Как православната църква в Чехия помага на бежанците от Украйна
Чешката редакция на СПЖ разговаря с отец Василий за духовната подкрепа, която Църквата в Чехия оказва на украинските бежанци — какви проблеми най-много ги тревожат и дали се е променил езикът и структурата на богослуженията в чешките православни енории.
С какво най-често се обръщат към вас бежанците? Какво им тежи най-много?
Най-тежкото за тях е, че са далеч от дома си. Постоянно мислят за това как изглежда родният им дом, как живеят близките им, защото непрекъснато следят събитията от войната. Макар че тук са в безопасност, мислите им остават там. Затова търсят утеха и често се обръщат към духовници — за подкрепа, за утеха, за да споделят житейските си тревоги.
Макар че самите ние често не сме преживявали подобно изпитание и не можем да даваме съвети от личен опит, едно е ясно: човек, изправен пред трудности, се надява, че Бог ще се намеси и ще му помогне. Вярата спасява вярващите.
Когато идват при нас, им казваме, че ще дойде ден и за тях — ден на радост, и сегашните проблеми ще останат в миналото.
Най-големият проблем за тях е разстоянието от дома — те мечтаят да се върнат, но виждат, че засега няма къде. Някои вече са загубили домовете си напълно и буквално нямат къде да се върнат. Затова търсят нов дом и тук.
Те идват при нас — при духовните лица — и търсят съвет как да се устроят по-добре в новата среда, как да се интегрират в обществото. Оттук възникват и множество практически въпроси.
Наложи ли се да промените езика и структурата на богослуженията?
Структурата на богослуженията не се промени, но допълнихме службите с църковнославянски език, за да могат бежанците, свикнали с него, да се чувстват в храма като у дома си.
Добавянето на църковнославянски език към службите помогна на мнозина — макар че с времето започнаха да разбират и чешки, все пак, когато чуят текст на познатия си език, се радват и казват, че се чувстват у дома.
Понякога ни молят да отслужим молебен на техния роден език. Когато става дума за лични богослужения — сватби, кръщения — винаги служим на езика, който им е близък.
