Старецът Йосиф Ватопедски: Помнете вечността – не губете душата в преходното
Грижата за душата се проявява в благоговението пред Бога, добрите дела и отговорността към ближния
„Да не изгубим душата си, тя няма край.“ Тези думи ни напомнят за най-ценното, което Бог ни е поверил — нашата душа. В ежедневието често се тревожим за преходни неща, преследваме материални придобивки и търсим признание, одобрение и похвала. Така грижата за душата остава на заден план.
Не бива да позволяваме на чуждите думи, мнения и оценки да ни отклоняват от истинския път. Животът ни не трябва да се определя от това кой ще ни одобри и кой ще ни осъди. Хората променят мнението си и съдят според собствените си разбирания. Най-важното обаче е как стоим пред Бога и какво носим в сърцата си.
Да се грижим за душата си означава да се стремим към страх Божий. Това не е страх, който води до отчаяние, а благоговейно съзнание за Божието присъствие — почит, смирение и отговорност пред Него.
Христовите заповеди трябва да се спазват не само на думи, но и на дело: да обичаме, да прощаваме, да не осъждаме, да бъдем милостиви и да не отвръщаме на злото със зло. Именно чрез тези малки, но важни прояви на любов и смирение показваме доколко Христос живее в нас.
Не сме дошли на този свят единствено за да трупаме богатства, да задоволяваме желанията си и да се привързваме към земното. Затова нека не отлагаме доброто за утре. Нека не отлагаме прошката, молитвата, покаянието и помирението.
Нека използваме всяка възможност да помогнем, да утешим, да проявим любов и да бъдем полезни на ближния. Защото никой от нас не знае колко време му е отредено на тази земя.
