Св. Сергий: Съединението и любовта са по-големи от всички добродетели
На 25 септември честваме Св. Сергий Радонежки – е един от най-почитаните православни светци, основател на Троице-Сергиевата лавра
Свети Сергий Радонежки (около 1314–1392) е един от най-почитаните православни светци и духовни водачи в историята на Русия и славянския свят. Той се ражда със светското име Вартоломей в благочестиво семейство в селището Варадич, недалеч от древния град Ростов Велики – един от най-старите градове в Русия и важен духовен център по онова време. Още от ранна възраст Вартоломей проявявал силен стремеж към духовен живот. В житието му се разказва, че като дете изпитвал затруднения в ученето, но чрез усърдна молитва и Божията помощ се сдобил с дар на разум и знание.
След преселението на семейството му в Радонеж и смъртта на родителите си, Вартоломей, заедно с брат си Стефан – вече монах, се оттегля в гората край река Кончура. Там, в усамотение и с много труд, двамата изграждат малка дървена църква, посветена на Света Троица, и скромни килии за монашески живот. Тук Вартоломей приема монашество с името Сергий и полага началото на бъдещата Троице-Сергиева лавра – днес един от най-големите манастири в Русия и духовно сърце на страната. Брат му не издържал суровите условия и се преместил в друг манастир, но Сергий останал сам, отдаден на молитва, пост и труд. Постепенно около него започнали да се събират ученици, привлечени от неговата вяра, мъдрост и смирение. Сергий се откроявал не с власт, а с пример – той служил на всички, работел наред с братята, спазвал мълчание и никога не се възвеличавал.
Макар и да не търсел ръководна роля, бил избран за игумен на манастира. Приел служението с неохота, тъй като смятал себе си за недостоен, но с времето успял да изгради здрава общност, основана на послушание, любов и труд. Под негово ръководство манастирът се превръща в образец за духовен живот, а неговите ученици основават десетки нови обители из цяла Североизточна Русия, пренасяйки духа на Сергиевото учение. Времето, в което живее св. Сергий, е белязано от тежки изпитания – татаро-монголското иго, разпокъсаността на руските княжества и постоянни войни. В този размирен контекст Сергий играе особена роля не само като духовен водач, но и като миротворец. Той се стреми да насърчава съгласие между князете и да обединява народа чрез вяра. Най-известен е моментът, когато той благославя великия княз Димитрий Донски преди битката при Куликово поле през 1380 г. – една от първите големи победи над Златната Орда. Според преданието, Сергий изпраща с княза двама свои монаси – Пересвет и Ослябя – които участват в битката като духовни воини.
Светецът умира в мир на 25 септември 1392 г. и е погребан в обителта, която сам основал. През 1422 г., при обновяване на манастира, мощите му са открити нетленни, което се приема като свидетелство за неговата святост. По-късно той е канонизиран от Руската православна църква и до днес остава един от най-почитаните руски светци. Троице-Сергиевата лавра се превръща в място за поклонение, духовно обучение и национална памет.
Свети Сергий не е оставил писмени трудове, но неговите наставления са предадени устно и записани от негови ученици, най-вече от Епифаний Премъдри, който съставя прочутото му житие. По тази причина често цитираните думи, приписвани на светеца, не могат винаги да бъдат проверени в автентичен източник, но отразяват духа на неговото учение. Сред тях се открояват:
„Съединението и любовта са по-големи от всички добродетели“
„Да бъдеш пръв не значи да си над другите, а да бъдеш слуга на всички“
„Не се гордей с нищо, защото всичко добро е от Бога“
„Погледни в сърцето си — ако в него има мир, значи и Бог е там“
СПЖ припомня думите на стареца Паисий, че грижата за народа е равносилна на изповядване на вярата.
