Свети Йоан Златоуст посвещава служението си на проповедта и грижата за бедните
Животът, изпитанията и духовното наследство на Константинополския архиепископ
Свети Йоан Златоуст, един от великите отци и учители на Църквата, е роден през 347 г. в Антиохия. Неговият живот е посветен на проповедта, разясняването на Свещеното Писание и грижата за бедните. Като Константинополски архиепископ той изобличава разкоша и несправедливостта, което му навлича враждата на влиятелни хора и води до две заточения.
Образование и монашески живот
Йоан получава добро за времето си образование под грижите на своята майка — жена, отличаваща се с ум и добродетелен живот. Завършва обучението си в школата на известния ритор Ливаний и за кратко работи като адвокат.
След това се посвещава на християнското богословие под ръководството на Антиохийския епископ свети Мелетий. Продължава и завършва подготовката си при Картерий, представян като най-добрия християнски учен на своето време, и при Диодор, бъдещ епископ на Тарс.
По-късно Йоан се оттегля в пустинята. Четири години живее с други монаси, а следващите две прекарва в пълно уединение. Там написва „Слово за свещенството“ в отговор на укорите на своя другар, епископ Василий, че е избегнал приемането на епископски сан. Творбата, оценявана като едно от най-добрите светоотечески съчинения, описва какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са неговите задължения.
Суровите подвизи разстройват здравето на Йоан и го принуждават да напусне пустинята и да се върне в Антиохия.
Проповедник и закрилник на бедните в Антиохия
През 381 г. Йоан е ръкоположен за дякон. Той посещава заможните жители на града, за да събира помощи за бедните, а след това обикаля домовете на нуждаещите се и раздава милостинята.
Така вижда отблизо нищетата и глада в богатата Антиохия. Срещите със страданието намират отражение в проповедите му, изпълнени с любов към онеправданите и угнетените.
Неговите слова привличат огромно множество слушатели. Йоан проповядва поне два пъти седмично, а понякога и всеки ден. Голяма част от проповедите произнася без предварителна подготовка. Красноречието му е толкова въздействащо, че според тогавашния обичай слушателите нерядко го прекъсват с ръкопляскания. Друг път увещанията и изобличенията му предизвикват сълзи и стонове на разкаяние.
Сред проповедите му в Антиохия се открояват 19 слова, произнесени след свалянето на поставената на улицата статуя на императрица Плацила. До това се стига при недоволство на жителите срещу нов данък. Оскърблението срещу императорското величие заплашва града с пълно унищожение.
Епископ Флавиан заминава при императора, за да ходатайства за Антиохия. В негово отсъствие Йоан утешава и укрепва разтревоженото паство.
Начело на Константинополската църква
През 397 г. по предложение на Евтропий, влиятелен велможа от обкръжението на императора, Антиохийският презвитер Йоан е избран за архиепископ на Константинопол. Тъй като се опасяват, че антиохийците няма да позволят на обичания си свещеник да замине, той е изведен от града с измама.
Новото служение се оказва тежко бреме. Непознатият за двора и велможите архиепископ не устройва пирове, както неговите предшественици, и не присъства на чужди пиршества. Това предизвиква недоволството на мнозина. Съпротива среща и сред столичното духовенство, което е свикнало с разпуснат живот и трудно приема наложената от него дисциплина.
Йоан отделя голяма част от средствата за собствената си издръжка в помощ на бедните. В Константинопол изгражда няколко болници и приюти. Често призовава богатите към милосърдие и се застъпва за хората без средства.
Тази грижа за нуждаещите се му навлича недоволството на заможните слоеве. Някои дори го обвиняват, че насажда вражда у бедните срещу богатите.
Срещу него се настройва и императрица Евдоксия. В изобличенията му срещу разкоша и суетността на константинополските жени тя вижда намек за себе си.
Осъждане и заточения
През 403 г. лични противници на Йоан свикват събор, останал в историята като „Събор под дъба“. Той осъжда несправедливо светителя, като сред обвиненията е и твърдението, че „не познава гостоприемството“. След решението Йоан е изпратен на заточение.
Изгонването му предизвиква народно възмущение. Скоро след това става силно земетресение, което Евдоксия възприема като знак на Божия гняв за гонението срещу невинния архиепископ. Тези събития я принуждават да го върне в столицата.
След завръщането си Йоан не променя начина си на живот. Той продължава да изобличава пороците на двора и да защитава бедните. През 404 г. е изпратен на второ заточение.
Първоначално прекарва две години в Кукуза, Армения. След това е изпратен на друго място, но умира по пътя на 14 септември 407 г. Последните му думи са: „Слава Богу за всичко!“
Проповеди и тълкувания на Свещеното Писание
Още през IV и V век съчиненията на свети Йоан Златоуст придобиват широка известност в християнския свят. Пазят ги като скъпоценност в царските дворци и ги изписват със златни букви.
Много от творбите му не достигат до наши дни. Въпреки това от него са запазени повече съчинения, отколкото от всеки друг отец и учител на Църквата. Според гръцкия часослов достигналото до нас наследство включва до 1447 творения и 244 писма.
Най-голям дял в него имат проповедите и църковните беседи. Те се отличават с ясна и стройна композиция, дълбочина на мисълта и разнообразно съдържание. За красноречието на Йоан свети Исидор пише:
„Не говоря за другите — сам Ливаний, толкова известен със своето красноречие, се изумявал от езика на знаменития Йоан, от изяществото на мислите и силата на доказателствата“.
Сред най-високо ценените му проповеди са беседите към антиохийския народ за статуите, словото за Евтропий, словото „За бедните“, словата след напускането на столицата и след завръщането в нея, както и похвалните слова за апостол Павел.
В проповедите си свети Йоан дава наставления по почти всички въпроси на християнския живот. През цялото си обществено служение той разяснява и Свещеното Писание, предимно Новия Завет.
Всяка негова тълкувателна беседа се състои от две части. В първата обяснява библейския текст, а във втората предлага нравствени наставления.
Догматически и полемични съчинения
Съчиненията на свети Йоан Златоуст, посветени непосредствено на догматически въпроси, не са много. Всички те обаче са проникнати от грижата му за нравственото изправяне на вярващите.
Сред тях е книгата до Стагирий. В нея се разглежда въпросът защо страданието застига и праведните въпреки съществуването на Божия промисъл.
Особено място заемат и петте слова за непостижимото, насочени срещу еретиците аномеи. Те се опитват чрез собствените си разсъждения да обяснят отношението между Бог Отец и Бог Син и учат, че Божият Син е тварно същество, създадено от Отца от нищото.
Сред посочваните творби на Йоан Златоуст е и книгата за Светия Дух, посветена на учението за изхождането на Светия Дух от Отца.
В съчинението против юдеите и езичниците той защитава Божествения произход на християнското учение, като се позовава на изпълнението на пророчествата и на въздействието на християнското благовестие върху човешките сърца.
В „Осем слова против юдеите“ свети Йоан застъпва разбирането, че юдейските обреди са отменени и че продължаването на тяхното извършване противоречи на Божията воля.
Литургията на свети Йоан Златоуст
Свети Йоан Златоуст е известен и с установяването на особен чин на литургията, която и днес носи неговото име.
Неговият ученик свети Прокъл, който по-късно става един от преемниците му на Константинополската катедра, пише за този богослужебен чин:
„Св. Василий (Велики), постъпвайки с хората като с немощни, представил литургията в съкратен вид. След немного време нашият отец, златният по език Йоан, от една страна, като добър пастир, ревностно грижейки се за спасението на овците, и, от друга, имайки предвид слабостта на човешката природа, се решил да изтръгне из корен всеки сатанински предлог. Затова той, пропускайки много, учредил извършването на литургията в още по-съкратен вид“.
Първоначално съкратената от свети Йоан Литургия не включва всички песнопения, които съдържа днес. А по-късното им добавяне и развитие не променят съществено реда на богослужението, съхранило повече от 1600 години първоначалния си порядък и цел.
