние чрез неизвестни сили. Ако това е вярно, как тогава този процес е породил рационален и подреден свят? Как е дал на човека способността да го разбира и да извлича от него научни формули? Ако светът е продукт на случайна еволюция, как тогава се е формирал с постоянни закони? И в крайна сметка – ако еволюционизмът не може да обоснове, че човек притежава разум, как тогава може да обоснове убеждението, че светът е реален?
Много атеисти започват напълно да отхвърлят еволюцията именно заради тези вътрешни противоречия.
Еволюционната религия е катастрофа за науката, защото не може да докаже аксиомите, върху които се гради. Следователно, те изглеждат напълно произволни.
Но тези атеисти не се връщат непременно към библейския разказ. Техният атеизъм ги подтиква да вярват, че самият свят е бог. А подобна вяра разрушава науката също толкова, колкото и старата еволюционна теория.
Вижте: ако светът е бог, то тогава всичко е едно. Но ако всичко е едно, не можем да правим разлика между отделните неща, които съществуват. В резултат на това се губи всяка основа за разбиране. И в този случай няма как да се оправдаят научните аксиоми.
Неутралност
Християнството, от своя страна, може да обоснове тези аксиоми. Библията твърди, че Бог е създал този свят – реален и подреден. Бог е дал и на човека способността да го тълкува.
Митът за неутралността е довел до убеждението, че религиозните вярвания на учения не бива да влияят на неговите наблюдения.
Но Бог не е безличен. Той е триединен и следователно – Бог на взаимоотношенията. Като такъв, Той е вложил смисъл в света, който човек може да опознае. Затова е възможно човечеството да открива законите, които управляват взаимоотношенията в творението – като закона за причинно-следствената връзка и закона за постоянството на природата.
Митът за неутралността кара човека да вярва, че религиозните убеждения на учения не влияят на неговите изводи. „Фактите сами говорят“, ни казват. Но когато ученият наблюдава бактерия под микроскоп, неговото заключение ще зависи от това дали вярва, че тя е резултат от еволюция или е дело на Божие творение.
Научният атеист не страда от липса на знание за Бога. Той просто потиска истината.
Библията учи, че етиката на учения има значение. „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 1:7). Истинската наука е основана именно на страха от Бога. А този страх включва и омраза към злото (Притчи 8:13) и е тясно свързан с покорството към Божия закон (Еклесиаст 12:13). Следователно, науката, омразата към злото и покорството на Божиите заповеди са неразривно свързани.
Научният атеист не отрича Бог поради интелектуални причини, а поради морални (Римляни 1:18–32). Проблемът му не е в ума, а в сърцето.
Атеизмът разрушава науката. Само връщането към Божието Слово може отново да позволи на науката да процъфтява.
¹ Седрик Плачентино е роден и израснал в Белгия в семейство с италиански произход. Завършва приложни науки в университетите в Монс и Лиеж (Белгия), както и в Лисабон (Португалия). Придобива магистърска степен по богословие в Богословската семинария „Агрикола“ в Еспоо (Финландия). Той е председател на управителния съвет на организацията Truth and Transformation Nordic, чиято цел е да реформира северните нации чрез възстановяване на християнските основи в образованието. Седрик води редовен подкаст, наречен European Journeys, посветен на възстановяването на християнските корени на Европа. В момента живее във Финландия със съпругата си и двете им дъщери.
СПЖ припомня, че Валентин Велчев предлага бутилка елитен коняк на учен, който успее да обори неговия научен аргумент за Бога.
