Много шум без аргументи: Безпомощната атака срещу въвеждането на предмета „Религия“ (обзор на дискусията от 24 април)
Широка подкрепа за въвеждане на редовен предмет "Религия" в училищата и липса на каквито и да е адекватни аргументи срещу идеята на Българския патриарх и образователното министерство. Това е един от изводите от провелата се в четвъртък кръгла маса по темата. Освен организатора Красимир Вълчев - министър на образованието, патриарх Даниил и главния мюфтия Мустафа Хаджи, в дискусията взеха участие ректори на университети, директори на училища, учители, депутати, представители на НПО-та, журналисти, общественици.
Българското образование е светско и ще остане такова, както е във всички други европейски страни, в които се учи религията. Но трябва да дадем на децата си знания и умения, чрез които да опознаят собственото си минало и идентичност, и да развият критериите си за добро и зло. Ние не предлагаме задължителен час по религия, това ще бъде много повече час по етично възпитание, час по възпитание в добро,
каза в откриващото изказване, Красимир Вълчев и добави, че децата на родители, които определят себе си като атеисти или агностици, ще имат право на избор да изучават неконфесионална етика, подобна на програмите в Норвегия, Дания, Испания, Словакия, Германия.
Българската държава има моралното и всяко задължение да образова децата на своите граждани в неподправените знания и принципи на православното изповедание и духовност, които са дали толкова много на народа и държавата ни!... Огромното мнозинство от българското общество (над 70 %) изповядва Източното православие като свое вероизповедание и има правото неговите деца да получат компетентни, задълбочени и систематично подредени знания за своята религия. Източното православие е част от конституционната идентичност на Република България, определено е като традиционно вероизповедание. Православното богословие е част от системата на висшето университетско образование в страната,
каза патриарх Даниил.
“Живеем във време на интернет и изкуствен интелект, заедно с това не трябва да забравяме, че нашите деца са хора, не роботи. Следователно възпитанието в добродетели трябва да вземе важно място. Не е необходимо да изпием цялата вода на морето, за да разберем че е солена. В този ред на мисли е нужно да се върнем към основата на религиозното възпитание”,
каза главният мюфтия Мустафа Хаджи.
Ректорът на Софийския университет "Свети Климент Охридски" увери, че висшето училище има капацитет да осигури достатъчно подготвени учители по "Религия".
В същото увери и деканът на Богословския факултет във Велико Търново - Проф. Магдалена Легкоступ.
От името на директорите на училища, председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов заяви тъврда подкрепа за въвеждане на редовен предмет "Религия":
„Г-н Вълчев, имате подкрепата на всички директори на училища. Бъдете по-смел!“, заяви Диян Стаматов.
Въвеждането на предмет "Религия" няма да отмени светското образование, но ще отмени атеистичното такова, въведено у нас през комунистическия режим, каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков.
Изказването на народния представител от ПП-БД Елисавета Белобрадова, която е и член на Комисията по образование в НС, се очакваше с голям интерес за да поведе съпротивата срещу изучаването на "Религия" в училищата. Тя се ядоса на участниците, че си позволяват да говорят за консервативно и либерално отношение към образованието и призова това да не се повтаря. В публикацията си във Фейсбук тя е изрязала тази част от изказването си. Аргументът и против "Религия" е, че добродетелта трудолюбие не присъства в учебните плановете на МОН.
Преподаването на "Религия" не ни отдалечава от Европа както твърди градската либерална общност, а напротив - религия се преподава в Европа, а не се преподава в Китай, Северна Корея, Беларус..., каза председателят на фондация "Консервативно Общество" Кристиян Шкварек.
Социолозите от "Тренд" Димитър Ганев и от "Мяра" Първан Симеонов припомниха скорошните си изследвания, показващи, че близо 70% от българите подкрепят задължителен предмет "Религия" в училищата.
Кръглата маса завърши след близо 5-часов дебат, който показа относителен консенсус за въвеждане на предмета, изведе конструктивни предложения, но и събуди тиха съпротива, която не успя да артикулира ясни аргументи "против", но се активизира в социалните медии.
На фона на очертаващи се протести срещу предмета, петиции и в двете посоки, завършваме с точния коментар на журналиста Явор Дачков:
Няма по-тъжна гледка от човек, който вярва, че е произлязъл от маймуна, приема суеверието си за научен факт и е напълно убеден, че глупостта му трябва да е задължителен предмет в училище.
В дебата за въвеждането на „Добродетели и религия в училище“, организирани перфектно и напълно демократично от МОН, се видя, че либералите са в отчаяна безпомощност – без аргументи и най-вече без вътрешна енергия. Говориха като маргинали, изпадащи от времето. Наукообразни самодейци на собствената си некомпетентност.
Техните уморено-бесновати опити за изказвания бяха най-силното доказателство за необходимостта от въвеждането на този предмет, който е задължителен в почти всички европейски страни. Виждам, че войнстващата им неграмотност избива на комунистически лозунги във Фейсбук: „Училището не е Църква“. Същите в интервюта обичат да повтарят, че театърът е храм, че литературата е свещенодействие и прочие глупави клишета от арсенала на късносоциалистическата интелигенция в клуба на културните дейци..
Сега обаче са решили да правят протест под надслова "Училището не е Църква", което напомня на ранния сталинизъм.
Видях го на стената на Георги Господинов, който си вади хляба с плитки и банални плювки по комунизма, а се държи като комунистическа номенклатура на Сорос.
Твърди се, че е писател, но аз мисля, че е публицист на плитката си сантименталност – Степан Трофимович без руския размах, но с изобилие от унила социалистическа нищета.
Ако напишете на ChatGPT „Кой е Степан Трофимович?“, ще ви отговори така:
"Бивш професор, интелектуалец, представител на либералната, „западническа“ интелигенция в Русия от XIX век.
• Живее в провинциалния град, в дома на богата вдовица – Варвара Ставрополска, като зависим интелектуалец и духовен любимец.
• Степан Трофимович е самовлюбен, малко театрален, често философстващ персонаж, който се вижда като „духовен будител“, но в действителност е откъснат от реалността.
• Той претендира за културна мисия, но всъщност се оказва безпомощен пред новото поколение, което е по-брутално, лишено от морал и стремящо се към разрушение.
• Достоевски го рисува със съчувствие, но и с ирония – той е трагична фигура, жертва на собствената си наивна вяра в европейските идеи, откъснати от духовността."Това е положението с нашите български либерали. Готови са да преподават хомо-самоопределение на децата в училище и в детските градини, но да забранят православието с бесовска енергия и комунистически плакати по стените си. Войнстващи атеисти.
Вчера една депутатка от ДБ ме изуми с потресаващото си невежество. Каза, че искала децата ѝ да учат за добродетелта „свобода“, но това го нямало в намеренията на МОН. Белобрадова, мисля, че се казваше. Жената съвсем сериозно говореше за свободата като за добродетел, със сърдит тон към всички останали, и още в началото на изказването си постави куп условия и забрани да я прекъсват.
Чудех се как е възможно това брутално невежество да има въобще думата по каквито и да е въпроси на образованието, но после се сетих, че живеем в либерална демокрация – и се примирих. Сигурен съм обаче, че на тези хора не трябва да се поверява каквото и да е в управлението – най-малкото възпитанието на децата. Те са за специализирана помощ и молитва. Ако някой от тях се реши на екзорсизъм – няма да сбърка. Виждам, че много ги влече папата.
