Църквата почита паметта на св. Нектарий Егински Чудотворец
На 9 ноември се чества паметта на пентаполския митрополит, чиито мощи се пазят на гръцкия остров Егина
На 9 ноември Православната църква отбелязва паметта на св. Нектарий Егински Чудотворец, митрополит Пентаполски (1846–1920). Животът и духовните наставления на един от най-почитаните православни светци са представени в книгата „Житие на Свети Нектарий Егински“ на френския православен свещеник отец Амвросий Фонтрие.
Потокът от поклонници от Гърция и чужбина всекидневно изпълва малкия двор на манастира „Света Троица“ на остров Егина . Там св. Нектарий е ръководел духовно монахините и е водел живот в молитва и подвижничество. Гробницата му, оформена като малък параклис, е описана като постоянно изпълнена с поклонници. Пред нея се намира кладенец с вода, която според разказа е бликнала по молитвите на светеца и има целебна сила. В запазената му скромна килия се намират неговото легло и голямата чудотворна икона, пред която той се молел всеки ден. От килията се излиза на малка тераса с бор — мястото, където св. Нектарий беседвал с монахините. Посетителите могат да видят и мястото, където той приемал хората, дошли при него, параклиса с изложените за поклонение мощи и големия храм в манастирския комплекс. Описанието в книгата представя обителта като място за уединение и молитва, където вярващите отправят своите просби и проливат сълзи. То завършва с думите: „Св. Нектарий и днес видимо присъства и благодатно дарява всеки с утеха и радост, която пречиства духа“.
Тези думи насочват към молитвата, смирението, труда и любовта към Бога като основа на духовния живот. Още от детството си бъдещият пастир обичал да повтаря стиха от 50-и псалом: „Беззаконните ще науча на Твоите пътища и нечестивите към Тебе ще се обърнат“. В житието това детско желание е представено като предвестие на неговото всеотдайно служение на Бога, Църквата и хората.
Почитта към светеца остава за вярващите призив към покаяние и свидетелство за Божията любов. Неговата памет се прославя и с тропара:
„Верни, да почетем сина на Силиврия, покровителя на Егина, стълба на Православието, истинския другар на Добродетелите – Нектария. Да почетем духоносния Христов служител, живял в наши дни, от когото се излъчва сила за изцеление за тези, които с вяра зовят: Слава на Христа, Който те прослави! Слава на Този, Който те направи Чудотворец! Слава на Този, Който дарява чрез тебе на всички изцеление!“
Едно дивно чудо на Свети Нектарий Егински
Това се случило десетилетия след смъртта на свети Нектарий на Архангеловден през 1920 година.
81 години след смъртта си, Светителят служил в храма на гръцко село повече от седмица. Как се случило това:
Преди няколко години жителите на едно от планинските села на Егина останали без свещеник. Времето минавало, а все не назначавали нов свещеник. Най-накрая настъпил Великият пост и селяните се развълнували. В Гърция през първата и последната седмица на Светата Четиридесетница не се учи и не се работи, хората се молят. Навсякъде спускат флаговете в знак на траур за Разпънатия Господ Иисус Христос, а почти всички всекидневно стоят на продължителните великопостни служби, участват в кръстните шествия и спазват строг пост без олио. Много от християните изобщо не вкусват храна. Да няма свещеник във времето на Великия пост е невероятно. След като поговорили, селяните решили да напишат молба до митрополита.
„Свети Владико – пишели му те, – изпратете ни свещеник, макар и временно само за Страстната седмица и за Светата Пасха Христова – Възкресението на нашия Господ! Искаме достойно да се приготвим, да се покаем, да се помолим и радостно с целия свят да посрещнем Светлото Христово Възкресение! Не ни оставяйте сираци, скъпи Владико,
не забравяйте за скърбите ни. Изпратете ни свещеник, когото благослови Ваше Високопреосвещенство“.
Епископът прочел писмото на епархийското събрание и заедно с другите въпроси огласил молбата на миряните от егинското село: „Отци, кой може да отиде в това село?“ Но всеки от присъстващите се оправдавал със заетостта си и обяснявал, че не може да отиде. След това събранието преминало към други въпроси и писмото на хората било затрупано от други писма и документи. А накрая забравили за молбата, понеже имали много грижи и задачи за приближаващия Велик Празник.
Най-накрая настъпил Великият ден на Христовото Възкресение, който в Гърция се посреща изключително тържествено от всички.
Изминала първата празнична седмица, епархийските служители се върнали на работните си места и скоро архиереят открил на масата си ново писмо от планинското селце.
„Свети Владико! – пишели селяните. – Нямаме думи, с които да изразим цялата наша благодарност и сърдечна признателност за Вашето пастирско съучастие и помощ на нашата енория. Винаги ще благодарим на Бог и на Вас, Свети Владико, за благоговейния свещеник, когото ни изпратихте, за да посрещнем Великден. Никога не ни се беше случвало да се молим с такъв благодатен и смирен Божий слуга…“
Епархийското събрание на архиереите започнало с въпроса: „Кой от свещениците отиде в селото, от което на предишното събрание прочетохме писмо-молба за свещеник?“ Всички мълчали, никой не се обадил, защото никой не отишъл да служи в далечното селце.
Недоумение и горещо любопитство обхванали свещенството. След няколко дни по каменистите планински пътеки на остров Егина се издигнали кълбета прах – към загадъчното село бързал архиерейският кортеж. За първи път в живота на това забравено село дошъл владика с пищната си свита. Жителите го посрещнали с великденски козунаци, великденски курабии, боядисани яйца и цветя, в пълен състав: стари и млади и тържествено го въвели в малкия старинен храм.
Всички гръцки свещеници са държавни служители и всеки е длъжен да оставя запис в църковен дневник, дори да е служил в църквата само веднъж. Така след всяка служба остава документ.
Архиепископът се допрял до най-почитаната икона в храма и веднага отишъл в олтара. През отворените царски двери, защото на Възкресение Христово и през Светлата Седмица дверите са отворени, всички видели как той взел дневника и тръгнал към тесния прозорец, за да прочете кой е служил. Прелиствайки припряно страниците, прокарал показалеца си по последния ред. „Нектарий, митрополит Пентаполски“ било написано там с красив почерк. Владиката изпуснал дневника и паднал на колене там, където стоял. Хората разбрали, че се е случило нещо необикновено.
Вестта за великото Божие чудо поразила с небесен гръм всички в църквата!
Дългата звънтяща тишина била прекъсната от вълна емоционални възгласи. Хората издигали ръце нагоре, прегръщали се, плакали и благодарили гръмко на Бог и на Свети Нектарий. Едва тогава всеки от присъстващите започнал да разбира какво се е случило.
Господ Вседържител чул въздишките на сърцата на Своите верни чеда, оставени в скръб в далечното малко селце до върха на планината, и им изпратил великия пастир от Царството Небесно.
Поради земната си слабост владиката забравил за вярното си малко стадо, но за него не забравил Владиката на Небето и Земята.
Цяла седмица през 2001 година св. Нектарий служил в това село! А починал 81 години по-рано! Свети Нектарий бил жив сред хората, служил дългите служби на Страстната седмица, изповядвал, водел кръстните ходове около църквата, възглавявал тържествените траурни шествия през нощта – изнасял Светата Плащаница, пеел с всички химни и молитви, изповядвал без умора, утешавал, наставлявал. Те не били чували никога от никого такива думи за Христос. Сякаш този възрастен свещеник с невероятно добри очи и сладък глас Го познавал лично.
И ето, седмица по-късно хората разбрали защо през цялото време неземна радост ги изпълвала, а сълзите на покаяние и умиление се леели като река, никой не ги сдържал и не се срамувал. Разбрали откъде са придобили сила и защо не чувствали глад, умора, а само желание да се молят с този дивен старец. Иконата на Свети Нектарий се намирала в храма им на почетно място, но никой не го разпознал.
Свети Нектарие, Егински Чудотворче, моли Бога за нас!
