Освобождаването на митрополит Йонафан: ватиканска следа?
На 22 юни стана известно, че митрополит Йонафан, осъден от украински съд на 5 години затвор, е освободен и му е разрешено да напусне Украйна. Кой стои зад това решение и какво означава то за нас с вас?
В навечерието на празника на Светата Троица стана известно, че Тулчинският и Брациговски митрополит Йонафан е получил свободата си. Сайтът на Отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия написа за това късно в събота вечерта. От подробностите, съдържащи се в публикацията, научихме само, че освобождаването на митрополит Йонатан е било улеснено от патриарх Кирил. Никакви други факти, хвърлящи светлина върху това събитие, не бяха оповестени.
Въпроси за законността: имало ли е размяна?
На 18 юни 2024 г. Апелативният съд на Виница потвърждава присъдата на първоинстанционния съд, според която митрополит Йонатан, администратор на Тулчинската епархия, е осъден на пет години лишаване от свобода с конфискация на имуществото.
За да избегне лишаването от свобода, което за 75-годишния йерарх се превръща в смъртна присъда, му е предложена размяна на военнопленници. За да направи това, митрополит Йонафан трябваше да подпише документ, в който да се признае за враг на украинската държава. Както е известно, йерархът отказва да подпише този документ, първо, защото не признава вината си, и второ, подписът под такъв документ може да бъде използван от враговете на Украинската Православна Църква, които няма да пропуснат да заявят, че "всички йерарси на УПЦ са врагове".
Но въпреки липсата на каквото и да било потвърждение, че митрополит Йонафан е отишъл на размяна, той беше освободен. Този факт повдига пред нас няколко въпроса, основният от които е: на каква основа украинското правителство решава кой е виновен и кой не, кой трябва да бъде на свобода и кой трябва да бъде в затвора? Вторият въпрос е още по-интересен, тъй като повдига проблема за външното влияние върху вземането на решения вътре в страната, а третият засяга позицията на РПЦ в Украйна.
Влияние на Католическата църква
Преди почти една година (през август 2023 г.) Московският патриарх Кирил се обърна към главите и ръководителите на църквите и религиозните организации с молба да се изкажат в защита на арестувания митрополит Йонафан. Това обръщение беше толкова отдавна, че никой, поне в Украйна, не очакваше някаква реакция от страна на адресатите. Въпреки това на 23 юни 2024 г. владиката беше освободен. Естествено, възникна въпросът - как?
Леонид Севастиянов, лидер на "Световния съюз на старообрядците", заяви, че освобождаването на владиката е станало възможно благодарение на личното застъпничество на папата. Твърди се, че папата (или някой от негово име) се е свързал с украинските власти и е уредил те да освободят йерарха на УПЦ, който е бил осъден на пет години затвор.
Това изявление, въпреки факта, че е направено от човек, който не вдъхва доверие, все пак изглежда твърде необичайно, така че няма да е възможно да го отхвърлим с лека ръка. Особено като се има предвид, че досега не са оповестени никакви други причини за освобождаването на владиката.
Нека се абстрахираме от уважавания от нас митрополит Йонафан и да се опитаме да разгледаме ситуацията от гледна точка на законността. С други думи, има ли право някой в Украйна да взема решения, които пряко отричат решенията на украинските съдилища и, наред с другото, законите (ако приемем, че украинските съдилища действат в съответствие със законите на страната)?
Да предположим, че ако съдът обвини дадено лице в някакво тежко престъпление и го изпрати в затвора, кой може да отмени това съдебно решение без никакви официални процедури и извън съдебния ред? Според действащото законодателство на украинската държава никой не може да направи това. В случая с митрополит Йонафан обаче виждаме, че невъзможното става възможно само след едно обаждане от Ватикана.
Папата и Украйна, или защо РПЦ все още не е забранена?
Тук естествено възниква въпросът за влиянието на Католическата църква върху политическите кръгове в Украйна и висшето ръководство на страната (ако има такова, разбира се). Този въпрос става още по-актуален, като се има предвид, че през последните две години многократно станахме свидетели на това как Католическата църква и самият папа вършат неща, които не биха могли да бъдат простени на никого, освен на него.
Спомнете си как папата нарече Русия велика страна и възхваляваше нейната култура. Спомнете си как папата призова украинците да захвърлят бялото знаме на капитулацията. Знаем също, че Ватиканът не подписа най-важните документи на швейцарската "мирна конференция" за Украйна и видяхме как представители на Светия престол участваха в преговорните процеси, действайки като посредници между Украйна и Русия.
Тези факти вече са достатъчни, за да се забрани в Украйна дейността на всяка структура, чиито представители биха се занимавали с подобно нещо. Ако главата на Украинската Православна Църква, митрополит Онуфрий, беше казал дори 10 процента от това, което каза папата, Украинската Православна Църква вече изобщо нямаше да съществува в Украйна.
Католическата църква обаче, както виждаме, не само съществува, но и има огромно влияние върху висшето ръководство на страната ни. Защо? Въпросът е отворен.
Преследване на УПЦ: измислени обвинения
Вторият момент, свързан с освобождаването на митрополит Йонафан, е, че хората, които обвиняват УПЦ във всички видими и невидими престъпления, които твърдят, че някои йерарси, духовници и миряни посягат на териториалната цялост на Украйна, и които твърдят, че някой от представителите на УПЦ подкрепя агресията на Русия срещу Украйна, и които ги държат в ареста за всичко това, прекрасно разбират, че наказателните дела срещу УПЦ всъщност са измислица, лъжа. Съдебните процеси срещу вярващите на УПЦ, срещу нейните йерарси, миряни и свещеници са пародия на правосъдие, чийто резултат е предопределен.
Още повече, че този резултат може да бъде продиктуван или отменен във всеки един момент - достатъчно е да се обадят "отгоре" (станахме свидетели на това по делото срещу журналистите от СПЖ, когато на съдията беше казано от невидима сила по телефона, че той е прав, а журналистите са виновни).
Украинските власти знаят, че йерарсите на УПЦ не са престъпници. Дълбоко в сърцата си прокурорите, съдиите и следователите от СБУ разбират, че преследват представители на УПЦ просто защото политическият момент го изисква, просто защото има поръчка и е формирано искане за "враг".
Няма други причини за преследването на нашата Църква. Единствено политиката и желанието на някои хора, които прекрасно разбират, че в цивилизованите страни е невъзможно да се преследва за инакомислие и че да имаш гледна точка, която не съвпада с тази на мнозинството, не е престъпление.
Именно поради тази причина украинските власти така спокойно освободиха митрополит Йонафан, когото самите те трябваше да пратят в затвора за пет години. Те го пуснаха, защото знаят, че той не е виновен и защото някой от Ватикана може би ги е помолил да го направят. А защо да не уважат молбата на един добър човек?
Заключения
- Ако освобождаването на митрополит Джонатан е станало възможно благодарение на намесата на папата, това подчертава значителното влияние на Ватикана върху определени решения в Украйна.
- От самото начало делото срещу митрополит Йонатан беше изфабрикувано: бяха му подхвърлени "доказателства", беше обвинен в неща, с които не е имал и няма нищо общо. Също така освобождаването му от затвора (всъщност) беше покрито с тайна, което говори за измамността на нашата съдебна система. Не е имало официално съобщение за размяна, амнистия или отпадане на обвиненията, което от гледна точка на закона поставя под съмнение законността на освобождаването му и повдига въпроси относно спазването на правните процедури.
- Случаят на митрополит Йонафан също така показва как политическият натиск може да повлияе на съдебната система на Украйна да вземе решения, противоречащи на собствените ѝ закони и разпоредби. Освен това виждаме, че украинските власти се смятат за оправомощени да се разпореждат със закона, както желаят, като по този начин на практика потъпкват този закон.
- В допълнение, възможното влияние на Католическата църква върху украинската политика буди сериозно безпокойство. Изявленията на папата за Украйна и евентуалното му участие в освобождаването на митрополит Йонафан подчертават, че политическите интереси на Ватикана са тясно преплетени с Украйна, което може да повлияе на вътрешните работи на нашата страна.
- И накрая, освобождаването на митрополит Йонафан, въпреки обвиненията в престъпления, показва, че украинските власти действат крайно непоследователно. То също така показва, че обвиненията срещу йерарсите на УПЦ са политически мотивирани и не се основават на реални доказателства за престъпления.
Фактът, че владиката е на свобода, несъмнено е по Божия воля. Надяваме се, че митрополит Йонафан ще може да служи на Христовата църква още дълги години.
Но ситуацията с неговото освобождаване ясно показва, че в страна, в която невъзможното става възможно след едно телефонно обаждане, си струва да се замислим за реалната сила на закона и правосъдието и да си зададем въпроса: кой всъщност управлява тази страна?
