Мощите на св. Димитрий Басарбовски се пазят в Букурещ
Житийните предания разказват за смирения му живот край Русе и за чудесата, с които вярващите свързват неговото застъпничество
Мощите на св. Димитрий Басарбовски, почитан в Румъния като преподобни Димитрий Нови, се пазят в Патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена“ в Букурещ. Светецът е небесен покровител на румънската столица, а паметта му се чества на 27 октомври. Всяка година около празника хиляди вярващи идват да се поклонят пред мощите му и да потърсят неговото молитвено застъпничество.
Животът му според житийните предания
За земния път на св. Димитрий са запазени различни предания. Преподобни Паисий Хилендарски посочва в „История славянобългарска“ 1685 г. като вероятна година на кончината му. Според неговия разказ светецът бил мирянин, който живеел скромно и в уединение. Имал няколко овце, засадил малко лозе край река и си построил колиба. На същото място починал и бил погребан. По-късно мощите му били открити и пренесени в село Басарбово, Русенско, където започнали да се случват изцеления.
Румънският синаксар го описва като селски пастир с чувствителна съвест и дълбок страх Божи. Веднъж, докато извеждал животните на паша, той неволно стъпкал птиче гнездо и убил малките в него. Случилото се го съкрушило дотолкова, че в знак на покаяние три години не обувал крака, с който настъпил гнездото — нито през лятото, нито през зимата.
Друго предание разказва, че Димитрий бил женен, но нямал деца. След смъртта на съпругата си постъпил в пещерния манастир край родното си село и приел монашеско пострижение. Там се отдал на молитва и усърден духовен подвиг. Според житието предвидил кончината си, излязъл от манастира и легнал между два камъка на брега на река Лом, където предал душата си на Бога.
Откриването на мощите и почитта в Басарбово
Според житийния разказ след време от пороен дъжд придошла реката и водата отнесла двата камъка заедно с мощите. Те останали известно време на речното дъно. Тогава св. Димитрий се явил на девойка от Басарбово, описана в житието като страдаща от беснуване, и ѝ обещал изцеление, ако мощите му бъдат извадени от водата. След откриването им те били положени в селската църква, а девойката оздравяла. Житието свързва с това място и изцеленията на други болни.
Сред разказите за почитта към светеца е историята на две сестри от близкото село Червена вода. Те построили храм и пожелали да отнесат в него частица от мощите. Взели я тайно, но според преданието колата им не могла да потегли, докато не се разкаяли и не върнали откраднатото.
Подобен случай е описан при посещението на Търновския митрополит Никифор, който пристигнал с група духовници. Сред тях бил монах Лаврентий. Докато целувал мощите, той се опитал да отхапе частица, но устата му останала отворена, докато не се покаял със сълзи.
Друг разказ е свързан с турчин, който една нощ влязъл в църквата, за да я ограби. Щом докоснал сребърните кандила, краката му се схванали. На сутринта богомолците го изнесли на ръце. Според житието до края на живота си той се придвижвал пълзешком по улиците на Русе и просел милостиня.
Угровлашки воевода също пожелал да притежава мощите и изпратил боляри и свещеници, които да ги пренесат в домашната му църква. Преданието разказва, че пратениците не успели да ги прекарат през Дунав. За да разберат волята на светеца, поставили мощите в кола, впрегната с юници, които дотогава не били впрягани, и оставили животните да вървят свободно. Те се отправили към Басарбово и спрели пред църквата.
Пренасянето на мощите в Букурещ
През 1774 г., по време на Руско-турската война, генерал Иван Петрович Салтиков решил мощите да бъдат отнесени в Русия. Българинът Димитър Поклонник, живеещ в Букурещ и служещ като преводач при генерала, го помолил да ги остави във Влахия като утеха и обезщетение за понесените от населението военни загуби. Генералът се съгласил.
Архимандрит Виктор Мутафов уточнява, че става дума не за Петър Салтиков, а за неговия син Иван Петрович Салтиков: Петър Салтиков починал през 1772 г., две години преди пренасянето на мощите.
На 13 юли 1774 г. мощите били положени в тогавашната митрополитска църква „Св. св. Константин и Елена“ в Букурещ, днес Патриаршеска катедрала. Именно този храм, а не посочваната в някои житийни преразкази църква „Три светители“, е мястото на тяхното съхранение. Това се потвърждава и от официалната история на катедралата, публикувана от Букурещката архиепископия.
Свидетелства за застъпничеството на светеца
С почитта към св. Димитрий в Букурещ са свързани множество църковни свидетелства за помощ при бедствия и за лични изцеления, включително при онкологични и други тежки заболявания. Сред тях са разказите, публикувани от румънския православен сайт CrestinOrtodox.ro. Те представят преживяното като плод на молитвеното застъпничество на светеца.
През 1814 г. Букурещ бил засегнат от чумна епидемия. Духовниците изнесли мощите и преминали с молитвено шествие около града. Според църковното свидетелство от този ден заразата престанала да взема нови жертви.
През 1827 г. продължителна суша застрашила Букурещ и околностите с глад. Раклата с мощите отново била изнесена от катедралата и понесена в шествие през града. Полковник Папазоглу, посочен като свидетел на събитието, записал, че когато шествието достигнало края на моста Могошоая, започнал дъжд, който продължил три дни с малки прекъсвания.
През 1831 г., около 17 години след чумната епидемия, градът бил поразен от холера. Много жители избягали и Букурещ почти опустял. На 15 септември руският генерал Павел Кисельов, който по това време управлявал Влахия, поискал да бъдат отправени молитви пред мощите на св. Димитрий. Според цитираното църковно свидетелство от 15 септември до началото на октомври броят на починалите, достигал дотогава около 160 души дневно, бързо намалял. Вярващите свързали отшумяването на епидемията със застъпничеството на светеца.
Сред личните свидетелства е разказът за майка на пет деца, изпаднала в кома. Според публикацията лекарят съобщил на съпруга ѝ, че не може да направи повече за нея, и му казал да я прибере у дома. Мъжът и децата отишли в катедралата и се помолили пред мощите. Когато се върнали в болницата, заварили множество хора край стаята ѝ. Жената вече била будна, а медицинските сестри я придържали. Разказът представя възстановяването ѝ като чудо по молитвите на св. Димитрий.
Примерът на смирения пастир
Житийните предания представят св. Димитрий като човек, останал свързан с родния си край и избрал молитвата, труда и уединението пред човешката слава. Неговият образ е този на смирен пастир и подвижник, чийто духовен живот не се измерва с образование, обществено положение или известност.
Този смисъл на житието му е изразен чрез думите на св. апостол Павел: „Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните…“ (1 Кор. 1:26–27).
За вярващите почитта към светеца от Басарбово е и напомняне, че общението в Христос надхвърля националните граници. Българинът, прекарал живота си край Русе, е почитан като небесен закрилник на Букурещ — свидетелство за духовната връзка между православните християни от двете страни на Дунав.
Използвани са публикации на: pravoslavie.bg, bg-patriarshia.bg, crestinortodox.ro, arhiepiscopiabucurestilor.ro
