Кой и защо преби „йерарха“ на ПЦУ?
Ситуацията с пребиването на „митрополита“ на ПЦУ не само предизвиква неприязън и осъждане, но и става поредното доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от агресивната политика в религиозната сфера.
Още веднъж – осъждаме този побой и смятаме, че проявите на насилие срещу духовници от която и да е църква, конфесия и религия са недопустими.
В същото време считаме за необходимо да отбележим още няколко неща.
Така например не е тайна, че през последните години привържениците на ПЦУ често проявяват нескрита агресия към духовниците на УПЦ.
Нещо повече, можем да си спомним как комиците от „95-ти квартал“ призоваваха към физическа разправа над духовенството на нашата Църква, а неотдавна десният радикал Карас обеща да възроди „инквизицията“ и директно заплаши вярващите и свещениците на УПЦ.
Чуваме и постоянни обиди по наш адрес от устата на политици, които ни наричат „фсбешници в каскети“, „кагебисти“ и други епитети, предизвиквайки остра неприязън към УПЦ в обществото.
В същата редица са и многобройните материали на различни медии, които не се колебаят в изразите, обиждащи УПЦ.
В резултат на това безумие виждаме, че са застрашени не само свещениците на УПЦ, но и хората в расо въобще, както и авторитетът на Църквата като цяло. С други думи, тези, които постоянно чуват за „кагебистите“ в расо, не се интересуват от това на кого да скъсат расото. И ние ще се убедим в това многократно.
Ето защо първият аспект, на който трябва да обърнем внимание, е въздействието на агресивната политика върху общественото възприятие на Църквата. Когато една църковна структура започне активно да унижава и преследва друга (или да мълчи, когато радикалите правят такива неща), това води до факта, че обикновените хора губят уважение към Църквата като институция.
Когато обикновените хора виждат, че едни „свещенослужители“ наричат другите с имена, у тях възниква естественият въпрос: как изобщо можем да се доверим на духовенството, ако неговите представители (спомнете си например свръхагресивното поведение на капелана на ПЦУ Хрищук) стават преки инициатори на агресивни действия?
Унижавайки свещениците на УПЦ и разпространявайки риториката на омразата, поддръжниците на ПЦУ губят уважение в обществото и вредят не само на своите „противници“, но и на себе си.
В края на краищата не бива да забравяме, че агресията, пусната в ход, винаги е склонна да се върне към този, който я е инициирал.
И освен това рано или късно хората ще започнат да забелязват несправедливостта спрямо УПЦ и ще започнат да задават много неприятни въпроси на „свещенството“ на ПЦУ, което не се е опитало да спре насилието срещу Църквата нито с думи, нито с дела, нито с мисли.
Например, видяхте ли дори една дума на осъждане от страна на представителите на ПЦУ, когато Ивано-Франковският епископ Никита беше пребит в Черновци? И ние не видяхме. Защото нямаше такива.
Вторият важен аспект е възможността побоят над „митрополит“ Климент Кущ да е бил инсцениран. Защо? Защото в условията на разрастващ се конфликт между религиозните общности подобни инциденти могат да бъдат използвани като средство за по-нататъшно разпалване на омраза и агресия.
Предположението, че побоят над „митрополита“ на ПЦУ може да е планирана акция, целяща дискредитиране на УПЦ, се засилва особено след последните изявления на Карас, който обеща да избие свещениците на УПЦ. Той се нуждае от причина за това. И сега има причина.
Ето защо имаме право да предположим, че подобни „побоища“ могат да бъдат използвани в политическа и идеологическа борба, когато се създава изкуствена ситуация, целяща максимално изостряне на конфликта и засилване на омразата в обществото към УПЦ.
Всичко това ще позволи на поддръжниците на ПЦУ да оправдаят по-нататъшни агресивни действия и „да вървят по беззаконието“ (макар че, изглежда, къде да се върви по-далеч?).
Ако обаче това е вярно, в което не искаме да вярваме, трябва да предупредим, че подобна стратегия е изключително опасна. Историята познава много примери, когато онези, които са подклаждали агресията, в крайна сметка сами са ставали нейни жертви.
