Св. Никодим Светогорец: падаме, защото мислим за себе си много високо
От времето на прегрешението на нашия прародител, ние, въпреки разслабването на нашите духовно-нравствени сили, обикновено мислим за себе си много високо. Макар всекидневният опит съвсем нагледно да ни уверява в лъжливостта на такова мнание за себе си, ние, водени от необяснимо самопрелъстяване, не преставаме да бъдем самонадеяни в борбата с греха. Обаче тази наша слабост, която мъчно се забелязва и осъзнава, най-вече е противна на Бога, като първа рожба на нашия егоизъм и самолюбие, и източник, корен и причина на всички страсти и на всички наши падения и недостатъци. Тя затваря онази врата в ума или в душата, чрез която обикновено е достъпна за нас Божията благодат, като не дава на тази благодат да влезе вътре и да обитава в човека. И благодатта отстъпва от него. Защото, как може благодатта да влезе за просвета и помощ в човека, който мисли за себе си, че всичко знае и не се нуждае от ничия странична помощ? - Господ да ни избави от такава дяволска болест и страст! - Онези, които имат такава страст на самомнение и самонадценяване, Бог строго укорява чрез пророка, казвайки: Горко но ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си! (Ис. 5:21). Ето защо и апостолът ни внушава: недейте се има за мъдри (Рим. 12:16).
Ненавиждайки това зло в нас - самомнението, Бог, напротив, нищо така не обича и не желае да вижда в нас, както искреното съзнание за нашата духовна немощ и пълното убеждение и чувство, че всяко добро в нас, в нашето естество и в нашия живот, произхожда от Него, като извор на всяко благо. Ето защо Сам Той и се грижи промислително да насади този небесен кълн в сърцата на Своите обични синове, като възбужда в тях ненадценяване на себе си и утвърждаване ненадяването на себе си.
Източник: Свети Никодим Светогорец, Стремеж към съвършенство. Света Гора, Атон, 2004, 17-18.
