Украйна днес: Първите архиереи-изповедници
В съвременното преследване на УПЦ вече се появиха първите архиереи-изповедници. По отношение на владика Йонафан присъдата вече е влязла в законна сила.
Днес се водят съдебни процеси срещу няколко архиереи на УПЦ. Митрополитите: Чернобилският митрополит Павел, Черкаският митрополит Феодосий, Банченският митрополит Лонгин, Тулчинският митрополит Йонафан, Святогорският митрополит Арсений – всички те са изправени пред присъди за лишаване от свобода по доста тежки членове от Наказателния кодекс.
Делото на митрополит Арсений
На 19 юни 2024 г. в Днепър се състоя първото съдебно заседание по делото на митрополит Арсений, наместник на Святогорската лавра. Това е разглеждане на делото по същество, като освен това на заседанието се е решавал въпросът за удължаване на ограничителната мярка, тъй като на 22 юни 2024 г. изтичат 60 дни от задържането му в следствения арест. Такова сравнително бързо предаване на делото на съда е донякъде изненадващо.
Например православните журналисти със същото ниво на доказателства удължиха задържането си в центъра за предварително задържане с още три месеца, т.е. следователите от СБУ могат да "разследват" случая шест месеца, ако не и повече. Логичното предположение за подобна бързина в случая с митрополит Арсений е, че те бързат да го осъдят и да го пратят в затвора.
Ако са верни изявленията на адвоката на УПЦ Роберт Амстердам, че след конференцията в Швейцария украинските власти рязко ще засилят преследването срещу Църквата, то показното лишаване от свобода на митрополит Арсений ще означава послание към всички останали архиереи: "Присъединете се към УПЦ, иначе ще бъде твърде късно". Въпреки това нека не изпреварваме прекалено много събитията. Случаят на митрополит Арсений едва сега започва да се разглежда; ще трябва да има повече от едно заседание, после присъда, после обжалване и т.н.
Делото на митрополит Йонафан
Но в случая с Тулчинския и Брациговския митрополит Йонафан (Елецки) присъдата вече е влязла в законна сила. На 18 юни 2024 г. Апелативният съд на Виница потвърждава присъдата на Виницкия градски съд от 07.08.2023 г., съгласно която митрополит Йонафан е осъден на пет години затвор с конфискация на имуществото. Той е признат за виновен по следните престъпления:
- подбуждане на религиозна омраза (член 161);
- оправдаване на въоръжена агресия от страна на РФ (чл. 436-2);
- призиви за промяна на конституционния ред (чл. 109);
- посегателство върху териториалната цялост на Украйна (чл. 110).
Решението на апелативния съд влиза в сила от момента на обявяването му, т.е. Владика Йонафан може да бъде изпратен в затвора още сега. И въпреки че в срок от 3 месеца това решение може да бъде обжалвано пред Касационния наказателен съд на Върховния съд на Украйна, но, предвид последните тенденции, не можем да разчитаме на нещо справедливо.
Разбира се, да се нарича човек изповедник приживе, не е правилно от гледна точка на православната традиция. Когато на някои старци от Света гора Атон им разказали за светостта на все още живия тогава Силуан Атонски, те отбелязали: "Да видим как ще умре". Разбира се, имайки предвид този подход към делото, човек обаче не може да не обърне внимание сега на историята на митрополит Йонафан, тъй като тя може да послужи за пример на много други верни членове на Църквата.
Кой е митрополит Йонафан
Митрополит Йонафан е един от изключителните архиереи, които вече са изиграли значителна роля в историята на УПЦ. Той е роден през 1949 г., завършва Ленинградската духовна семинария през 1973 г. и академия през 1976 г. Година по-късно, през 1977 г., е постриган в монашество, а още една година по-късно, през 1978 г., е ръкоположен за йеромонах не от кого да е, а от настоящия Московски патриарх Кирил (Гундяев), тогава Виборгски епископ и ректор на Ленинградската духовна академия. Под негово ръководство йеромонах Йонафан започва преподавателската си кариера: той преподава църковно пеене в семинарията и е регент на хор в Ленинградските богословски училища. Още в онези години Йонафан се занимава сериозно с църковна музика, за която има особена дарба. През 1986 г. в звукозаписно студио е издадена плоча на хора на Ленинградските богословски училища, в която са включени негови собствени произведения. Скоро обаче КГБ го лишава от регистрацията му за пребиваване в Ленинград. Причината за това е отклоняването му в посока на дисидентството: чете Солженицин, посещава полулегални изложби на идеологически "неправилни" художници и т.н. В продължение на цяла година след това той не може да си намери място за служба и в резултат на това се озовава в Киев, във Владимирския събор.
Времената обаче се променят много бързо и през 1988 г., на фона на честването на 1000-годишнината от покръстването на Русия, някои църкви и манастири, и по-специално Киево-Печерската лавра, са върнати на Църквата, а архимандрит Йонафан става неин първи наместник. Година по-късно, през 1989 г., той вече е ръкоположен за Переяславски епископ и става управляващ делата на тогава все още Киевската Екзархия, а след това и на независимата УПЦ. Всъщност той е бил вторият човек след Филарет Денисенко в църковната йерархия, негова дясна ръка и довереник. Когато през 1990 г., след смъртта на патриарх Пимен, Филарет заминава за Москва с твърдото убеждение, че ще бъде следващият Московски патриарх, той възнамерява да предаде управлението на Киевската екзархия на епископ Йонафан. Но на Филарет не му е било съдено да стане Московски патриарх и тогава той решава да стане "Киевски патриарх". И точно тук се проявява твърдостта на Йонатан, който предпочита верността към църковните канони пред благоволението на своя началник и покровител. Йонатан ясно заявява несъгласието си с разколническите стремежи на Филарет, заради които той не само е изключен от свещеническия сан през 1991 г., но и лишен от достойнство през същата година.
След като Владимир (Сабодан) е избран за митрополит на Киев обаче, забраните срещу епископ Йонафан са признати за невалидни. След това Йонафан последователно оглавява няколко епархии на УПЦ. От 2010 г. е член на Патриаршеския съвет за култура ("Синодална институция" на РПЦ). Владика Йонафан е автор и на редица църковни песнопения и богословски трудове, сред които може да се открои " Тълкувателно ръководство към молитвословията на Божествената литургия на светите Йоан Златоуст и Василий Велики" с опит за изложение на молитвите и литиите на Литургията на руски и украински език и исторически и богословски коментар.
Наказателно преследване
Разбира се, на този фон митрополит Йонафан става много удобна мишена за украинските правоохранителни органи, които започват да търсят "зрада" там, където я няма – в Църквата.
На 11 октомври 2022 г. СБУ претърсва дома на митрополит Йонафан и открива наказателно производство. Според самия владика и неговите адвокати "доказателствата", които уж са намерени у него, всъщност са подхвърлени, а компрометиращите файлове в компютъра са се появили там, след като компютърът е бил в ръцете на следователите от СБУ. Прокурорите не успяват да представят убедителни доказателства за вината на митрополит Йонафан, но въпреки това той е осъден на пет години.
За "сериозността" на доказателствата може да се съди още от факта, че по време на съдебния процес прокурорът заяви, че митрополит Йонафан, "воден от идеологията, е търсил проруски брошури в интернет и ги е свалял на системния диск на компютъра си, за да ги разпространява сред своите свещеници в държавната канцелария". Това означава, че прокуратурата счита за довършено престъпление свалянето на съдържание от интернет (което, между другото, с развитието на информационните технологии вече не е особено необходимо). Но дори и да се вярва на това, прокуратурата не е представила сериозни доказателства, че митрополит Йонафан е имал намерение да разпространява това съдържание.
Още след произнасянето на присъдата от Виницкия градски съд владиката получи удар. Това съобщи пресслужбата на Тулчинската епархия на 19 март 2024 г. Според адвоката на йерарха, бидейки на лечение, Йонафан написал молба за включване във фонда за размяна на военнопленници за прехвърляне в РФ. Скоро обаче се появи информация, че владиката е променил решението си, че все още не признава вината си и "иска да продължи да работи за благото на Украйна". Адвокатът посочи и друга причина – фактът, че митрополит Йонафан няма статут на военнопленник и следователно не може да бъде разменен. Това изглежда странно, тъй като в миналото в Руската федерация са били разменяни лица, които също нямат статут на военнопленници. Например В. Медведчук или писателят Ян Таксюр.
Какво представлява изповедничеството
Като се има предвид биографията на владика Йонафан, можем да предположим, че в Руската федерация той би бил приет с почести. А за него обменът в РФ е почти единственият начин да оцелее. В края на краищата всички прекрасно разбират, че пет години затвор за 75-годишен мъж, който наскоро е претърпял инсулт, е равносилно на смъртна присъда. Затворническата медицина е с лошо качество, така че всякакви здравословни проблеми са гарантирано мъчение. Изглежда, че митрополит Йонафан е осъзнал всичко това, когато е направил своя избор да откаже да бъде разменен в РФ. И все пак той го направи. Защо?
Нека помислим какво би се случило в случай на такъв обмен. Да, владиката щеше да реши личните си проблеми, щеше да се радва на свобода, щеше да има комфорт и качествени медицински грижи. Но, от друга страна, по този начин би признал справедливостта на това, в което е обвинен: че е подбуждал към религиозна омраза, оправдавал е агресията на Руската федерация и е нарушавал суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Той щеше да признае, че не УПЦ, а РПЦ е неговият роден дом. Също така е много вероятно в Руската федерация да му бъде предложено да се изкаже критично срещу решенията на Събора на УПЦ в Теофания на 27.05.2022 г., както това се случи с Я. Таксюр.
Размяната на митрополит Йонафан в Руската федерация ще създаде прецедент, който ще улесни много работата с други йерарси на УПЦ, ще инициира надалеч отиващи наказателни дела, ще представи "доказателства" и ще издаде осъдителни присъди в съдилищата. Логиката тук е проста: ако един йерарх на УПЦ най-накрая е признал вината си, то другите вероятно не са по-добри.
Следователно решението на Йонафан действително да се пожертва, но да не даде възможност на преследвачите на Църквата лесно да избият други свои събратя йерарси, може да се разглежда като акт на изповедничество. Надеждата, че Касационният съд ще отмени присъдата, е малка и затова не ни остава нищо друго, освен да се молим Господ да укрепи митрополит Йонафан, митрополит Арсений и всички останали изповедници, които се намират в затвора заради верността си към Христос и Неговата Църква. Да не ги оставя без Своята помощ и утеха и да им помага да носят Кръста си докрай.
