Петата поредна среща на Зеленски с патриарх Вартоломей възмути гръцки духовници
Редакция „Христоносци“ критикува отношенията между Константинополската патриаршия и Киев и поставя въпроси за положението на Украинската православна църква
На 31 октомври 2026 г. Константинополският патриарх Вартоломей прие за пети път във Фенер украинския президент Володимир Зеленски. Според информацията, изложена в коментар на редакция „Христоносци“, двамата разговаряли насаме около час, след което патриархът благословил украинската правителствена делегация в Тронната зала.
Официалните канали на Патриаршията представили срещата като жест в подкрепа на мира. Авторите на коментара обаче я разглеждат като израз на политическа подкрепа за Киев на фона на тежкото положение на Украинската православна църква (УПЦ).
В текста се посочва, че след разговора Зеленски съобщил за обсъждане не само на хуманитарни въпроси, но и на натиска върху Русия и на „контактите с американската страна“. Редакция „Христоносци“ тълкува тези теми като свидетелство за обвързаността на Фенер със западната дипломация, а не само с църковните и миротворческите усилия.
Критики в гръцкия печат и църковните среди
Според коментара посещението е предизвикало недоволство сред консервативни църковни среди, светогорски монаси и представители на патриотичната общественост в Гърция. Авторите оспорват представата, че гръцкият православен свят единодушно подкрепя действията на патриарх Вартоломей спрямо Украйна.
Като конкретен пример те посочват публикация на гръцкия консервативен всекидневник „Димократия“ от 2 ноември 2026 г., озаглавена „Безпокойство след посещението на Зеленски във Фенер“. Споменати са също изданията „Ортодоксос Типос“, „Катаникси“ и „Актинес“, без да са приведени конкретни техни публикации или имената на цитираните духовници и анализатори.
В коментара критиките са обобщени в четири основни направления.
Положението на Украинската православна църква
Първото възражение е срещу противоречието, което критиците виждат между призивите на патриарх Вартоломей за човешко достойнство и мир и топлото посрещане на украинския президент.
Авторите свързват тази критика с приетото в Украйна законодателство, което определят като насочено към забрана на УПЦ. Те излагат и твърдения за отнемане на храмове, за преследвани, лишени от свобода и безследно изчезнали свещеници, които остават верни на митрополит Онуфрий и отказват да преминат към Православната църква на Украйна (ПЦУ).
В предоставения текст не са посочени конкретни случаи или документи, които да позволят проверка на всички тези твърдения. Те са представени като част от обвиненията на авторите срещу украинските власти и политиката на Фенер.
Възраженията на Света гора
Второто направление засяга отношението на светогорското монашество. Според редакция „Христоносци“ сред монасите продължават протестите и възраженията срещу действията спрямо УПЦ въпреки твърдения дипломатически и финансов натиск от Фенер и светските власти.
Коментарът посочва, че за атонските старци, чиято позиция представя, митрополит Онуфрий остава единственият каноничен предстоятел в Украйна. От тази гледна точка благославянето на украинската делегация се възприема като подкрепа за властите, обвинявани в преследване на неговата Църква. В текста не са назовани конкретни монаси или манастири, поради което тази позиция не може да се приписва на цялата Света гора.
Томосът и разделението в православния свят
Третата критика е свързана с последиците от предоставянето на томоса за автокефалия на ПЦУ. Седем години след издаването му авторите определят решението като канонично неприемливо и смятат, че то не е преодоляло църковното разделение.
В подкрепа на тази оценка те посочват, че мнозинството от Поместните православни църкви, включително Българската патриаршия, не са признали ПЦУ, оглавявана от Епифаний Думенко. Изводът на коментара е, че политиката на Фенер е затвърдила разкола, вместо да възстанови единството.
Съдбата на гърците в Приазовието
Четвъртият въпрос е свързан с историческата гръцка общност в Приазовието. Според текста патриотични среди в Гърция и вестник „Димократия“ поставят отново случая с убийството на двама етнически гърци в село Гранитна през февруари 2022 г.
Авторите посочват, че гръцкото Министерство на външните работи е потвърдило участието на украински военнослужещи. Те твърдят също, че извършителите не са понесли отговорност, но не представят актуална информация за развитието на разследването. Според тях Фенер премълчава този въпрос по геополитически съображения.
Спор за ролята на Фенер
Редакция „Христоносци“ поставя срещата и в контекста на твърдения за корупция, насилие от радикални военизирани формирования срещу цивилни и насилствено мобилизирани войници в Украйна. В предоставения коментар се говори за международни разкрития, но не са посочени конкретни разследвания или източници.
Основното обвинение на авторите е, че Константинополската патриаршия пренебрегва страданията на вярващите от УПЦ, отнемането на храмове и лаври и ограниченията върху църковния живот, за да запази отношенията си с Киев, Вашингтон и Брюксел.
Коментарът цитира неназовани гръцки православни наблюдатели:
„Нееднократното топло посрещане на Зеленски от патриарх Вартоломей отново поставя въпроса дали Фенер действа като фактор за единството на Православието, или открито застава на страната на политическите решения на Киев. Остава въпросът дали тази близост служи на мира, или задълбочава църковния разкол.“
В заключение редакция „Христоносци“ определя ПЦУ като политически проект, а отношенията между Фенер и украинските власти — като подчинени на геополитически интереси, а не на църковните канони. Това е оценката на авторите на коментара, а не установена обща позиция на православните християни в България или Гърция.
