Ап. Йоан: Чеда мой, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина
На 26 септември Българската православна църква чества Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов
Апостол Йоан е най-младият от Христовите ученици и единственият апостол, който не претърпява мъченическа смърт, а умира в дълбока старост. Св. Йоан е автор на Евангелието, което носи неговото име, на три съборни послания и на книгата „Откровение“. Заради дълбочината и тайнствеността на неговото богословие Църквата го нарича „Богослов“.
По време на Тайната вечеря именно той е този, който се е облегнал на гърдите на Спасителя (Йоан 13:25), а когато всички апостоли се разбягват в часа на страданието, Йоан остава при Господа до самия край, стоейки под Кръста. Там той чува последните Христови думи към него: „Ето майка ти!“ – така Господ поверява Своята Пречиста Майка на грижите на любимия Си ученик (Йоан 19:27).
След Възнесението св. Йоан се установява в град Ефес, където проповядва благовестието с любов и мъдрост. В края на живота си, вече немощен и изнемощял, той, по думите на Св. Йероним, често се повтарял в своите поучения към учениците, казвайки само: „Чеда, любете се един другиго“. Когато го питали защо казва само това, той отговарял: „Това е Господнята заповед; ако я изпълните, стига ви.“
Светото Предание разказва, че свети Йоан сам е слязъл в изкопан гроб, помолил се, легнал и предал духа си в ръцете на Бога. Когато след време гробът бил отворен, тялото му не било намерено там — знак за особена благодат и обожение, подобно на Успението на Пресвета Богородица.
Св. Йоан Богослов е не само евангелист, но и пророк. В книгата „Откровение“, написана на о-в Патмос, му се разкриват дълбоките тайни на Божия промисъл за света. Но преди всичко той остава апостол на любовта. В първото си послание той ни напомня:
„Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога... Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него.“ (1 Йоан 4:7,16)
СПЖ припомня думите на св. Йоан Златоуст, че грижата за падналия брат е по-ценна от всяко съкровище.
